Противопоставянето между САЩ и Иран започва да придобива нов формат и може да се очаква повишаване на напрежението в техните взаимоотношения. Още през 90-те години на XX век много експерти подчертаваха, че при цялата важност на нефтогазовия фактор, борбата между Вашингтон и Техеран е доста по-сложна. Това е борба за правото да се ръководи мюсюлманския свят . И всичките движения на Саудистка Арабия, Катар и Турция са просто опит да се възпрепятства нарастващото влияние на Иран и то не само в Близкия изток, но и в целия ислямски свят. В Ливан, Сирия, Палестина, Ирак, Йемен, Бахрейн и т.н., където има сериозни шиитски общности, отдавна са начертани линиите на конфронтация с тези режими, които обслужват интересите на САЩ и техните съюзници. Но шиитите са разпръснати по целия свят (или групи близки до шиитите), включително в Афганистан и Пакистан. Опитите на Запада да раздроби иранското общество с помощта на етническия фактор се провалиха под тежката ръка на Техеран, която се стовари основно върху тюркските националисти, които бяха обявени за предатели . Етно-националистите бяха неутрализирани в атмосфера на пропаганда за общомюсюлманско единство . Всъщност, в ръцете на САЩ остава шансът да задействат кюрдския фактор против Иран, макар че и в това дело надеждите на Вашингтон изглеждат провалени . Оказва се, че иранските кюрди имат добра историческа памет и помнят неприятностите от страна на турците и арабите.

Ето хронология на няколко факта и събития от рамката на ирано-американските отношения. На 14 октомври 2015 г. Държавният департамент на САЩ публикува ежегодния отчет „За религиозната свобода по света” за 2014-а. В числото на неблагоприятните в това отношение страни са посочени Иран, Русия, Пакистан, Саудитска Арабия и др. „За съжаление, страниците на доклада съдържат факти за нарушение на правата на религиозните малцинства в такива страни като Иран, Бирма, Пакистан, Русия, Саудитска Арабия и много други” – заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери. Разбира се, за Русия разговорът винаги е отделен. И както се вижда включването на Русия в този списък с религиозни несвободи отразява единствено недоволството на Вашингтон спрямо самостоятелната и убедителна политика на Москва в Сирия . Обаче американците грубо са сбъркали и с Иран, защото в ислямския свят трудно може да се намери друга страна толкова толерантна в религиозен план като Иран . Не само религиозните права, но и правата на различните конфесии за политическа дейност в Иран са закрепени конституционно. Гарантирани места в иранския парламент имат не само християните, но и зороастрийците, и евреите . Забранени са само разни видове секти. В отчета на Държавния департамент на САЩ липсва например Франция, където законодателно е забранена дейността на „Свидетелите на Йехова”. Затова и рязката реакция на Външното министерство на Иран на 16 октомври беше очаквана. Техеран нарече обвиненията на САЩ „политизирани и юридически необосновани”. Това е дреболия, но тя показва колко крехко е равновесието в ирано-американските отношения. Но именно в този ден се случи и нещо друго, което има интересно продължение от политическа гледна точка. Първо, по време на шиитска траурна церемония в град Дезфул (провинция Хузестан) неизвестни хора пристигат с автомобил и откриват автоматична стрелба, в резултат на което са убити двама и още двама са ранени. Изглежда като чисто вътрешен въпрос. Второ, из цял Иран имаше масови антиционистки митинги, демонстрации и протестни шествия. На 19 октомври бригаден генерал Хосейн Аштари, шеф на иранската полиция, обяви, че полицията е арестувала терористите, които са нападнали шиитите в Дезфул. Обаче обвиненията на бригадния генерал придават на този случай изключително външнополитически характер. По думите на Аштари „нападателите са преминали подготовка в американска база в Ирак и са пресекли границата с Иран, с цел да правят терористични актове в свещения месец Мухаррам” . Може би заявлението на Аштари трябва да се съпостави с дипломатическия обмен на язвителности между Държавния департамент на САЩ и Министерството на външните работи на Иран по повод на религиозните свободи. Както и с развитието на делото на американския шпионин Джейсън Резаян. Журналистът Резаян, иранец с двойно гражданство, иранско и американско, репортер на Washington Post в Техеран, беше арестуван през юли 2014 г. по подозрения в шпионаж. В контраразузнавателния отчет на Корпуса на стражите на Ислямската революция Резаян е обвинен в опит „да подпомогне американците в реализация на заговор за смяната на режима в Иран” . Резаян е посочен от иранските служби като резидент на ЦРУ в Техеран.

