„Ако не ставаше въпрос за съдбата на 45 милиона души, украинската национална политика можеше да бъде осмяна като много лоша шега”, казва американският политолог и историк Уилям Енгдал.
На 2 декември 2014 г. Арсений Яценюк формира своето второ правителство, в което влизат 8 милионери, с трима повече от предишния кабинет №1. Но онова, което шокира, не са парите, а съставът на неговия кабинет, който няма аналог в практиката на нито една цивилизована суверенна държава. На първото заседание на Министерския съвет за новата година на украинския премиер, който е заклет враг на Русия, руския език, руската култура и руската идентичност, му се налага да премине на руски език. Първоначално Яценюк се опитва да говори на английски, но след като министрите дават знак, че не го разбират, той се принуждава да изложи мислите си на „езика на кремълските окупатори”. Докато говори за своите приоритети, Яценюк се интересува дали всички нови министри говорят украински и за негово учудване се оказва, че само двама от тях – литовецът Айварас Абромавичюс, министър на икономиката, и американката Наталия Яреско, министър на финансите, разбират всичко от това, което той казва. По този повод си спомням разказите на Карлос Кастанеда за индийските магове на Латинска Америка с главен герой „човекът на знанието” Дон Хуан Матус от племето яки. В един от тях Дон Хуан учи объркания бял човек как да разкрива енергетичната същност на околния свят и най-вече как да проектира своите постъпки съобразно тези знания. Дон Хуан казва: „Ако се съмняваш, чакай съгласие, докато на точното време и на точното място се случи нещо, което ще потвърди сигнала”. Първото заседание на новия кабинет на Украйна вече е едно такова „съгласие”. Представяте ли си пълния абсурд на едно правителство, което уж е назначено, за да открои, наложи и докаже украинската идентичност и „несъстоятелността” на руските интереси, а всъщност търси съгласие и единодействие на езика, който иска да отнеме на 15 милиона украинци с майчин език руският?! Назначаването на чужденци в правителството на Украйна е идея на президента Петро Порошенко, половината от неговите съветници са чуждестранни граждани – американци, канадци, грузинци… Владимир Скачко, главният редактор на първия частен вестник на Украйна „Киевский телеграф”, коментира в телевизионно интервю, че „страната реално се намира под външно управление”. Според него идеята да бъдат назначени чужденци като украински министри с цел борба с корупцията е доста съмнителна. А единствената цел е Украйна да бъде насочена изцяло към ЕС и НАТО и „колкото е възможно по-далеч от Русия”.
Чуждестранният легион
Според Майкъл Чосудовски, директор на Центъра за глобални изследвания в Монреал, Украйна днес заприличва все повече на Филипините, окупирани след Испанско-американската война от 1898 г. от армията на генерал Артър Макартър (баща на генерал Дъглас Макартър), който започва да управлява Филипините като диктатора на Вашингтон. Премиерът Арсений Яценюк от малък обича да говори на английски, умее да се усмихва красиво и на публични срещи винаги прехвърля крак върху крак. Още като ученик има навика да дели хората на две: „приятели” и „врагове”, заради което му дават прякора Писяй (Пикалото), защото препикавал съучениците си и доносничел за тях.
Когато за пръв път става началник на 24 години, кара всичките си подчинени да идват на работа с очила, независимо дали имат проблем с очите или не. Когато сестра му се омъжва в Санта Барбара в Калифорния и става активист на Църквата на сциентолозите, издигайки се до ниво ОТ-4 (опериращ тетан), той се амбицира и я изпреварва, стигайки до ниво ОТ-6. За имиджа му се грижи американският пиар експерт Джо Голдбърг, директор на ASGK Public Strategies. Голдбърг е автор на имиджа на Обама „разходки сред хората” и „домашни визити”. В рамките на тази имиджова операция Обама се появява в заведения за бърза закуска или ходи на гости на случайно подбрани американски семейства. За да поддържа имиджа си, Яценюк понякога ходи на работа с метро или се появява в закусвални. При едно от пътуванията на Яценюк на международен форум той е представен от американския посланик в Киев Джефри Пайет на Хилъри Клинтън като „бъдещия президент на Украйна”. Но Яценюк най-много се гордее със своя благотворителен фонд „Відкрий Україну” (Отворена Украйна), чийто партньори са Chatham House (Кралският институт за международни отношения), Центърът за информация и документация на НАТО, Държавният департамент, Инвестиционната компания Horizon Capital, шведската Swedbank... Тъкмо заради Яценюк заместник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд изрича и сакралната си фраза Fuck the EU!
