На 6 май 2010 г. в 14.45 часа борсата на Уолстрийт преживява най-големия удар от създаването на индустриалния индекс Дау Джоунс. Пазарът регистрира спад от 1010,15 пункта, след като в рамките само на пет минути котировките се обезценяват до рекордно ниски нива, S&P 500, Nasdaq 100 и Russell 2000 се сриват и пазарът губи 1 трилион долара. Шокът продължава 36 минути, преди пазарът да се нормализира, но за това време от борсата се изпарява стойност, равна на БВП на Швейцария и Австрия. Акциите на големи компании като Procter & Gamble се обезценяват с 25%, авторитетни и стабилни фирми като General Electric и Accenture започват да се търгуват за жълти стотинки. Този борсов крах е известен като „светкавичния срив” и близо пет години той остава най-мистериозното сътресение на американската борса. На 21 април 2015 г. малко след 6.00 часа сутринта полицаи нахлуват в двуетажен дом в лондонския работнически квартал Хаунслоу и арестуват 36-годишния Навиндер Синг Сарао, трейдър на борсите в Чикаго и Ню Йорк, собственик на Nav SARAO Futures Limited PLC (SARAO Futures). По-късно пред съдия Куентин Пърди от Лондонския съд той е обвинен в предизвикване на „светкавичния срив”, манипулиране на борсата на Уолстрийт и незаконно придобиване на 40 милиона долара, печелейки по 800 хиляди долара на ден, натискайки клавишите на компютъра от дома си в Западен Лондон.

СХЕМАТА НА САРАО

Навиндер Сарао търгува с фючърсни договори E-mini от S&P 500 – компактни фючърсни сделки, базирани върху компаниите от списъка Standard&Poor’s 500. Чрез тях и нвеститорите залагат върху тенденциите на кешовия пазар на акции и освен това застраховат и изолират своите портфейли от загуби. E-mini се търгуват само на Чикагската борса. На 12 юни 2009 г. Сарао изпраща имейл до своя брокер от Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC) в Чикаго и обяснява, че има нужда от програмист, който да разработи програма, с която да прекъсва заявка за сделки точно преди да бъдат финализирани, т.нар. spoofing robot. Сарао иска да може да направи оферти, но да не ги търгува, като процесът за това да се автоматизира. Тази тактика на предлагане на оферти, които след това не се търгуват, а се оттеглят, е известна като spoofing. Идеята e Сарао да може да прави големи оферти за продажба на фючърсни пакети на цена, малко по-висока от най-добрата оферта. По този начин той вероятно няма да може да продаде фючърсите, тъй като не предлага най-добрата цена. Но за него е много важно офертите постоянно да се актуализират и да поддържат по-високата от най-добрата оферта, за да не се осъществи случайно сделка, след като пазарът се раздвижи. Това е доста трудоемка и напрегната работа, затова Сарао иска алгоритъм, който да го прави вместо него, макар че той е вършил това множество пъти ръчно. Според ФБР и Комисията за търговия със стокови фючърси, предлагайки такива фалшиви оферти, Сарао изкуствено занижава цените на E-mini фючърсите. Това е класически пример за „борсова измама”: той предлага много големи оферти за продажба, а другите участници в сесията си казват: „О, вижте тези големи оферти за продажби, ние също трябва да продаваме”. Но ако те също продават, тогава пазарът ще отиде надолу и той ще започне да купува, след това изключва алгоритъма и всички останали си казват: „О, пазарът отново е добър, няма повече големи оферти”. Те също ще започнат да купуват, цените пак започват да растат и Сарао ще продаде фючърсите си, които е купил само преди момент на много по-ниска цена.