На 19 октомври във Виена се бяха събрали представители на Голямата шестица плюс Иран за съгласуване на свалянето на антииранските санкции според Съвместния комплексен план за действие . Американската делегация повдигна въпроса за осъдените в Иран граждани на САЩ. Освен Резаян, това са задържаните в различни години Саид Абедини и Амир Хекмати, също иранци по произход. Освен това през същия този ден американците дадоха ясно да се разбере, че независимо от обявлението на президента Обама за „начало на процеса на сваляне на санкциите срещу Иран”, всъщност те за никъде не бързат . Министърът на финансите на САЩ Джейкъб Лю каза: „Вашингтон няма да започне отмяна на антииранските санкции, докато Техеран не изпълни всички свои ангажименти относно Съвместния комплексен план за действие по иранския атом ” . Тази емоционална ситуация ще остане такава поне до края на 2015 г. Още повече, че тя ще бъде утежнена от стремежа на САЩ на всяка цена да изтъргува свобода за своите шпиони. Вижда се, че американците са готови да намерят всякакъв повод, за да може диалогът по иранската ядрена програма да се превърне в диктат по отношение на Иран, дори в някакъв контекст на „доброволна” смяна на режима, и съгласие от иранска страна на безпрепятствени действия за всеки американски гражданин на иранска територия .

Но да се върнем на терористичния акт в Дезфул и заявлението на бригадния генерал Аштари. Хузестан е район, населен основно с арабоезични граждани на Иран. Отправяйки своите марионетки за атентат в Дезфул, американските специални служби са разчитали схематично да „потвъдят” отчета на Държавния департамент за „нарушаване на правата на религиозните малцинства” в Иран, тоест арабите сунити въстават против върховната власт на шиитския аятолах . Но това е груба грешка – арабоезичните в Хузестан, както и в съседен Ирак, в мнозинството си са шиити. Затова терористичният акт в Дезфул буквално взриви настроенията в цялото иранско общество и се предполага, че многобройните обществени организации и граждански групи просто чакат одобрението на Върховния лидер аятолах Али Хаменей, за да възобновят с още по-голяма ярост антиамериканските акции . И тук следва да се върнем към действията на Техеран по-рано от изследвания период. Само това ще ни даде възможност да предположим защо специалните служби на САЩ са решили да рискуват, изпращайки подготвени от тях бандити в Хузестан с цел да разиграят картата на „шиито-сунитския” конфликт вътре в Иран.

На 7 октомври аятолах Хаменей забрани със свое решение всякакви преговори със САЩ, считайки, че са безполезни за Техеран . На 8 октомври Али Акбар Велайяти, съветник на Хаменей и бивш министър на външните работи разви идеята, че „Иран не се нуждае от САЩ”. Заедно с това зам.-министърът на външните работи по делата в Африка и Близкия изток Хосейн Амир Абдоллахиян каза, че Иран има готовност да участва в регионален диалог, но ако той е реален и без намесата на извънрегионални сили. Става дума за влиянието, което САЩ и Израел имат върху арабските монархии. Техеран подчерта, че Иран не е съгласен на никакъв план за урегулиране на сирийската криза, ако в него не участва и Башар Асад. След което иранците предупредиха, че могат да се включат към авиоударите на Русия по терористите в Сирия и са готови да използват и ракети . Но главните събития се случиха едва след това.

