Историята на иранското разузнаване се крие дълбоко назад във времето. От древни времена персите са били могъщи не само поради силата на своето оръжие. Те са владеели и тайно знание. Персите са считали, че изкуството на интригата, дезинформацията и агентурната дейност е стълб на държавното управление. Сасанидският владетел Хосров II Парвиз (591- 629) е покорител на южните и източните области на Византия. Той често е повтарял: „Добрата уловка струва колкото цяла войска”. И днес потомците на персийските шахове следват тази древна мъдрост. Основите на съвременните ирански служби се поставят през 20-те и 30-те години на ХХ в. под методичното ръководство и контрола на германски експерти. След Втората световна война през 1957 г. с помощта на ЦРУ, MИ-6 (външнополитическото разузнаване на Великобритания) и Мосад в Иран е основана спецслужбата Организация за информация и сигурност (САВАК). В групата от израелски консултанти фигурира колоритният полковник Яков Нимроди. Той работи близо 10 години в Техеран като военен аташе на Израел. По инициатива на Яков стотици ирански офицери секретно преминават военно обучение в еврейската държава. Нимроди полага много усилия за модернизиране на САВАК. По-късно той се занимава с търговия на оръжие като ирански посредник. Неговият бизнес партньор е един от най-големите търговци на оръжие в света – саудитският предприемач Аднан Хашоги. През 1992 г. полковникът от резерва Яков Нимроди купува вестник „Маарив”. През 60-те и 70-те Израел и Иран имат общи интереси в региона. И двете страни се борят с радикалния арабски национализъм и съветската „пета колона”. След избирането през 1961 г. на Джон Кенеди за президент на САЩ американците започват да критикуват режима на шах Мохамед Реза Пахлави. Обвиняват го в авторитарност. Вашингтон започва да упражнява натиск върху Техеран за провеждане на демократични реформи. Шахът подозира първия шеф на САВАК генерал Теймур Бахтиар в подготовка на държавен преврат. Съмненията се оказват основателни. Получават се данни, че Теймур Бахтиар провежда несанкционирани срещи с представители на Държавния департамент. Американците обаче изоставят генерала и неговите амбиции, когато на поста премиер на Иран през 1960 г. е назначен Али Амини, който е човек на Вашингтон. След като шахът се убеждава в несанкционираните срещи на шефа на САВАК, Теймур Бахтиар е уволнен и изгонен от страната. Но не е вкаран в затвора или екзекутиран. Теймур е от влиятелното семейство на Сардар Моазам Бахтиар от рода на бахтиарските принцове. Фамилия, която има особена тежест при управлението на шахския режим в Иран. Втората жена на Мохамед Реза Пахлави, една от най-красивите жени на XX век, е Сорая Есфандари Бахтиари. Шапур Бахтиар е премиер в последното правителство на шаха. През 1965 г. Мохамед Реза Пахлави започва да изпитва силно недоверие към своите американски „покровители”. Инструкторите на ЦРУ са изгонени от Иран и на тяхно място идват специалисти от Мосад. Интересно е да се отбележи, че Израел никога не отказва на шаха, когато става въпрос за модернизиране на иранските специални служби. За разлика от Запада, който няма никакво желание персите да имат мощно контраразузнаване. По ирония на съдбата днес можем да констатираме, че понякога иранците като бивши ученици на евреите в областта на специалните служби надминават своите учители. В емиграция Теймур Бахтиар започва да формира коалиция срещу иранския шах. По тази причина Мохамед Реза Пахлави издава заповед САВАК да подготви спецоперация за ликвидиране на генерала. И през 1970 г. Теймур Бахтиар е убит в Ирак. САВАК функционира в периода 1957-1983 г. Това е началото на съвременната история на иранското външнополитическо разузнаване. 

Французите имат свой дял в оформянето на иранските специални служби. Основателят на иранското разузнаване Теймур Бахтиар е завършил френска военна академия. Естествено, британците в никакъв случай не остават настрани от процесите, които оформят иранските специални служби. През 60-те и 70-те години САВАК изпълнява едновременно функции на политическа полиция, разузнаване и контраразузнаване. При провеждане на външнополитически спецоперации в Близкия изток САВАК си партнира със специалните служби на Израел и Великобритания. По това време САЩ използват активно иранците за събирането на разузнавателна информация в СССР. Иранските контраразузнавачи са добри и често усложняват работата на съветската резидентура в Иран. Основни противници на САВАК са специалните служби на Египет, други арабски страни и СССР. Вербовъчни контингенти на иранските специални служби са религиозните малцинства в региона: шиити, християни и евреи. Третият ръководител на САВАК Нематола Насери през 1968 г. установява контакт със СССР по каналите на специалните служби. Той прави заявка за получаване на „контраразузнавателна техника” от КГБ.