Борбата с корупцията е обявена за основен приоритет в програмата на Яценюк и поради това той отново разчита на чужденци и в своя кабинет №2. Министър на икономиката отново е литовският инвестиционен банкер Айварас Абромавичюс. Той е роден във Вилнюс и е завършил в САЩ. През 2008 г. пристига в Киев като съдружник в инвестиционната компания East Capital Аsset Management Group. Неин основател е шведският гражданин Петер Елам Хакансон, а компанията има инвестиции в 25 нововъзникнали пазари. Преди да основе фирмата си, Айварас работи за една от най-могъщите шведски бизнес династии Валенберг.
Друга атрактивна фигура от правителството е и здравният министър Александър Квиташвили, който е бивш здравен министър на Грузия от 2008 до 2010 г., дясна ръка на бившия грузински президент Михаил Саакашвили. Преди да стане министър в Грузия, Квиташвили е учил и работил в САЩ. Това се оказва най-сериозната му препоръка, за да стане член на кабинета на Яценюк. Макар че изобщо не говори украински.
Но безспорно най-любопитното назначение в кабинета на Яценюк е естонката Яника Мерило, която отговаря за привличане на чуждестранните инвестиции в украинската икономика. Яника Борисовна Мерило е само на 37 години, но има титли и длъжности, които простосмъртните трудно биха могли да постигнат за цял живот. В момента тя е официално изпълнителен директор на Украинската асоциация на венчърния капитал и преките инвестиции (UVCA), главен съветник на министъра на икономическото развитие и търговията, експерт в Агенцията по въпросите на електронното правителство, член на Съвета на директорите на Дружеството на украинските предприемачи и инвеститори UAngel, съветник на председателя на парламентарната Комисия по външна политика на Естония, съветник на кмета на Лвов. И неформално – експерт по садо-мазо, пластична хирургия и стриптийз. Тя самата се определя като копие на Анджелина Джоли. Протеже е на британския милиардер сър Ричард Брансън. Звездата на Яника Мерило изгрява на 15 април 2014 г., когато става председател на Мениджърския борд на фондация BrainBasket. Това се случва точно на следващия ден след като в Киев инкогнито пристига шефът на ЦРУ Джон Бренън. Тя е избрана, макар да не присъства на учредителната среща. По-късно на 25 април фондацията потвърждава нейното назначение, като в кратката й биография пише, че тя идва от Center for Ukrainian European Development. Един месец по-късно на пресконференция в Лондон, където е изпратена за промоция на своята агенция, тя казва, че преди да заеме поста в BrainBasket, е била управляващ директор на Center of Ukrainian European Development and Integration. И двете организации не съществуват и не фигурират никъде в регистрите на официалните украински институции. Но след командировката в Лондон тя започва да разказва в интервюта по радио, телевизия и преса, че фондацията се подкрепя официално от Ричард Брансън, Microsoft и Cisco, както и от руската софтуерна компания „Луксофт”. Президент на фондацията е израелският гражданин Тил Таран, професор по информационна сигурност в университета Carnegie-Mellon в Пенсилвания. Преди да изтече месец май, Мерило вече е назначена като експерт в Стратегическата консултативна група за електронното правителство. През юни вече е член на Борда на директорите на UAngel. През август 2014 г. вече е част от Асоциацията на венчърния капитал и чуждестранните инвестиции и заедно с нейния „приятел” Бърнард Кейси, председател на Американската търговска камара в Украйна, съставят списък от 200 украински предприятия, които трябва да бъдат приватизирани. Мерило казва, че винаги се е чувствала украинка. „Родена съм в Естония, но усещам Украйна като своя мисия. Ако имаш украински корени, всичко е много лесно. Аз наполовина съм украинка. Макар