ГЕРБ заболя от бацилите на авторитарните партии

Интервю на Десислава Пътева с Валерия Велева, журналист, главен редактор на Епицентър.бг

Г-жо Велева, станахме свидетели на президентски избори, при които кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева беше разгромена. Според Вас каква е причината за нейната загуба от ген. Радев, който доскоро не беше добре познат на широката публика? 

Резултатите от втория тур на президентските избори показват няколко неща. Първо, това е силен наказателен вот персонално срещу Борисов и неговото управление. Второ, БСП успя да намери и да издигне най-адекватната фигура в този момент като отговор на обществените очаквания за промяна. Ходът беше рискован, но се оказа успешен. Трето, вотът показа стабилизация на БСП в лицето на Корнелия Нинова. Първо, тя игра ва банк, налагайки Радев в партията си. Второ, успя да занули Георги Първанов и Татяна Дончева като сериозни елементи в лявото пространство.

Хенри Кисинджър заяви, че гласуването за Тръмп е като революция в Щатите. Смятам, че гласуването за ген. Радев също е вид революция за България. За първи път от 26 години ние говорим за един обществен процес като за революция. Резултатът от този вот е цунами за цялата политическа класа. Той се фокусира в една личност, която обществото не припозна като омразен политик, а като алтернатива на тези, които обещаваха справедливост, възмездие, стабилност, работа и доходи, а ни доведоха до състояние да сме най-бедната страна в Европейския съюз. Това е вид морална и социална революция. Кандидатурата на ген. Радев беше най-удачно намерената, за да се противопостави на Борисов, който в този момент олицетворяваше цялото статукво на тези 26 години. Вотът показа каскада от грешки, които лично Бойко Борисов направи и които един ден ще бъдат изучавани в учебниците по политология. 

Според Вас кога управлението на Борисов тръгна надолу по спиралата?

От година и половина анализаторите в България предупреждават ГЕРБ за създаващо се напрежение в обществото, за един тътен в низините, който изразява недоволството от управлението им. Борисов обаче не го усещаше. Учудвам се, защото той е изключителен феномен, олицетворяващ понятието „политическо животно”, в най-добрия смисъл на думата. Сетивата му винаги са били изострени за обкръжаващия го свят. В тази последна година Борисов като че ли загуби своите политически сетива, загуби интуицията си. Дали не искаше да види опасността, която идва срещу него, дали се заблуждаваше, че това е временно, че ще му се размине покрай магистралите, дали хората около него го заблуждаваха, че всичко е наред, щом има фанфари, това не знам. Той ходеше нагоре-надолу, за да реже ленти дори на измислени обекти. Не отчете, че магистралите не се ядат, макар че в един момент носят обществен ресурс и с тях големите държавници остават в историята. Магистралите обаче нямат значение, когато народът няма с какво да се храни, когато 2/3 от българите живеят на прага на бедността. 

Редом с това ГЕРБ стана Партията с главно „П” и заболя от всички бацили на авторитарните партии. За да бъдеш назначен на държавен или общински пост, подписваш декларация, че ставаш член на ГЕРБ. На много места се издигаха лоялни партийци, а не професионални кадри. Партията се срастна с властта. През нея минаваше и целият бизнес. Водачите на структурите по места се превърнаха в самодоволни местни феодали, както беше по времето на Костов. Проекцията на бойковчетата из държавата отврати хората от ГЕРБ. Борисов не усети и това. Той даде много власт на структурите, които я обърнаха във власт за себе си. Почти целият апарат из страната, почти всички кметове на ГЕРБ реализираха властта си в материално изражение. Хората виждаха това, то бодеше очите им и активираше гнева им. Те виждаха какво представлява кметът на Пловдив, какво представлява кметът на Варна, какво представляват кметовете и на други места. Всички говорят как се краде от обществените поръчки, от еврофондовете, разказват, че комисионните са стигнали до 30-40-50%. Дребният и средният бизнес е мачкан и изнудван. В един момент той скочи и каза „баста”! Показателно е, че много редови членове на ГЕРБ, отвратени от тези практики, гласуваха за Радев. Най-шокиращият факт от изборите е, че 300 000 симпатизанти на ГЕРБ обърнаха гръб на Борисов! Това трябва да го притеснява много.

Кое беше по-голяма грешка от страна на Борисов – това, че издигна Цецка Цачева или че обяви на всеослушание, че ще подаде оставката си, ако кандидатът на ГЕРБ не спечели изборите?

Премиерът не оцени какво представлява президентската институция. Това е една от огромните му политически грешки. Тя е христомайтийна. Той смяташе, че тази институция няма власт, че няма реални лостове за управление на държавата. Беше си въобразил, че когото и да сложи на този пост, българинът ще го избере. Не прецени, че мисленето на избирателите през 2016 г. се различава коренно от времето, когато той ни наложи Росен Плевнелиев. И затова обвърза така лекомислено резултата от президентския вот с вот на доверие към правителството. Борисов беше сигурен, че победата на неговия кандидат ще бетонира управлението му срещу надигналия се вече глас на опозицията. Това показва, че Борисов не познава основните демократични структури в една парламентарна демокрация.

