През последните няколко седмици Италия не слиза от страниците на европейските вестници. Няма нищо необичайно във факта, че третата икономика от еврозоната изживява политическа криза. Италианците и европейците отдавна са привикнали с политическите кризи и смените на правителства. В годините след Втората световна война властта на полуострова се е сменяла десетки пъти. Днес Италия отново стана главен нюзмейкър, защото президентът не одобрява новото правителство. В Брюксел се досещат какво може да донесе на Европа властта на популистите. През последните години Варшава и Будапеща, където може да се каже, че на власт са евроскептици, не оставят еврочиновниците да „скучаят“. Политиците от Полша и Унгария остро възразяват срещу много от политиките на ЕС, включително за емиграцията, задълбочаването на интеграцията, икономическата политика и т.н. Тези две страни са причина за главоболието на Евросъюза. Това главоболие ще се задълбочи, защото унгарската „Фидес“ и полската „Право и справедливост“ изобщо не могат да се сравняват с коалиционния съюз на партиите „Пет звезди“ и италианската Лига. Без особен риск да сгрешим, можем да предположим, че Обединена Европа я очакват тежки времена, ако популистите в Италия успеят да свалят неудобния президент и да победят на следващите извънредни избори.

Събитията на Апенините се развиват по познат сценарий. Парламентарните избори на 4 март не донесоха мнозинство на нито една от партиите, което да позволи самостоятелно да формират правителство. Най-много гласове получи дясната коалиция, в която освен дясноцентристката партия на Силвио Берлускони „Форца Италия“, влизат и още няколко десни партии, включително и ултрадясната партия „Северна лига“ (наричана Лигата), ръководена от Матео Салвини. Малка преднина пред десните партии получи популисткото движение „Пет звезди“. И едва накрая, с много нисък процент гласове се класират демократите на експремиера Матео Ренци, които бяха на власт през последните пет години. Съдейки по резултата, демократите на Ренци явно не са успели да покажат на италианските избиратели някакви сериозни постижения през периода на своето управление, заради които да се гласува за тях.

В продължение на два месеца италианските политици безуспешно се опитваха да направят коалиция, която малко или повече да устройва Брюксел, истаблишмънта и въобще политиката на мейнстрийма. Всички опити за компромис завършваха с провал. Непримирими противоречия не позволиха на демократите да се споразумеят с десните, а още по-малко с популистите. Това ги принуди да преминат в дълбока опозиция. Отначало изглеждаше, че Италия я очакват предсрочни избори. Защото през цялата си кратка история до смяната на „бащата“ на движението и яростен евроскептик Бепе Грило с младия, умерен и харизматичен Луиджи Ди Майо, партията „Пет звезди“ отказваше каквито и да било съюзи, коалиции и споразумения с партиите от мейнстрийма. Изглеждаше, че ако не лятото, то през есента на италианците отново ще им се наложи да се запътят към избирателните урни. Обаче неочаквано за всички Ди Майо заяви, че е готов да разглежда варианти за коалиционно споразумение с отделните партии. Естествено, не става дума за „Форца Италия“, защото популистите гледат на Берлускони, като на олицетворение на продажната и провалена италианска политика и категорично отказват да имат нещо общо с него. На популистите от „Пет звезди“ „импонират“, така да се каже, ултрадесните от Лигата, които в навечерието на изборите малко се поуспокоиха и оттеглиха от предизборната си програма най-радикалните точки.

