Инж. Емил Христов: Основният опонент на ГЕРБ не е БСП, а отчаянието

Интервю на Десислава Пътева с инж. Емил Христов, председател на Общинския съвет в Стара Загора и водач на листата на ГЕРБ за народни представители за 27-и Старозагорски избирателен район

Инж. Христов, казвате, че най-пълната програма, която съдържа реални решения за проблемите на хората, е тази на ГЕРБ. На какво ще разчита Вашата партия, за да пречупи своя основен опонент в надпреварата – БСП?

Истината е, че народът иска да види хора, на които вярва повече. И основният ни опонент не е БСП. Основният опонент на ГЕРБ, на всички нас, е отчаянието, недоверието, което е обзело нацията. То не е резултат само на действието на едни политици, а е резултат от това, което се случва от 1989 г. насам. Тук работим с хората така, че да не ни възприемат като политици. И това се вижда от изборните резултати. На местните избори през 2007 г., ние имахме 14 общински съветници, на местните избори през 2011 г., те бяха 23. На местните избори през 2015 г., общинските съветници на ГЕРБ бяха 27. Това, което правим, е да сме с хората. Даваме им възможност да се почувстват част от управлението, да видят, че тези, които управляват града, са част от града, част от хората. Ние сме техните съседи, ние сме онези, които срещат в автобусите, на улицата. Ние сме хората, които виждат, докато сутрин пият кафето си някъде.

Самият Вие казвате, че загубата на президентските избори е резултат от това, че партията боледува. Успяхте ли да възстановите баланса при съставянето на листите за кандидати за народни представители? На базата на какви качества са подбрани те?

Партия ГЕРБ беше създадена спонтанно, за да отговори на очакванията на хората за справедливост и възмездие. През годините променихме неусетно и посоката, и пътя, по който създаваме и изграждаме. Не изпълнихме мисията си докрай. И сега цялото общество, особено младите, се чувства леко объркано. Не мога да говоря за ГЕРБ в национален мащаб по обясними причини. Аз говоря за това каква е нашата организация в Стара Загора. Ако говорим за кадри, балансът в Стара Загора винаги е съществувал. Това се вижда от резултатите, за които вече споменах.

Подреждането на листата е това, което пожелаха членовете с гласуването си. Това беше и едно обещание на едно голямо общо събрание от областния ни координатор. Ние искаме тези избори да бъдат преломни. Знам, че звучи доста изкуствено, но за всички партии те трябва да бъдат преломни. Говоря за това, че на следващите избори всички местни организации вече ще искат местни хора да са водачи на листите, местни хора да са на избираемите места, те да определят дневния ред. Местните власти са най-близо до проблемите на хората. Местните власти са тези, които решават проблемите им, които правят нещата в живота на обикновения човек да се случват. Затова не са добре приети водачите на листи, които са спуснати с парашут, и на които после никой не им вижда очите.

Видяхме, че в редиците на БСП имаше сериозно недоволство заради това, че на политическата сцена излизат точно такива „парашутисти” – хора, които нямат достатъчен или никакъв опит. Има ли такива в листите на ГЕРБ?

При нас такива парашутисти няма. Но тук всички останали партии са с водачи, които или идват от други градове, или са абсолютно непознати на хората. Ако този път, по който вървим ние в Стара Загора, в организацията на ГЕРБ, се окаже успешен, всички ние ще тръгнем по нов път, всички партии ще тръгнат по нов път. Това е шансът, който ни се дава на тези избори. Какъвто и да е резултатът от тях, те са подготовка за преминаване към мажоритарни избори, в какъвто и вариант да изберем мажоритарната система.

Избирателите се вълнуват дали ГЕРБ ще се коалира по-късно с БСП. Преди изборите обикновено се казва, че няма да се стигне до голяма коалиция между ГЕРБ и БСП, но може би след изборите ще се стигне до договорки?

Не говорим така само преди изборите. Коалиция между ГЕРБ и БСП е невъзможна. От ръководството на БСП непрекъснато ни заливат с омраза и настройват хората едни срещу други. Когато правиш това, няма как да бъдеш в една коалиция и няма как да работиш за постигането на една обща цел. Невъзможно е и по линия на това, че ние виждаме управлението по съвсем различен начин. Това е въпрос, който не е само теоретичен.

В Стара Загора смятаме, че общината трябва да създава условия за живот и бизнес, а не да харчи парите, просто защото ги има. Ние не можем да си позволим да направим безплатни програми за всички, защото смятаме, че трябва да създадем условия за бизнеса, за работата, условия за по-добър живот на хората. Казах вече, че народът иска да види хора, на които може да вярва, които произлизат от него.

