Кандидатът за президент, който мечтае за СССР 2.0
Комунист милионер с еврейски корени, който говори турски, казахски и японски, а доскоро е бил депутат в партията на Путин „Единна Русия”. Представител е на руските комунисти в Държавната дума, а в същото време е капиталист с 43% собственост в голямо производствено предприятие. Изпълнената с противоречия биография на кандидата за президент на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) Павел Грудинин не му пречи да се превърне в една от сензациите на предизборна надпревара. За разлика от телевизионната водеща Ксения Собчак обаче, идеите на „стопанския ръководител” се радват на сериозен интерес сред руснаците.
Островът на социализма в Подмосковието
Днес всеки в Русия свързва Павел Грудинин със „Совхоз Ленин”. През 2001 г. роденият в Москва Грудинин е удостоен от Владимир Путин със званието „Заслужил селскостопански работник на Руската федерация” за постижения на поста си като ръководител на селскостопанското предприятие. То е сред водещите 300 компании в Русия, а на следващата година Павел Грудинин е включен в класацията на 1000-та най-добри руски мениджъри. Основната продукция на „Совхоз Ленин” са ягодите, от които се произвеждат по хиляда тона годишно. В плодородните земи на юг от Москва Грудинин отглежда картофи и се грижи за едър рогат добитък, като така осигурява чиста печалба от 250-300 милиона рубли. Оттук обаче започват разликите с обичайните европейски селскостопански предприятия. „Совхоз Ленин” се опитва да съчетае най-доброто от социалистическата система с капиталистическите методи на производство. В предприятието на днешния кандидат за президент на Русия парите от печалбата не се разпределят между акционерите като дивиденти, а се насочват към социалната сфера и служат за увеличаване на заплатите.
Социалната програма на градчето комуна е повече от впечатляваща. За работниците има специални преференции при покупка на жилище в совхоза – половината от стойността се плаща от компанията, а за другата половина работниците правят разсрочени вноски за период от 15 години, при това без лихви. Междублоковите пространства са превърнати в малък рай за децата на служителите. За тях са изградени множество детски площадки и цял увеселителен парк, наречен „Детски замък”. Инвестициите на предприятието не подминават образованието и спорта. През 2017 г. Павел Грудинин и неговите колеги откриват нова сграда на средното училище, която може да засенчи всеки български мол с ултрамодерния си дизайн и разнообразни мултифункционални помещения. В училището има модерна спортна зала, стена за катерене, киносалон, музикална зала, театрално студио, лабораторен кабинет и изискана столова.
Строителството на училището започва през 2015 г. и струва между 1,5 и 2 млрд. рубли, осигурени за сметка на продажбите на предприятието – без нито една копейка от руския бюджет. В края на май 2017 г. директорът на совхоза Павел Грудинин тържествено прерязва лентичката и великодушно подарява на всеки ученик нов iPad. Физическото здраве на работниците в совхоза се обезпечава от реконструиран футболен стадион със съвременна лекоатлетическа писта. Благоустрояването на територията на „Совхоз Ленин” напомня прилично западноевропейско градче с поддържани езера и красиви алеи. Средната заплата за работниците доближава 800 евро. Всяка година ветераните от войните получават за 9 май материална помощ от малко над 1000 евро, а за пенсионерите в предприятието ежегодно се отделят средства за почивка и лечение. Павел Грудинин изглежда е построил социализма за своите работници, въпреки че, разбира се, „Совхоз Ленин” си остава особена комбинация между социалистически и капиталистически методи на управление.
Напред към светлото минало
В края на декември Конгресът на КПРФ хвърли в шок лявото крило в партията, издигайки за президент на Русия директора на фермата за ягоди. Павел Грудинин обаче не ги подведе, а дава заявка за радикален завой наляво. Заедно със своите колеги Грудинин лансира програма от 20 стъпки, с които, по думите му, Русия ще стане силна и могъща. Платформата не робува на неолибералните догми от речника на западните другари. Въпреки че е остро критикувана като крачка назад, връщане към миналото и прекалено амбициозно и нереалистично обещание, платформата на Грудинин има редица достойнства. За разлика от своите български и балкански съидейници, руските комунисти и социалисти предлагат алтернативен проект за бъдещето на страната си. Двадесетте стъпки на Павел Грудинин, макар и изпълнени с утопични социални лозунги и популизъм, предлагат ново, подобрено издание на социалистическа Русия – СССР 2.0. „Почти всички пунктове са популистки. Програмата е ориентирана към всички слоеве на населението: да нахраним гладните, да помогнем на майките и пенсионерите, вложителите и кредитополучателите. Тя обхваща голяма аудитория и е грамотен пиар ход. Липсва само легализацията на гей браковете”, твърди заместник-директорът на аналитичен център „Алпари” Анна Кокорева – един от множеството критици на предложенията на Грудинин.