Според разследващите на 6 май 2010 г. схемата на Сарао сработва удивително добре: той успява със своя алгоритъм да сваля постоянно цените на E-mini фючърсите и в крайна сметка предизвиква крах на борсата. Точно преди „светкавичния срив” Сарао търгува „цял тон” E-mini фючърси, успява да сключи 62 077 E-mini S&P контракта на стойност около 3,5 милиарда долара, с което в този ден спечелва точно 879 018 долара. Това той постига с изключително прецизно изпълнена тактика – да продава хиляди фючърси на незначително по-висока цена от най-добрата оферта. Тези заявки така и не са изпълнени, нито пък той има намерение да ги изпълнява, но те успяват да заблудят много участници на пазара, че съществува много по-голям интерес за продажби от реалните заявки. В комбинация с резкия спад в интереса за купуване в един момент офертите на Сарао достигат стойност, равна на почти цялата система за въвеждане на оферти (Order Book), което, естествено, предизвиква срив на цените. Той се възползва от това, като продава скъпо и купува на ниските цени – класическа схема за манипулиране на пазара. Схемата е толкова „като по учебник”, че е странно защо е разплетена едва сега. Чикагската търговска борса (CME) разполага с информация, че между септември 2008 г. и октомври 2009 г. фирмата SARAO е замесена в незаконна борсова търговия, предлага оферти, след което ги оттегля, което оказва значително влияние върху индикативната цена при отваряне на сесията. Чикагската борса осъществява контакт със Сарао за дейността на фирмата през март 2009 г. и го уведомява с кореспонденция, датирана от 6 май 2010 г., че „всички оферти би трябвало да се правят на добра воля с цел транзакциите да бъдат осъществявани bona fide. Чикагската борса предоставя копие от кореспонденция между Сарао и Комисията за фючърсни сделки, в която регулаторът го призовава да се обади в Отдела за етична търговия. В имейл с дата 25 май 2010 г. Сарао отговаря на фючърсната комисия, че се е обадил в Чикагската борса и им е казал: Kiss my ass. Този детайл е много любопитен: Комисията за търговия със стокови фючърси пише имейл до Сарао точно в деня на „светкавичния борсов срив” и го призовава да спре с манипулирането на пазара, а той им отговоря „да го целунат по задника”! След което комисията, регулаторните органи и ФБР цели пет години се чудят и колебаят, докато най-после решат да издадат заповед за арест на Сарао и да блокират дейността на неговата фирма SARAO. Дори още по-лошо: той продължава да манипулира пазара по същия начин цели 12 дни след безпрецедентния срив на Уолстрийт, а след това продължава да търгува по същия начин до издаването на заповедта му за арест на 21 април 2015 г. Сега Комисията за търговия със стокови фючърси дори твърди, че на практика Сарао започва своята кариера на супер манипулатор тъкмо чрез предизвикването на „светкавичния срив”, след което продължава да го прави почти без прекъсване цели пет години. Сарао се държи като „голям трейдър” и предлага, постоянно модифицира и в крайна сметка оттегля заявки за продажби на 200, 250, 300, 400, 500, 550, 600 и 900 лота, макар че средният обем на заявката е до 7 контракта. Нормално е трейдърите да оттеглят до 49% от заявките, но при него процентът не пада под 98 на сто! Освен това той използва много съмнителни схеми – предлага често заявки точно за 188 или 289 контракта, които никога след това не изпълнява. Което би трябвало да улесни напълно работата на регулаторните органи и те отдавна са можели да го забележат и идентифицират. Но това не се случва цели пет години. Защо? Ако регулаторите смятат, че той е единственият виновник за „светкавичния срив”, защо не е спрян веднага, а е оставен да оперира още цели пет години?