Експремиерът Бойко Борисов се пошегува, че Вие сте поставен като водач на листата за народни представители в Стара Загора, тъй като можете да сваляте изтребители, а от последните избори е проличало, че народът иска военни да бъдат начело на управлението. Как гледате на неговия коментар?

Офицерите са възпитани в дух на родолюбие и са хора на действието, а не на приказките. При тях чувството за дълг е част от личността им. Те в момента излизат на преден план, защото дефицитът през целия ни преход беше точно такъв. Това са типично български, типично мъжки качества. Доверяването на хора с такива качества не е трик. Това е инстинктът за самосъхранение на нацията, на българския народ. Като че ли тези дни хората виждат, че военните излъчват сигурност, последна надежда, последна опора. Това привлича тяхното внимание. Избирателите решават дали да ни изберат или да не ни изберат. Няма значение кого предлагат лидерите на партии.

Какво е общото между военните и развитието на силна икономика, която да създава нови работни места и по-добър живот за хората?

Има много общо. Парите не обичат светлината и не обичат шума. Когато управляват хората с качества, те могат да създадат атмосфера, която ще привлече доверието на инвеститорите. Много често политиците на прехода, особено през 90-те години, са били непредвидими. Голяма част от тези, които създадоха тази непредвидима атмосфера в България, дори и в началото на 21 век, сега ги виждаме в листи за народни представители. Не само тези на БСП, разбира се. ГЕРБ е доста далеч от това усещане за непредвидимост. Това се вижда по време на управлението на партията. Усещането за стабилност, за предвидимост, кара бизнесът да се чувства по-спокоен и да работи по-добре. И като погледнете какво се случва през последните две години в развитието на икономиката, това става ясно.

Икономиката няма как да се развива без производство, а през последните години наблюдаваме, че разцъфтяват предимно фирмите, които предоставят някакъв тип услуги или се занимават с разработване на софтуер. В същото време фирмите в малките общини масово фалират. Как би могло да се постигне устойчиво развитие на малкия и средния бизнес у нас?

Не мога да обобщавам какво се случва в България. Но в Стара Загора успяваме да създадем атмосфера, която дава възможност бизнесът да работи спокойно. Това го заявяват всички. Ние имаме редовни срещи с Клуба на работодателя, с хората, които инвестират. Това е нещото, което ги кара да ни подкрепят. Кметът ни беше избран именно заради това, че създаде предвидима атмосфера – и за хората, и за бизнеса. Той беше избран за втори мандат с почти 80% подкрепа на гражданите на първи тур. И точно затова ние, като партия, получихме такава огромна подкрепа на последните местни избори. Да не забравяме, че дори и в трудните ни години – между 2011 и 2012 г., бизнесът в Стара Загора разширяваше своето производство. Фирмите не се страхуваха да вложат средства за откриване на нови цехове, защото знаеха, че общината не е срещу тях, защото знаеха, че кметът и местната власт във всички случаи ще работят заедно с тях.

Давате обещания, че скоро средната работна заплата в България ще бъде в размер на 1500 лв., минималната – 650 лв., а БВП ще достигне 140 млрд. лв. Как би било възможно това да се случи, ако се развиват само отделни райони в страната?

Ще постигнем такъв БВП с работа. Ние се намираме в отворена икономика, това е реалността. Отговорът донякъде може да бъде намерен в предложените ни от Българската академия на науките национални цели и приоритети. Ние трябва да правим нещо, което другите нямат. Ние го правим, създавайки една стабилна среда, която е благоприятна за развитие на бизнеса. Естествено е, че ще можем да разчитаме на растеж на БВП. Тук може да се говори много, въпросът е доста широк.

Казвате, че ГЕРБ в Стара Загора е точно тази партия, от която градът има нужда. Кои са най-големите постижения на ГЕРБ на регионално ниво до този момент?

Това, което ни кара да се гордеем, е събуждането на хората. В началото ние много трудно успявахме да ги накараме да участват в управлението на града. Накарахме ги да се гордеят, че са граждани на Стара Загора, че са по-различни от всички останали. Ние възпитаваме и в подрастващите един друг дух, едно друго усещане за принадлежност. Ако искате го наречете дори шовинизъм или национална гордост, но това е нещото, към което ние се стремим. Затова хората ни виждат по различен начин, за тях не сме типичните политици. Това е нещо, което ние успяхме да направим с общи усилия.

Това не е само принос на управлението на града. Много сме благодарни, че има неправителствени организации, че има много активни граждани, които участват във всичко онова, което правим. Те подпомагат дейността на кмета и на Общинския съвет. Благодарение на тези контакти между кмета и неправителствените организации се родиха много интересни форми на взаимодействие. Съвместно се решават общи въпроси, които се оказват доста авангардни. Допреди няколко години това беше немислимо. Вече почти всеки ден кметът се среща и разговаря с хора, които представят пред него въпроси, проблеми, предложения, които по една или друга причина са стигнали до тях. На момента се вземат мерки, за да бъдат отстранени някакви нередности. Започват да се градят нови инициативи.

