Новото правителство на Италия представлява най-радикалното предизвикателство досега към доминиращия ред в Европа след края на Втората световна война. Коалицията, включваща левите популисти от Движение „Пет звезди” и десните популисти от Лигата, често е определяна като комбинация между алтернативна левица и крайна десницa, но всъщност тя се позиционира отвъд традиционните идеологически категории. Нищо чудно, че нейните членове са обрисувани от големите медии, между които Financial Times и Telegraph, с мрачни определения като „варвари” и „бунтовници”.
Нещо в проекта за европейска интеграция не работи, а елитите, които го ръководят отказват да коригират курса. Еврото се провали в Южна Европа, а Европейската комисия иска да задълбочи икономическия и монетарния съюз. Еврото задвижва германския икономически растеж, докато в същото време обременява страни като Италия или Гърция с остеритет и дълг. Според официалната правителствена статистика на Istat абсолютната бедност в Италия се е удвоила за последното десетилетие – няколко години след като еврото беше въведено като нова държавна валута.
Еклектичната програма на новото правителство извежда на преден план екологизма, твърдейки че „човекът и природата са двете страни на една монета” и призовава за намаляване на въглеродните емисии и прекратяване на използването на фосилни горива. Смесеният идеологически характер на новата коалиция е илюстриран от Алберто Багнай, ляв евроскептичен икономист, който е представител на Лигата в италианския Сенат. Неговата книга „Залезът на еврото” заклеймява единната валута като средство за упражняване на господство в еврозоната от Германия. Багнай също така силно се противопоставя на масовата имиграция, наричайки я инструмент за намаляване на заплатите и увеличаване на експлоатацията на работниците. „Не е изненада, че „левите” „интелектуалци” не се интересуват от въздействието на имиграцията върху заплатите - това е защото те не са нископлатени работници.”
Още по-радикално звучи 31-годишният лидер на Движение „Пет звезди” Луиджи ди Майо, който оспори тиранията на икономическите показатели. В реч непосредствено преди изборите той заяви: „Икономическият индикатор за растеж повече няма да бъде БВП.” Това представлява фундаментално предизвикателство към следвоенния свят на свободна търговия, чиято кулминация стана господството на мултинационалните корпорации над малките бизнеси и предприятия.
За да се справи с кризата с публичния дълг на Италия, програмата отхвърля мерките за остеритет и се стреми към преразглеждане на договорите за ЕС, които ги регламентират. На мястото на остеритета коалицията препоръчва минимална заплата, универсален базов доход и намаляване на пенсионната възраст. Това, което накара мнозина да повдигнат вежди учудено, е предложението на Лигата за по-либерална данъчна система с плосък данък. Как може правителството да повиши разходите, докато в същото време намалява приходите? Коалицията твърди, че средства ще бъдат намерени, като се елиминира бюрократичната неефективност и чрез постъпления от ЕС. Освен това Италия наистина има проблем с корупцията – „Пет звезди” доби своята популярност като се обяви срещу нея.
В допълнение новото правителство има традиционалист за семеен министър, Лоренцо Фонтана от Лигата, който се противопоставя на абортите и еднополовите граждански съюзи. Италия прие закон за гражданските съюзи едва преди няколко години и е една от малкото страни, които не са легализирали гей браковете. Фонтана остро се противопоставя срещу закона за гражданските съюзи като твърди: „Те искат да господстват над нас и да заличат нашия народ.”
В друга традиционалистка инициатива програмата на Лигата и „Пет звезди” се стреми да обърне тенденцията на спадаща раждаемост в Италия. „Необходимо е да се осигури закрила на семействата”, пише в програмата. В нея се предлагат мерки за подпомагане на жените в тяхното майчинство и в професионалните им ангажименти като се осигурят безплатни детски заведения и по този начин се реши един от основните фактори за спадащата раждаемост – финансовите трудности, идващи с раждането на дете. Случаят с Валерия Ферара, майка, на която мултинационалната компания Calvin Klein отказа една неделя в месеца за време със семейството й, е учебникарски пример за тази криза. Едновременно „Пет звезди” и Лигата в последните няколко години предлагат да бъде прекратена работата в неделя. Луиджи ди Майо, лидер на „Пет звезди”, каза: „Неограничената либерализация ни прави по-бедни.”
