От неделната вечер, тоест от момента, в който стана ясно, че генерал Радев печели безапелационно президентските избори, над родината се понесе един тежък поплак. Заплакаха окопалите се във властта гербери, защото поне някои от тях ще трябва да я напуснат. Заплакаха управляващи реформатори, защото ако герберите могат пак да се върнат на власт, то т.нар. „автентични десни” ще видят власт, колкото ще я види г-жа Клинтън, тоест никога. Заплакаха и опозиционни, отскоро станаха такива, реформатори, по-известни сред народа като „психодесни”, защото за президент бил избран „човекът на Кремъл, който щял да обърне геополитическата ориентация на страната ни”. Явно те си мислят, че ако повторят достатъчно много пъти тази нелепица, тя ще почне да звучи убедително. Ами не звучи. Колкото пъти и да повтарят тази глупост за „обръщането на геополитическата ориентация на страната”, тя си остава глупост. Особено горчиво заплакаха либералните коментатори, както и членовете на оредяващия протестариат от жълтите павета. Според тях, по техните невиждано високи критерии народът бил прост и изобщо не разбирал от политика. Грантовите либерали се вайкаха и направо проклинаха народа, който си бил избрал за президент генерал. Това било израз на ужасно народно падение. Интересното е, че същите тези интелектуални колоси не виждаха нищо страшно във факта, че от 2009 г. насам с малки прекъсвания, ни управлява един друг генерал. Може би защото според либералите, когато генералът се нарича Бойко Борисов, няма проблем. И как ще има проблем, като те се увиваха около него като котараци покрай колбасарски магазин и чат-пат успяваха да измъкнат по някоя мръвка. Виж, ако генералът се нарича Румен Радев, тогава проблемът е вселенски и ни чакат земетресения, наводнения, суша, глад, мор и нещо несравнимо по-страшно – руска заплаха.

Бързам да успокоя всички ревящи – и политици, и коментатори. С това, че Цецка Цачева е загубила изборите, а Бойко Борисов е подал оставка, светът не свършва. Слънцето ще продължи да изгрява и залязва, сезоните ще продължат да се сменят. Нека няколкото десетки души, които пребиваването във властта или близостта до нея е направило богати, да не прехвърлят очертаващите се за тях неудобства върху целия народ. В  предсрочните избори също няма нищо страховито. Ще гласуваме, ще има ново правителство. Кой знае, може пък то да е по-добро от отиващото си. Във всеки случай ще бъде честно, ако този път управляват тези, които наистина са взели най-много гласове. Защото в отиващото си правителство има една гигантска аномалия. Там на ключови постове заемат лица, чиито партии със сигурност няма да успеят да влязат в Народното събрание, ако се явяват сами. А дори и като се съберат в някаква безпринципна коалиция, пак додрапват до него с триста зора. Ако спечели ГЕРБ, да си управлява ГЕРБ. Ако спечели БСП, да си управлява БСП. Но да не се намърдват във властта разни политически мишоци. Крайно време е да се спре с претенцията от типа: „Няма значение, че сме взели 4,5% или 6% на изборите. Важното е, че сме най-умните и най-красивите и затова ще се държим така, все едно сме взели 50%!” Хубаво е на тази наглост да се сложи край. Спечелете си изборите и управлявайте както и колкото си искате. Дотогава бъдете така добри да си седите на мястото, където гласоподавателите са ви  изпратили – в килера.