Перфектно организираното завръщане на Рухолах Мусави Хомейни (1902-1989) в Иран поражда лавина от съмнения за предварително подготвена спецоперация от западните служби за смяна на властта в Техеран. Арабски източници отбелязват, че ЦРУ започва активно да се занимава с „иранския въпрос” през 1975 г. след подписване на Алжирската декларация за мир между Ирак и Иран. Шахът без съгласието на Вашингтон започва да подобрява отношенията между араби и перси. Той заявява готовност „да встъпи в единен фронт против американския заговор”. Американските медии незабавно обвиняват Мохамед Реза Пахлави в „преднамерени и прибързани” действия. А високопоставени служители във Вашингтон открито изказват недоволство от иранския шах. В Иран започва да действа многочислена агентура срещу шаха. Тя е инфилтрирана във въоръжените сили и САВАК. Мохамед Реза Пахлави си дава сметка за реалната ситуация едва в началото на 1978 г. Но тогава вече е много късно. Американците съветват шаха да се прехвърли „временно” в Египет. Така на 16 януари 1979 г. Мохамед Реза Пахлави заедно със своето семейство напуска пределите на Иран. По спомени на хора от най-близката му свита в Кайро той се убеждава лично в очевидния заговор срещу него. Едновременно с това водещите западни медии изведнъж рязко като по команда започват да възхваляват аятолах Хомейни. Наричат го „велик хуманист и демократ”, а шахът е представян като „тиранин и диктатор”. Във Франция се правят звукови записи на революционните възвания на аятолах Хомейни. А после със самолети на Air France се доставят в Техеран и други ирански градове. Тези възвания, донесени от Франция, се пускат в иранските джамии по време на молитви. На 12 февруари 1979 г. цялата власт в Иран преминава в ръцете на Временното революционно правителство, зад което стои Рухолах Мусави Хомейни. Той се завръща от Франция в Иран на 1 февруари 1979 г. До този момент Хомейни си „кротува” в красивия елзаски град Анси на границата с Германия и Швейцария, наричан още френската Венеция. Още в самото начало на промените в Иран се установява, че последният, четвърти, ръководител на САВАК генерал Насер Могадам е платен агент на ЦРУ. Той е арестуван и разстрелян на 11 април 1979 г. Основна отличителна черта на Иранската революция през 1979 г. е отказът от класова идеология и създаване на религиозна, ислямска идеология за промяна на обществото. Интересно е да се отбележи участието на палестинци и египтяни в свалянето на Мохамед Реза Пахлави. Шахът е съюзник на Израел и това не е само дълбоко подозрение у представителите на арабските националистически движения. Участието на Мосад във формирането на САВАК е публична тайна за арабския свят. През 1963 г. Мохамед Реза Пахлави подозира намеса на египетския президент Гамал Абдел Насър в юнските безредици през същата година в Иран, които имат за цел сваляне на иранската монархия. Водената от Насър политика в Близкия изток е насочена против британското господство в региона. А шахът по това време е съюзник на Запада. През 1970 г. Мохамед Реза Пахлави се намесва във вътрешнополитическите събития в Йордания. Шахът подкрепя крал Хюсеин I в неговата кампания срещу палестинските бойни организации. Помага на йорданския монарх да възстанови властта и контрола в страната. По време на безредиците загиват хиляди хора, от които повечето са палестинци. През 1971 г., след като британците напускат региона, шахът се опитва да запълни възникналия геополитически вакуум. Арабските националисти възприемат този ход на Мохамед Реза Пахлави като подмяна на западния колониализъм с ирански експанзионизъм. След победата на Ислямската революция в Иран през 1979 г. не настъпват кардинални промени в иранската разузнавателна система. Създаването през февруари същата година на Корпус на стражите на Ислямската революция (КСИР) и укрепването на политикоидеологическите органи в целия държавен апарат разширяват оперативните възможности на иранските разузнавачи. В задачите на Корпуса на стражите първоначално влиза разправа със сътрудниците на САВАК, верни на Пахлави, и с привържениците на монархията. Основател на Корпуса на стражите е хомейнистът Хушанг Дастгерди. След 1979 г. в изграждането на иранското разузнаване участват египетските служби за сигурност и ООП (Организация за освобождение на Палестина). В основата на новите ирански специални служби са заложени два основни елемента: САВАК и нелегалните ирански шиитски структури, които възникват през 60-те в Южен Ирак, Ливан, Египет и САЩ. Режимът на аятоласите в Техеран привлича на служба в новоизграждащите се разузнавателни структури основно офицери от средния ешелон на САВАК. Най-високо ценени са тези от тях, които са работили по иракско направление и по страните от Персийския залив. Новата специална служба подобно на нейната предшественица се старае да привлича към сътрудничество шиитските общности в Близкия изток, Централна Азия, Африка, Южна и Северна Америка. Ислямските революционни власти официално разпускат САВАК със закон на 24 февруари 1979 г. Новоизградената на нейно място структура се нарича САВАМА (Служба за информация и национална сигурност на Иран). За ръководител е назначен видният шахски генерал Хосеин Фардуст, който е приятел на шаха още от периода на неговото детство. Но той започва да служи на Революционния съвет. През 1985 г. Хосеин Фардуст е арестуван и обвинен в сътрудничество с КГБ на СССР. По някои данни съветското разузнаване го вербува още през 50- те. На 18 май 1987 г. той „умира” от сърдечен пристъп в затвора. С идването на власт аятоласите разпускат САВАК, но практически не демонтират службата, а сменят само името й. Подменени са нейните ръководни кадри. Но съставът на оперативния персонал не претърпява радикални промени. Назначени са ислямски комисари. Подменена е цялата върхушка на Пахлави – ръководните дейци от спецслужбите и армията са публично екзекутирани от новата власт. В първите дни на ерата „Хомейни” разправата с висшия генералитет на шаха придобива масов държавен характер. Екзекутирането на „роялисти” става в атмосфера на произвол и отсъствие на контрол. Терорът е предназначен за утоляване революционната жажда на масите, изискващи „гилотиниране” на видни офицери на бившия режим в Иран. Политиката по отношение на генералитета на Пахлави има и друго предназначение. Отправено е ясно послание към офицерите от средното звено: безусловно подчинение на новия режим. Революционните трибунали действат по съкратена процедура. „Съдебният процес” продължава 5-10 минути, след което присъдата се изпълнява незабавно. Над 80% от първите 200 екзекутирани привърженици на шаха са от армейските среди и тайната полиция САВАК. Разстреляни са 61 висши офицери от разузнаването. Над 3000 сътрудници от централния щат и агенти на САВАК са заловени от революционни комисари и са жестоко изтезавани. Най-често причина за екзекуции и изтезания не са „корупционни връзки”, а лично кръвно отмъщение. След смъртта на офицера като правило е изтезавано и малтретирано и неговото семейство. Особено усърдни в това отношение са левичарските групировки. Само през двата постреволюционни месеца са убити над 20 хиляди „монархисти”. Това са предимно кадрови офицери от иранската армия и бившата шахска охрана в състава на САВАК. Амнистията на 18 март 1980 г. включва служители от армията, полицията, жандармерията, както и от личния състав на специалната служба САВАК. И така, САВАК целесъобразно е подменена със САВАМА, която функционира в постреволюционния период около четири години. След това на 18 август 1983 г. е оформена организационно нова институция. Първоначално тя се нарича Министерство на информацията на Ислямска република Иран. Впоследствие е преименувана на Министерство на разузнаването и националната сигурност. Практически всички административни и силови структури на Иран координират своята дейност с шефа на това Министерство на разузнаването. И особено Корпусът на стражите на ислямската революция.