никога да не сме мислили за идентичност. Просто живея в Естония, но в момента съм повече от украинка.” Впоследствие става ясно от едно разследване на американския журналист Джон Хелмър, че всъщност Мерило има основателна причина да държи в тайна част от биографията си. Защото през тези години тя е работила за мистериозния естонец Урмас Сьорумаа, когото по-късно нарича свой гуру. Той е бивш агент от естонското КГБ, а след краха на СССР създава охранителна фирма и агенция за недвижими имоти. През 2008 г. продава част от фирмата си на световната компания в бранша G4S, след което свързва останалата част от охранителния си бизнес с американската фирма USS Security. В момента американците държат една трета от охранителния бизнес на Естония. А Сьорумаа създава частна армия от 1300 души, която оперира на територията на Украйна. Освен това развива разностранни бизнеси – събиране на боклук, биогаз, тенис клуб. После настъпва затишие и нищо не се чува за Мерило, докато не се появяват нейни странни снимки в още по-странен сайт с името Peoples Trust Toronto, на които снимки тя е по долно бельо със сатър, опрян до устните, как ближе кръвта си, която се стича от тях... В интервю за чужда медия на въпроса, дали зад нейната Агенция за рисков капитал и чуждестранни инвестиции стоят украинското правителство, ЕС, ОИСР и Американската агенция за международно развитие, тя отказва да отговори.
Най-силният коз
Но без никакво съмнение най-одиозната фигура в украинското правителство е американката от украински произход Наталия Яреско, която се явява министър на финансите. Тя е трето поколение имигранти от Украйна и макар родителите й да не говорят украински, тя е посещавала съботно украинско училище и неделната молитва на Украинската православна църква. Наталия дължи своята кариера на бившата говорителка на ЦРУ и заместник-говорител на Държавния департамент Мари Хафт, нейна лична и семейна приятелка. Преди да стане бизнес дама, завършилата Харвард Натали Яреско работи в Държавния департамент и в периода 1992-1995 г. е специален пратеник на САЩ в американското посолство в Киев като директор на икономическия отдел. Но истинският възход в кариерата й настъпва, когато става изпълнителен директор на инвестиционния фонд Western NIS Enterprise Fund (WNISEF), създаден от американския Конгрес през 1990 г. и финансиран от американското правителство чрез Американската агенция за международно развитие (USAID). Фондът на Наталия разполага с инвестиционен портфейл от над 150 милиона долара и е специализиран в закупуване на дялово участие в малки и средни фирми от Украйна, Беларус и Молдова. Залага най-вече на инвестиции във фирми за финансови услуги, бързооборотни потребителски стоки, търговия на дребно или индустриални стоки. Досега фирмата е инвестирала 168 милиона долара в 118 компании в Украйна и Молдова. Едновременно с това Яреско е главен изпълнителен директор и на частния фонд за дялово участие Horizon Capital Associates, LLC. Яреско е президент и на още една фирма със същия профил – фонда за дялово участие Emerging Europe Growth Fund (EEGF). Като директор на американски държавен фонд тя демонстрира завидни комбинативни умения, за да заобиколи ограниченията, които й налага бюджетната институция. Тъй като правилникът на WNISEF предвижда таван на заплатите от 150 000 долара на година, тя успява да си осигури доходи от 2 милиона долара с един прост трик: прехвърля мениджмънта на своята компания Horizon Capital и така минимизира разходите си, а всички бонуси от предоставените инвестиции отиват в нейната сметка, докато WNISEF се оказва губеща структура. Точно преди да стане финансов министър, Натали Яреско прибира под формата на бонуси 1,77 милиона долара. Това става възможно, като тя успява да убеди