Според САЩ Иран се придържа към ангажиментите по ядреното споразумение, но въпреки това Вашингтон планира да въведе нови санкции поради "враждебна дейност" от страна на Техеран.

Съединените американски щати обявиха в понеделник, че Иран продължава да се придържа към условията на ядрената сделка, с която Техеран прекрати своята ядрена програма в замяна на вдигане на санкциите срещу страната. Въпреки това администрацията на Доналд Тръмп няма намерение да се отказва от санкциите като лост за оказване на натиск върху мюсюлманската страна. Вашингтон възнамерява да въведе нови санкции срещу Иран във връзка с иранската ракетна програма и "враждебната дейност" в региона, заяви във вторник високопоставен представител на Белия дом, цитиран от РИА Новости. Той отбеляза, че санкциите нямат отношение към Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), както е известно още ядреното споразумение. Сред причините за американските планове за нови наказателни мерки са поддръжка от страна на Иран на президента на Сирия Башар Асад, враждебна политика спрямо Израел, подкрепа на тероризма, заплаха за свободното мореплаване в Персийския залив, кибератаки срещу САЩ, както и нарушаване на човешките права. По този начин висшият чиновник потвърди появилата се по-рано информация на изданието Washington Free Beacon, което първо анонсира новината за предвижданите нови санкции.

Точно преди две години, в средата на юли 2015 г., Иран и шестте страни международни посредници в преговорния процес постигнаха историческата сделка за иранската ядрена програма. В резултат на договореностите беше приет Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД), с изпълнението на който въведените по-рано санкции от страна на Съвета за сигурност на ООН, САЩ и Европейския съюз напълно отпадат в замяна на потвърждаването на мирния характер на иранската ядрена програма.

В действителност, САЩ още от началото на споразумението не проявяват особено желание да вдигнат санкциите. Вашингтон формално оттегли наказателните мерки срещу компании и банки от други държави, извършващи търговски сделки с Иран и увери своите ирански колеги, че ще даде пълен достъп до замразените ирански сметки в международни банки, оценявани на около 50 млрд. долара. През февруари 2016 г. иранските банки, с изключение на три институции, свързани с Революционната гвардия на Иран, бяха отново включени в международната система за междубанкови разплащания SWIFT. Оказа се обаче, че това с нищо не променя финансовата блокада над Техеран. Според информация на "Файненшъл таймс" иранските банки наистина са били свързани със SWIFT, но никоя голяма международна финансова институция не е пожелала да осъществява транзакции с Иран поради натиска от администрацията на САЩ и "страха от налагане на многомилиардни глоби".

Оказа се, че иранските вложители в западни банки далеч не могат безпрепятствено да получат достъп до влоговете си. Вашингтон явно демонстрира липса на желание да върне тези пари. На 20 април 2016 г. Върховният съд на САЩ отсъди, че 2 млрд. от замразените ирански активи трябва да бъдат предадени на семействата на убитите при атентатите в казармите в Бейрут през 1983 г., при което загинаха десетки западни войници. Съдът прехвърли върху Иран отговорността за инцидента и разпростря юрисдикцията си до Техеран. Иранският външен министър реагира особено остро на решението на американския съд, наричайки го "пладнешки обир" и добави, че американският съд е "Върховен съд на САЩ, а не Върховен съд на света. Нито ние, нито нашите пари са под негова юрисдикция".

Анонсираните от американската администрация планове за налагане на нови санкции идват на фона на сложната ситуация, в която се намира администрацията на Доналд Тръмп в иранския казус. От една страна, още в хода на кампанията си Тръмп обяви СВПД за "най-ужасната сделка в историята" и обеща още със стъпването си в длъжност да я отмени. Действия в тази посока обаче не последваха. Вашингтон правилно оцени, че вероятно ще остане изолиран в това свое начинание. Европейските страни начело с Франция, Великобритания и Германия подкрепят усилията на президента Хасан Рухани и воденото от него умерено крило в изпълнение на ядрената сделка. Срещу нови санкции категорично се обявяват Русия и Китай. В началото на юли 2017 г. френският енергиен гигант Total и китайската China National Petroleum подписаха със своите ирански колеги договор за разработване на част от най-голямото газово находище в света – иранския "Южен Парс".

Опасността да остане в международна изолация по иранския казус наложи на Доналд Тръмп да потвърди с действията си същата сделка, която яростно критикуваше по време на предизборната си кампания. Едновременно с това Тръмп се опитва да балансира като укроти яростните противници на Иран в Конгреса и в средите на самата администрация. Още при сключването на сделката при Барак Обама, водещи републикански сенатори заплашиха в открито писмо, че тя няма да бъде ратифицирана в Конгреса. Ядреното споразумение срещна мощна съпротива и от влиятелните среди, симпатизиращи на Израел. Именно в тази светлина може да се разглеждат планираните нови санкции срещу Иран. Очаква се те да засегнат 16 ирански компании и лица, които подкрепят динамичната външна политика на Техеран в региона. Общото между тях е, че са свързани с консервативното крило в иранския управляващ елит и Революционната гвардия – военизирана организация от над 120 000 души, представляваща гръбнака на политическата система в мюсюлманската страна. Самата Революционна гвардия е заплашена от това да бъде поставена от администрацията на Тръмп в списъка на международните терористични организации.

В случай, че санкционната офанзива на Вашингтон влезе в сила, това може да има сериозен ефект върху политиката на Иран. Евентуално подриване на ефекта от ядрената сделка може да означава възход за консервативните сили в Техеран, които изначално се противопоставят на Съвместния всеобхватен план за действие. "Поставянето на Ислямския революционен гвардейски корпус (ИРГК) на едно място с терористични групи и налагането на сходни санкции срещу ИРГК представлява голям риск за САЩ, за неговите бази и сили, разположени в региона", заплаши началникът на Генералния щаб на иранските въоръжени сили Мохамед Хосеин Багери.

Свидетелство за рязката позиция на консервативното крило в иранския елит по повод на подобен развой на събитията са и скорошните събития в Техеран. Преди няколко дни беше арестуван братът на иранския президент Хасан Рухани – Хосеин Ферейдун, който е обвинен във финансови престъпления и може да получи смъртно наказание. За Хосеин Ферейдун е известно много малко. Знае се, че той е сред най-близките приближени в управляващия кръг на президента Рухани и е негов личен съветник и специален пратеник за преговорите около ядрената сделка. "Става въпрос за сериозна битка между две различни групи в истаблишмънта. Това е битка за гигантски активи, които далеч не са свързани само с нефт и газ", коментира известният руски експерт Евгений Сатановски. В светлината на тези събития, в случай, че администрацията на Тръмп въведе санкции срещу Иран и консервативната Революционна гвардия, може да очакваме подновяване на вътрешноиранския дебат за ползите от ядрената сделка и разклащане на позициите на умереното крило, начело с президента Хасан Рухани.