Интервю на Петър Волгин с Галина Хизриева
Галина Амировна Хизриева е старши научен сътрудник в секция «Демография, миграция и етнорелигиозни проблеми» към Руския институт за стратегически изследвания. Родена е през 1961 г., а през 1985 г. завършва Московския държавен университет «М. Г. Ломоносов». Тя е вярваща мюсюлманка и убедена противничка на ислямския екстремизъм. Галина Амировна е сред създателите на редица мюсюлмански средства за масова информация в Русия, а преди няколко месеца беше назначена за главен редактор на информационно-аналитичния портал islam.ru. Тя е автор и консултант на няколко филма, посветени на мюсюлманската тема. По време на събитията в Украйна през 2013-2014 г. провежда полеви изследвания в Луганск, Донецк, Крим, посветени на защитата на правата на мюсюлманите и другите вярващи в условията на въоръжен конфликт. Огласява данните от своите наблюдения в ООН.
Къде трябва да търсим корените на ислямския тероризъм – в самия ислям или в извратената му трактовка?
Това е труден въпрос. Искам веднага да разделя исляма като доктрина и поведението на някои мюсюлмани. Ислямът не се променя, докато мюсюлманите се променят. Ислямът е даден веднъж завинаги, а има мюсюлмани, които виждат в него каквото си искат. Знаем, че и в Тората, и в Библията могат да бъдат намерени изречения, с които някои хора да оправдаят екстремистките си действия. Такива неща са се случвали в историята. Имало е религиозни войни, а не просто дискусии. Разбира се, в ислямския свят се формират определени сили, които биха искали да използват мобилизационния потенциал на исляма, за да прокарват своите интереси. Друг е въпросът, как те разбират това прокарване.
Мюсюлманите, които извършват терористични актове, се оправдават именно с написаното в Корана.
Това е тяхна интeрпретация, за която ислямът и пророкът Мохамед не могат да бъдат държани отговорни. Да, има такива хора, които се изживяват като ислямски революционери. Това са преди всичко уахабитите. Те идват на власт в Саудитска Арабия на вълната на революционните настроения. А през 30-те години на миналия век това е най-бедната мюсюлманска държава. Нефтодоларите идват след това. И така стигаме до въпроса за парите, които подхранват ислямисткия екстремизъм.
Казвате, че ислямизмът пуска корени там, където има нефт и газ. Обяснете по-подробно.
Ислямизмът не може да съществува без огромни суми пари. Знаем, че Иран, който е голям износител на въглеводороди, дълго време беше подложен на санкции и не можеше да осигурява толкова средства за развитието на шиитския ислям. И така Саудитска Арабия, Катар и Турция като транзитна страна поеха инициативата. Започнаха да налагат своето виждане за света. А това става посредством създаването на всевъзможни ислямски центрове, неправителствени организации, центрове за изучаване на арабския език, за изучаване на Корана, строеж на джамии, издаване на съответните книги. И всичко това се създава не в арабския свят, а в Европа, за да могат да бъдат привличани нови последователи именно там.
Може ли да се каже, че ислямският тероризъм е продукт на западните тайни служби?
Отчасти да. Тук се срещат търсенето и предлагането. Появява се продукт, който удовлетворява и продавача, и купувача. Ако продължим да разсъждаваме в термините на консуматорството, виждаме няколко ислямистки продукта, които днес се предлагат както на мюсюлмани, така и на немюсюлмани – саудитски, турски и афганистански. Имаше опит да бъде създаден още един продукт – т.нар. евроислям. Той трябваше да функционира в рамките на прословутата система на мултикултурализма. Само че, тъй като мултикултурната идея се провали, този проект не се случи.
Тогава разкажете за случилите се проекти.
Афганистанският проект е ограничен в рамките на тази държава и е свързан основно с талибаните. Това е местен проект, който прилича малко на това, което се е случвало през XIX век в Кавказ. Тогава Кавказ попада в една много сложна геополитическа игра и народите там се обединяват, за да запазят своята независимост. Те не са искали да се присъединяват към други държави – към Персия или към Османската империя. Макар и да са малки народи, те са горди и със силно чувство за самостоятелност. Затова са искали да живеят на своята земя съобразно с традициите на предците си. Нещо подобно днес става и с талибаните. На тях им е писнало от всички: от американците, от руснаците, от опитващите се да проникнат Катар и Саудитска Арабия.
За разлика от афганистанския ислямски проект саудитският и турският претендират за универсалност, така ли?