Първото изпитание за все още теоретичния съюз между „Пет звезди“ и Лигата стана изборът на говорители за двете палати на парламента. Изборът обаче премина успешно. В Брюксел се чувстваше известно напрежение, но паника (в края на март) все още нямаше, защото освен сериозните идеологически разногласия, левите и десните бяха разделени и от амбициите на лидерите си – Матео Салвини и Луиджи Ди Майо, които мечтаят за премиерския пост. Тогава президентът на Италия Серджо Матарела, който според конституцията на Италия играе много важна роля за формирането на правителството, заяви, че прави последен опит за намиране на изход от задънената улица и, ако няма споразумение, ще определи дата за предсрочни избори в началото на 2019 г., като междувременно ще назначи временно правителство, което да приеме бюджета на страната. В резултат на това Салвини и Ди Майо забравиха амбициите си и отново седнаха на масата за преговори. След дълги спорове те се договориха за програмата на управляващата коалиция и издигнаха като общ кандидат за поста министър-председател неизвестния в света на политиката, но добре известен в научните среди Джузепе Конти – 53-годишния професор, юрист и преподавател в университета във Флоренция. След като бе утвърдена неговата кандидатура от президента, професорът пристъпи към консултации за формиране на правителство с големите политически партии. През изминалата седмица новият състав на правителството беше определен. Предстоеше неговото утвърждаване от президента Матарела, което изглеждаше като формалност. След това правителството трябваше да бъде утвърдено и от парламента. Сериозни притеснения за преминаването през тази процедура нямаше. По всичко личеше, че сценарият се развива според очакванията на популистите. Но неочаквано за всички се намеси президентът. Връчвайки мандата за формиране на новото правителство, Серджо Матарела, който е бивш съдия от Върховния съд на Италия, подчерта, че на новото правителство му предстои да решава хронични проблеми в икономиката, да укрепи финансовата стабилност, да завоюва доверието на пазарите и да спазва бюджетните правила. По думите на неназован високопоставен чиновник, присъствал на срещата, Джузепе Конти е изразил пълното си съгласие с поставените от президента задачи и многозначително отбелязал: „Аз много добре разбирам необходимостта Италия да утвърди мястото си в Европа“. Освен това новият премиер е казал също и, че съгласно програмата на новото правителство, съставена от Луиджи Ди Майо и Матео Салвини, той веднага ще се ангажира да започне преговори с Брюксел по новия бюджет на Евросъюза, реформата в законодателството за емигрантите и финализирането на Европейския банков съюз. Редица изявления на новия премиер бяха призвани да успокоят Брюксел, а също и пазарите, които при новината за скорошната поява на популистко правителство на Апенините изпаднаха в паника. Трудно е обаче да се каже, че еврочиновниците ще се упокоят, защото Ди Майо и Салвини се изхитриха в почти непреработен вид да включат в правителствената програма на новия кабинет всички свои основни искания, като например едновременното повишаване на правителствените разходи и намаляване на данъците, което е в пълно противоречие с фискалните правила на Евросъюза. Ако за минута забравим за политиката, очевидно е, че с утвърждаването на правителството на Конти, в парламента проблемите му сега започват. Икономиката на Италия вече две десетилетия не расте, а тъпче на едно място. Според прогнозите на повечето икономисти, през тази година италианската икономика ще се нареди на последно място в Еврозоната по темпове на растеж. През 2016 г. тя отбеляза ръст едва от 0,9%. А през миналата година растежът беше 1,5%. Тази година според прогнозите на МВФ тя ще остане на същото ниво на растеж, а през 2019 г. той ще се забави и ще спадне до 1,1%. Към това естествено трябва да добавим и липсата на какъвто и да било опит на Джузепе Конти в голямата политика. Между другото, Конти не е за завиждане, защото ще му се наложи да прояви чудеса от ловкост и политическа еквилибристика, за да удържи както личното, така и политическото съперничество между Салвини и Ди Майо. След създаването на управляващата коалиция съперничеството не е изчезнало, а само е затихнало. За съжаление, Брюксел разчита единствено на съперничеството между двамата лидери в управляващата коалиция. Европейската комисия и Съветът на Европа вярват, че разногласията ще излязат на повърхността, крехкото съгласие ще бъде разрушено и президентът ще определи дата за предсрочни избори. Според еврочиновниците на следващите избори ще победят демократите или дясноцентристите на Берлускони. Силвио се завръща в голямата политика, защото съдът му разреши да заема изборни постове, т.е. да оглави правителство. Впрочем, ако говорим за партийната принадлежност на Джузепе Конти, вероятно трябва да го причислим към „Пет звезди“. Политическият истаблишмънт за първи път узна за него няколко дни преди изборите, когато Луиджи Ди Майо го обяви за кандидат за поста министър на правосъдието, ако вземат властта. След това стана известно, че Ди Майо го е привлякъл за написването на текста за тази част от предизборната програма на движението, която разглежда въпросите на съдебната власт и юриспруденцията. Говорейки за Конти, трябва да споменем и за упреците към неговото CV. Недоброжелателите твърдят, че той съществено е преувеличил своите научни постижения и заслуги.

