С посещението на президента Путин на 16 декември в авиобазата в Хмеймим започна изтеглянето на руския военен контингент от Сирия. Въздушно-космическите сили с поддръжката на другите родове войски от Въоръжените сили на Руската федерация на практика напълно разгромиха и разпръснаха терористичната армия на ИДИЛ в Сирия. Както често се случва, в края на тежка и кръвопролитна война във въздуха витае големият въпрос: какво следва? Понякога е по-лесно да удържиш победа в една война, отколкото да осигуриш мирен живот.

Днес, когато „Ислямска държава” е разгромена, регионът навлиза в нова опасна фаза. Бъдещето на Саудитска Арабия е обвито в мъгла, Египет е изправен пред икономически трудности, а Израел попадна в тежко положение поради реакцията на арабския свят срещу признаването на Йерусалим за столица на израелската държава от страна на САЩ.

На 15 декември Валдайският клуб проведе експертна дискусия върху перспективите за сътрудничество между Русия и САЩ на фона на променящата се обстановка в Близкия изток. Отношенията между Съединените щати и Русия станаха по-лоши от тези в периода на Студената война. Съществува обаче един регион, в който техните интереси по естествен начин се сближават – Близкия изток. Дилемата се състои в това могат ли Русия и САЩ да преодолеят наследството на Студената война и разногласията помежду си така, че да изработят изгоден и за двете държави ред за урегулиране на близкоизточната проблематика. Русия и САЩ имат едни и същи общи интереси – да не се допусне доминация на една държава в Близкия изток, както и да се осигури политическа и социална стабилност в един от най-взривоопасните региони в света.

По време на значимата валдайска дискусия прозвучаха мненията на сериозни световни експерти като Джейкъб Шапиро, директор по геополитически анализи в Geopolitical Futures, Максим Сучков, редактор на американското издание Al-Monitor, Андрей Сушенцов, програмен директор на фондацията на Валдайския клуб и др. Според техните изводи в резултат на войната Сирия е разделена на части и ще бъде много трудно тези парчета да бъдат събрани отново. По-голямата част от страната се контролира от Дамаск, но има още две окупационни зони – кюрдска с американско присъствие и турска зона. В настоящия момент Дамаск не е в състояние да прочисти тези две зони от присъствието на нашествениците без тежки последици за себе си, а в същото време е трудно да си представим, че те ще напуснат завладяните от тях територии доброволно. Това означава, че Сирия може в дългосрочен план да получи аналог на окупираните от Израел Голански възвишения без перспектива за връщането на тези земи в обозримо бъдеще.

От друга страна, Русия се опитва да уравновеси присъствието на Турция в Сирия чрез укрепването на Иран. Турция, макар и вероятно най-силният играч в Близкия изток във военен план, може да бъде неутрализирана с укрепването на Иран в добавка към руското военно присъствие в региона. САЩ също са заинтересовани от сдържането на Турция, но не с цената на силен Иран като противовес.

По думите на експертите САЩ са крайно обезпокоени от развитието на ситуацията в Саудитска Арабия. Тази страна организира няколко „прокси” групировки в региона, които до една изчезнаха без да постигнат поставените цели, а в замяна получи дестабилизация вътре в самото кралство. Става дума за наскоро разкрития заговор на група принцове (броят на които се изчислява на около 900 души), който беше не на политическо ниво, а се прояви като опит за поемане на контрол над финансите. Близо 150 високопоставени превратаджии бяха арестувани по инициатива на принц Мохамед бин Салман, но вътрешното напрежение и раздорите в кралството продължават. САЩ са обезпокоени не само от нестабилността на своята любима „бензиноколонка”, но и от започналото безпрецедентно затопляне на отношенията между Русия и Саудитска Арабия.

Друга важна констатация за последните размествания на пластовете е провалът на опитите за създаване на държава Иракски Кюрдистан въпреки проведения референдум. Когато се декларира суверенитет, това не означава, че той се получава автоматично. Суверенитетът трябва да се отвоюва.