Да. И ще бъде много трудно да спрем разпространението им в нашите държави. Зад тях стоят огромни ресурси. Те все още не се конкурират. Сигурно ще дойде и това време, но докато дойде, те ще са пуснали стабилни корени в Европа и в цялото евразийско пространство. И единственият им сериозен противник ще останат Съединените щати. В момента на САЩ са им изгодни тези проекти, защото те работят срещу националните държави в евразийското пространство.
Да поговорим за исляма и Русия. В Русия живеят 20 милиона мюсюлмани. Съответно за ислямските екстремисти би било лесно да намерят съмишленици. Дали официалните руски власти могат да се справят със заплахите, които идват от ислямския тероризъм?
Веднага след разпада на СССР Русия не беше готова да се справи с наплива на многобройни сектантски организации – както ислямски, така и християнски. Знаем какво се случи в средата на 90-те години – големи и малки граждански войни между центъра и регионите в рамките на Руската федерация. Русия всъщност беше първата държава, която беше подложена на дестабилизация от международните ислямистки организации. Едва по-късно те започнаха да правят това в Близкия изток, където се сриват цели държави. Днес на опасността от развитието на ислямски екстремизъм е отделено голямо място в концепцията на Русия за национална сигурност до 2025 г. Така че сега имаме доста повече възможности за отразяването на тези заплахи. Същото се отнася и за централноазиатските ни съседи – Узбекистан, Таджикистан, Казахстан. Руската управляваща класа е напълно наясно с тези опасности. И ние, анализаторите, специалистите, даваме своя принос в това отношение.
А съществува ли антитерористична стратегия с конкретно описани действия от страна на властта?
Не съм толкова добре запозната с работата на специалните служби, пък и ми се струва, че е невъзможно да има точно такъв тип стратегия. Просто ние играем с черните, ако трябва да използвам шахматния език. Много е трудно да вземеш инициативата в игра, където срещу теб са страни като САЩ, Саудитска Арабия, Турция. Това е много сериозно предизвикателство срещу Русия. Постоянно ти отправят предизвикателства, на които трябва да реагираш. И затова е невъзможно да се изработи предварително някаква продължителна стратегия.
Имаше ли все пак момент, когато Русия взе инициативата, стана активната страна?
Да, два такива момента мога да посоча. Първият е свързан с присъединяването на Крим. Това е изключително важен плацдарм и ако Турция се беше настанила там, това би могло да дестабилизира цяла Евразия. Вторият момент е свързан с операцията на руските военно-космически сили в Сирия. Успехите на руската армия са очевидни. И са естествени, защото ние имаме дългогодишен опит в борбата с ислямистите, а освен това много добре работят нашите специални служби. Много е важно също така и доброто ни сътрудничество със службите на различни близкоизточни държави. Например с Израел. Той е заинтересован от стабилизирането на Сирия. За тях не е важно как ще се казва сирийският президент. За тях е важно там да има стабилност. Именно тези две събития придадоха устойчивост на нашия кораб. Но в замяна на това получихме нови предизвикателства. Да не забравяме, че и в Крим, и, разбира се, в Сирия има силни ислямистки структури, които сега се насочват към вътрешната дестабилизация на Русия.
Борбата на международните ислямистки организации срещу Русия е част от по-мащабната им борба в световен мащаб.
Ние трябва да си даваме ясна сметка какво точно искат тези хора, какви са техните приоритети и намерения. Най-важният от тях е създаването на световна теокрация на базата на ислямските ценности и традиции. Вторият приоритет е създаването на единна ислямска нация. А третият приоритет е създаването на въоръжени сили на ислямската теокрация. Четвъртият – създаването на единна финансова система на тази теокрация, която да замени старата позната банкова система. Именно срещу всичко това се бори Русия в Сирия. Това е основната ни цел там, а не толкова подкрепата за режима на Башар Асад или на някакви други правителства, за което най-често ни обвиняват представителите на Турция.
А като заговорихме за Турция, до сравнително неотдавна отношенията между Москва и Анкара бяха прекрасни. Създаваше се впечатлението, че Владимир Путин и Реджеп Ердоган се разбират чудесно. И изведнъж – свалянето на руския самолет и тоталното замразяване на отношенията. Как се стигна до тук?