Фокусирали сте се върху ремонтирането на детски ясли, детски градини и училища, като казвате, че това е инвестиция в бъдещето. В същото време обаче колапсът в образователната система е очеваден…

Още преди повече от 5 години решихме, че образованието е основният приоритет. Тогава започнахме една наистина мащабна програма. До края на този мандат тук всички детски ясли, детски градини и училища ще бъдат променени. Като казвам променени, това не означава просто боядисване. Ние променяме средата, в която израстват децата в Стара Загора. Ние променяме отношенията в нея, разговорът вече е друг. Съвсем наскоро имахме среща с директори и учители, на която поставихме въпросите как заедно да работим, за да започнем да променяме и качеството на образованието, да променим поведението на децата. Знаем, че това ще даде плодове след години, но пък си струва да се направи.

Какви са конкретните мерки, които ще предприемете, за да се повиши нивото на българското образование, за да отговори на нуждите на бизнеса?

Ако говорим в национален план, в програмата ни са записани мерки, които според мен, а и според директорите на училища, отдавна трябваше да бъдат взети. Например на всеки две години да се разглеждат стандартите или да се преразглеждат постигнатите цели, за да можем да видим докъде сме стигнали. Или да обвържем приема във висшите учебни заведения с нуждите на икономиката на България. Акредитацията на висшите учебни заведения да бъде на още по-широка база. Това са неща, които неминуемо ще повлияят и върху качеството на образованието.

Говорим и за рязко увеличение на възнаграждението на учителите, но в образованието участват не само учителите. В образованието участва цялото ни общество. Ако говорим само за образование, бъркаме. Затова говорим за връзката между образованието и културата, между образованието и спорта. Това е друга една гордост на Стара Загора, защото градът се промени коренно за последните 5 години в спортно отношение. Разглеждаме образованието в цялата негова комплексност, в зависимост от много други неща, които – повече или по-малко – са свързани с изграждането на личността. През тази година Стара Загора е избрана за „Европейски град на спорта” и това не е случайно.

А по отношение на развитието на науката ГЕРБ предвижда ли промени? През последните години управляващите бяха критикувани за това, че не отпускат достатъчно средства за нейното развитие.

Съвсем определено. Вижте, аз вече Ви цитирах Българска академия на науките. Следя от 2013 г., че те работят в това отношение. Хубаво е, че хората ни казаха какво искат. Това, което ние написахме в нашата програма, се покрива до много голяма степен с извода на учените в Българска академия на науките.

Това са същите „феодални старци”, за които говореше Симеон Дянков, финансовият министър от кабинета „Борисов – 1”, нали?

Оставете какво е говорил Дянков. Това си е негова работа. В момента говоря само от позицията на човек, който е близо до хората, който трябва да решава това, за което политиците до този момент не вземаха решение. Добро впечатление прави това, че има съвпадение във вижданията ни, което означава, че ние сме на прав път.

В сектор „Здравеопазване” като че ли зее най-огромната пробойна, особено след наследството, което остави здравният министър д-р Петър Москов. Във фокуса на Вашата платформа е това да бъде изградена национална здравно-информационна система, да бъде ресурсно и кадрово обезпечена Спешната помощ, както и да бъде прекратено източването на НЗОК. Такива обещания обаче сме чували от твърде голям брой здравни министри. Каква е причината все още да няма резултат в тази насока?

Хаосът в здравеопазването не е от вчера. И не от вчера всяка власт дава повече и повече средства. Особено за последните две години средствата, отделени от правителството на Борисов за здравеопазване, впечатляват с ръста си, което е нормално. Това, което ние смятаме да направим, е да продължим да доближаваме здравеопазването до хората, до обикновения човек. Говоря за електронната здравна карта, за това, че трябва да се събират редовно здравните вноски. Нали знаете, че повече от 900 000 души нямат здравни осигуровки. Говорим и за демонополизация на Здравната каса.

Тук не можем, а и не бива, да противопоставяме частните, държавните и общинските болници. Просто трябва да се обърне внимание на това къде се лекува обикновеният човек. Това е нещото, върху което ние акцентираме в програмата си. Смятаме, че за по-малко от две години и половина, дори за три години, с много малко средства, можем да изградим една интегрирана информационна система, свързваща министерства, болници, каса и НАП, за да могат да се осигуряват редовните постъпления, за да се осигурява контролът.