Не може да се обвърже мажоритарен вот с доверие към правителството, което е на власт. Работата на министрите няма нищо общо с качествата на кандидата, който Борисов посочи. Това е фундаментална грешка. По този начин недоволството от управлението на ГЕРБ по места се прехвърли върху Цачева, която пък няма нищо общо с работата на правителството. Борисов до такава степен смеси двете несъвместимости, че сам влезе в този капан и сам предизвика недоверие срещу себе си. Това е уникално самосваляне от власт! Никой политик в Европа, който разбира от обществени процеси, който е учил механизмите на демокрацията, не може да допусне такъв гаф. Той показва липсата на политическа образованост на Борисов. Да, той има изключителна интуиция, която в случая загуби заради самонадеяността си и нивото на политическата си култура.

Като резултат от цялото това мислене кампанията на г-жа Цачева беше построена върху жалоните на властовата партия, която сякаш е безалтернативна и се радва на всеобщо одобрение. Не отчетоха, че Цачева влиза в състезанието с 14% рейтинг, за разлика от Плевнелиев, който беше издигнат навремето като най-рейтинговия министър в първия кабинет на Борисов. Всъщност г-жа Цачева се превърна в мишена на гнева от управлението на ГЕРБ. По време на цялата кампания тя непрекъснато „стъпваше” върху успехите на правителството на Борисов. И така сама привлече недоволството, което я помете. Към всичко това трябва да прибавим и последиците от гафа на Борисов с избора на Кристалина Георгиева. Той не усети, че скандалът с елиминирането на Ирина Бокова ще го връхлети с пълна сила на президентските избори и ще повлияе  върху настроенията на хората. Освен всичко останало в тази кампания, съм изненадана, че политическите сетива на Борисов толкова много са закърнели. 

Борисов веднага се опита да хвърли вината за загубата върху БСП, ДПС и ДСБ. Способен ли е той на авторефлексия, съзнава ли грешките, които е направил както по време на управлението си, така и по време на кампанията за президентските избори?

Не, той не хвърли вината върху тях. Той се опита да сглоби една несглобяема конструкция, с цел да отдалечи от себе си критичните атаки. В нощта на изборите той заяви, че при този вот се е получила коалиция между БСП, ДПС и ДСБ. Такава коалиция изобщо не може да съществува. Но той не видя нещо далеч по-съществено – в отрицанието на ГЕРБ, ген. Радев успя да събере несъбираемото до този момент. За ген. Радев са гласували 300 000 симпатизанти на ГЕРБ и 200 000 от ДПС. Какво ще каже Борисов за това? За Радев са гласували 140 000 от патриотите. За ген. Радев е гласувал всеки трети симпатизант на Реформаторския блок! Добавяме гласувалите за БСП, за Марешки, за АБВ. Изведнъж ген. Радев се превърна в национална обединителна фигура, хората го припознаха като за лидер на нацията. Тепърва предстои да видим дали той ще уплътни това понятие, но той има всички качества да го направи. Хората му гласуваха доверие в гнева си срещу Борисов. Всички българи видяха грешките на Борисов в процеса на кампанията, само той не ги видя. Той каза: „Ние ще направим анализ и ще видим къде сбъркахме”. Това, което се случи в неделя, можете да го прочетете в анализите и прогнозите, които прави Институтът за стратегия и анализи, които даваме на политиците. Но те се чувстват самодостатъчни, когато са на върха. Не четат, не искат да чуят друг глас, освен собствения си. И това е проблемът на Борисов. Около него няма задълбочени анализатори, с които може да комуникира процесите, които се случват в държавата. Няма съветници, които да му кажат: „Бъркаш, не прави това”. 

Широко се коментира това, че една огромна част от гласовете на симпатизантите на ДПС са отишли при ген. Радев на втория тур от президентските избори. Някои анализатори смятат, че за тях е имало скрита договорка. Възможно ли е да е имало такава?

Наблюдавам много сериозно и отдавна отношенията между двете партии. Мога категорично да кажа, че такива договорки няма. Но всички, които следим процесите в България в детайли, трябва да се върнем към момента, в който беше избран новият лидер на ДПС Мустафа Карадайъ. През май той начерта жалоните на партията за развитие в близкото бъдеще. Тогава за пръв път една парламентарна сила, дори преди БСП, заяви: „Нашата цел са предсрочни парламентарни избори, това правителство трябва да си ходи”. Още тогава ДПС сложиха в своята политическа платформа промяна и оставка на кабинета „Борисов”. Така че няма никаква изненада в тяхното гласуване. Би било абсурдно да искаш оставката на Борисов и да гласуваш за кандидата, който той е посочил.