Актуално състояние на иранските силови структури

Днес Ислямска република Иран продължава да живее в условия на изключително сложна вътрешнополитическа и външнополитическа обстановка. Затова рязко се е повишила ролята на разузнаването като ключов елемент от иранската държавност. Разузнаването е това, което снабдява ръководителите на Иран с необходимата информация, за да вземат правилно и смело управленско решение. Субектът, който формира заданието и осъществява планирането и ръководството на разузнавателната дейност, е и основен потребител на разузнавателна информация в Иран. Висшият ръководител на иранското разузнаване е върховният водач на Ислямска република Иран и върховен главнокомандващ. Именно той определя генералната политическа линия в областта на разузнаването и дава указания на Висшия съвет по национална сигурност за разработване на основни концепции за дейността на иранската разузнавателна общност. Днешната система за сигурност на персите е общност, която включва институции и организации, натоварени с вътрешната и външната сигурност на Иран. Публично тази тема се коментира много рядко. Западните публикации по този въпрос са основно англосаксонски. Иранските източници се игнорират. Но има местни публикации и анализи, армейски списания, а също и такива на Корпуса на стражите на Ислямската революция и на полицията. Като се сглоби пъзелът на иранската система за сигурност, се открива една достатъчно мощна силова система. От 1989 г. аятолах Сеид Али Хосейни Хаменеи (титлата Сеид означава пряк произход от Мохамед) е на върха на властовата пирамида в Иран. Неговите функции са тройни: върховен юрисконсулт, вожд на революцията и главнокомандващ Въоръжените сили. Али Хаменеи контролира изпълнителната, законодателната и съдебната власт в Иран. Под ръководството на аятолаха работи офис от 5000 служители. Неговият състав и структурната му схема са малко познати публично. Офисът например включва отдел, който отговаря за военните въпроси и разузнаването. Специално звено има контролни функции. То е натоварено да изяснява слабостите във функционирането на органите за сигурност. Включва и екип за лична охрана на върховния водач, който е съставен от отряд паздарани (pasdaran – бойци от ислямската гвардия на Иран). Али Хаменеи е този, който определя хората, които командват родовете Въоръжени сили. Той назначава също и началника на Генералния щаб. Властовите правомощия на президента на Иран са несравнимо по-малки от тези на аятолах Али Хаменеи. Държавният глава има право да предлага някои кандидатури. Например тази за шеф на полицията. Това става през Висшия съвет за национална сигурност, когато се вземат решения за политически назначения в органите за сигурност. Министрите имат минимална роля. Тяхната тежест не е еднаква в правителството. Съгласно конституцията министърът на вътрешните работи е овластен повече от министъра на отбраната. Парламентарният контрол от страна на иранския парламент (Меджлисът) се свежда до утвърждаването на всички предложени министри. Ролята на иранските духовници в държавната администрация е много специфична. Тя наподобява много на тази, която имаха бившите политически комисари в Източна Европа преди 1989 г. Иранските духовници служат още и като юристи. Те обезпечават повсеместно правилното прилагане от държавната власт на светските и религиозните закони. Духовниците са представители на върховния водач и имат свои собствени кабинети във всички институции, отговарящи за сигурността. Те разполагат с власт при кадруване на личния състав. Ръководството на Бюрото за политическа идеология може да им поставя задачи. Това Бюро е неразделна част от всяко едно учреждение, натоварено със сигурността на страната. Самото Бюро може да не се оглавява от духовно лице. То е под ръководството на съответното командване на силовата структура. Изключение е направено само за паздараните и армията. При тях бюрата са натоварени включително и с връзките с обществеността. Според закона духовниците представляват върховния водач, но има едно-единствено изключение. Махмуд Алави, министър на разузнаването и сигурността, е духовно лице, което е назначено през 2013 г. с ранг муджтахед (modjtahed – буквално „борец”, „полагащ усилие”). Ако духовник заеме поста министър на вътрешните работи или министър на правосъдието, му се предоставя същият ранг. В правителството съществува баланс между секулaрната и духовната министерска квота. Никога до този момент постът министър на отбраната и логистиката на Въоръжените сили не е бил поверяван на духовно лице. Още от самото начало в Ислямска република Иран министърът на отбраната е или професионален военен, или цивилно лице. След 1990 г. на този министерски пост се оказват все по-често сардари (sardar – военен чин), титла резервирана за генералите паздарани, които в армията се наричат амири (amirs – „принц”, „княз”, „началник”). Режимът в Иран контролира в идеологически план всички държавни служители. Отделя се огромно внимание на звената за защита и на контраразузнавателното обезпечаване на гражданските и военните организации. Затова задължително във всяка държавна институция (министерства, университети, големи фирми, предприятия и други) съществува Бюро по сигурността. Военните структури разполагат със собствени звена за сигурност и контраразузнаване. Тези звена съществуват включително и в генералните щабове на отделните родове войски. При паздараните службата за сигурност и контраразузнавателно обезпечаване е автономна в политически и функционален план. Аналогична структура осигурява вътрешния контрол на държавната полиция. Като допълнителни елементи за държавен контрол могат да се добавят басиджи (bassidjis – мобилизирани) и хизбулахи (hezbollahis – членове на шиитска военизирана ислямска организация). Последните играят ролята и на морална полиция. Те са трудноконтрулируеми и най-често нарушават правата на човека. През 1992 г. са включени в новосъздадената полуофициална паравоенна организация Ансар-е Хизбула (Ansar-e Hezbollah – Партия на Бога). От 2015 г. президентът Хасан Рухани се опитва да ограничи влиянието на тази структура. На практика в Иран съжителстват държавни и революционни органи. Включително паздарани, революционни комитети и ирегулярни сили Хизбула. Иранското духовенство разчита на кадровия континуитет и експертиза на офицерите от силовите структури на страната. Корпусът на стражите на Ислямската революция се формира от сливането между различни милиции, обединени от верността към първия върховен водач на Ислямска република Иран аятолах Рухолах Хомейни. Милитаризацията започва в началото на войната с Ирак. Създадени са дивизии и батальони на Корпуса на стражите на Ислямската революция.

Структуриране на военния сектор на Иран

Единствено армията е упълномощена за военна защита на страната. Американското въоръжение преобладава. То все още не е заместено с оръжие, което е руско, китайско или местно производство. Иранците успяха да създадат свой собствен високотехнологичен военнопромишлен комплекс за производство не само на конвенционални въоръжения, Иран има определени достижения и в ракетните технологии. От 2009 г. армията е разделена на 4 корпуса. Най-мощни са Сухопътните сили със своите 300 000 войници. В регионален план армията е разпределена в 5 корпуса. През последните години тя започва да трансформира своите дивизии в бригади. Иранските командоси водят своето историческо начало от група парашутисти, които са се обучавали в края на 60-те във Франция. Освен подразделения с възможности да водят ирегулярна война има и звена за освобождаване на заложници и водене на психологическа война. Иранските ВВС със своите 30 000 човека и до този момент не са успели да компенсират материалните и кадровите загуби, най-вече на опитни пилоти, от последните въоръжени конфликти. Повечето американски самолети в иранския самолетен парк са използвани още по време на иранско-иракския конфликт. По някои експертни оценки едва около 60% от бойната летателна техника американско производство са все още в експлоатация. Процентът на годните руски бойни самолети в иранските ВВС е по-висок, около 80%. В момента Техеран модернизира усилено своята бойна авиация. Над 18 000 ирански моряци оперират в Персийския залив и извън него. Скоростни катери на паздараните и подводници ефикасно възпрепятстват навлизането на чужди кораби в териториалните води на Иран. Иранците произвеждат малки подводници, от които могат да изплуват водолази, поставящи минни заграждения. Техеран извън Персийския залив разполага с флот от корвети и фрегати. Повечето от тях са производство през 60-те години на миналия век. Желанието на Иран да увеличи своето военно присъствие в международни води е очевидно. За първи път преди време кораби от иранските Военноморски сили посетиха китайски, судански и сирийски пристанища. Присъствието на ирански бойни кораби в източното Средиземноморие предизвика голямо международно вълнение. Но малко вероятно е върховният водач да изпрати иранската марина в Атлантическия океан. Противовъздушната отбрана, която се състои от 12 000 човека, е автономно подразделение с отбранителен характер. Очевидно е, че Иран отчита въздушната заплаха от САЩ и Израел. Новата автономна противовъздушна отбрана координира своите бойни задачи с паздараните. Като цяло иранското ПВО разполага със старо въоръжение. През 2007 г. е извършена модернизация. Влиза в експлоатация руската система Тор-М1. Иранците увеличават мощта на своята противовъздушна отбрана със закупуване на руската система С-300. Тя може да попречи на израелските въздушни атаки и да затрудни американските. Силите на реда в Иран се формират след обединение на полицията, жандармерията и граничните войски с революционните комитети през 1992 г. Разпускането на последните е прието от населението с одобрение. С този акт се счита, че страната е навлязла в постреволюционния период от своето развитие. Като държавна институция силите на реда настояват за спазване на установените традиции. Но им се налага да се предпазват от желанието на радикалните политически партии и Хизбула да имат влияние и да присъстват в тях. Силите на реда се пазят особено от инфилтриране в техните редове на членове на Хизбула. Граничните войски имат собствена идентичност и институционална традиция. От 50-те години на миналия век те са подчинени на полицията. Малко преди 1979 г. са прехвърлени към жандармерията. За да се засили ролята на граничните войски, през 1992 г. те са поставени под командването на Генералния щаб на армията.

