„Русиягейт” подбужда възможността за директен военен конфликт с Москва, a либералите, които някога са били опоненти на такъв тип политика, сега я подкрепят.
Стивън Коен, който е редактор в The Nation, и Джон Бачлър продължават със своята дискусия за новата студена война между САЩ и Русия. Коен, който през целия си живот е бил „либерален демократ”, макар и в различни форми, поставя въпроса по следния начин: Всеки изминал месец приближава САЩ до реална война с Русия. Трите точки, от които произлиза тази опасност, са добре известни – Сирия, където наскоро сили, подпомогнати от САЩ, изглежда са убили трима висши руски офицери; Украйна, където Конгресът, а вероятно и администрацията на Тръмп, реши да изпрати повече оръжия, които Киев обеща да използва срещу бунтовниците, подкрепени от Русия в Донбас; и по западните граници на Русия, където естаблишмънтът във Вашингтон заявява, че Москва застрашава „границите на НАТО” – без да обяснява как от Германия алиансът е стигнал дотам.
Но има и още един опасен фактор – този, който във Вашингтон е наричан „Русиягейт”. Става дума за настойчивите (и все още недоказани) двойствени твърдения, че Кремъл е режисирал мощна атака срещу американската демокрация по време на президентската кампания през 2016 г. – че е хакнал Националния демократичен комитет (DNC) и е разпространил неблагоприятни за Хилъри Клинтън имейли, като е използвал руски медийни агенции и дори Facebook, за да наложат „руска дезинформация” и свързаните с нея „фалшиви новини” в полза на Тръмп в умовете на американските гласоподаватели. Нещо повече – че американските „сътрудници” на Тръмп, вероятно и самият президент, са „заговорничили” с Кремъл във връзка с престъпната операция.
След като прерасна в политически феномен, който не може да бъде избегнат, „Русиягейт” подхранва шансовете за война с Москва поне по три начина. Русия е обрисувана като „враждебна страна”. Обещанието на Тръмп да облекчи напрежението, като сътрудничи с Москва, беше спънато. Освен това се обезсърчават гласове против студената война в американските мейнстрийм медии и политика.
В миналото, първоначално либералните демократи не винаги са били съгласни с такива практики, не винаги единодушно са им се противопоставяли, но в крайна сметка много от тях са го правили, както по време на Виетнамската война, така и при подготовката за нахлуването в Ирак. Но в рамките на повече от година Демократическата партия, включително и либералите на ръководни позиции, както и влиятелните медии, които се асоциират с тях, са съучастници в популяризирането на „Русиягейт”.
Обвиненията, свързани с „Русиягейт”, не започнаха след избора на Тръмп за президент през ноември 2016 г., както често се твърди, а през лятото и есента на 2016 г. Журналисти, които са с либерално-демократически възгледи, и медиите, които са настроени позитивно към Клинтън, включително The New York Times, тогава посяха схващането за конспирация между Тръмп и Путин със скандално „досие” срещу Тръмп, а след това тайно бяха подпомогнати от щаба на Клинтън. Самата госпожа Клинтън лепна етикет на Доналд Тръмп „кукла на конци в ръцете на Путин” по време на телевизионните дебати между двамата, които бяха излъчвани в национален ефир. Когато президентът Обама обяви санкциите срещу Русия през декември 2016 г., той цитира „Русиягейт” като причина за това, като досега не е представил каквито и да било доказателства.
Оттогава насам демократите, много от които сами се провъзгласиха за либерали, безпощадно напомпаха идеята за „Русиягейт”. В Конгреса, например членовете на Камарата на представителите Адам Шиф, Джаки Спиър, Ерик Суолуел и Максийн Уотърс, както и сенаторите Марк Уорнър и Ричард Блументал са били в челните редици в това отношение. Изоставяйки журналистическите стандарти да се позовават на проверими доказателства, да използват надеждни източници и балансирано отразяване на проблема, The New York Times и The Washington Post увеличиха публикуването на безразборните твърдения като действителни факти. Новините в печатните издания се допълваха почти всяка вечер от MSNBC и CNN. Много други по-малки либерални издания играеха същата роля.
Още по-лошо е, че либералните или продемократичните медии разтръбиха най-дръзкото обвинение, свързано с „Русиягейт”, а именно, че Америка е „била подложена на атака от руското правителство”. Това бе заявено с особена интонация в гласа от Морган Фрийман в скорошно видео, продуцирано от холивудски либерали. „Ние сме във война”, заяви той. Не означава ли това, че Вашингтон се приканва незабавно да предприеме „атака” срещу другата ядрена суперсила?