началниците си, че заплатата й е свързана с правителствения грант от 150 милиона долара, с които е създаден фондът. Но парите, които тя инвестира, са заведени в графата „Приходи от инвестиционните продажби” и това се счита за честна игра за начисляване на бонуси, които са далеч над годишния таван на възнагражденията. Според данъчните й декларации тя е получила през 2013 г. 2,66 милиона долара (от тях 1,77 милиона като бонуси), а през 2014 г. е получила 2,05 милиона за това, че инвестира парите на американските данъкоплатци в украински държавни компании. В същото време WNISEF не реализира никакви печалби, а дори губи пари и активите на фонда за същия период намаляват от 150 милиона на 88,9 милиона долара според одита на Сметната палата на САЩ. В същия доклад е записано, че приходите на Натали Яреско и на директорите от Horizon Capital са записани като „бонуси за изгодни инвестиции”. През 2006 г. заплатата на Яреско е „засекретена”, след като тя създава две собствени фирми: Horizon Capital Associates (HCA), която управлява инвестициите на WNISEF срещу годишна такса от 1 милион долара, и Emerging Europe Growth Fund (EEGF), която движи вече сключените инвестиционни сделки. Нейни сътрудници са бившите й подчинени в ръководството на фонда Марк Ивашко и Лена Кошарни. Малко по-късно те създават и трета фирма, Horizon Capital Advisors, която пък действа като консултант на Horizon Capital Associates. Нека да опростим: Натали Яреско е назначена за директор на американски държавен инвестиционен фонд, създаден да инвестира в Украйна и Молдова. Тя инвестира държавните пари, за което получава заплата, а върху приходите си начислява бонуси. След това от тези бонуси създава три фирми, които фактически поемат цялата работа на фонда. Наталия Яреско успява да печели много повече от това ограничение. Така например през 2004 г. тя прибира два пъти по-голямата сума 383 259 долара, като към тази сума би трябвало да се прибавят и 67 415 долара под формата на т.нар. „представителни разходи”, според официалния отчет на WNISEF. Американският разследващ журналист Робърт Пери открива, че в анализ на разходите на WNISEF за 2004–2006 г. се посочва, че WNISEF е похарчила 1 049 987 долара за създаването на частния инвестиционен фонд EEGF, който реално е собственост на Яреско и колегите й. USAID обаче не вижда нищо нередно в това и изобщо не разкрива конфликт на интереси. На одиторите дори не им прави впечатление, че и трите фирми са регистрирани по интернет в щата Делауер, което означава, че те дори не плащат данъци в американската хазна. Тоест демонстрираният от Натали Яреско бизнес нюх по нищо не се различава от това да вземеш чужди пари, за да играеш в казиното: ако спечелиш, печалбата е твоя, а ако загубиш, губят данъкоплатците. Например в годишния одиторски доклад за 2012 г. на WNISEF две страници са посветени на „трансакции към свързани компании” и там са посочени хонорарите за мениджмънта от страна на Horizon Capital: 1 037 603 долара през 2011 г. и 1 023 689 долара през 2012 г., както и сумите на съвместните инвестиционни проекти на WNISEF и EEGF. Независимо че в отчета има графи „свързани организации”, там не е записано нищо, което би трябвало да означава, че фирмите на Яреско Horizon Capital и EEGF „не са свързани”, в смисъл не трябва да докладват за получените компенсации на нея и нейните съдружници. Разследването на Джон Пери установява, че става дума за солидна сума от 4,5 милиона долара, която те получават и която така и не искат да декларират. При това тези суми са изплащани от държавния инвестиционен фонд, независимо от това дали WNISEF в резултат на инвестициите е реализирал печалби или загуби. Там само е записано, че сумите се изплащат „независимо от нетните приходи или печалбите”.
