Багдад иска да се присъедини към Москва, Анкара и Техеран в усилията за омиротворяване на Сирия. Иракското правителство направи официално запитване за включването му в мирния процес в Астана. Русия подкрепя тази инициатива и смята, че включването на Ирак ще бъде важна стъпка напред. Очаква се следващият кръг от преговорите в казахстанската столица да се състои този месец. Последният кръг се проведе през декември, а Москва покани Багдад да участва в Конгреса на сирийския национален диалог – вътрешносирийски диалог, проведен в Сочи между 29 и 30 януари. По този начин Русия вече направи Ирак част от усилията на останалите страни.

Отначало на Ирак може да бъде предоставен статут на наблюдател в Астана, редом с ООН, САЩ и Йордания. Разширяването на формата, чрез привличане на подходящи регионални участници в Сирия, е правилната стъпка напред. Така или иначе Сирия и Ирак имат същия враг – „Ислямската държава”. Те имат обща граница. И двете страни са изправени пред заплахата да бъдат разцепени и са готови на всичко, за да запазят своята териториална цялост. Иракското ръководство добре разбира проблемите, пред които е изправена Сирия.

Ирак се опитва да води независима външна политика като голяма регионална сила. Страната е приятелски настроена към Иран. Техеран има значително влияние сред иракските шиити, но не спъва усилията на Багдад да диверсифицира външните си отношения. Ирикската шиитска общност не е точно проиранска, както мислят много хора. Тя далеч не е обединена по отношение на лоялността си към Техеран. Аятолах Али ал Систани, най-влиятелният шиитски духовник в Ирак, се противопоставя на политизирането на религията и не одобрява идеята за включване на духовните водачи в политиката. Неговата фетва от 2014 г. призова гражданите на всички религии да се обединят срещу „Ислямската държава”. Вярно е, че милицията на Народните мобилизационни сили, която се състои от 120 000 души, е доминирана от шиити, но тя включва и значителен брой сунитски мюсюлмански, християнски и язидски войници. Силите се отчитат пред иракското правителство. Иракската армия обикновено се наблюдава от сунитски министри.

Иракските отношения със Саудитска Арабия се развиват добре. Връзките с Египет и Йордания се подобряват. Има напредък в отношенията на Ирак и с Турция. С това, че „Ислямска държава” e притисната в ъгъла, Ирак ще може да се съсредоточи върху своето възобновяване, за да се превърне във влиятелна регионална сила.

Русия и Ирак са в чудесни отношения. Те обсъждат възможностите за създаване на директна авиокомпания между столиците на двете страни и безвизов режим за дипломати.

Руските оръжия се използват ефективно в борбата срещу групировката „Ислямска държава”, а съвместният разузнавателен център в Багдад е добър пример за сътрудничество. Миналото лято двете страни подписаха огромно споразумение за оръжие, обхващащо доставките на танкове T-90. Смята се, че този договор надвишава 1 милиард долара. Освен това руските Сухой Су-25 самолети играят важна роля във войната срещу терористите от „Ислямска държава”.

Миналият юли Нури ал-Малики, вицепрезидент на Ирак, посети Русия, за да заяви, че иракското правителство приветства сериозното политическо и военно присъствие на Москва в страната. Руска делегация на високо равнище участва в конференция за следвоенното възстановяване на Ирак, проведена в Кувейт между 12 и 14 февруари. Иракският отбор, начело с външния министър Ибрахим Джафари, идва в Русия този месец, за да участва в срещата на междуправителствената комисия между Русия и Ирак. Руският заместник-външен министър Михаил Богданов заяви, че следващият кръг от преговорите в Астана се очаква скоро. Не трябва да има отлагане, за да не се загуби положителният заряд от Конгреса на сирийския национален диалог в Сочи, където Ирак беше поканен за участие от Москва. 

В дневния ред на преговорите в Астана е и обособяването на нови зони за деескалация. В Сирия не може да бъде постигнат мир, ако не се стигне до някакво споразумение, с което тя да бъде защитена по-добре. Днес мирът в станата е в опасност, след американските ракетни и артилерийски удари по сирийски цели в Дейр ер-Зор, израелските въздушни удари на юг и продължаващите битки в Африн и Идлиб. Въпреки това концепцията за зони за деескалация се оказа ефективна. От време на време страните я нарушават, но ясно се вижда, че тя работи. Ситуацията в „свободната за всички” Сирия е доста по-спокойна, отколкото когато беше без тях. Ако се положат усилия за постигането на мир, на границата между Сирия и Ирак също ще бъдат договорени зони за деескалация. Това не е възможно без участието на Ирак. Багдад е подходящ актьор, без който много от проблемите ще останат нерешени. Няма никакво съмнение, че присъединяването на Ирак към преговорите в Астана ще бъде много положителна крачка напред.

Автор: Питър Корзун

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева