Боян Чуков, водач на листата за народни представители на „Българските патриоти“ – ВМРО, Воля, НФСБ в 12 МИР Монтана
Посещението на Карадайъ в Турция предизвика огромен ажиотаж в България. Най-вече неговите думи по време на срещата с председателя на Великото национално събрание Мустафа Шентоп: „Тези земи са наши земи. Ние там не сме изселници. Турция е нашата родина-майка. След Османското присъствие останахме там. Нашата борба е да запазим турската си идентичност, езика, религията и традициите. Истина е, че срещаме трудности“.
Фокусът на оправдателните коментари е насочен върху неправилния превод и разликата в смисъла между турските думи анаватан (родина-майка) и ватан (родина). Не се обръща достатъчно внимание, че казаното от Карадайъ пред Шентоп се тиражира от Анадолската агенция, която се контролира от турската държава. По-ясно казано, турските институции са изхвърлили целево в медийното пространство „разсъжденията“ на Карадайъ пред Шентоп.
За другите многобройни срещи на председателя на ДПС в Турция нямаше почти никаква конкретна информация, освен познатите клиширани фрази. Турската държава съвсем целенасочено предизвика въпросния политически шум, а Карадайъ се оказа подходящ да бъде употребен в правилния момент и на правилното място в полза на турската неоосманска стратегия. Подобен словесен скандал можеше и да не се случи, но точно сега имаме особено съвпадение между моментните политически интереси на ДПС за предстоящите избори и външната регионална политика на Турция за Балканите.
Анкара предизвиква умишлен скандал точно преди извънредните парламентарни избори в България. Отговорът на въпроса защо може да бъде намерен в получилата известност у нас книга „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу. В нея той пише: „Двете първостепенни цели на балканската политика на Турция в краткосрочен и средносрочен аспект са стабилизирането и укрепването на Босна и Албания, и създаването на международноправни основания за разтваряне на защитен чадър над етническите малцинства в региона. В рамките на тези правни основания Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаване на гаранции, които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите. Красноречив пример от най-новата история е Кипърската военна операция, която придоби „легитимност с помощта на подобна юридическа рамка“.
Анадолската агенция твърди, че Карадайъ е казал: „Нашата борба е да запазим турската си идентичност, езика, религията и традициите. Истината е, че срещаме трудности“. Какви трудности? Българските граждани, които са етнически турци, са абсолютно равноправни с всички останали български граждани. Участват пълноправно в политическия, икономическия, културния и обществен живот в нашата страна. Изкуственото дефиниране на етнически конфликт в България обслужва балканската неоосманска политика на Анкара. Турците търсят активно „международноправни основания за разтварянето на защитен чадър над етническите малцинства на Балканите“. ДПС е добър инструмент за реализирането на неоосманската стратегия у нас. С измислянето на ДОСТ и Лютви Местан не се получи. И Турция реши да стопли отношенията с ДПС. В контекста на политическите избори ДПС също имат ползи, търсят подкрепа от Турция и са податливи на влияние. Именно в тази линия се вписва турското „активно мероприятие“ при посещението на Карадайъ. Политическият шум около неправилния превод е второстепенна част от декорите на външнополитическата сцена.
Турция осъществи професионално своето планирано „активно мероприятие“, реализира го безупречно. Тук трябва да си дадем сметка, че стратезите в Анкара пристъпват към следващата по-остра фаза в своята геостратегия по отношение на България. Ще се търси повишаване на тона на етническия разговор у нас. Перспективите за България, представени през призмата на „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и изчислените действия на Анкара, са тревожни преди всичко за смесените региони в нашата страна. В подходящ бъдещ момент там ще се нагнети и медиира етническо напрежение, както твърди турският геостратег, и това ще даде основание за действия, „за намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите“. Аналогична драма в нашия регион като тази в Кипър, която за турците ще се превръща в легитимна "с помощта на подобна юридическа рамка“.