СТРАННО РАЗСЛЕДВАНЕ

Съществува съвместен доклад на Комисията за търговия със стокови фючърси и Комисията по ценните книжа и борсите, който е съставен няколко месеца след „светкавичния срив” и в който като главен виновник е посочена финансовата компания Waddell & Reed. В доклада се казва, че Waddell & Reed използва „незаконен алгоритъм” при продажбата на E-mini, което предизвиква „светкавичния срив”. Но не следват конкретни санкции. Сега отново е посочен един виновник – брокерът по пантофи Навиндер Сарао с неговия „многослоен алгоритъм”. Обвиненията са, че той е активен в периода от 11.17 часа до 13.40 часа и за този период предизвиква сериозен натиск върху цените на E-mini S&P фючърсите. След като „многослойният алгоритъм” се изключва, пазарът веднага реагира и цените тръгват в обратна посока. Но Комисията за търговия със стокови фючърси има още една версия за случилото се: SARAO започва търговската сесия, като регистрира пет заявки за продажба почти едновременно в 11:17:38.782 часа: Неговите оферти представляват обем от 170 милиона долара. От общо 200 милиона долара. Офертите оказват натиск върху цената през следващите два часа и представляват 20-29% от цялата система за въвеждане на оферти. В 13.13 часа SARAO добавя шеста заявка за продажба на 600 лота, с което общият пакет търгувани партиди стига 3600. Тези заявки са модифицирани за това време 19 000 пъти, преди Сарао да ги отмени – в 13:40:12.553 часа. В този момент системата за въвеждане на оферти е сериозно дисбалансирана и „многопластовият алгоритъм” на Сарао превръща неговите оферти в почти равностойни на всички останали оферти на пазара. Дори нещо повече – той прави ръчна заявка за продажба на 188 или 289 фючърсни контракта, които незнайно защо за него са нещо като „щастливи числа”. Между 13.41 и 13.44 часа цените на E-mini S&P пазара отбелязват спад с около 3%. След това в 13.45 часа за около 15 секунди цените на E-mini S&P продължават да падат с още 1,7%. Крахът на цените бързо се разпространява и при другите пазарни индекси, които бележат драстичен спад в цената с около 5-6%, при някои дори и повече. В този момент сделките на E-mini S&P са 50 пъти над стойността на индекса S&P 500 и средната договорна цена е около 1519 долара при средна стойност от 1,7 милиона сключени фючърсни договори на ден. В рамките на тези два часа Сарао търгува 62 077 E-mini S&P сделки с приблизителна стойност от 3,5 милиарда долара, с което предизвиква краха на Уолстрийт в размер на 1 трилион долара! Така поне твърди сега обвинението. Нещо прави ли ви впечатление? Да, че „светкавичният срив” е станал в момента, когато алгоритъмът на Сарао е бил изключен и цените са се върнали на новите, по-високи нива. Защо първоначално като виновник са посочени Waddell & Reed, а сега, пет години по-късно, виновникът се оказва само един – самотният трейдър от Западен Лондон и неговата малка фирма SARAO? Едно от новите обяснения на разследващите от ФБР и Комисията за търговия със стокови фючърси гласи, че пазарът и без това е бил нервен в този ден, а манипулациите на Сарао са го направили още по-нервен. След това заявките за продажби от Сарао чрез неговия алгоритъм са сработили лошо с алгоритъма на Waddell & Reed. Възможно е Waddell да са продали своите фючърси прекалено бързо и в резултат на това да се е образувало напрежение върху цените на борсата. Според комисията офертите на Сарао стигнали до 20-29% от пазара, но останалите 71-80% от заявките за продажби идвали от другите участници на пазара и някои от техните сделки били осъществени, което причинило спад в цените. Ето защо е доста странно, че при изключен алгоритъм Сарао е предизвикал краха на борсата. Всъщност разследващите и регулиращият орган казват, че „манипулативната активност на Сарао е допринесла за екстремния дисбаланс в заявките за E-mini S&P и е създала условия за това пазарът да тръгне към „светкавичен срив”. В най-добрия случай той просто е избрал не най-подходящия ден за своите пазарни манипулации с „многопластовия алгоритъм”. Според ФБР Сарао си е признал, че „търгувал големи обеми E-Minis чрез заявки за големи партиди (lots). Но той изрично подчертава, че „неговите заявки през цялото време са 100 процента рискови!”. И ако цената отиде при Сарао по-бързо, отколкото неговият алгоритъм успее да отмени заявката (например, ако голям купувач се качи на пазара и ангажира и окупира едновременно няколко ценови нива), тогава той щеше да бъде принуден да продаде много фючърсни сделки. Много трейдъри определят това като най-съществената разлика между манипулацията и легитимната борсова търговия: ако рискуваш 100 процента, значи офертата е законна. И в интерес на истината регулаторите изобщо не приемат тази идея и за Комисията за търговия със стокови фючърси и ФБР това е незаконна и престъпна схема. Много е важно да се прави разлика между „манипулиране” (spoofing) и „високочестотна търговия” (high-frequency trading – HFT). Да, Сарао е манипулирал пазара, но той не е осъществявал високочестотна търговия, която за миналата година е реализирала печалби от 210 милиарда долара.