Едва ли можем да приемем, че този прикрит призив за война идва просто от знаменитости, за които не е ясно колко добре са информирани. Редакцията на Times разказа на читателите, че през 2016 г. Русия „се стремяла да подкопае суверенитета на Америка”, както е направила спрямо Украйна през 2014 г. Според прочутия интелектуалец и привърженик на либералната демокрация Робърт Райх, Русия е извършила „безпрецедентна атака срещу нашата демокрация”. Професорът очевидно е забравил или е омаловажил случаите, свързани с Пърл Харбър и с 11 септември. А на 21 септември в реч за външната политика, „отцепникът” Бърни Сандърс заяви пред Демократическата партия: „Сега знаем, че руското правителство е било въвлечено в това да подкопае една от най-силните ни страни: целостта на нашите избори, както и вярата в собствената ни демокрация”.
Не, подчертава Стивън Коен, ние не „знаем” това. Така той стига до онова, което либералните демократи не са направили, а някога са правили: „Не са проявили скептицизъм по отношение на твърденията в официалните и мейнстрийм медии за предполагаемата кремълска атака срещу DNC или за подмолната злоупотреба с Facebook и други медии, въпреки че доказателства и свидетелски показания сочат обратното. Продемократичните мейнстрийм вестници и мрежи не са направили никакви разследвания или статии в тази посока, само с няколко изключения”.
„Не са възразили, както либералите са правили някога, срещу нарастващата криминализация на обичайните „контакти” с Русия – финансови, дипломатически, но популяризират като истинско фалшивото досие срещу Тръмп.”
„Въпреки че някога са били врагове на тайните разузнавателни операции в американската политика, либералите не са възразили, дори не са проявили интерес към вече очевидната роля на ръководителите на Intel при управлението на Обама по отношение на това откъде възниква „Русиягейт”.
Те са демонстрирали дори по-малък интерес към новите доказателства, че щабът на Тръмп е бил наблюдаван от ФБР, както по-късно предположи президентът, и за което той е широко иронизиран. Вместо това, демократите, включително либералите, превърнаха разузнавателните служби в източник (на свидетелски показания и изтичания на информация). Наистина, директорът на Националното разузнаване на управлението на Обама Джеймс Клапър, чиито злостни забележки на етническа основа срещу руснаците, също не смутиха либералите, сега е в холивудската „Комисия за разследване на Русия”.
„Вероятно либералите някога биха били шокирани до такава степен, че да се възпротивят срещу една неотдавнашна статия в Times, характеризираща разследващите методи на специалния съветник Робърт Мюлер като „агресивна тактика”, „шокираща и страховита тактика, чрез която сплашва свидетели и потенциални мишени”. Методи, с които „се вселява ужас в сърцата на хората във Вашингтон”, какво се изрази един източник. Но няма либерален гняв, никакви действия от страна на Американски съюз за граждански свободи, само статии, аплодиращи Мюлер за неговата „добросъвестност”, включително от Райън Лиза в The New Yorker. (Сега научаваме, че Мюлер иска записите на Службата за събиране на данъци (IRS), много преди политическия възход на Тръмп. Дали демократичните фигури, участвали в плячкосването на Русия през 90-те години, ще се притеснят от това къде ще стигнат подобни разследвания?)”.
„И накрая, либералните демократи изглежда нямат отношение към промъкването на форми на медийна цензура.” Някои от тях са меки: информираните гласове против „Русиягейт” и против Студената война на регулярна база се изключват от информационните емисии на мейнстрийм медиите, от страниците, на които се публикуват мнения и от предаванията по телевизията. Но информационно затъмнение съществува и заради по-тежка цензура – официални и неофициални кампании, които и в двата случая са добре финансирани, прочистват „руската дезинформация и пропаганда” от американските медии, дори и когато определено мнение е изказано от американски анализатори. И това представлява не само незачитане на Първата поправка, но и презрение към американските гласоподаватели, за които се смята, че приличат на зомбита и нямат критичен ум. Затова обикновено приказливите PEN и други защитници на гражданските свободи също мълчат.
Накратко, според Коен либералните демократи извършват предателство спрямо най-добрите си традиции. В частност, някои оправдават новия си не-либерализъм с това, че е необходимо да има „съпротивата” срещу Тръмп, и че Тръмп е най-голямото зло. Но историята отдавна показа, че такива разсъждения – от типа „целта оправдава средствата”, не свършват добре за либералите – или за който и да било.
И, разбира се, либералните демократи, които някога са били в челните редици на политиката, за да избегнат ядрената война с Русия, вече не са там.
Автор: Стивън Ф. Коен
Източник: thenation.com
Превод: Десислава Пътева