Междувременно Натали Яреско се развежда. Бившият й съпруг Игор Фиглус е и бивш служител на WNISEF. Той информира ръководството USAID за „съмнителните бизнес модели, с които се управлява фондът”, като излага подробно фактите и конфликта на интереси. Той разкрива схемата, според която Яреско незаконно взема кредити от Horizon Capital Associates, за да купува дялове и да разширява участието си в EEGF. Всъщност при създаването на фонда парите осигурява Игор Фиглус, който взема заем от майка си и от своя приятел. Двамата стават съдружници с еднакви дялове, но впоследствие Яреско тайно започва да изкупува дялове от EEGF, за да придобие контролния пакет. Когато през 2010 г. двамата се разделят, оказва се, че той не притежава нищо и всичко е в нейни ръце. Затова решава да си търси правата в съда, подавайки искове в Украйна и САЩ, като се надява да спечели делото, защото разполага с разобличаващи документи. Но се случва точно обратното: тя подава иск срещу Фиглус в Специализирания върховен съд на Делауер и позовавайки се на „клаузата за конфиденциалност”, успява да получи разрешение от съда да редактира онези клаузи от договорите, за които алармира бившият й съпруг. Този съдебен процес е забележителен с това, че Яреско не само успява да накара съда да задължи екссъпруга й да подпише споразумение за конфиденциалност, но получава и разрешение да редактира всички пасажи от договорите, които по един или друг начин могат да й вменят вина. Естествено, Фиглус губи делото, а съдът издава забрана повече да не говори по темата за дейността на бившата си съпруга „заради естеството на нейната позиция и деликатните финансови операции в Украйна”.
Паралелно с бизнес кариерата в инвестиционните фондове Наталия навлиза и в политиката. След като Виктор Юшченко е избран за президент през 2004 г., тя става негов доверен съветник в рамките на Консултативния съвет за чуждестранни инвестиции. Инвестициите вече се превръщат в нейна професия и фирмата й Horizon Capital инвестира в украински компании 255 милиона долара, докато инвестициите на държавния американски фонд WNISEF не надхвърлят 118 милиона долара. Точно преди да бъде поканена в първия кабинет на Арсений Яценюк, тя управлява капитал от 652 милиона долара. Horizon Capital притежава дялове в десетки компании с най-различен профил: „Агросоюз”, „Датагруп”, „Витмарк Украина”, „Инкерман” (най-големият производител на вино в Украйна), „Швидко”, ТКС Банк, МТ Банк (Беларус), „Востокфинанс Групп”, „Биофарма” и т.н. Общо над 80 фирми и предприятия. Само два часа след като полага клетва на новия пост, тя участва в церемония по присъждане на украинско гражданство, което й е дадено тържествено и лично от президента Петро Порошенко. Когато поема поста през декември 2014 г., Яреско обещава да се откаже от американското си гражданство и да си върне украинското, както изисква законът, който не позволява чуждестранни граждани да заемат висши държавни постове. Но в закона има и една вратичка, която позволява до две години след приемане на украинско гражданство чужденецът да запази и предишния си паспорт. Тъй като приемането на украинско гражданство не е обвързващо, в края на двегодишния срок Яреско може отново да се откаже от украинския паспорт. За Яреско този срок изтича в края на 2016 г., когато отново може да си остане само с американското гражданство, тъй като според Федералния регистър тя изобщо не е подавала документи за отказ от гражданство. Тя очевидно има намерение да използва двугодишния срок и мандата си на министър на финансите, за да опознае всички тънкости на механизмите на действие на украинското правителство. След като напусне поста и се откаже от неполученото си украинско гражданство, Наталия ще се превърне във високо платен експерт на американците с ценни контакти в коридорите на властта в Киев. Би могла и отново да остане пратеник на Държавния департамент в Киев. Този модел на поведение и политически почерк напълно се покрива с манталитета