Разузнавателна общност на Иран и Министерство на информацията

Висшият съвет за национална сигурност (ВСНС) се явява висш изпълнителен, едновременно координационен и ръководен орган на разузнаването. Непосредствен изпълнител на неговите решения е главният контраразузнавателен и разузнавателен орган на Иран – Министерството на разузнаването и сигурността. Както вече бе споменато, първият шеф на новото иранско разузнаване след 1979 г. е Хосеин Фардуст, който през декември 1985 г. е осъден и пратен в затвора като „съветски агент”. Следва масова чистка в разузнаването. Самата служба през 1984 г. е преобразувана в Министерство на информацията, което всъщност изпълнява функциите на Министерство на разузнаването и сигурността (МРС). Първият шеф на министерството е Мохамед Мохамади Рейшахри (1984-1989). По негово време иранското разузнаване придобива вида, в който се намира днес. Определят се основните направления за работа в чужбина. Акцентът на разузнавателната дейност е поставен върху Афганистан и Ирак. Следващият ръководител на разузнаването е Али Фалахиан (1989-1997). Той успява да превърне министерството в една от най-мощните специални служби в Средния и Близкия изток. Под ръководството на Али Фалахиан иранското разузнаване придобива лостове за въздействие в арабско-израелския и дори босненския конфликт. Започва да оказва видимо влияние върху ислямското движение в Алжир, разширява своето присъствие в Ливан и Пакистан. Укрепва своите позиции в Германия, Таджикистан, Армения и страните от Латинска Америка. Али Фалахиан установява контрол не само върху редица международни ислямистки организации, но и над много ляворадикални групировки от типа на Народния фронт за освобождение на Палестина – Общо командване, и гръцката „17 ноември”. Заместникът на Али Фалахиан е аятолах Корбанали Дори-Наджафабади. Той се задържа на високия пост за кратко време, в периода 1997-2000 г. Като министър Дори-Наджафабади е обвинен в ликвидирането на 70 известни журналисти и политически дейци, които критикуват управляващите. След дълго разследване той подава оставка през февруари 2000 г. Цялата отговорност за убийствата на опозиционерите е прехвърлена на Саид Емами, заместник на Дори-Наджафабади. Той се „самоубива” същата година в затвора. Четвъртият ръководител на специалната служба за времето 2000-2005 г. е Али Юнеси. Той е протеже на първия шеф на Министерството на разузнаването и сигурността Рейшахри и е близък до управляващите ирански консерватори. Като ръководител на специалната служба Али Юнеси отделя голямо внимание на развитието на сътрудничеството със специалните служби на страните от ОНД (Общност на независимите държави), в частност с Русия, Казахстан, Азербайджан и Армения. Под негово ръководство иранското разузнаване работи интензивно преди военната операция на САЩ срещу Ирак. Али Юнеси укрепва регионалните връзки със специалните служби на Сирия и Патриотичния съюз на Кюрдистан. Създадени са контакти и с разузнавателните структури на Ирак в периода на Саддам Хюсеин. Следващият министър на информацията за времето 2005- 2009 г. е ходжатолеслам (почетна титла, която се дава на шиитските духовници, специалисти по шариата) Голам Хосеин Мохсени-Еджеи. Той е привърженик на твърдата политика и е последовател на аятолах Месбах-Йезди, ислямски радикал, духовен наставник на бившия президент Махмуд Ахмадинежад. По времето на Голам Хосеин Мосхени-Еджеи Министерството на информацията се концентрира в обединяването на усилията на всички разузнавателни служби в държавата. Особено внимание се отделя на развитието на научно-техническото разузнаване. Близките отношения на Голам Хосеин Мохсени-Еджеи с президента Махмуд Ахмадинежад не му позволяват да се задържи много дълго време на този пост. Той е назначен по-високо в иранската властова пирамида, като неговите правомощия са разширени. На мястото на Голам Хосеин Мохсени-Еджеи е назначен ходжатолеслам Хейдар Мослехи, който е бивш офицер от Корпуса на стражите на Ислямската революция. Той заема този пост през периода 2009-2013 г. Преди да оглави разузнаването, Хейдар Мослехи е представител на аятолах Хаменеи в командването на „Басидж”, полувоенна милиция от доброволци и опълченци, създадена от аятолах Хомейни през 1979 г. След избирането му за президент Махмуд Ахмадинежад назначава Хейдар Мослехи за свой съветник по въпросите на религията. В периода 2005-2008 г. той е зам.-министър на информацията. По-късно аятолах Хаменеи като върховен водач назначава Хейдар Мослехи за ръководител на Организацията на ислямските вакъфи. Вакъф е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели. На 5 август 2009 г. Махмуд Ахмадинежад назначава Хейдар Мослехи за министър на информацията. На 17 април 2011 г. президентът изпраща в оставка Хейдар Мослехи. Само няколко дни по-късно той е възстановен на своя пост от аятолах Хаменеи. Утвърден е на поста на 27 април от Меджлиса на Иран. Тогава Махмуд Ахмадинежад в знак на протест против присъствието на Хейдар Мослехи престава да посещава заседанията на кабинета. От този момент заседанията се водят от вицепрезидента Мохамед-Реза Рахими. Предполага се, че по-нататък оставката на Мослехи е била предизвикана от конфликт с Есфандиар Рахим Машеи, един от най-близките съветници на президента Ахмадинежад. От 15 август 2013 г. Министерството на информацията се оглавява от ходжатолеслам Махмуд Алави. Преди да заеме този пост, той е оглавявал през периода 2000-2009 г. политическото и идеологическото направление във Въоръжените сили на Иран. Махмуд Алави е личен представител на върховния водач Хаменеи в армията. В цитирания период той заема включително и поста зам.-министър на отбраната. Махмуд Алави се счита за консерватор и близък до генерал Мохсен Резайи, бивш командващ на Корпуса на стражите на Ислямската революция. Оперативно Министерството на информацията се ръководи от министър, който следва указанията на президента. Президентът има значителни правомощия в сферата на разузнавателната дейност в Иран. Министърът на информацията е член на Висшия съвет по национална сигурност и е свещенослужител. Това значи, че върховният водач на Иран има голямо влияние при назначаването на министъра и следи за неговата работа. Служителите в Министерството на информацията могат да бъдат само шиити. Тяхната лоялност се проверява в специални центрове в северната част на Техеран. Те преминават през „очистване”, което най-често се свежда до щателна проверка на тяхното минало. След обучение служителите на разузнаването често се изпращат на нелегална работа. Във всички ирански посолства по света има разузнавателни резидентури. Интересно е да се отбележи, че чуждите агенти могат да заемат официални длъжности в Министерството на информацията и в Корпуса на стражите на Ислямската революция. Те се вербуват основно сред мюсюлманските общности. За тази цел има специални отдели в МИ, които привличат агенти от страни от Персийския залив, Йемен, Судан, Ливан, Ирак, палестинските територии, Европа, Южна и Източна Азия, Северна и Южна Америка. Политическото разузнаване на Иран работи в над 40 страни. Неговият щат е от порядъка на 4000 служители, които работят с над 30 000 агенти. Контраразузнавателните функции вътре в страната не са по-малко важни от външните задачи. Служителите на Министерството на информацията следят етническите малцинства в Иран като белуджи, кюрди, азербайджанци и араби. Търсят и контролират потенциални или настоящи десиденти. Важна задача на министерството е мониторингът върху наркооборота в страната.