Като се върнем на Сирия, става ясно, че е напълно възможно тя да задържи завзетите от кюрдите територии и да се съгласи на федерализация, въпреки че в настоящия момент президентът Асад и неговото обкръжение, както и населението на страната, не са готови на подобна стъпка. Експертите са на едно мнение, че арабският свят се намира на границата на колапса. Разделението застрашава не само Сирия, но също така и Ирак, Саудитска Арабия и Египет. Оценката на експертите е, че ситуацията в Египет е критична и приближава следващата фаза – разпад на държавата.

Израел и Турция значително се активизираха. Турция успя да създаде силна военна групировка в района на сирийския град Африн, а Израел престана да бъде пасивен наблюдател и нанася поредица от въздушни удари срещу Сирия с цел да сдържа иранското присъствие.

Според експертите САЩ, които за последните 16 години затънаха в близкоизточните войни, се опитват да се измъкнат от това тресавище и да продължат да се борят за запазване на своето влияние. Въпреки това Америка не може да намери държава, на която да даде да изпълнява нейната роля в проблемния регион, поради което всички ще бъдат принудени да потърпят американското военно присъствие още известно време. Изтеглянето на американците също така е препятствано от „червената линия” в лицето на потенциалната опасност от това Иран да се сдобие с ядрени оръжия. С други думи Съединените щати искат да си починат, но по такъв начин, че някой друг да върши тяхната мръсна работа. Американските анализатори предполагат, че Америка в действителност може да напусне проблемните райони, но само в случай, че в тях не остане нито един силен играч, което днес не е налице като обстоятелство.

Независимо от различните оценки за събитията и сериозните противоречия съществуват редица допирни точки, по които може да се наблюдава сближаване в позициите на Русия и САЩ. В Близкия изток има достатъчно място едновременно както за Съединените щати, така и за Русия, но това не е въпрос на геополитика, а на дипломация, смятат водещи американски анализатори. При неблагоприятно стечение на обстоятелствата обаче това означава САЩ да продължат да подпалват региона (пресен пример с признаването на Йерусалим), а Русия да тича наоколо с пожарогасител и да гаси разгорелите се пожари, за да не стане така, че искрите да долетят към нейния роден дом.

Като цяло водещите американски и руски експерти са на мнение, че със заявлението на Държавния департамент на САЩ от 15 декември, касаещо възможното сближаване в позициите на Русия и САЩ по проблемите на Близкия изток, се дава ясен сигнал. Американците са напълно доволни от „зоните за деескалация”, създадени от руския Център за помирение в югозападна Сирия. Те виждат в него „позитивен модел”, но в същото време планират да поставят капани чрез някои споразумения, за да могат при определени обстоятелства да „привлекат Русия под отговорност”. Представителите на Държавния департамент не разкриват подробности, но като се има предвид опита досега, може да става дума за различни провокации, подобно на „използването на химическо оръжие от армията на Асад”, извършено вероятно с участието на близки до организацията „Бели каски”. Американската страна не измени отношението си към режима на Башар Асад, въпреки че си дава сметка, че отсега нататък ще се съобразява с него като с неизбежно зло. Фактът, че за руските военни остават военновъздушната база в Хмеймим, както и моркият пункт край Тартус, предизвиква безпокойство у американците: „Руснаците не си тръгват, а продължават да използват Сирия като лост за влияние в тяхната по-голяма стратегия за региона”.

В същото време информирани американци като изпълнителния директор на Съвета за национални интереси Филип Джиралди, сътрудник на ЦРУ, не крие, че САЩ искат да запазят военните си сили в Сирия и след изтеглянето на руските групировки, за да осигурят за себе си възможност да влияят върху ситуацията в страната и след войната.

От всичко това става ясно, че темите, по които САЩ и Русия могат да сближат своите позиции, остават малко. Двете страни може и да имат желание да оставят проблемите на терена на дипломацията, но на практика преобладават геополитическите интереси, които за тях са диаметрално противоположни. Всичко това означава, че голямата игра в региона ще продължи.

Автор: Александър Ростовцев

Източник: politnavigator.net