на Наталия Яреско. Въпреки че си е спечелила репутация като „лицето на украинската реформа”, тя винаги е използвала връзките си за свое лично обогатяване, без изобщо да се притеснява от обвинения в конфликт на интереси. Парадоксално, но въпреки всичко това нейната репутация расте и Томас Фридман, един от водещите колумнисти на „Ню Йорк Таймс”, пише за нея специален материал, в който я нарича „технократ” (същото определение използва и за нейните колеги). Колумнистът подчертава, че с участието си в кабинета на Арсений Яценюк Наталия носи „добрите практики за управление” и допринася за борбата с корупцията, като „споделя американските ценности с украинците”. Според последния доклад на Международния републикански институт (IRI) за 2015 г. 72% от украинците твърдят, че страната „не се развива в правилна посока”, като корупцията и конфликтът с руското население в Донбас остават най-сериозните проблеми на Украйна. Тези данни би трябвало да се приемат доста сериозно от Киев, защото в ръководството на този институт са бившият кандидат-президент Джон Маккейн, бившият президентски съветник по въпросите на националната сигурност Брент Скоукрофт, бившият председател на Републиканската партия Франк Фаренкопф, тоест политици, които иначе подкрепят сегашния президент и сегашното правителство на Украйна. В документа се прави изводът, че корупцията в Украйна е най-тежка в сравнение с другите бивши съветски републики и дори в световен мащаб. Никъде няма аналог на такова срастване на властта с компрадорския бизнес модел. На този фон Яреско напълно се вмества в образа на класическите „шуробаджанашки капиталисти”, защото се оказва, че действа в тежък конфликт на интереси тъкмо в качеството си на американски консултант в помощ на украинските власти. Интересен е и следният факт. Правителството на президента Виктор Янукович беше обект на мониторинг от страна на Проекта за разследваща журналистика на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), който се финансира от USAID, тоест от организацията, чийто инвестиционен фонд WNISEF управлява Яреско. Част от средствата се осигуряват и от фондация „Отворено общество” на Джордж Сорос. При управлението на Янукович този проект беше много активен и редовно „разобличаваше” корупцията на свързани с управлението лица, като 2072 души бяха разследвани и предадени на правосъдието. Друг е въпросът, колко от тези казуси влизат в съда и завършват с ефективни присъди. По-интересното е, че след като бе свален Янукович, изведнъж проектът позатихна и вече не само не е толкова активен, но все повече независими медии си задават въпроса, дали това е било истинска журналистическа инициатива или пропаганден инструмент на чуждестранни институции и бизнес кръгове за оказване на натиск върху неудобни за тях политици и бизнесмени. „Наистина е странно защо този проект се интересува повече от сауната на Янукович и вдигна шум около нея като символ на корупцията, но изобщо не се интересува от схемите за гарантиране на приходи за милиони чрез финансирания с пари на данъкоплатците фонд WNISEF.” Ето и още един интересен детайл от работата на американския украински финансов министър Наталия Яреско. След като поема поста, тя започва реализация на „реформи”, които се изразяват най-вече в орязване на пенсиите, енергийните помощи за социално слабите и други социални програми и ускоряване на приватизацията паралелно с привличане на западни компании за експлоатиране на националните богатства, най-вече за разработката на богатите залежи от шистов газ в Източна Украйна. Според Агенцията за енергийна информация на САЩ Украйна разполага с 1,2 трилиона куб. метра шистов газ, с което се нарежда на трето място по най-богати залежи в Европа след Франция и Норвегия. Според американците Украйна притежава и 600 млн. куб. метра шистов петрол. Полша забрани фракинга, същото направи и Франция, а Норвегия на този етап не се нуждае от фракинг. При тази ситуация Украйна се оказва с най-перспективни