Операциите на служителите от иранското разузнаване в чужбина се извършват по методологията на САВАК, ЦРУ и Мосад. Министерството на информацията участва в кампании по дезинформация по методиката на КГБ. Приоритетни задачи за иранското разузнаване са: мониторинг, инфилтрация и контрол на дисидентските ирански групи; създаване на мрежи за влияние; извършване на терористични и военни операции; определяне на всякакви външни заплахи, особено тези, които са свързани с атомната програма на Иран. През последните години интересите на иранското разузнаване са фокусирани върху Израел и САЩ с цел придобиване на нови отбранителни технологии. Също така и получаване на резервни части за наличната военна техника. Иран провежда мащабни дезинформационни кампании. Те се наричат nefaq (раздор) и се ползват за дискредитиране на реформаторски и опозиционни ирански групи, които живеят в чужбина. Работи се и за създаване на грешни оценки относно иранския разузнавателен и военен потенциал. Министърът на информацията лично курира създаването на законспирирани агентурни и терористично-диверсионни групи в страните от Средния и Близкия изток. Те ще бъдат задействани, ако американското присъствие в тези страни се оцени като заплаха за Техеран. Ако някой прозападен иракски лидер самостоятелно или под влияние на САЩ реши да провежда антииранска политика. Министерството на информацията е призвано да изпълнява разузнавателни, контраразузнавателни и информационноаналитични задачи. В рамките на Главното командване на Корпуса на стражите на Ислямската революция функционират Комитет по външно разузнаване и Комитет за операции в чужбина. Специалните структури на Корпуса на стражите са най-добри в Ливан и Судан. Но те разполагат и с разклонена агентурна мрежа в страните от Персийския залив, Палестина, Германия, Франция, Канада, Бразилия, Парагвай, Пакистан и на Филипините.

Военно разузнаване на Иран

Военното разузнаване на Иран се нарича J2 и заема важно място в системата на разузнавателноинформационните служби на страната. То е един от основните способи за обезпечаване на бойната дейност на иранските войски. Висш орган на военното разузнаване е Главното разузнавателно управление (Второ главно управление) на Обединения щаб на армията. Въпросното управление организира стратегическото разузнаване и ръководи силите и средствата. Осъществява общо ръководство на органите за оперативно разузнаване чрез разузнавателните управления (вторите управления) в щабовете на различните видове войски във Въоръжените сили на Иран. Оперативните управления на Главното разузнавателно управление ръководят задграничния разузнавателен апарат, сътрудниците, които водят агентурна дейност под прикритието на апарата на военните аташета, посолствата, консулствата и други официални държавни и частни задгранични представителства на Иран. Радиоразузнаването е пряко подчинено на Главното разузнавателно управление. То разполага с 20 групи за радиопеленговане, които водят радиоразузнавателна дейност в приграничните райони на Иран.

Корпусът на стражите и неговото разузнаване. Държава в държавата

Разузнаването на Корпуса на стражите на Ислямската революция се организира от Главното разузнавателно управление на Обединения щаб на Корпуса. То включва оперативни, информационни и технически управления, които имат свои собствени отдели. Разузнавателните служби на Корпуса водят стратегическо, оперативно и тактическо разузнаване. Основният акцент е поставен върху агентурната дейност. Води се частично радио- и радиотехническо разузнаване. От организационна гледна точка Корпусът е по-скоро армия, отколкото служба за сигурност и разузнаване. Освен това Корпусът на стражите на Ислямската революция е дълбоко интегриран в иранската икономика. Основа на апарата за стратегическо разузнаване са Силите за специално назначение „Кудс”. Те са известни като организация „извън границите” (Birun Marzi) или „Управление 9000”. „Кудс” са създадени съгласно Член 154 на Конституцията на Иран. Ел Кудс е арабското название на Йерусалим. Корпусът на стражите на Ислямската революция включва пет вида войски: елитни сили „Кудс”, сухопътни войски, ВВС, ВМС, Сили за съпротива „Басидж”. Командването на „Кудс” съгласува и координира своята дейност с оперативните управления на Главното разузнавателно управление на Обединения щаб на Корпуса на стражите на Ислямската революция. Силите за специално назначение „Кудс” провеждат специални операции както в Иран, така и извън неговите предели. Главна задача на „Кудс” в мирно време е да съдействат за експорта на ислямска революция в други страни и да водят разузнавателна дейност в полза на режима в Техеран. Организационно силите „Кудс” се състоят от командвания, щаб, подразделения от бойци смъртници, подразделения със специално предназначение, мрежи от задгранични резидентури под прикритие, нелегални резидентури, мрежа от учебни центрове за подготовка на бойци терористи както в Иран, така и зад граница. Към момента съставът на „Кудс” е от порядъка на около 25 000 човека. Това са добре подготвени военни. Те са специално подбрани между най-добрите войници и офицери на Корпуса на стражите на Ислямската революция. Като правило тези, които имат боен опит в Ирак, Ливан, Сирия и Афганистан. Отчитайки безкрайния фанатизъм, готовността за саможертва и добрата професионална подготовка, силите „Кудс” както във военно време, така и в мирно са основната ударна сила на режима зад граница по отношение на агентурната дейност и специалните операции. „Кудс” подготвят специалните операции на Хизбула.