КАКВО Е HFT?

Ако си мислите, че търговията на Уолстрийт се осъществява от първокласни експерти, които крещят в партера на борсата, по-добре помислете още веднъж. Този свят е мъртъв. Днес парите се търгуват с помощта на компютърен код, скрит в черни кутии в строго охранявани сгради. Дори най-опитните експерти вече не знаят какво става с нашите пари. А онези, които знаят, няма да кажат нищо, защото те правят луди пари. Това е днешният борсов пазар – извън контрол, но и извън погледите на непосветените. На този пазар най-важното вече не са парите, а секундите. По-скоро милионната част от секундата, за която борсовите агенти могат да продадат и майка си. Докато мигнеш, и хоп... майката е продадена. Една наносекунда често означава един милион долара. А може би и повече. Борсовите играчи забелязали, че всеки път когато правят оферта за покупка или продажба на акции, пазарът винаги работи против тях, сякаш някой вече е направил това преди тях. И докато те се чудят какво се случва, Hi-Fi трейдърите използват предимството си и печелят милиони. Естествено, на техен гръб. Те си осигуряват предимството по два начина: когато един инвеститор натиска клавиша, за да сключи сделка, сигналът отива при брокер или при една от осемте банки на Уолстрийт. Те от своя страна се предполага, че проверяват котировките на другите борси, за да намерят най-добрата цена. Но тъй като изпращането на сигналите изисква време, за което да се стигне до различните борси, запитванията пристигат до борсите в различно време. Да, но сигналите на Hi-Fi трейдърите стигат винаги първи и ако офертата е изгодна, те веднага купуват. И изпреварват конкурентите. Или вторият модел: много често Hi-Fi трейдърите предлагат малки оферти за пакети от акции на различните борси. Когато тези оферти бъдат изпълнени, това е сигнал, че голям инвеститор се готви да играе на борсата. Много често Hi-Fi трейдърите изобщо нямат намерение да чакат изпълнение на офертите, а просто да опипат почвата, за да видят как големите играчи се канят да играят на пазара. Майкъл Люис пише, че макар Hi-Fi трейдърите да осъществяват едва половината от сделките на американския пазар, на тях се падат 99% от офертите, които се предлагат за покупка или за продан! Дали това е почтено? Преценете сами. Бившият брокер от Уолстрийт Майкъл Люис прави много образно сравнение: „Това е, все едно, когато влизате в супермаркета, да ви посреща продавач, който ви примамва да купите една или друга стока. И когато му кажете, че бихте искали да си купите свинско филе или зехтин екстра върджин, той се втурва към щандовете и докато вие стигнете до тях, променя цената, естествено, в своя полза”. Регулаторните органи от доста години наблюдават този вид борсова търговия, а вниманието към нея бе привлечено след появата на бял свят на книгата на Майкъл Люис „Мълниеносни момчета: Шифърът на парите” (Flash boys: Cracking the money code, Michael Lewis). Той цитира един от тези нови Hi-Fi трейдъри, чийто девиз гласи: „Вече не е достатъчно аз да летя в първа класа. Трябва да съм сигурен, че всички останали пътуват в туристическата класа”. Изнесените факти от автора на световните бестселъри „Покерът на лъжците” (Liar’s Poker) и „Тайните пружини на финансовата катастрофа” (The Big Short: Inside the Doomsday Machine) предизвикаха светкавична реакция от страна на разследващите и регулаторните органи и през последните месеци последователно се задействаха ФБР, Министерството на правосъдието, Комисията по ценните книжа и борсите, Комисията за търговия със стокови фючърси, главният прокурор на Ню Йорк и Министерството на търговията на САЩ. Навиндер Сарао твърди, че е трейдър, или брокер „от старата школа, който винаги е имал отлични рефлекси и умее да прави нещата бързо”. А прословутият му „многопластов алгоритъм” е просто усъвършенствана версия на програма, използвана от непрограмисти да участват в търговски сесии, използвайки пълна информация за търгуваните акции”. Навиндер Сарао е единствен собственик на Nav SARAO Futures Ltd., която той управлява от своята стая в дома на родителите си в Хаунслоу, Западен Лондон, недалеч от Хийтроу. За разлика от Hi-Fi трейдърите той се определя като low tech трейдър, което се счита за по-малка измама. Но ФБР смята, че независимо дали разполагат със свръхбързи компютри или не, манипулативни трейдъри като Навиндер Сарао са в състояние да заблудят всеки участник на пазара, като симулират близка до краха ситуация и с това да предизвикат истински борсов крах. Както се е случило на 6 май 2010 г.

