„Моля се, в името на човечеството да бъде разбит Черният камък, прахът му да бъде развеян от вятъра, Мека да бъде разрушена, а гробът на Мохамед поруган. Така ще бъде съкрушен фанатизмът.” Това пише майсторът на реалистичния роман Гюстав Флобер в писмо до госпожа Де Женет. Датата е 19 януари 1878 г. Днес дори най-крайната десница не би си позволила бруталните думи, които през XIX век изрича един кротък буржоа хуманист с печално увиснали мустаци. За подобен призив днес ислямистите убиват, а политкоректните дамгосват. Флобер, разбира се, бърка. XX век припомни, че ислямът далеч няма монопол върху фанатизма. Петролът обаче превърна наследниците на Мохамед в икономически фактори. По времето на Флобер те са просто ориенталска екзотика. Днес са силов център. Затова и раздорите в ислямския свят вече не са семеен проблем на уммата, а глобална опасност.

СУНИТИ И ШИИТИ

„Изглежда, Мохамед е сторил като всички вдъхновени люде, понесени от идеите си: най-напред ги е изложил с пълна вяра, сетне ги е укрепил с мечтанията си, заблуждавайки себе си и другите, а накрая е налагал с необходимите хитрости доктрината, в която е вярвал”, пише Волтер в своето „Есе за нравите”. Волнодумецът днес едва ли щеше да намери къде да публикува мнението си. В неговия цинизъм обаче има повече истина, отколкото в конфесионалните интерпретации на конфликта, които изобилстват в пресата. Днес мюсюлманската общност, наричана още умма, възлиза на 1,5 милиарда вярващи. 85% от тях сунити, между 10 и 15% шиити. Другите, по-малко разпространени разновидности (мозабити, ибадити), са в рамките на статистическата грешка. Две клишета разфокусират прочита на конфликта Рияд–Техеран. Първoтo е внушението, че той е конфесионален. Втората заблуда е, че той се корени дълбоко във вековете. Според Жан-Пиер Филию, специалист по съвременен ислям, „тази уж изначална борба между сунити и шиити всъщност датира съвсем отскоро”. Най-напред, защото „самият ислям е сума от десетки школи, братства и интерпретации и едва триста години след Мохамед цялото това разнообразие се групира в двете големи семейства: сунити и шиити”. Които впрочем в дълги периоди и на много места съжителстват мирно. На второ място, защото причината за днешния сблъсък съвсем не са догматичните различия, които средният мюсюлманин въобще не познава, а геополитическите интереси. С установяването си през 1979 г. Ислямска република Иран се превръща в политически конкурент на саудитското върховенство в ислямския свят. Днес двата колоса Рияд и Техеран воюват посредством свои прокси съюзници на няколко театъра на военни действия. В Йемен поддържаните от Иран бунтовници хути губят терен срещу централната власт, подкрепяна пряко от саудитската армия. В Сирия иранският съюзник Асад воюва с променлив успех срещу множество сунитски милиции. В Ливан сунитски екстремисти извършват бомбени атентати на териториите на проиранската шиитска милиция Хизбула. Която впрочем крепи Асад в Дамаск. В Бахрейн подкрепяният от Рияд крал Хамед бен Исса ал-Халифа смаза опита за Арабска пролет на местното дискриминирано шиитско мнозинство. За годините на своето съществуване Иран изгради версия на шиитски социализъм, едно по-егалитаристко общество, което контрастира с разточителния начин на живот на саудитските принцове, а с това печели симпатии сред низините. 2015 г. бе белязана и от дипломатически пробив за Иран. Техеран постигна споразумение с великите сили за ядрената си програма. Международната реабилитация на персийската държава съвпада и с особено остра криза на арабската държавност. Сирия, Ирак, Йемен, Либия са условни пространства на политическата карта, над които централните власти вече нямат контрол. Най-подир американската дипломация от епохата Кери оперира негласен завой. Вашингтон залага все повече на относително стабилния Иран като стожер на размирния регион въпреки враждебната реторика на аятоласите. Губещата от новия курс е Саудитска Арабия.

КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ ЕСКАЛАЦИЯТА?

