Със свалянето на санкциите на САЩ и Европейския съюз към Иран, става ясно, че Иран по-скоро иска да изгражда, отколкото да руши. Най-актуално е изявлението, че Техеран е решил да направи крачка напред с голям инфраструктурен проект, чието завършване ще отнеме може би десетилетие – вътрешен канал, свързващ Каспийско море с Персийския залив за първи път през Иран. Предвид планинския релеф на Иран, прокопаването му няма да е лесно. Този проект ще бъде и от голяма полза за Русия и други страни по протежението на каспийското крайбрежие, а също така се нагажда добре и към китайския голям инфраструктурен проект „Един пояс, един път ” .

Още от времето на Романови, Русия се е опитвала да се свърже с топли морски води заради своя флот и търговия. Днес руските кораби трябва да преминават през проливите на турския Босфор, много тесен воден път, свързващ водите на Черно море и Мраморно море, както и през Дарданелите до Егейско и Средиземно море. Като се имат предвид замразените отношения между Москва и Анкара днес, откакто Турция умишлено свали руския боен самолет в сирийско пространство, нарушавайки всички норми на международното право, преминаването на руски плавателни съдове през Босфора е твърде несигурно, въпреки международните договори за свободата на преминаване.

Също така, за да достигнат до средиземноморските пристанища на Европа, иранските или китайските кораби, трябва да преминат през Суецкия канал, собственост на египетското правителство. Въпреки Константинополската конвенция от 1888 г., която дава правото до свободен достъп на всички нации и кораби по време на мир или война, египетското правителство, както стана ясно по време на преврата на Мюсюлманското братство и Мохамед Морси, поддържан от САЩ, също така е обект на политически риск. Иранският канал дава на Русия и други държави най-краткия път до Индийския океан, заобикаляйки турските проливи и Суецкия канал в Египет.

Техеран вече разкри плановете си да построи изкуствен канал, който за първи път ще свърже Каспийско море с Персийския залив. Планира се той да бъде завършен за около 10 години. Този проект ще бъде от огромно икономическо и военно значение.

Иранският „Суецки канал”

Във всеки случай, той ще бъде съперник в икономически и геополитически смисъл на „Суецкия канал ” . Според руската медия Sputnik News, проектът е одобрен през 2012 г. от бившия ирански президент Махмуд Ахмадинежад докато санкциите на Запада все още бяха в действие. Стойността му е била изчислена на приблизително 7 милиарда долара от иранската инженерна компания Khatam-al Anbiyа, собственост на Ислямския революционен гвардейски корпус. По това време Вашингтон предприе ход за налагане на икономически санкции на компании, които участват в проекта, за да го блокира. Сега по други геополитически причини, Вашингтон вдигна голяма част от санкциите си и Техеран върви напред.

Иранският каспийски канал е от голяма полза от гледна точка на сигурността. Той преминава през иранско пространство, което е добре защитено. Предвидени са два маршрута за иранския „Суецки канал ” . Най-краткият от запад ще премине през планински терен, докато по-дългият ще позволи напояването на обширни пустинни райони на Източен Иран и ще избегне тесния Ормузки пролив между Иран и Оман.

Източният маршрут на Оманския залив до югоизточната част на Каспийско море е с обща дължина между 1465-1600 километра в зависимост от вътрешната маршрутизация. Той би имал още едно предимство, че позволява напояване, а с това и развитие на земеделието в сухите източни провинции на страната, където недостигът на валежи е причинил тежка суша през последните десетилетия. Водният път би позволил презареждане на подземните водни ресурси.

Западният маршрут, макар да е най-кратък, има големи недостатъци. Западният път от  950 км, освен че частично преминава през плавателни речни корита, ще трябва да мине в участък от 600 км през долините на планинската верига Загрос. Основен недостатък на този маршрут е, че той преминава през високите планини Загрос и през провинциите Ирански Кюрдистан и Хамадан, където трябва да се изкачи на височина над 1800 м.

Очевидно националната сигурност е причината, поради която до момента проектът е пазен в тайна. За който и от маршрутите да бъде взето решение, ползите от изграждането на канала, свързващ Каспийско море с Индийския океан ще нарастват. Първо, той ще създаде най-кратката морска връзка на Персийския залив и Индия с Източна, Централна и Северна Европа, а от друга страна директно съревнование с политически нестабилния египетски Суецки канал. За Русия това ще бъде от голямо геополитическо значение, давайки директен и лесен достъп до Индийския океан независимо от Суецкия канал и проливите на турския Босфор. От икономическа гледна точка за Иран, този проект ще създаде много работни места, като ще добави близо 2 милиона работни места в строителството и поддържането на дългия канал. Той ще позволи също така Техеран да съживи изолираните части в Източен Иран, тъй като ще помогне на инфраструктурата, което включва изграждане на ново модерно пристанище в свободните икономически зони Бам и Табас, корабостроителници, летища, а и градове. Също така ще предотврати или значително ще намали изтощаването на почвите, създавайки бариера на разпространението на пустинята към плодородните земи в Иран.

Всичко това се случва докато Иран се подготвя да стане пълноправен член на Шанхайската организация за сътрудничество. Иран е приел статут на наблюдател в ШОС от 2008 г., но санкциите на ООН попречиха на пълноправното членство, до този януари. И Русия, и Китай подкрепят силно това пълноправно членство, което вероятно ще бъде одобрено през лятото по време на годишната среща. През февруари 2016 г. президентът на Китай Си Дзинпин обсъди в Техеран участието на Иран в голям евразийски инфраструктурен проект за създаване на мрежа от пристанища и високоскоростни железопътни мрежи, които кръстосват Евразия от Пекин до Беларус и отвъд тях. Много е вероятно Си Дзинпин и иранският премиер Хасан Рухани да са обсъждали и участието на Китай във финансирането и вероятно също така и в строителството на иранския Персийски канал – иранската алтернатива на Суецкия канал.

Моето лично наблюдение от последното ми посешение в Техеран е, че на иранците им е дошло до гуша от война и все още не са се възстановили напълно от смъртта и разрушенията от подстрекаваната от САЩ Ирано-иракска война през 80-те години, както и последващите дестабилизиращи действия на САЩ.  Вместо това, в момента Иран иска мирно икономическо развитие и национална сигурност. Иранският Персийски канал е красива стъпка в тази посока.

Източник: New Eastern Outlook
Превод: Юлия Владимирова