КОЙ Е НАВИНДЕР САРАО?

Навиндер Сарао завършва скромен курс за борсови брокери в Лондон през 2003 г., но веднага прави впечатление с таланта си на трейдър. „Той е малко странен като всички родени гении. Този човек чете дисплея на компютъра така, както другите четат вестник. Той е изцяло вглъбен в себе си и носи постоянно слушалки, за да се отдели от останалия свят. Облича се с мизерни дрехи, за да покаже колко не му пука”, пише „Файненшъл Таймс”. Сарао е известен с това, че е гений на борсовата търговия. „Един ден изтъргува 5000 лота (равняващи се на 250 000 долара) само докато двамата си говорехме” – споделя негов приятел. Приятелите го описват като „нормален мъж” със силен кокни акцент. Хармеш Синг Джохал, съсед на семейството, което живее в сравнително скромна къща в работническия район на Лондон на стойност 500 000 долара, коментира за британската телевизия: „Те са много мило семейство. Съседи сме от 25 години. Майката работи на половин ден в аптека, бащата е пенсионер, не съм ги виждал да ходят на почивка поне от десет години. Много са религиозни, винаги са живеели скромно и никога не са парадирали с нещо, нито с пари, нито с положение. Не съм виждал никога да карат мерцедес. Всъщност те имат само една раздрънкана стара зелена кола. А Навиндер никога не е имал кола”. Самият Сарао се описва като „сомнамбул”, страдащ от безсъние, който спи само от 4 часа сутринта до обяд, естествено, за да може да живее според американското време и да участва в борсовите игри. Той никога не е работил за голяма финансова или инвестиционна компания нито в САЩ, нито във Великобритания. През 2008 г. основава своя собствена фирма и си купува място на Чикагската стокова борса, което му позволява да търгува на пазарите в Чикаго. И веднага неговото поведение на пазара прави впечатление и регулаторите на борсата влизат в контакт с брокерската фирма, от името на която оперира – MF Global Holdings Ltd., за да обърнат внимание на поведението му. Компанията реагира вяло и само му препраща забележката на регулаторите за това, че „нарушава правилата на борсовата търговия”. Сарао регистрира големи заявки на търговия на E-mini пазара, след това ги оттегля. Проследявайки операциите му между септември 2008 г. и октомври 2009 г., регулаторите на Чикагската борса забелязват, че неговата намеса на пазара влияе върху „индикативните цени при откриване на търговската сесия”. След това той започва да манипулира цените, като ги атакува с големи пакети фючърсни заявки, след което пазарът се насища и цените падат. Той започва да купува на тази по-ниска цена, след което отново започва да ги продава на по-високата. Между април 2010 г. и април 2015 г. Сарао използва своя „многопластов алгоритъм” над 400 пъти и спечелва от това незаконно 40 милиона долара. През 2009 г. Сарао започва да прехвърля парите си в данъчни райски кътчета като самоуправляващата се задморска територия на Великобритания Ангуила. След това през 2009 г. създава своята компания Nav SARAO Milking Markets, която е регистрирана в офшорната зона Невис от групата на Малките Антили на Карибите. Между 2010 и 2012 г. открива две свои сметки в офшорни зони, където според ФБР крие парите си. През 2011 г. създава две компании – International Guarantee Corporation и Security