Френското издание Le Figaro пише, че „в Европа по инерция се изразява безпокойство от сближаването на Турция и Русия” основно заради опасността Турция да се отклони от западната сфера на влияние. В същото време обаче Западът прави всичко възможно, за да сближи двете страни, подлагайки ги на продължителна публична демонизация и прекомерен „морален” линч в медийното пространство. Подобен процес се разви и по отношение на Русия и Китай. Много погрешни ходове от страна на САЩ превърнаха традиционната политическа мнителност между Москва и Пекин в стабилно партньорство, което западните стратези преценяват като остра заплаха за хегемониалните интереси на Америка. Основният провал на САЩ и Европа идва от свръхсамочувствието и усещането за изключителност, че те могат и трябва да контролират останалия свят, да му диктуват действия, а не да се разбират и договарят с него. Западът не успява да прецени правилно профилите на политици като Путин, Ердоган, Орбан и пр. Та дори и на самия Тръмп.

Това са политици от ново поколение, консерватори-националисти, които не могат да бъдат притискани по познатия начин. С тях можеш да разговаряш, но не можеш да ги притискаш. Защото тогава те предприемат неочаквани ходове, които в повечето случаи са успешни, тъй като са необичайни и страстни.

Турските медии определиха отношенията между двамата президенти Ердоган и Путин като исторически и с особено значение за Европа. „В последно време Европа не знае какво да прави и мисли безпорядъчно”, пишат турските издания, което подсказва, че Турция е много добре ориентирана за значението, което има за западния свят, съответно за западните интереси и страхове. Големият въпрос е дали Ердоган предприема стратегическо и дългосрочно добре осъзнато сближаване с Русия, или това е ситуационен избор, който лесно може да бъде подменен при подходяща разменна монета от страна на Запада – например кюрдската. В момента Ердоган се интересува основно да бъде ликвидирана кюрдската федерация в Северна Сирия, която заплашва да се превърне в държавно образувание, което по-късно неминуемо ще отправи териториални претенции и към Турция. Засега Русия остава устойчива и не се намесва в кюрдския казус, който така или иначе отдавна е под контрола на САЩ. Това без- действие обаче няма да устройва Ердоган задълго. Той ще опита да се договори с Тръмп. И ако Тръмп е по-комбинативен, би могъл да възвърне стария съюзник Турция сред американските приятели, като по този начин разтрогне крехкото партньорство между Русия и Турция.