Съветникът на президента на Иран и бивш министър на разузнаването Али Юнеси публично изказа предположение , че неотдавнашните трагедии по време на хаджа в Саудитска Арабия, когато бяха стъпкани хиляди вярващи, вероятно са били подготвени от израелската спецслужба Мосад, като така даде на този въпрос съвършено друго за ислямския свят звучене . А зам.-говорителят на Маджлиса Мохаммад Абу Тораби-Фард подчерта, че трагичният инцедент в долината Мина ще стане „начало на промени в ислямския свят” . В продължение на тези идеи на 12 октомври Генералният секретар на Световния форум по сближаване на ислямските мазхаби (школи на шариатското право) аятолах Мохсен Араки призова мюсюлманските учени да създадат съюз на ислямските държави. Тоест, това е опит да се преразгледат аморфните „лидиращи позиции” на арабите от Арабския полуостров, както и тези на Турция, тъй като Иран отдавна ги обвинява, че обслужват интересите на САЩ и Израел . Пак на 12 октомври представителят на Върховният лидер на Иран по делата на хаджа и поклонението Али Асгар Кази призова за реформиране на управлението на ежегодния хадж в Саудистка Арабия, тъй като „саудитите не са способни да управляват хаджа, заради липса на ефективна организация и употребата на остарели методи” .

И така, Техеран всъщност подготвя почвата за преврат в мюсюлманския свят . Накрая, на 13 октомври аятолах Хаменей публично заяви: „Западът продължава да води против Иран мека война ”. В такъв смисъл, Техеран показва, че нито Съвместният комплексен план за действие по иранския атом във Виена, нито някакви други усилия и стъпки от страна на Запада, не са в състояние да заблудят иранското политическо, духовно и военно ръководство. Сега вече е ясно, защо заявленията на Техеран в периода от 7 до 13 октомври толкова силно разтревожиха САЩ, че американците се решиха на крайни стъпки – и в Хузестан, и във Виена. Под „нарушение на правата на религиозните малцинства” в Иран американците всъщност са имали предвид правата на сунитите в Иран. Това е плод на схематичните планове за дестабилизация, прилагани от американците по отношение на ислямските държави, както и на липсата им на представа, какво точно се случва в Сирия и Йемен и какво е отношението на Иран към тези страни . Ето защо се появиха и грешните автоматични откоси в предимно шиитска, макар и арабоезична провинция. САЩ прекрасно виждат, че общомюсюлманските позиции на такава марионетка като Турция, са тежко подкопани от сирийската криза и от възобновяването на войната против кюрдите . Ако Иран успее реално да отнеме управлението на хаджа от Саудитска Арабия, то тогава още една марионетка на САЩ ще загуби влиянието си върху мюсюлманския свят . Отбелязваме, че цялата тази картина се развива на фона на решението на Техеран да изпрати в Сирия още повече военни съветници. Както и на фона на визитата в Иран на военна делегация от Китай, оглавена от зам.-ръководителят на Генералния щаб на въоръжените сили на Китай, адмиралът на китайските военно-морски сили Сун Дзянго. В хода на срещата страните се договориха да увеличат военно-морското си взаимодействие.

На 19-20 октомври в северозападен Иран (на границата с Турция и Ирак) се проведоха военни учения под кодовото название „Мохаррам”, където имаше пускове на нови ракети, полети на безпилотни самолети с дълъг радиус на действие, освен това се отработваха различни тактики на силите за бързо реагиране. От порта в иранския град Бандар-е Анзали кораби на иранската Каспийска флотилия се отправиха на двуседмичен приятелски поход в Астрахан (Русия). Освен това за целите на двустранното сътрудничество високопоставена военна делегация от Иран до края на този месец ще посети Русия . Всичко казано дотук нагледно показва, че Техеран не просто се готви да смени декорацията в ислямския свят, но има намерение да засили военния си ресурс по отношение на Турция, както и да засили военното си взаимодействие с Русия и Китай . Трагедията в Дезфул за пореден път доказа, че опитвайки се да разразят глобална война на базата на шиито-сунитския конфликт в Сирия и Йемен, САЩ доста късно разбраха, какъв дух от бутилката са изпуснали, и затова предприеха тази откровена провокация. Но и тя се оказа лошо проектирана.

Източник: EADaily
Превод: Калина Андролова