залежи за добив. Поради това на 5 ноември 2013 г. (само три седмици преди началото на Евромайдана) компанията Chevron сключва 50-годишно споразумение за проучване, разработка и добив на шистов газ в Западна Украйна. При силно суверенно и демократично правителство едно подобно споразумение не би било възможно, докато състоянието на Украйна е толкова критично и тя е уязвима за този вид сътрудничество. Вестник „Ню Йорк Таймс” съобщава, че Chevron ще инвестира 350 милиона долара във фазата на разработката на находищата, а общата стойност на инвестициите е планирано да достигне 10 милиарда долара. Три месеца след свалянето на президента Янукович най-голямата частна газодобивна фирма в Украйна „Бурисма Холдинг” назначава Хънтър Байдън, сина на вицепрезидента Джо Байдън, в Борда на директорите. „Бурисма” е доста съмнителна офшорна компания, регистрирана в Кипър, която обаче поддържа солидни лобистки връзки, като например тези с Дейвид Лейтър, бивш личен асистент на Джон Кери в Сената. По данни на списание „Тайм” в Борда на директорите на холдинга е назначен и Девон Арчър, бивш съветник от предизборния щаб на Джон Кери. Както Арчър, така и Хънтър Байдън, са били бизнес партньори с Кристофър Хайнц, собственик на фирмата за дялови инвестиции Rosemont Capital, който пък е приятел на Натали Яреско. Кръгът се затваря. Разследване на Антикорупционния център на Украйна разкрива, че собственик на „Бурисма” е Приват Банк от Днепропетровск, в която основни акционери са олигархът милиардер Игор Коломойски и Генадий Боголюбов. Един малък детайл: войната в Източна Украйна изобщо не стигна до Днепропетровск, чийто губернатор е Игор Коломойски, и не засегна активите на неговите компании, а се развихри само в районите, където бизнесът се контролира от предишния най-богат украинец Ринат Ахметов. Една седмица след началото на протестите на Евромайдана на 13 декември заместник държавният секретар по европейските въпроси Виктория Нюланд изрече знаменитата фраза, че „САЩ са инвестирали в европейските аспирации на украинците 5 милиарда долара”. Но онова, което остана скрито тогава, бе фактът, че тези думи не са изпуснати случайно по време на дипломатически форум, а са припомнени по време на пресконференция, организирана от Chevron и посветена на перспективите на бизнеса на американската компания в Украйна! Даже докато произнася думите за инвестираните 5 милиарда долара в украинската демокрация, Нюланд стои точно до логото на Chevron. Но да се върнем на Наталия Яреско. „Ню Йорк Таймс” я характеризира като „пример за новите украински политици, които споделят нашите ценности и заслужават безрезервна американска подкрепа”. Яреско участва и на среща на Световния икономически форум в Давос, където си позволява лични нападки към президента Путин: „Путин се страхува от Украйна, която държи да живее, иска да живее, настоява да живее според европейските ценности – със силно гражданско общество, свобода на словото и вероизповеданието и с ценностна система, която украинците са избрали и са заложили в основата на своя живот”. Джон Пери пише по този повод: „Кои точно ценности има предвид Яреско, не е ясно заради пълното затъмнение, което е наложила около действията си в WNISEF и нежеланието си да разкрие колко пари е спечелила за сметка на инвестиционните проекти, финансирани с парите на американските данъкоплатци. Ако тези „западни ценности” включват и за нея поставянето на интересите на обществото над личния интерес и вярата в прозрачността като критичен елемент от демокрацията, то тогава тя наистина има нужда от кратък срок в изправителен център”. В аналитичен материал за дейността на правителството на Арсений Яценюк и участието в него на Наталия Яреско американският геополитически анализатор Енгдал пише: „Изнасилването на цяла една страна, също както и изнасилването на малко дете, е престъпление. Това е форма на убийство както на душата, така и на тялото. 45 милиона украинци не заслужават такава съдба”.