На 2 януари Саудитска Арабия обезглави 47  смъртници: най-мащабната екзекуция в страната от 80-те насам. 43-ма от тях са радикални сунити, замесени в атентати на Ал  Кайда на територията на кралството преди  десетина години. Детонатор на кризата  обаче стана екзекуцията на четирима шиити.  Сред тях и Нимр ал-Нимр, един от духовните водачи на общността в Саудитска Арабия, страна, считана за пазител на сунитския ислям. Шиитското малцинство наброява около 2 милиона от общо 28-милионното  население на кралството. Нимр ал-Нимр не е  благ проповедник. През 2011 г. той призовава за отцепването на източната част на полуострова, населена с шиити, и присъединяването й към съседен Бахрейн, където преобладават единоверците им. Нимр ал-Нимр отваря дума и  за свободни избори. Заплашва саудитската  монархия, че ще бъде свалена, ако продължи  репресиите срещу шиитите. В Рияд обаче знаят, че екзекуцията на непокорния проповедник ще отключи мащабна криза. И едва ли моментът за нея е избран случайно. Оттогава  събитията ескалират закономерно. В нощта на 2 срещу 3 януари възмутена тълпа в  Техеран вандализира посолството на Саудитска  Арабия в знак на протест срещу екзекуцията  на Нимр ал-Нимр. Часове по-късно Рияд обяви,  че прекъсва дипломатическите си отношения с  Иран. Последваха го Судан, Бахрейн, Джибути.  Обединените арабски емирства изтеглиха част  от персонала си от Техеран. На този фон реакциите на Иран остават премерени. Духовният  лидер аятолах Али Хаменей заяви, че „Божията  ръка ще накаже екзекуторите на Нимр алНимр”, но властите осъдиха изстъпленията  на протестиращите. Нещо повече, заявиха, че  ще разследват кой стои зад вандализирането на  посолството. Един кадър от плячкосаните саудитски офиси в Техеран озадачи проникналите в сградата фотографи. Мебелите са потрошени, но никой не е посегнал да свали портрета на саудитския крал Салман. Подозрителна разсеяност. Едно е сигурно: Иран няма интерес от ескалация  на напрежението тъкмо сега, когато споразумението по Ядрената програма на Техеран дава  възможност на ислямската република да излезе  от години на изолация, а страната да възстанови позициите си като крупен износител на  петрол. В този контекст екзекуцията в Рияд очевидно е опит на Саудитска Арабия да мобилизира сунитските съюзници, за да предотврати иранското завръщане на международната сцена, и ерозията на собствената си позиция като привилегирован партньор на Вашингтон в Близкия изток и политически флагман на мюсюлманския свят.

ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ЗАЛОГ

Световната икономика е болнав пациент на  системи. В тях тече петрол. Цената му определя консилиум от хора в бели дрехи. Не доктори,  а арабски шейхове. На 4 декември 2015 г. във  Виена на редовната си шестмесечна среща страните от ОПЕК препотвърдиха политиката на  ниски цени. Световен лидер в добива на петрол,  Саудитска Арабия лежи върху злато. Петролните полета Гауар и Сафания, стопанисвани от държавната компания Aramco, са съответно най-голямото сухопътно и крайбрежно находище на петрол в света. Лесни за експлоатация, двете полета дават черно злато с изумителна производствена цена от 3 долара на барел. През  2014 г. Рияд поведе негласна търговска война с  американските производители на шистов петрол. Под натиска на Саудитска Арабия ОПЕК  заложи на политиката на „пълната тръба”.  Днес страните от картела произвеждат 1 до  2 милиона барела петрол повече от официалния  таван от 30 милиона барела дневно. В резултат  цените (към януари 2016 г.) се колебаят около  35 долара за барел, а американските шистови фирми масово затварят или консервират  сондажите си, които губят рентабилност под  45-50 долара на барел. Масивното завръщане на  Иран ще подбие допълнително пазара. А това  вече ще е проблем за самата Саудитска Арабия.  Защото САЩ могат да жертват интересите на шистовите си производители в името на балансирането на близкоизточната си политика в полза на Техеран, но за принцовете петролният сектор е всичко. Парите от петрола пълнят 90% от националния бюджет. А той има големи харчове. След  Арабската пролет Рияд провежда по-активна  социална политика като превенция срещу евентуални трусове. Саудитска Арабия води война  в Йемен. Ако през 2012 г. страната е успявала да  балансира бюджета си при цена от 68 долара на  барел, днес според специалистите тя се нуждае  от поне 95 долара, за да покрие разходите си. В краткосрочен план кралството, разбира се, ще  разчита на валутните си резерви, но и те не са  неизчерпаеми. Към днешна дата те възлизат на  около 450 милиарда долара.

Ескалиращата криза между Рияд и Техеран е  геополитически сблъсък, в който религиозната  принадлежност играе само мобилизираща роля.  Но историята показва, че емоцията на масите  често взема връх над разума на върховете. И след  тази точка на пречупване първоначалните мотиви за противоборството биват задминати  от събитията, а политиците губят контрол над процесите.