„Басидж” е инструмент на Корпуса за осигуряване на вътрешната сигурност в Иран и събиране на оперативна информация. Наименованието произлиза от Niruyeh Moghavemat Basij, което значи „съпротивителни сили”. „Басидж” са основани през 1980 г. В началото на войната между Ирак и Иран аятолах Хомейни издава религиозен указ, който предвижда момчета над 12 години да имат право да изпълняват служебни задължения. Много от тези деца са използвани в самоубийствени атаки срещу иракските минни полета. Бившият президент Ахмадинежад е бивш член на „Басидж” и бивш агент на Корпуса на стражите. В „Басидж” има подразделения за студенти, работници и членове на различни племена, тъй като в Иран има 64 етноса. „Басидж” създава „Бригадите Ашура” за мъже и „Бригадите Ел Захра” за жени. По някои данни „Басидж” има 90 000 активни членове и 300 000 резервисти. Техният общ брой може да нарасне до над 1 милион души. „Басидж” на практика е вътрешна полицейска сила на режима, която дублира официалната полиция. В някои източници „Басидж” е посочена като организация, която е под контрола на местните власти. Младите иранци считат, че принадлежността към „Басидж” е важен способ за кариерно развитие. Организацията няма само спомагателна военна роля, а се занимава и със социална помощ. Организира религиозни церемонии, осъществява надзор над нравите и политическите настроения. Организации на „Басидж” има във всеки по-голям ирански град. От 2016 г. ръководител на организацията е Гулямхосеин Гейбларвар. Специалните служби на Корпуса на стражите освен стратегическо водят и оперативно и тактическо полево разузнаване. То се организира от разузнавателното управление към Щаба на Сухопътните войски. През последно време Корпусът развива свое радио- и радиотехническо разузнаване. Служители на радиоразузнавателната служба на Корпуса работят в дипломатическите представителства на Иран в редица арабски страни от Персийския залив и Близкия изток, а също и в Иракски Кюрдистан. Извършва се организационна работа за ефективно радиоразузнаване срещу страните от постсъветското пространство.

