„Ислямска държава” е дестабилизиращият фактор, който поражда бежанския поток към Европа. Но само оперативно. Трагедията с бежанците е съпроводена от масови сълзливи истерии на фалшива съпричастност, заедно с информационно затъмнение по най-важната тема: КОИ СА ПРИЧИНИТЕ за събитията. Освен медиите, мълчат и политиците. Дори и тези, които се обявяват срещу Системата (например Виктор Орбан, Алексис Ципрас, Милош Земан, Роберт Фицо), но желаят да останат в Еврозоната. Европейските коментари и анализи се свеждат до примитивно идеологизиран дебат, в който липсва най-същественото: че генезисът на проблемите е американската геостратегия в Африка, Азия и Европа. Посредством видимото прекрояване на границите в Близкия изток, всъщност основата цел на САЩ е Европа. В момента САЩ унищожават в Европа всички континентални подпори на Евразийския полюс. Континенталният стълб на Европа са дуото Франция и Германия. Франция, която счита за свой наследствен враг англосаксонците и Германия, която по принцип е континентална, т.е. естествен съюзник на Русия. Най-големият кошмар за англосаксонците винаги е бил съюзът между Берлин и Москва. След укрепването на Германия, това, което се нарича „средна Европа” (или още германски свят), бе възстановено. Това са териториите на Германия плюс бившата Австро-Унгарска империя, тоест ядрото на континентална Европа. Ето и причината бежанската вълна да се насочи основно към Германия, Австрия, Франция, Унгария, Чехия, Словакия и др. В същото това време президентът на Полша Анджей Дуда заявява, че не може да помогне на другите страни-членки на ЕС с потока от нелегални емигранти от Близкия изток и Северна Африка, защото очаква наплив на „стотици хиляди” бежанци от Украйна. „Поради това, че в Полша ще дойдат стотици хиляди бежанци от Украйна, просто няма да остане място за тези от Сирия” – подчертава Дуда. Но тук трябва да се отбележи, че Полша е обект на особено внимание от страна на САЩ след промените от 1989 г. Варшава и поляците винаги са били считани за геополитическо острие срещу Евразия и Москва. Полша като наследник на Жечпосполита (Полско-литовската държава) е много стар исторически враг на Русия, който е имал, а има и сега, обща граница с руснаците. С това се обяснява и гравитирането на балтийските републики около Варшава. Стратегията на САЩ за Европа включва укрепване на полската държавност и запазване на относителна етночистота. Тоест в един бъдещ момент мюсюлманският фактор да не разруши автентичния цивилизационен код на територията на бившата Жечпосполита. Докато в същото време останалите страни в Европа ще бъдат разкъсвани от етнически и религиозни конфликти, екстремистки гета и културно-чужди-на-европейската-цивилизация малцинствени групи. Вторият магистрален удар от мюсюлманския бежански поток в Европа е насочен към тотално унищожаване на православието на Балканите. Защото православието е естествен и вечен канал за културното, историческото и цивилизационно присъствие на Русия на Балканите. Затова неслучайно потокът от емигранти се пуска по трасето Гърция, България, Македония, Сърбия (Албания, Косово, Босна остават встрани от потока). Даже в момента се предлагат идеи за бежански хъбове в България и Сърбия. Турските каналджии отнемат документите на бежанците и националността на много от тези, които навлизат в България, не може да бъде установена. Вече изобщо не става дума само за бежанци от Сирия. Става дума за етнорелигиозно проникване в християнска Европа. Забележете, че богатите арабски държави в Персийския залив не са приели нито един бежанец, въпреки че са част от проблема. Те дори участваха в създаването на проблема – сирийската гражданска война и конструирането на „Ислямска държава”. Великобритания също затвори тунела под Ламанша в Кале и се готви да проведе референдум догодина за излизане от ЕС, съответно за да се огради и изолира от настъпващия хаос в континентална Европа. Интересно се получава. Германската държава, в която и досега непрекъснато възникват етнорелигиозни гета, ще поеме най-голямата тежест от нашествието на огромното количество бежанци. Германските медии водят масирана кампания да убедят германците колко приятно нещо са бежанците и как трябва да бъдат приемани с любов и търпение. Този факт подчертава инванзираната медийна среда в Германия и интересите, които тя обслужва. Битката за умовете на германците е безпощадна. Германия трябва да бъде плавно разградена, за да отстъпи в бъдеще водещата си роля на Полша. Напрежението, което ще се провокира в германското общество от насилственото и механично смесване на различните цивилизационни групи, ще върне голяма част от германците към традиционния за Европа расизъм. Нека го наречем нов