Европа има 120 дни да реши дали ще води собствена външна политика спрямо Иран

Президентът Доналд Тръмп обяви, че за последен път препотвърждава американското участие в ядрената сделка с Иран. В продължение на година американският държавен глава непрестанно критикуваше споразумението и настояваше за неговото преразглеждане. С последните изявления на Тръмп Съединените щати за пръв път поставиха на масата съществени предложения. Четирите искания на Доналд Тръмп варират в широк диапазон – от неуточненото условие Иран „никога дори да не се доближава до придобиването на ядрено оръжие” до конкретното настояване клаузите в ядрения договор да „нямат срок на годност” – изискване, което вероятно касае периода, за който Техеран трябва да държи запасите си от обогатен уран в съответните договорени количества, да поддържа съкратени мощности на газовите си центрофуги и да обогатява уран само до 3,67%. Най-важният аспект от дипломатическия ход на Тръмп обаче е четвъртото условие, изискващо „ракетите с далечен обхват на действие и програмата за ядрени оръжия да са неразделно свързани, а развитието и тестването на ракети от Иран да бъде обект на строги санкции”. С други думи САЩ поставят на Техеран нови условия. Условия, които бяха изрично изключени от ядрената сделка на мюсюлманската страна със САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия. Иран не беше склонен на отстъпки от своята ракетна програма и споразумението беше на ръба на провала. Поради това конвенционалното въоръжение на Техеран съвсем съзнателно беше отделено от подписания Съвместен всеобхватен план за действие и така се стигна до сделка.

С последните ходове американската администрация започва опасна игра, чиято цел е проста. САЩ поемат курс на скъсване на ядрената сделка, но не искат да остават в изолация. Европейският съюз трябва да бъде принуден да подкрепи американската инициатива. Тръмп дава на страните – членки на ЕС, „последен шанс да поправят ужасните недостатъци” на ключовото споразумение. Американският ултиматум поставя Европа пред избор – или да тръгне по пътя на Тръмп, или да гледа как САЩ унищожават Съвместния всеобхватен план за действие. Иранският гамбит на американците обаче рискува наистина да постави Щатите в изолация. В случай че ЕС прояви твърдост и отстои интереса си, това неминуемо ще го сближи с Русия и Китай.

Европа има на разположение 120 дни. Толкова е времето, което остава до следващото продължаване на отмяната на санкциите, което зависи от подписа на Доналд Тръмп. А американският президент заяви, че няма да подпише вдигането на санкциите, с което де факто ще прекрати действието на ядрената сделка за САЩ. ЕС ще трябва да заеме категорична позиция, която може да доведе до криза – или в отношенията с Вашингтон, или във вътрешен план, където недоволството от сляпото следване на американските стратегически планове расте.

За Америка иранският въпрос е централен. Иран има огромно значение за президента Доналд Тръмп и всеки ход срещу политиката на САЩ от европейците може да доведе до влошаване на политическите и на икономическите отношения на Брюксел и Вашингтон. Досегашната европейска позиция е в подкрепа на споразумението. Евросъюзът се измъква от американския натиск с общи фрази в полза на договора и всячески се стреми да забавя процеса със съвместни обсъждания. След 120 дни обаче картината ще бъде друга. От една страна, никой в Берлин или в Париж няма намерение да спре да се кълне в евроатлантическа вярност. Американският контрол над Европа е голям, а лостовете за оказване на натиск – достатъчни. От друга страна, играейки по американска свирка, европейците нанасят удар срещу собствените си интереси и това се осъзнава отлично. В годините от сключването на споразумението с Иран икономическото сътрудничество на Германия и Франция с Техеран рязко се активизира. Европейските компании влязоха на иранския пазар. Airbus и Total бяха най-гръмките имена на европейски концерни, които сключиха многомилиардни договори и очакват добри печалби. Всичко това е поставено под въпросителна при провал на ядреното споразумение.

Тръмп има пред себе си три сценария по иранския въпрос, твърди в статия за руския вестник „Взгляд” анализаторът Никита Коваленко. „Първият вариант е внасяне на корекции в самата ядрена сделка с Иран”, смята той. В този случай това ще позволи ограничаване на военните способности на Техеран, а оттам – спад на иранското регионално влияние. Очевидно е, че подобен сценарий е малко вероятен. За изменения в договора е необходимо съгласието на всички страни, а Русия вече заяви, че промени в сделката няма да има. Дори Брюксел да промени позицията си под американски натиск, това едва ли може да се очаква от Москва, Пекин и Техеран.

„Вторият вариант, който следва от изявлението на Тръмп, предполага сключване на отделно съглашение между САЩ и ЕС относно сделката с Иран”, продължава Коваленко. Това неизбежно ще доведе до провала на ядрената сделка, което е и целта на Вашингтон – само че в коалиция с германци, англичани и французи. „Най-реалистичен обаче изглежда третият вариант, чието изпълнение, по всичко изглежда, иска Тръмп – това е едностранно излизане от ядрената сделка с Иран”, смята Никита Коваленко. План максимум за американците е вторият сценарий – чрез провокации срещу Техеран и натиск над европейските съюзници ЕС и САЩ съвместно да разрушат ядрения договор. Дали ще се стигне до този сценарий зависи от това колко силна е волята за независимост на ЕС. За Брюксел подобен развой на събитията влече след себе си не само огромни икономически и дипломатически загуби. Имиджовите вреди ще бъдат не по-малко сериозни. В случай че ЕС излезе от сделка, която сам насърчава, това би означавало, че европейците не са самостоятелен и предвидим партньор и никой няма да иска да се договаря с тях. Поради това кризата с иранската ядрена програма дава шанс на ЕС да се противопостави на Тръмп и така да се заяви като самостоятелен външнополитически играч.

Повечето от вероятните разигравания на казуса дават най-голямо предимство за Русия да влезе в ролята на големия победител. Само по себе си провалянето на ядреното споразумение е неприятно за Москва, тъй като до голяма степен то е рожба и на руската дипломация. В същото време придържането към първоначалната позиция на фона на постоянно изменящото се становище на САЩ и ЕС води до големи имиджови победи на международното поле за Русия. Освен това дори и с наличието на Съвместния всеобхватен план за действие съществуват редица ограничения на сътрудничеството с Техеран – в икономическата и във военната сфера. С провала на споразумението по вина на САЩ Москва получава формален повод за игнориране на всички тези рестрикции. В допълнение прекратяването на ядрената сделка неминуемо ще укрепи икономическите и политическите отношения на Иран с Москва. На практика ще бъде окончателно закрепен евразийският съюз между Русия, Иран и Китай. С наличието на валидно ядрено споразумение с Техеран иранците преустановиха преговорите по някои сделки с Москва и се преориентираха към европейски и американски конкурентни компании. Ако САЩ, със или без съдействието на ЕС, унищожат договора, то позициите на руските фирми на иранския пазар ще се укрепят.

Очертаващата се възможност Евросъюзът да се откаже от участие в антииранската авантюра на Вашингтон може да бъде нов сближаващ фактор за Русия и Европа. В този случай вероятно ще се появи ново поле за преговори между двете страни, които ще могат съвместно да отстояват единна позиция. При положение че Европа заеме твърда позиция по иранския казус, това ще се превърне в една от силите, която ще къса по шевовете евроатлантическото партньорство. Така става напълно възможно да се стигне до ситуация, в която САЩ да се окажат изолирани по редица евразийски въпроси.