Atlantic Life Insurance, базирана в Ангуила и с банкови сметки в Швейцария. Година по-късно според разследването на ФБР той си открива още една сметка в United Arab Bank в Дубай. През 2012 г. плаща 375 000 британски лири на данъчния консултант Браян Харви за услугата да укрие от данъци 7 милиона лири, които са прехвърлени в офшорната зона Сейнт Кристофър&Невис. По-късно той прехвърля 17 милиона долара в своя сметка в Hinduja Bank (Швейцария), а след това открива кореспонденция с банката и споделя, че иска да открие сметки и в Дубай. В своя имейл Сарао признава: „Това бе една страхотна година в моята кариера. Трябва да знаете, че за мен да бъдеш в топ 30 не е суета, а реална цел”. Той търгува безпрепятствено и абсолютно необезпокояван от никого до края на 2013 г., когато за пръв път попада в полезрението на регулаторните органи на борсата и на ФБР. Неговото влияние шокира борсовите експерти, защото на теория никой не може да влияе на пазара самостоятелно, пазарите се задвижват в резултат от дейността на множество трейдъри и борсови играчи. „Не мога да повярвам, но този младеж е като Франц Фердинанд на борсата. Но възможно ли е сам да предизвика изчезването на 1 трилион долара от борсата? Тръпки ме побиват!” – коментира Джъстин Шак от Rosenblatt Securities за „Уолстрийт Джърнъл”. Според Андрей Кириленко, професор по финансови практики в Sloan School of Management към Масачузетския технологичен институт, няма конкретна връзка между алгоритъма на Сарао преди „светкавичния срив” и онова, което се случва след това. „При това развитие на събитията започвам да подозирам, че ФБР и Министерството на правосъдието се опитват да контролират как оперира този пазар. Това променя нещата.” Навиндер Сарао е застрашен от 380 години затвор, ако бъде признат за виновен по всички 22 обвинения, които са му повдигнати. Сарао е обвинен, че е спечелил 40 милиона долара от нелегална Hi-Fi борсова търговия, манипулирайки търговските сесии със своя софтуер, предлагайки за продан до 19 хиляди заявки и след това оттегляйки офертите си. Освен това е обвинен в електронни измами, манипулация на пазара и борсови измами. Аарон Уоткинс от Министерството на правосъдието на САЩ коментира за Bloomberg: „Той е бил предупреждаван да прекрати противозаконното си поведение на борсата, но е продължил да го прави, макар да е знаел, че то е незаконно. Затова присъдата ще бъде висока”. Само първото обвинение – за електронни измами – го заплашва с 20 години затвор. Има още обвинения по 10 параграфа за борсови измами, като всеки параграф му носи минимум по 25 години. Обвинен е по 10 параграфа и за манипулация на пазара, като всеки един от тях се наказва с 10 години затвор. И накрая, само за spoofing ще лежи 10 години и трябва да плати глоба от 1 милион долара. Той самият нарича обвиненията „измама”, след като бе пуснат на свобода срещу 5,5 милиона долара гаранция. Сарао трябва да живее на адреса в дома на родителите си, ще носи електронна гривна и ще спазва време за наблюдение между 23.00 и 4.00 часа. Освен това ще предаде паспорта си в полицията, както и паспортите на родителите си. Трябва да се разписва в полицията три пъти седмично и няма право да напуска Англия. Заради действията му на борсата той бе наречен „Хрътката от Хаунслоу”.