Това е една мантра, която Борисов отново се опита да използва, но хората този път не се вързаха. Българите показаха, че не искат да бъдат управлявани чрез показалеца на Борисов и че могат да гласуват с главата си. Това е революцията.

Какво можем да очакваме от новия президент във външнополитически план, като се има предвид, че според мнозина той е по-благоприятно настроен към Русия?

Това също е мантра. Не може да се твърди, че един натовски генерал, чието име е изписано в Алеята на славата в Академията „Максуел”, ще промени евроатлантическия курс на България или че ще тръгне срещу западните съюзници на България. Ген. Радев  изповядва отношение към Русия такова, каквото го изповядват и западните лидери. Никой от западните лидери в момента не се е скарал с Путин. Много от тях също искат да паднат санкциите срещу Русия. Ген. Радев с нищо не се отклонява от политиката на Европейския съюз по отношение на Русия. Но той не е ястребът Плевнелиев, който заради корпоративните си и лични интереси изостри до крайност отношенията ни с Москва. Ген. Радев е смислен политик, който израстна пред очите ни точно за два месеца.

Отчитам това къде е получил образованието си, къде е учил за лидер, за стратег, за визионер. Това има огромно значение. Във Военновъздушния колеж в базата „Максуел” в САЩ не са му наливали в главата да мрази Кремъл или да обича Брюксел. Там са го учили на изконни ценности, на базисни понятия за обществените процеси, които му помогнаха в кампанията. Той имаше много малко време, за да приложи това, което е научил като лидер, като политически водач, но го направи. Тепърва има много да се учи, но както виждам е имал много добри учители, а и се оказа, че е много добър ученик.

Каква беше ролята на Корнелия Нинова в рамките на тази президентска кампания? Доколко тя помогна за това ген. Радев да излезе победител в тази политическа битка?

Корнелия Нинова е единственият лидер в БСП, който на третия месец след избирането си спечели убедително една политическа битка. Тогава, когато тя вкара кандидатурата на ген. Радев в партията, вътрешната опозиция скочи срещу нея толкова ожесточено, че на нея ѝ трябваха изключителна воля и сили, за да овладее тази настроения, да тропне по масата и да каже: „Това е моята кандидатура, вие ще се съгласите с нея и ще застанете зад мен”. И те го направиха. Жена да преодолее една толкова консервативна партия, да покаже възможност на тази партия да се върне на власт и да наложи своята визия – това говори за сериозни лидерски качества. Корнелия Нинова, успоредно с ген. Радев, демонстрираше пред всички нас израстването си като лидер. Това са два процеса, две линии – от една страна, израстването на ген. Радев като лидер на нацията, от друга страна, израстването на Корнелия Нинова като партиен лидер.

И още нещо, което ми направи впечатление в нощта на изборите. И двамата благодариха на хората, които са ги подкрепили, показаха, че този успех е техен. В нощта на изборите и Радев, и Нинова демонстрираха усет към вота на хората. Това е знак за израстване и за това, че в политиката навлизат нови взаимоотношения. Нямаше враждебност към опонента, нямаше самовлюбеност, нямаше перчене, а реално, смирено оценяване на резултатите. Партията допринесе изключително много за победата на Радев, но той спечели свои 800 000 гласа, извън гласовете на БСП. Това е огромно доверие, което той акумулира само за два месеца.

Ще осребри ли Корнелия Нинова този успех при парламентарни избори?

Думичката „осребри” не е правилната. На Корнелия Нинова оттук нататък ѝ предстоят много тежки месеци и години. Усилията, които е положила досега за успеха на ген. Радев, за това да се утвърди като лидер в БСП, ще ѝ се сторят като детска игра в сравнение с това, което ѝ предстои оттук нататък. Успехът на Радев не означава успех на БСП на парламентарните избори, и Нинова знае това. Виждам, че и другите в ръководството на партията го осъзнават. Да, има вълна към партията, но има още много работа, за да спечели тя следващите парламентарни избори. ГЕРБ е стабилна засега, естествено е да претърпи трусове, но тази партия остава водеща на българската политическа сцена. Сигурна съм, че те ще се съвземат от удара, Борисов ще реже до дъно гнилото, което го издъни.

Корнелия Нинова трябва да положи огромни усилия, за да трансформира това доверие към БСП в положителна енергия, за да спечели вота на народа след шест месеца. И тя трябва да го спечели с реална политика. Виждам, че дава тези сигнали – и по отношение на картелите, и по отношение на монополите, и по отношение на доходите и т.н. Корнелия Нинова иска да разбие този модел, по който вървеше държавата досега. Иска да покаже, че не е лидер на статуквото, иска да влезе в историята като нов лидер. Как ще калкулира тази победа, зависи само от нея и от екипа ѝ. Предстои голямата битка. ГЕРБ не са за подценяване, Борисов не е слязъл от политическата сцена. Така че тепърва Нинова и Борисов ще премерват сили като политически водачи.