В неделя Джузепе Конти представи списък за утвърждаване от президента Матарела на новото правителство. Кандидатите за по-важните постове бяха известни още отпреди. Повечето постове се заемат от представителите на „Пет звезди“ и Лигата. Основният препъни камък, който застави президента да отклони предложения състав на правителството беше кандидатурата за министър на икономиката и финансите. Конти и подкрепящите го за министър Ди Майо и Салвини посочват за министър Паоло Савона, 81-годишен финансист и икономист. Откровено евроскептичните позиции на Савона и призивите му за отказ от еврото предизвикват в Брюксел и сред политическите лидери в Европа откровен страх. Достатъчно е да кажем, че преди 20 години той участва в съставянето на Маастрихтския договор, но от друга страна, в издадената си наскоро книга обвинява Германия, която нарича „германската клетка“, за намерението й да контролира ЕС. Външен министър на Италия пък трябва да стане 63-годишният бивш дипломат Джампреро Масоло, когото бившият президент на Италия Франческо Косига нарича „фашист-комунист“. По отношение на Масоло, наблюдателите отбелязват неговите познания по руски език и близките му отношения с Русия. Това, че лидерите на „Пет звезди“ и Лигата се отказват от поста премиер, съвсем не означава, че те се оттеглят и ще стоят в сянка. И Луиджи Ди Майо, и Матео Салвини имат намерението да получат министерски портфейли в новия кабинет. Лидерът на левите популисти иска да получи поста министър на труда, а лидерът на националистите – министър на вътрешните работи. На своя пост Ди Майо има намерение да намали безработицата, която през миналата година достигна 11,3%, а според прогнозите на МВФ през 2019 г. няма да падне под 10%. Що се отнася до Салвини, то постът министър на вътрешните работи трябва съществено да намали болката му от отказа да бъде премиер. За Салвини, с оглед личното му отношение към емигрантите, това е идеална длъжност. Впрочем, въпросът за емигрантите е един от малкото, по които позициите на двете партии съвпадат. В хода на предизборната кампания популистите обещаваха на своите избиратели да експулсират 500 000 емигранти. Това обещание ще предизвика конфликт с Брюксел и то два пъти по остър, отколкото този с Унгария и Полша, които отказват да приемат бежанци от Африка и Азия. Въпреки че „звездите“ претендират за редица важни постове в новото правителство, в програмата на кабинета преобладават принципите на Лигата. В това няма нищо изненадващо, ако отчетем, че Салвини е в явен възход. Резултатите от проучванията през миналата седмица сочат, че рейтингът на неговата партия е нараснал, достигайки 25%. Що се отнася до „Пет звезди“, тяхната популярност остава на нивото от март, около 32%. Преди началото на коалиционните преговори рейтингът им дори слабо се понижи. Еврочиновниците в Брюксел прекараха на тръни изминалата седмица. Те са наясно, че между думите и делата даже и при най-фанатичните и радикални политици винаги има пропаст. Далеч не на всички радикали се удава да преминат през изпитанията на властта. В историята, включително и в съвременната, се откриват множество случаи, когато идвайки на власт, упорити бунтари неочаквано се успокояват и стават „пухкави“ и любезни. Подобни събития са наблюдавани и в Италия. Каквото и да са говорили в навечерието на изборите, както левите, така и десните популисти, въобще не е сигурно, че няма да променят своите възгледи след идването си на власт. В XXI век всички, включително и Северна Корея, прекрасно разбират, че да живеят в пълна изолация е нереално. В случая с Рим е налице и отрезвяващият пример на Лондон. Развитието на ситуацията с Брекзит показа какви трудности очакват Италия в случай на напускане даже не на ЕС, а само на еврозоната. Затова може да се вярва на уверенията на представителите на „Пет звезди“ и на Лигата в навечерието на изборите, че те нямат намерение да напускат зоната на единната европейска валута, а и ЕС като цяло. Увеличаването на бюджетните разходи и намаляването на данъците може да доведе до драстично увеличаване на и без това огромния държавен дълг, възлизащ на 130%. Той два пъти превишава допустимия в ЕС лимит и е толкова голям, че както в случая с Гърция, Португалия или Ирландия страната не може да бъде извадена от кризата само с помощта на кредити. Последствията от тези популистки действия са концентричните кръгове във водата, образувани във водата от хвърлен камък, които може да се разпространят в целия ЕС. Сериозно стълкновение между Европейската комисия и Рим може да стане още тази есен, когато трябва да се приеме новият бюджет на страната. Днес Рим изпълнява правилото за 3% дефицит от Брутния вътрешен продукт. През миналата година бюджетният дефицит беше в размер на 2,3% , но доколко може той да нарасне след изпълнение на предизборните обещания на двете партии никой не се наема да прогнозира. Истинското отношение на новото правителство на Италия, ако все пак то се материализира, към ЕС ще стане ясно след известно време, съдейки по реално свършеното от него, а не базирайки се на думи.