евронацизъм. Който няма да има нищо общо с този на Хитлер и Третия райх. Защото тази възродена по нов начин идеология няма да бъде експанзионистична, а тъкмо обратното: ще бъде отбранителна, защитна. Но историята се повтаря. И Германия отново ще бъде използвана с вътрешните си емоции, енергия, политическа сила, както през 30-те. Европа отново ще бъде арена на битка между сили, които са външни за континента. Този път ще се използва и най-новото оръжие в хибридните войни, където всичко е позволено – радикалния ислям. Затова бъдещият евронацизъм ще бъде насочен към запазване на културната идентичност на Европа, към християнството, не даже като жива религия, а като ценностна система, историческа идентичност и родова памет. Ако щете като архитектурно наследство, ако щете като изкуство. В политическото пространство постепенно смисълът на политическата битка ще се измести от социалното и политическото към националното и родовото. Ще бъде направен опит тази нова вълна да бъде яхната и ползвана в стратегическата доктрина на САЩ за надмощие и запазване на хегемонията. Наред с конструирането на доминацията на Полша в Европа, надигащият се евронацизъм ще бъде култивиран и насочван в посока на Изток. Такъв лабораторен експеримент вече беше проведен с възраждането на бандеровците в Украйна. Политкоректността, въведена с ранг на закон, която забранява расистките изказвания и настроения, винаги е била невалидна за русофобията. В Европа нямаш право да мразиш мюсюлманите, чужденците, негрите, войнстващия ислям, хомосексуалистите, педофилите, содомитите и пр., обаче е съвсем в реда на нещата да ненавиждаш руснаците и да изразяваш това по всевъзможни начини. Русофобията е институционализирана на най-високо ниво, тя е толерирана, поощрявана и дори е предпоставка за добра кариера. Всъщност русофобията е единствената разрешена форма на ксенофобия в Европа. Има нещо дълбоко непочтено в това двуличие. То е резултат на специални усилия от страна на САЩ чрез т.нар. мрежови и информационни войни за обработване на общественото съзнание и конструирането на убеждения, възгледи, нагласи, отношения, чувства. Обществените нагласи са оръжие, което удобно се използва срещу противниците на хегемона. Именно по тези причини германските умове се промиват от медиите колко е приятно да се завладее Германия от застрашително количество бежанци. Това е фундаменталният проблем за бъдещето на Европа. Кой да доминира Европа! Еволюцията на френския Национален фронт до президентските избори във Франция през 2017 г. е от ключово значение. В действителност към този момент партията, оглавявана от Марин льо Пен е единствената в Европа, която е „извън-Системата”, и която е способна да стигне до властта в структури, които разполагат със значителни средства да реагират в европейски мащаб. Франция, въпреки състоянието, до което е докарана от Франсоа Оланд, е ключова страна в Европа. И е автономна ядрена сила. За тези, които питат къде е в този план Великобритания, отговорът е: Между Вашингтон и Лондон отдавна е сключен договорът „Макмахон” (1946 г.)! Съгласно него Великобритания е зависима от САЩ в областта на ядреното оръжие. При евентуалното избиране на Марин льо Пен за президент на Франция, ядреният статут на страната ще позволи на Париж по-голяма свобода за съпротива срещу хегемона, дори ако се наложи да излезе от НАТО или от ЕС. Интересни са размислите на датския професор и историк Бен Янсен. Специалист по въпросите на Студената война, натовец и русофоб, той казва: „Относно бежанците проблемът е, че европейците не се съпротивяват на чуждата култура, която се стреми да ги колонизира, култура, която не принадлежи на Европа. Култура, която търси да ограби плодовете, постигнати с много тежък труд от европейците”. Бен Янсен е уверен, че европейците „доброволно се самоубиват” в резултат на едно изкуствено усещане за комплексна вина и слабо познаване на историята. „Ние сме свидетели на нещо, което никога не се е случвало в историята… Доброволно обкръжаване на една цяла цивилизация” – казва датският професор. Янсен като всички подобни анализатори, белязани от англосаксонизма, съвсем съзнателно не упоменава причините за европейския хаос, като подчертава единствено вината на европейците. Без да изказва факта, че Европа на практика е жертва на геостратегическия капан на САЩ. Единственото спасение за Европа е да сработи инстинктът за самосъхранение у Франция и Германия. Да се измъкнат от клопката, наречена русофобия, която ги прави инструмент на геостратегията на САЩ. И да тръгнат по пътя на изграждането на обединена Европа, такава, каквато ни бе завещана от Шарл дьо Гол: Европа на съпротивата срещу всеки опит да бъде поставена на колене.