Нека си припомним, че това стана след срещата на високо равнище на страните от Г-20 в Анталия. Там домакинът Ердоган увери Путин, че ще подкрепя с всички сили борбата срещу тероризма. Само че на практика това не стана. А причината за промяната на отношението на Анкара към Москва трябва да бъде търсена в развитието на процесите в самата Турция. Ердоган се оказа притиснат между няколко огъня. От едната страна са мощните ислямистки сили, част от които е и той самият. Има и друг тип ислямисти, враждебни към Ердоган, около мощните формирования на Фетхуллах Гюлен. Той на практика създаде цялата съвременна социална структура на Турция. Огромно е влиянието му например в образователната система. И третата сила в това кълбо от противоречия, в което се омота Ердоган, са военните. Той в крайна сметка избра ислямистите, които са му най-близки, и получи адекватен отговор от Русия.
Kак ще се развиват от тук нататък отношенията между двете държави? Може ли да има подобряване, или дълго време ще си останат такива?
Руско-турските отношения ще се развиват в зависимост от поведението на Турция по отношение на тероризма и ислямизма. Ще има положителна промяна само ако турската политическа класа успее да преодолее недоверието, с което се отнася към борбата на Русия в Близкия изток срещу терористите. Крайно време е турската политическа класа да започне да разбира руските национални интереси в Кавказкия регион, в Черноморско-каспийския регион и в Близкия изток. Русия е и държава, богата на природни ресурси, и Турция трябва да се съобразява с нея. Засега не виждам такава тенденция. Виждам, че преобладаващата тенденция в средите на турския политически елит е противопоставянето на Русия. Неотдавна в Турция излезе една книга, озаглавена „Какво прави Русия в Сирия?”. Турските изследователи си задават въпроса, какво прави Турция там или какво прави Америка там. А тъкмо когато най-после има напредък в борбата срещу тероризма именно благодарение на руските части, започват да излизат книги, които поставят под съмнение тези успехи.
Какво мислите за мигрантските вълни, които продължават да заливат Европа? Огромният процент хора, които искат да живеят в Европа, идват именно от ислямски държави. Да, сигурно повечето от тези мюсюлмани са законопослушни граждани, но със сигурност има и такива, които не са.
Трудно ми е да говоря за това. Може пък Европейският съюз да смята, че това са нормални процеси, може и на ръководителите в ЕС да им харесва този приток на свежа кръв. Само искам да напомня, че различни изследователски центрове още преди години, т.е. още преди началото на кризата с мигрантите, казваха, че след 30-40 години броят на живеещите в Европа християни ще бъде равен на броя на мюсюлманите. И това е логично. След като провежданата от нас политика води до разоряването на цели държави и в същото време сме отворени за всички чужденци, нормално е бежанците да дойдат именно тук. Те няма да се стремят да се борят за своите държави. Защо да го правят? По-лесно е да си вземат багажа и да отидат в някоя по-добре устроена държава. Абсолютно ми е непонятно за какво е мислила Европа, гледайки как Ердоган разорява Сирия. Когато беше съсипан два и половина милионният град Алепо, е глупаво да се удивяваш защо два и половина милиона сирийци са се оказали в Турция. Ами къде другаде да се окажат, при положение че в Саудитска Арабия никой не ги пуска?
Пък и не само сирийци бягат.
Точно така. Масово бягат от Либия, от Ирак. Какво да правят тези прави и здрави иракчани, които служиха в огромната армия на Саддам Хюсеин? Да, сега част от тях се сражават в редовете на ИДИЛ. А останалите? Тези, които в миналото са били лекари, учители, инженери, къде да отидат? Там, където мислят, че ще имат добри условия за живот – в Европа. А Европа се оказа неподготвена за този мигрантски наплив.
Да си припомним, че Европа отдавна е цел на екстремистките ислямистки формирования.
Да, те съвсем открито говорят за установяването на европейски халифат, споменавайки основно Испания, когато някога е била под тяхна власт. Но, разбира се, имат предвид и Германия, и Русия, и Централна Европа. Сериозни ислямистки структури вече действат и в центъра на Хелзинки. В Милано също така са много активни. Естествено, те не се ограничават само с Европа. Вече отправят директни предизвикателства и срещу САЩ. Отдавна са преминали границите на Близкия изток и действат успешно в Африка. Да споменем само най-успешната ислямистка организация „Боко Харам”. Искам да обърна внимание и на още един важен момент – откритата претенция на ислямистите за контрол върху всичките въглеводородни ресурси в света, за да бъдела установена икономическа справедливост по отношение на мюсюлманите. Според тях нефтът и останалите въглеводороди са дар, който е изпратен на мюсюлманите свише, защото се кланят на правилния господ. В техните представи само мюсюлманите могат да се ползват от тези дарове. Съответно всеки, който иска да се ползва от тях, трябва да приеме исляма. А който не желае да приеме исляма, е осъден на унищожение.