На срещата на ЕС в София президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че вижда в управляващата коалиция на Италия съюз от „парадоксални и хетерогенни сили“. Негативното отношение на Макрон към популисткото правителство на Апенините е напълно обяснимо, защото то може да сложи кръст на неговата амбициозна програма за реформиране на еврозоната и на европейската общност като цяло.

Директорът на Центъра за европейски реформи Чарлз Грант е уверен, че: „Новото правителство в Италия ще послужи като предлог на Германия да не се съгласява с предложенията на Макрон. Идването на популистите на власт повишава опасността от нова криза в еврозоната“. Миналата седмица министърът на финансите на Франция Бруно льо Мер призова Рим да уважава правилата на ЕС и да не поставя отново в опасност европейската валута. Става дума разбира се за допълнителните разходи на популисткото правителство, които могат да достигнат до 126 милиарда евро. Льо Мер заяви пред радиостанция „Европа 1“: „Италианците трябва да разберат, че бъдещето на Италия е в Европа и никъде другаде, но за това е необходимо да спазват правилата“. Що се отнася до отношенията между Рим и Москва, може да се каже, че развитието на ситуацията в Италия не предизвиква в руското правителство резки критики или дистанциране. И „Пет звезди“ , и Лигата не крият своето положително отношение към Русия. Лигата и преди, и сега продължава да настоява пред Брюксел за отмяна или поне за смекчаване на санкциите спрямо Русия. През септември италианците могат да блокират автоматичното подновяване на антируските санкции. Единствената слаба утеха за европейските ястреби е, че от коалиционната програма изчезна текстът за незабавна отмяна на антируските санкции. От друга страна остана пункт, в който се казва, че Русия не представлява военна заплаха за Италия и не е враг на Европа. Напротив, Москва е наречена естествен партньор. Брюксел трябва да издигне паметник на президента Серджо Матарела, защото той обърка плановете на националистите и популистите, и образно казано, спаси Европа, или поне й даде възможност да се подготви за следващата схватка с коалицията, ако тя дойде на власт. Днес, благодарение на президента Матарела Италия навлезе в 84-тия ден от политическата криза, най-дългата в следвоенната история на страната. Кризата, за която се считаше, че е приключила, избухна с нова сила след като в неделя вечерта президентът отказа да утвърди предложения от Джузепе Конти състав на правителството на Италия. Конти заяви, че при тази обстановка е невъзможно да сформира правителство, а Матарела в понеделник покани в президентския дворец на среща бившия високопоставен сътрудник от МВФ Карло Котарели. Очаква се, че на тази среща Матарела ще му възложи съставянето на служебно правителство и подготовката на извънредни избори. На Паоло Савона не му помогнаха публичните уверения, че е привърженик на пълното прилагане на Маастрихтския и Лисабонския договор и възнамерява да намали държавния дълг за сметка на ръста на икономиката. По този повод Серджо Матарела заяви следното: „Неопределеността на нашето положение в еврозоната разтревожи италианските и чуждестранни инвеститори, които влагат пари в акции на компаниите. Ръстът на лихвите по облигациите увеличават нашата задлъжнялост и намаляват нашите възможности да харчим средства за социални нужди. Неопределеността стапя ресурсите и спестяванията на компаниите и усилва опасността и риска за италианските семейства“. Президентът добави, че е взел решението за отхвърляне на новото правителство с „леко сърце“ и както и преди е готов да направи всичко възможно за формиране на правителство от партиите „Пет звезди“ и Лигата. Решението на Серджо Матарела доведе до ярост и левите, и десните популисти. Те предложиха да започне процедура по импийчмънт на президента, обвинявайки го в държавна измяна. Впрочем, Силвио Берлускони със своята партия се обяви в защита на президента. Опитният политик разбира се е наясно, че решението на държавния глава ще доведе до предсрочни избори и това му дава още един шанс. Матео Салвини коментира ситуацията като заяви: „Италия не е колония. Ние не сме роби на германците и французите…“. Луиджи Ди Майо пък каза: „Решението на Матарели е непостижимо. Истината е в това, че те не искат в правителството да има представители на „Пет звезди“. Аз съм страшно ядосан, но обещавам, че това още не е краят…“.  Действително, това още не е краят. Остава да чакаме развитието на събитията, като не е изключено да станем свидетели на още един сюрприз, като този в неделя вечерта. Изглежда сега обичайната италианска политическа криза придобива нов цвят. Популистките партии обявиха война на президента. Те искат да получат неговата оставка и естествено се надяват на победа на новите избори.

Източник: eadaily.com

Автор: Сергей Мануков