Програмата на коалицията също така включва депортиране на 500 000 нелегални имигранти, живеещи понастоящем в Италия. Матео Салвини, лидер на Лигата, който има най-твърда позиция по въпроса на имиграцията, става министър на вътрешните работи в новото правителство. Дори лидерът на ‚Пет звезди” демонстрира неодобрението си към масовата имиграция. Миналото лято той заяви, че лявоцентристкото правителство, което управляваше Италия в последните пет години, е превърнало страната в „най-голямото пристанище на Европа” за имигранти. Ди Майо освен това критикува активистите на неправителствени организации, работещи в Средиземноморието, които транспортират имигранти към италианските брегове: „ЕС не се интересува от това да спасява животите на хората, те просто искат пари.” Програмата на „Пет звезди” и Лигата обещава съответно да „спре бизнеса с трафик на хора”, който е предизвикал „безброй смъртни случаи в Средиземно море”. Що се отнася до финансирането на депортацията на нелегалните имигранти, правителството ще набере средства чрез „пренасочване на фондовете, използвани за настаняване на имигрантите за репатриране”.
Това би било най-твърдата позиция, предприета досега от член на ЕС в Западна Европа (интересно е да се отбележи, че Швейцария, която не е част от ЕС, поддържа много стриктен имиграционен контрол и получава много малко критики за това). Мерките, предложени от коалицията, накараха президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да заяви, че ЕК вече ще „наблюдава за спазването на правата на африканските имигранти в Италия”. Този коментар предполага, че предстоящият сблъсък по темата имиграция е неизбежен, особено като се има предвид позицията на ЕС спрямо страни, които предприеха твърда имиграционна политика, подобно на Полша и Унгария.
Във външната политика програмата на Лигата и „Пет звезди” предвижда „слагане на край на санкциите срещу Русия”. Коалицията в действителност вижда в Русия стратегически партньор в борбата срещу „ислямския тероризъм” в региона и в приключването на конфликтите в Сирия, Либия и Йемен. Въпреки целия вдигнат шум около този факт, той отразява нарастващия консенсус в Европа, че отношенията с Русия трябва да се променят. „Мисля, че трябва възстановим отново връзките с Русия”, заяви Юнкер на пресконференция в Брюксел през миналата седмица. „Тези нападки към Русия трябва да приключат.”
Религията също играе важна роля в програмата – роля, която често се пренебрегва от медиите. Лигата настоява за регистриране и наблюдаване на джамиите в Италия. Забелязват се нарастващи позовавания на католическата идентичност. Ди Майо и Салвини едновременно демонстрират необичайна почит към Католическата църква. През септември лидерът на „Пет звезди” стартира кампанията си като спази стария католически обичай да се целува стъкленицата с кръвта на Свети Януарий и да се коленичи пред кардинала на Неапол. През 2016 г. Ди Майо заяви пред катедралата „Санта Мария Маджоре” в Рим: „Църквата е моят дом. Аз съм католик.” Лявата публицистика отговори като го нарече „ретрограден”.
Салвини вероятно е дори по-откровен за своята вяра. През март, точно преди изборите, той вдигна на свой митинг броеница, „заклевайки се в Евангелието и в моя народ”. Определеният за министър-председател Джузепе Конте, неизвестна фигура досега, е бивш левичар, който се присъедини към Движение „Пет звезди”. Конте е отдаден на Падре Пио, католически светец, известен със своите стигми и билокация – присъствие едновременно на две места.
Програмата на коалицията комбинира евроскептицизъм, екологизъм, защитени граници, грижа за семействата и малките фирми от глобализацията и уважение към религията. Тя съчетава елементи от лявото и дясното по начин, по който скандализира добре индоктринираните политически елити. Ако тя успее, това ще бъде първият истински знак за това, че се движим отвъд следвоенния свят.
Автор: Алесандра Бочи, италианска журналистка на свободна практика.
Източник: The American Conservative