Мога да дам пример за това какво се случва в здравеопазването в Стара Загора, защото още от началото на първия ни мандат, ние успяваме да поставим здравеопазването на друго ниво. Комплексният онкологичен център преди около 3 години получи нова апаратура за около 6,5 млн. лв. Започнахме една програма за съвместна работа на центъра заедно с Университетската болница, за която бе закупена съпътстваща апаратура. В Стара Загора се намира една от най-големите и най-добре оборудвани болници в цяла Южна България. Има специалисти в областта на ранната диагностика и лечение. Говоря за онкологичните заболявания. Така че преди доста време сме усетили това какво искат хората, къде трябва да поставим акцента. Затова сме успешни.

Един от приоритетите на ГЕРБ в предизборната надпревара е дългосрочното развитие на държавните енергийни дружества, като например „Мини Марица – Изток”. Виждаме, че по време и на тази предизборна кампания прехвърчат искри по тази тема.

Винаги, когато се зададат избори, в главите на депутатите от БСП започва да се ражда идеята, че ГЕРБ ще приватизират комплекса, че там ще настъпи крах. Няма такова нещо, ние многократно сме повтаряли, че работим за развитието на комплекса. И то не за близките 10 или 20 години. Работим за това, което ни дават природните ресурси, а те са за около 50 години работа. И ще бъде непростимо и вредно за държавата, ако всички заедно не работим в тази посока. За съжаление, от БСП си имат своите интереси, които определено са свързани с ядрената енергетика, с голям енергиен шлем за милиарди.

Всички ние, на местно ниво, държим комплексът да продължи да работи, за което ще се борим. В периода между 2013 и 2014 г. се допускаха нарушения в работата. Едва през 2015-2016 г., благодарение на съвместната работа на ръководствата на мините, на ТЕЦ-овете, на НЕК, на министър Теменужка Петкова, на правителството, успяха да се достигнат добри параметри на работа, успяхме да стабилизираме нещата. Вече се работи значително по-добре, голяма част от проблемите в енергетиката в нашия регион са решени.

Напоследък има още нещо, което изкарва хората на улицата с въпрос: „Какво следва?”. Колегите от БСП отново използват страховете във връзка с изпълнението на Директива №75, която касае големите горивни инсталации и емисиите от тях. Новината към момента е, че току-що евродепутатите от ГЕРБ предложиха на всички български евродепутати да се обявят против нейната промяна. Имаме съгласие, подписали са декларация. Не можем да приемем такива съкратени срокове на експлоатация. Всички ние трябва да се борим за запазването на живота на минно-енергийния ни комплекс. Не само тук, а навсякъде.

Какви са приоритетите на ГЕРБ по отношение на гарантирането на сигурността в страната? Коя е най-голямата заплаха?

Това, което се случва около България в момента, не може да не ни безпокои. Ние закъсняхме не с месеци, а с години. И тук не визирам последните години. Сигналите за промяна в геополитическата обстановка не са от вчера. И български специалисти са ги поставяли на дневен ред, и то много преди ГЕРБ да бъде създадена. Пропускът е налице. Сега просто очаквам всички ние, българите, да се хванем за ръка и да направим всичко възможно, за да си опазим границите. Преди всичко това са български граници, а след това са европейски. Това са границите, които са ни завещани от дедите ни, те са ги пазили с цената на живота си и ние трябва да си ги опазим.

Най-голямата заплаха е в това да не успеем да постигнем единство на българския народ. 1396 година е черна в историята на България, защото българите са били разделени. Тогавашните политици са се мразели и не са можели да си говорят. Обърнете внимание, че никой от нас, включително и лидерът ни, не говори с омраза за другите партии. Никой от нас не говори за това, че другите партии са вредни, че трябва да бъдат едва ли не унищожени. Опитваме се да бъдем толерантни, опитваме се да бъдем добри, цивилизовани опоненти. Това е пътят, по който трябва да вървим. И така мисля, че ще успеем да преодолеем и голямата вътрешна опасност, каквато е популизмът.

Напоследък усилено се коментира намесата на Турция във вътрешната ни политика. Можем ли да считаме южната ни съседка за заплаха за националната ни сигурност?

Турция е наш съсед и ще продължи да бъде наш съсед. От една страна, с нея трябва да имаме внимателни отношения на добри съседи, същевременно не трябва да отстъпваме нито крачка от интересите на България. От друга страна, не можем да разглеждаме отношението на България с Турция, без да разглеждаме отношението на Турция с Европейския съюз (ЕС), защото България е негов члено. Трябва да сме лоялен член на ЕС. Тук вече е полето за изява на умни политици, на умни дипломати, на умната, но същевременно твърда защита на българския интерес. Нещо, което предците ни са доказвали, че могат да направят, въпреки широко разпространеното мнение, че едва ли не никога не сме имали дипломация. Това не е вярно. Само да подскажа, че и Съединението на България с Източна Румелия, и обявяването на Независимостта на България са плод на една изключително успешна българска дипломация.