Гражданската война в Сирия е най-опасната и разрушителна криза на планетата. От началото на 2011 г. тук загинаха стотици хиляди хора, около 10 милиона сирийци бяха принудени да напуснат домовете си, Европа беше разтресена от терора на ИДИЛ и от политическите последици от наплива на бежанци. САЩ и техните съюзници в НАТО неведнъж се оказваха опасно близко до пряка конфронтация с Русия. За съжаление, президентът Барак Обама сериозно задълбочава всичките тези опасности, скривайки ролята на САЩ в Сирия от американския народ и от световното обществено мнение. За да бъде завършена сирийската война, е нужен честен отчет на САЩ за тяхната роля в сирийския конфликт, която те –често секретно – играят от 2011 г. до днес; нужен е отчет за това кой финансира, въоръжава, обучава и подстрекава различните страни в конфликта. Един такъв отчет би помогнал да се сложи край на безразсъдните действия на много държави.

Има едно популярно, но грешно мнение, според което Обама е удържал САЩ от пряка намеса в сирийската война. Нещо повече, американската десница постоянно критикува Обама заради това, че в началото е обявил използването на химическо оръжие за червена линия за президента Башар Асад, а след това се е оттеглил, когато Асад я е пристъпил (този въпрос остава спорен и неясен, както и много други неща в Сирия). Един от водещите колумнисти на Financial Times, повтаряйки грешната мисъл за това, че САЩ остават настрана, неотдавна намекна, че Обама е отхвърлил съвета на тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън да въоръжи сирийските въстаници, воюващи с Асад.

Впрочем, завесата понякога се повдига. През януари New York Times най-накрая съобщи, че през 2013 г. президентът е дал тайна заповед на ЦРУ да въоръжава сирийските въстаници. Както се казва в статията, Саудитска Арабия е отделила значителни средства за въоръжаване, а ЦРУ, изпълнявайки заповедта на Обама, се е заело с обезпечаването на подкрепата и обучението. За съжаление, този сюжет както се появи, така и изчезна. Не последваха по-нататъшни разследвания от страна американските власти или на журналистите от New York Times. Публиката така и не разбра: Какви са мащабите на операцията, провеждана от ЦРУ и Саудитска Арабия? Колко пари харчат САЩ в Сирия годишно? Какъв вид оръжие доставят на сирийските въстаници САЩ, Саудитска Арабия, Турция, Катар и разни други? Кои групировки получават това оръжие? Каква роля играят в тази война американските войски? Правителството на САЩ не отговаря на тези въпроси, още повече, че основните медии не ги и задават. Няколко десетки пъти Обама заявява на американския народ, че на сирийска земя няма да стъпи американски ботуш. Само че също толкова регулярно, веднъж на няколко месеца, се появяват кратки правителствени съобщения, че в Сирия биват разполагани специални части на САЩ. Пентагонът постоянно отрича, че има такива части на предната линия. Само че когато Русия и правителството на Асад неотдавна провеждаха бомбардировки и артилерийски обстрел срещу въстаниците в Северна Сирия, САЩ уведомиха Кремъл, че тези атаки застрашават американските войски, които се намират там на земята. На обществеността не бяха дадени никакви обяснения за мисията на тези части, за цената й, а така също и за контрагентите в Сирия.

Благодарение на случайни изтичания на информация, на репортерски разследвания и на заявления на други правителства, както и на редките изявления на американските чиновници, знаем, че Америка в момента е въвлечена в активна, координирана от ЦРУ, война с цел едновременно да бъде свален Асад от власт и да бъде победена ИДИЛ. Сред американските съюзници в борбата за свалянето на Асад са Саудитска Арабия, Турция, Катар и други страна от региона. САЩ са похарчили милиарди долари за въоръжаване, обучение и логистична подкрепа на въстаническите сили, сред които и международни наемници. Американските съюзници също са похарчили милиарди долари. Точните суми не се съобщават. На американското общество не се дава право на глас при вземането на тези решения. Не е имало гласуване, разрешаващо тези действия, така както и одобрението на бюджета им от американския Конгрес. Никой не разясни и не оправда ролята на ЦРУ. За тези, които са в центъра на военнопромишления комплекс на САЩ, такава секретност е норма: те смятат, че точно така трябва да бъде. Тяхната позиция се изразява в това,  че преди 15 години Конгресът е гласувал за използването на въоръжените сили срещу виновниците за терористичните актове от 11 септември, предоставяйки по този начин на президента и на военните картбланш за водене на тайни войни в Близкия Изток и Африка. Откъде накъде САЩ са длъжни публично да обясняват какво правят? Та нали това би поставило на риск операциите и би помогнало на врага. Изобщо обществото не трябва да знае нищо.

Аз съм на друго мнение: войната трябва да бъде последното възможно средство и трябва да е ограничена от строги демократични процедури. Съобразно с тази позиция, тайната война на Америка в Сирия е незаконна и от гледна точка на конституцията на САЩ, и от гледна точка на Устава на ООН. Американската война на два фронта в Сирия е цинична и безразсъдна хазартна игра. Координираните от САЩ опити за свалянето на Асад не са насочени към защита на сирийския народ, както понякога обясняват Обама и Клинтън. Това е прокси война на САЩ срещу Иран и Русия, която се води на територията на Сирия. Залозите в тази война са много по-високи и рисковани, отколкото американските прокси-военни си представят. Когато САЩ започнаха войната срещу Асад, Русия разшири военната си подкрепа за неговото правителство. В основните американски медии поведението на Русия бива представяно като оскърбително предизвикателство: как така Кремъл смее да пречи на САЩ да свалят сирийското правителство? В резултат на това се стигна до нарастващо дипломатическо противопоставяне срещу Русия, което в резултат на ескалацията може да доведе, макар и неволно, до военен конфликт.

Тези въпроси трябва да станат предмет на юридически разследвания и демократичен контрол. Убеден съм, че американският народ категорично би отхвърлил водещата се от името на САЩ война за смяна на режима в Сирия. Американският народ иска безопасност, в това число и разгром на ИДИЛ, но също така той помни и за дългата и катастрофична история на американските опити за смяна на режимите в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Централна Америка, Африка и Югоизточна Азия. Това е главната причина, поради която американската държавна сигурност отказва да говори истината. Американският народ би поискал мир, а не продължаване на една безкрайна война. Обама има само още няколко месеца на президентския пост, за да измени плачевната ситуация с наследството си. И трябва да започне с това да бъде честен пред американския народ.

Автор: Джефри Дейвид Сакс
Източник: Project Syndicate, САЩ