Независимо, че Движението „Пет звезди“ и Лигата в Италия постигнаха съгласието си за формиране на правителство при екстремни условия, това обуславя една важна повратна точка: това е първа победа за суверенистките сили. На първо място, по отношение на Европа. В един Европейски съюз, който в крайна сметка успя да постигне някакъв вътрешен баланс, независимо от появата на антиевропейски и евроскептични формации, Италия бе оглавена от коалиция между две националистически партии. На други места националистите претърпяха поражение: въпреки добрите изборни резултати Льо Пен претърпя загуба от Макрон, а в Германия традиционните партии се прегрупираха, за да не допуснат пробив на антисистемни формации в системата.
И тук Италия се различава – „системата“ не успя да се прегрупира, да погълне и неутрализира опозицията, която успя да я пробие. Разбира се, мнозина се опитаха да спрат този процес – Берлускони искаше десноцентристко правителство, което да получи подкрепата на „разумните“ в парламента, Демократическата партия се надяваше на „неутрално правителство“ с благословията на президента Матарела. Но накрая Движение „Пет звезди“ и Лигата победиха и ще съставят коалиционен кабинет. Както би казал един стар журналист: от самото начало това бе „най-естественото“.
Това обаче не е повратна точка само заради възвръщането на националния суверенитет по отношение на Европа. Това е повратна точка за страната, в която може би за първи път от толкова години се постига обединение между Севера и Юга. Защо ли? Очевидно е защо. Северът, където Лигата извоюва победа, се съюзи с Юга, където триумфира Движение „Пет звезди“. И сега, когато италианците спечелиха своята битка за независимост, въпросът е дали те наистина ще се обединят. Отговорът на този въпрос е абсолютно наложителен, за да знаем какъв ще бъде развоят на събитията. Със сигурност обаче, Италия стана новата политическа лаборатория на суверенитета – първата европейска държава, в която суверенитетът постигна изборен успех и се наложи над старата система, която този път изглежда наистина е на ръба да се разпадне.
Но днес Италия е едва в началото на дълъг път. Сега предстои да се изгради адекватен екип със сериозна програма, основана на защитата на националните интереси.
Източник: geopolitica.ru