Някои от икономическите пунктове в програмата бързо предизвикаха безпокойството на анализатори, мнозина от които не могат да бъдат отнесени към лагера на пазарните фундаменталисти. Павел Грудинин и комунистите от КПРФ настояват за национализация на стратегически важни и системообразуващи отрасли на руската икономика. Идеята се посреща добре сред хората, но се забравя една важна подробност, твърди икономистът Дмитрий Несветов. „По данни на Росстат (руската статистическа служба, бел. авт.) близо 70% от икономиката на Русия и сега се контролира от правителството или от квазидържавни структури”. Според него това, което може да последва в резултат на пълна национализация, е разрушаване на пазарните принципи и връщане към познатите икономически условия от края на 80-те години на миналия век.
Идеите на Грудинин и на руските комунисти не са лишени от логика. Кандидатът за президент на Русия предлага мащабна политика на автаркия. В отговор на западните санкции и на продължаващия натиск Москва трябва да скъса всякакви отношения със Запада и да излезе от всички механизми на икономическата и финансовата глобализация. Стъпките към възстановяване на икономическия суверенитет на Русия – така, както ги описва Грудинин, предвиждат изтегляне на всички руски капитали от западни банки, скъсване на връзките с американския долар, ограничаване на достъпа на чужд капитал в Русия и прекратяване на участието в Световната търговска организация. Това според кандидата за президент трябва да доведе до скъсване със западните структури и създаване на самодостатъчна икономическа система подобна на СИВ, но в намален мащаб. Критиците на Грудинин не без основание отбелязват, че има опасност това да доведе до финансова и икономическа изолация на Русия и бавно икономическо задушаване.
Новата кредитна политика на Грудинин предвижда завръщане към старите социалистически принципи, според които парите трябва постоянно да се инвестират във всевъзможни проекти, включително по принудителен начин. Това би трябвало да обезпечи заетостта, инвестициите и ръста на икономиката. Както е известно от практика обаче, продължават с критиката руските икономисти, подобен изкуствен механизъм гарантира влагане на пари в безперспективни проекти и поставяне под риск на цялата икономика. Но дори и големите скептици признават достойнствата на някои от 20-те стъпки в програмата на Грудинин. Ръстът на местното селскостопанско производство и гарантирането на продоволствената сигурност на Русия са важни приоритети, които трябва да се следват, признават мнозина. Повишаването на капацитета на държавната администрация и засилването на контрола над всички власти се осъзнава като приоритети и отляво, и отдясно.
За голяма част от руснаците Павел Грудинин остава символ на най-добрия синтез между капитализъм и социализъм. Вероятността стопанският ръководител от Подмосковието да бъде новият руски президент на фона на кандидатурата на Владимир Путин се оценява трезво – Путин е безспорният фаворит на президентските избори. Въпросът е единствено с колко процента ще спечели и при каква избирателна активност. По данни на Всеруския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) близо 74% от руснаците са готови да дадат своя глас за днешния стопанин на Кремъл. Потенциалът, с който разполага Павел Грудинин обаче, позволява на левицата да засили влиянието си след изборите. Грудинин стартира кампанията с малко над 7%, което го нарежда на второ място – изпреварвайки значително кандидата на Либерално-демократическата партия на Русия Владимир Жириновски.
Най-голямото предимство на Грудинин е неговият нисък антирейтинг. За разлика от телевизионната водеща Ксения Собчак или от Владимир Жириновски, едва 28% от руснаците заявяват, че не биха гласували за Грудинин, което му дава реални шансове да разшири подкрепата си. Имиджът на шефа на „Совхоз Ленин” пострада сериозно от разразилия се скандал, в който се твърди, че предприемачът е скрил в австрийската банка Liechtensteinische Landesbank пари и активи на стойност 7,5 млрд. рубли. Ако комунистите и техните леви партньори съумеят да излязат с малко щети от скандалните разкрития, то това ще им позволи да засилят позициите си. А защо не и да се превърнат в изненадата на изборите.