Политическите и бизнес кръгове в Азия все повече се сблъскват с промяната в геополитическата среда, в резултат на неизбежния възход на Китай. Осмислянето на тази промяна би трябвало да помогне на управляващия елит в Азия да заеме позиция, която ще донесе мирно, стабилно и благоприятно бъдеще. Който не се намести внимателно докато се случват промените, ще потъне дълбоко в пропукванията и вероятно ще видим как политически династии или бизнес империи ще бъдат погълнати от геополитическите тектонични разместваня.
Как изглеждаше Азия и защо се променя?
В продължение на векове Азия е доминирана от европейската колониална хегемония, а след това, близо век – и от американска. Самите САЩ са приели, че господстват в Азия. И основната им геополитическа цел там е да поддържат тази доминация . Това господство обаче демонстрира огромни икономически и военни несъответствия между Вашингтон и общите ресурси на Азия. Победата във Втората световна война, а по-късно и участията на Америка в Корейската и във Виетнамската война, позволяват на САЩ да поддържат огромния си военен, политически и икономически отпечатък в региона. Постепенно обаче изтощената американска империя започва бавно и неизбежно да се отдръпва. И тази празнина се запълва от активностите на народите в Азия, особено от Китай, както в социално-икономически, така и във военен и геополитически смисъл.
САЩ допускат, че това е провал на собствените им планове в региона
Американските усилия да се контролира Китай са доказано безполезни. Става дума за политически документи на САЩ, които се опитват да преформулират архаичната концепция за „господство” и да я наложат върху Азия. Един от последните такива документи беше публикуван от влиятелния Съвет по международни отношения, корпоративно финансиран тинк-танк, който представя интересите на някои от най-мощните корпоративни и финансови структури в света. В доклада „Преразглеждане на главната стратегия на САЩ по отношение на Китай” се заявява: „Американските опити да се „интегрира” Китай в либералния международен ред генерират нови заплахи за господството на САЩ в Азия. Това може да доведе до проблеми за Америка в глобален аспект. Вашингтон се нуждае от нова главна стратегия за Китай. Стратегия, която да балансира възхода на Китай. А не стратегия като сегашната, която продължава да подпомага още по-големия успех на китайската държава.”
Докладът е написан от американския политически лобист Робърт Блекуил, който играе роля в подготвянето на бъдещите „подчинителни” режими в Азия, чрез които САЩ планират да поддържат регионалното си влияние. Най-новият доклад трябва да послужи като предупредителна аларма за американските интереси, свързани с поддържането на западната хегемония в Азия. Съединените щати вече не могат да поддържат своето политическо, икономическо и военно влияние в Азия. Транстихоокеанското партньорство (TPP) заедно с други подобни, инициирани от Съединените щати споразумения, се стреми да установи икономически контрол в региона . И този контрол не е в полза на страните от Азия, а тъкмо обратното – в полза на Вашингтон и то за сметка на Азия . Основната цел на САЩ в момента е да изолира Китай от останалата част на Азия. Но ако този план успее, възможността на Азия да постигне политически, икономически и военен възход заедно с Китай, ще приключи. Докладът на Блекуил предлага безброй „решения” как да се коригира загубата на американско влияние в Азия. Никое от тях, обаче, не е приложимо. В неясните предложения като това „да се оживи американската икономика” отсъстват всякакви прагматични измерения. Други, като „укрепването на американската армия” включват харченето на пари, които не съществуват, както и програми, които никога няма да бъдат одобрени. Други препоръки включват разширяването на военното сътрудничество в Азия – ход, който е застрашаващ за Китай и ще струва икономически много скъпо на Америка.
Непроменяща се империя в променящ се свят
Управляващите в САЩ не осъзнават разместването на баланса на силите. Те не само отричат процеса на това разместване, но не предприемат никакви мерки за да се нагласят към новата ситуация. Концепцията за еднолична корпорация или шепа от корпорации, които контролират производството на автомобили на планетата, самолети, електронни устройства и други потребителски стоки, е остаряла. Тя се проваля не само от възхода на Китай, но и от променящия се пейзаж на технологиите. Пластовете се разместват толкова бързо, че монолитните корпоративни финансови структури, изградени на основата на монопола, са като страховити замъци, построени върху кал. Те ще се изместят, ще се наклонят и неизбежно ще се срутят, разрушавайки всичко в тях. Китай сериозно осъзнава, че бъдещето на страната не е да бъде просто една световната фабрика. Затова Китай, съобразно своите интереси, се ориентира към многополюсния свят, в който държавите ще са равнопоставени, а конфликтите и несъответствията между тях – икономически, политически, военни и технически – ще намаляват. Играчите, които се ориентират прагматично и се напаснат към новата формула, ще просперират. Тези, които изберат да инвестират в несъмнено западащите американски предприятия на глобалната хегемония, ще загубят заедно с Америка.
Надеждите на Америка са залегнали в егото на азиатските лидери
САЩ за разлика от империите преди тях, притежават привлекателността на елитаризма, мощта и престижа над потенциалните васални държави. Обещанието за „място на масата” звучи примамливо за тези, които слагат егото си пред здравия разум. Особено за онези, които гледат на САЩ като на алея към властта в техните собствени държави. И САЩ вместо да се пренастроят към един нов свят, който няма да има нужда да толерира американското превъзходство, са удвоили залога върху „привличането” на хора в таргет страните по света, за да им служат. Но нация (като американската), която изгражда международни отношения чрез принуда, подриване, тероризъм и заплаха с война, е нация, която вече няма какво да предложи . В края на краищата САЩ не биха имали нужда да убеждават дадена държава, че да се прави бизнес с Вашингтон е в неин интерес, ако това наистина е в неин интерес. В Азия политическите и бизнес лидери оценяват бъдещето като анализират векторите, чрез които САЩ могат да наложат все по-отчайващата политика на „господство” над Азия . Елиминирането на тези вектори трябва да се превърне в приоритет за азиатските държави. Политици, които ценят егото си повече от здравия разум, или пък краткосрочната сигурност, вместо дългосрочния просперитет, не би трябвало да бъдат в политиката. А тези, които все пак смятат, че сътрудничеството със САЩ ще им донесе дългосрочни ползи, както за тях, така и за народите им, просто трябва да прочетат американските политически документи относно най-новата „главна стратегия”. В нея няма полза за никого от партньорите, дори и за самите САЩ.
Ще изберат ли азиатските лидери здравия разум?
Американската хегемония в Азия вече започва да се изпарява. Много държави започват да се изтеглят от САЩ и да инвестират в по-тесни връзки с Китай. Досегашното американско „върховенство” в региона се крепеше върху мантрата, че само Америка може да допринася за мира и стабилността в тази част на света. Напоследък обаче става все по-ясно, че нестабилността, от която Съединените щати твърдят, че защитават Азия, всъщност е тяхно собствено творение. За да се развие Азия, да разкрие истинския си потенциал и да бъде влиятелен играч на световната сцена, трябва да отхвърли архаичните вече представи за глобалната империя на Съединените щати. Азия трябва да се справи с подривните американски опити да поддържат тези представи на територията на целия континент.