Присъствие на иранското разузнаване по света

Важен акцент в усилията на иранското разузнаване са страните от Западна Европа. След разпада на СССР Техеран започва да обръща повече разузнавателно внимание и на постсъветското пространство. Една от главните задачи пред иранските специални служби е събирането на информация за възможното ползване на територията на западните страни за военни, разузнавателни и пропагандни мероприятия на САЩ срещу Иран. Иранското разузнаване ползва в Европа целия комплекс от легални и нелегални методи и форми на работа. През годините в Европа са оставени десетки трупове на ирански дисиденти. Още преди време САВАК започва да наема представители на криминалния контингент в Ливан за ликвидиране на иранци, неугодни на режима в Техеран, които са се установили в Европа. Иранското разузнаване е улеснено от факта, че значителен брой ирански разузнавачи са получили своето образование на запад. В частност във Великобритания, Франция и Германия. Всички те отлично познават агентурнооперативната обстановка, познават западния начин на живот, знаят всички слаби места и „болеви” точки на западните страни. Най-често иранските специални служби ползват тактиката на „спящите агенти”, която е отлично разработена от КГБ. За какво става дума? Млад иранец преминава през специална подготовка. После емигрира в една от страните в Западна Европа. И в нея „заспива”. Сключва брак, има деца, води живот на примерен и законопослушен гражданин и чака указания от Центъра. Ако през това време към него подходят местните специални служби с цел вербовка, се съгласява. Така се получават естествени „подстави”. Изучават се методите и формите на работа на местните специални служби. При нападение срещу Иран „спящите” агенти се активизират. В Европа и в страните от Персийския залив те са готови да действат срещу САЩ и техните европейски съюзници в НАТО. Този план е с кодово име „Съдният ден”. Иран води интензивна подготовка в случай на американски бомбардировки. Иранците не само укрепват своята противовъздушна отбрана. Те подготвят и асиметричен отговор. Удари по предварително набелязани цели в Европа и Латинска Америка чрез бойците на Хизбула. Подготвени са самоубийствени терористични актове с леки летателни апарати, планиращи парашути или подводни операции в пристанищата на Европа и Америка. Център на иранската шиитска пропаганда на Стария континент е Ислямският център в Хамбург. Той издава вестници и брошури. Активно разпространява иранската идеология в цяла Европа. По данни на френското контраразузнаване DST няколко групи командоси на Хизбула вече са проникнали на европейска територия. В час Х те са готови да нанесат удар. Днес иранското разузнаване има мощна резидентура в Европа, която има за задача включително и проникване в европейските контраразузнавания. Разполага с ефикасно научно-техническо разузнаване. Основни центрове на иранското разузнаване в Европа са Хамбург, Париж и Лондон. Плътна иранска разузнавателна мрежа покрива Италия, Гърция и Испания. Иранците отделят приоритетно внимание на регионалните контакти на американците в политическата и военната сфера. Особено когато представители на Пентагона и ЦРУ посещават страни в интересните за Иран региони. Балканите не правят изключение в този план. Съюзник на Иран в Европа и на Балканите е Босна и Херцеговина. Влиянието на иранците в тази страна е голямо. По време на конфликтите в Югославия в редовете на босненските мюсюлмани работят 500 инструктори от Корпуса на стражите. По същото време в Босна пристигат 3000 доброволци от Иран. Това са бойци на ХАМАС и Хизбула. Днес иранските специални служби се чувстват като у дома си в Босна и Херцеговина. Преди време те проникнаха в учебен център на босненската армия и техни „кадри” преминаха подготовка по американска военна програма под ръководството на инструктори от САЩ. Контраразузнаването на Босна твърди, че са установили над 200 ирански агенти, които събират информация в местните политически и обществени среди. Иранското разузнаване има силно разклонена агентурна мрежа в САЩ. При настъпване на часа Х тази мрежа може да проведе множество спецоперации на американска територия. Иранските служби ползват Латинска Америка като плацдарм за работа срещу САЩ. Вербовъчен контингент са големите арабски и ирански диаспори, които влизат в местния политически и делови елит. Корпусът на стражите и неговия спецназ „Кудс” имат за свое прикритие много ирански фирми в Южна Америка. Особено сериозни позиции иранското разузнаване има в Аржентина, Парагвай и Чили. Иранците сътрудничат активно с Венецуела и Никарагуа по линия на специалните служби. Създадени са контакти и с бразилските служби. Иранското разузнаване контролира някои колумбийски ляворадикални групировки, които доставят наркотици в САЩ. Постсъветското пространство е също във фокуса на иранското разузнаване. Мюсюлманските държави от Южен Кавказ и Централна Азия се считат за зона на иранските стратегически интереси. От бившите съветски мюсюлмански страни по-активен подход Техеран има към Таджикистан и Туркменистан. Таджикистан е единствената страна в региона, в която иранците създават в началото на 90-те многочислена „пета колона”. В Туркменистан иранците се опитват да неутрализират американско-израелското влияние върху Ашхабад. Техеран счита, че построената сеизмична станция в Туркменистан е предназначена да шпионира против Иран. Преди време са забелязани иранци с фото- и видеоапаратура около американската военна база „Манас” в Киргизия. Иранското разузнаване счита, че Киргизия се превръща във важен плацдарм на регионалната експанзия на САЩ в региона, особено в афганистанско и иранско направление. Закавказието е едно от основните направления на работа на иранското разузнаване. В Грузия и Армения основната задача е предотвратяване на използването на територията на двете държави за военни действия срещу Иран. Особено чувствителен е Техеран по отношение на азербайджанския етнос. Около 20 милиона етнически азербайджанци живеят в Иран и 8 милиона в Азербайджан. Но общо те образуват едно етнокултурно пространство. След 1989 г. Иран се стреми да „изнася ислямска революция” в Азербайджан. Баку пък негласно покровителства активистите на сепаратисткото движение на иранските азербайджанци. Обща граница свързва двете държави. И от двете страни живеят представители на една и съща нация. Корпусът на стражите е ключовият инструмент на Техеран за работа в Азербайджан. След 1993 г. иранското разузнаване разполага с мощна агентурна мрежа на азербайджанска територия. Техеран болезнено реагира на проникването в Кавказ на емисари от Израел. Най-динамични в Южен Кавказ са отношенията между Иран и Армения. Ереван се счита за стратегически партньор на Техеран и образец за дружески отношения между мюсюлмани и християни. От 2008 г. Иран и Армения имат пълномащабно сътрудничество между специалните служби предимно в азербайджанско направление. Някога началникът на Второ главно управление на КГБ генерал Маркелов каза: „Търсете агента по почерка на разузнаването, той е неизменен, затова и издава”. Всяка специална служба си има собствен почерк. Иранската не прави изключение. За най-деликатните „мокри” операции в Европа и Азия Техеран използва криминални престъпници от Ливан. За провеждане на терористични актове чрез „спящи” камикадзета, очакващи часа Х, иранците предпочитат да ползват национални или религиозни малцинства. В Турция иранското разузнаване работи с кюрдите, в Ливан с арабите шиити, а във Великобритания с ирландците. От традиционните вероизповедания винаги се предпочитат шиитите или християните. По националните въпроси предимство имат индоиранците като кюрди и таджики. В краен случай се ползват семити и тюрки. Днес ЦРУ и другите американски служби нямат сериозна агентура в Иран. Всички опити на американците за провеждане на разузнавателни операции на иранска територия завършват с провал. Даже израелските служби не могат да се похвалят със сериозни резултати в своята работа против Иран. От момента на вербовка и обучение на агента на Мосад до неговото арестуване от иранското контраразузнаване не минава повече от една година. Техеран има желание да играе глобални геополитически игри. През декември 2008 г. президентът Махмуд Ахмадинежад заявява, че Иран е достигнал нивото на регионална свръхдържава. Но и до момента си остава само регионална държава, която има сериозни позиции в Близкия изток, Централна Азия и Южен Кавказ. Особено осезателно е иранското присъствие в Афганистан и Таджикистан. Част от афганистанците са шиити, а таджиките публично са известни като сунити, но на практика са криптошиити. Иран като бивша империя има в своите исторически недра имперски импулс и е една от малкото суверенни държави в света. Не е далеч моментът, когато Техеран ще се превърне в крупен световен играч. Иран вече не може да се откаже доброволно от своята стратегия да излезе от регионалния геополитически код и да придобие глобален. Преминаването от регионален към глобален геополитически код за Иран е като каране на велосипед. Ако Техеран спре да върти педалите, ще „падне” много лошо. И най-вероятно няма да може да продължи своя път.