ВИНОВНИК ИЛИ ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА

Комисията за търговия със стокови фючърси в разследването си първоначално се ориентира да търси виновника сред борсовите играчи, които търгуват големи обеми, а не които оттеглят офертите си. Това е причина първоначално за виновник да бъде нарочен Waddell & Reed, който в 14.32 предизвиква паника с опита си да продаде 75 000 E-mini фючърсни договори на стойност 4,1 милиарда долара и това се отразява негативно на индекса Standard & Poor’s 500. Логиката на разследващите е, че търгуваният пакет е бил толкова голям, че е объркал евентуалните купувачи. Това е изсмукало ликвидността на пазара и е позволило на цените да започнат да падат главоломно. Веднага след борсовия крах основателят на компанията Nanex Ерик Хансейдър, която има достъп до абсолютно всички борсови оферти за акции и фючърсни сделки, открива много съмнителни операции на борсата на 6 май: фирми за високочестотна търговия (HFT) изпращат по 5000 котировки на секунда само за един пакет акции, без изобщо да имат намерение да ги търгуват. Хансейдър публикува своя доклад на 20 юни, а на 25 юни главният икономист тогава на Комисията за търговия със стокови фючърси Андрей Кириленко изпраща имейл на Хансейдър, с който го кани във Вашингтон. Там той му представя данните от своето разследване и евентуалните виновници за краха. Все още името на Навиндер Сарао остава в сянка и той дори не е сред заподозрените. Това става след няколкомесечно ровене в базите данни между 7 и 14 октомври 2010 г. Той разкрива, че не масираната търговия е причина за краха, а тъкмо обратното – масираното оттегляне от търговията в последния момент преди сключването на сделките, т.е. spoofing. Първоначално Хансейдър смята, че става въпрос за могъща високочестотна трейдърска фирма, тъй като по онова време те най-често използват този модел за търговия. Споделя откритието с Кириленко по телефона и е много изненадан, че в комисията изобщо нямат представа за този тип незаконна търговия. Втората причина за закъснялата реакция е фактът, че пазарът също разполага със своя „имунна система” и е способен да се брани срещу трейдъри, които се опитват да го манипулират. По време на „светкавичния крах” Навиндер Сарао използва вече несъществуващия инвестиционен фонд MF Global на Джон Стивън Корзин, финансист, политик, бивш губернатор на Ню Джърси и бивш президент на Goldman Sachs. Защо MF Global не е реагирал на манипулативната търговия от тяхно име на борсата? Дали този бизнес не прави точно това – брокерите да не обръщат внимание какви ги вършат техните клиенти и ако номерът мине, да делят печалбата. А ако не мине, си измиват ръцете и твърдят, че някой е злоупотребил с доверието и името им. Възможно ли е големите акули на Уолстрийт, които предоставят под наем своите мощни технологии за борсова търговия, да не се интересуват как се използват тези оръжия? И какво правят в такъв случай регулаторните органи, защо те не се намесват веднага? Според анализатора от Traders Magazine Джон Бейтс обвиненията срещу Навиндер Сарао са смехотворни и абсурдни. „Това е, все едно да повдигнеш обвинение на светкавицата, че е разпалила пожар в гората”. Той смята, че разследването се е проточило толкова, защото регулаторите и разследващите „използвали велосипеди, опитвайки се да догонят ферари”. На практика манипулативните оферти на Сарао са предлагани на Чикагската стокова борса. Възможно ли е нейните регулатори да не са забелязали какво прави фирмата на Навиндер Сарао? Едва ли, защото CME е лидер в търговията с високочестотни сделки и там сесиите се осъществяват за милионни части от секундата. Но остава без отговор най-важният въпрос: как е възможно интровертен младеж, който работи от своята стая в покрайнините на Лондон, през не най-бързия си компютър да разиграва големите акули на борсата в Чикаго? Дори нещо повече: да предизвика най-гигантския срив в историята на американската борсова търговия? При това в деня на „светкавичния крах” Сарао дори не продава нищо, а само се опитва да излъже пазара и да си осигури по-ниски цени, за да купува по-евтино. Но остава загадка как постига това. Възможно ли е той да изиграе толкова успешно алгоритмите на големите играчи на борсата и да ги принуди да се хванат в капана на неговите оферти, водейки ги към краха на борсата? За такова действие има само една квалификация – глупост. Но глупостта не е престъпление. Очевидно сега се търси точно кой е бил глупакът в този ден на тази специфична покер маса! Но още по-интересно е някой да разкрие целия механизъм на това как е сработил номерът на Навиндер Сарао. Защото това не е реалната картина на пазара и моделът, според който той действа. Това е неговата пародия.