Индийските власти отправиха призив към своите сили за сигурност да проявят сдържаност при протестите в щата Кашмир и да заменят огнестрелните с несмъртоносни оръжия. Напрежението в района ескалира след убийството на командира на местната групировка „Хизбул Муджахидин” Бурхан Вани на 8 юли. Макар да е определяна от Индия и САЩ като терористична организация, много от кашмирците и пакистанците смятат, че бойците в нея се борят за свобода. Поради тази причина ликвидирането на Бурхан Вани от силите за сигурност доведе до масови протести, при които бяха убити близо 50 души, а други 5000 са били ранени.

Териториалното владение на Кашмир е повод за сблъсъци между Ню Делхи и Исламабад от десетилетия. Както Индия, така и Пакистан има претенции към целия регион, макар да упражняват частичен контрол върху него. Районът е обект на жестоки военни сблъсъци от 1947 г. насам, когато двете страни успяват да извоюват своята независимост от Великобритания. Това парче земя, наречено от Бил Клинтън „най-опасното място в света” , е причина за четири войни и безбройни схватки през последните 70 години . Особено ожесточени са бунтовете от 80-те години на XX в., когато пропакистански и сепаратистки сили се опитват да се откъснат от „окупацията” на Ню Делхи.

След новоразразилите се протести ответният удар на Индия бе да наложи вечерен час.  Последваха смъртоносни сблъсъци със силите за сигурност. Въведено бе и информационно затъмнение – наложена бе временна забрана за отпечатване на вестници, а чуждестранните новинарски мрежи са блокирани. В Индия е ограничен и мобилният интернет в целия район, което означава, че възможните канали за комуникация са били сведени до използването на стационарни компютри с интернет.

Властите са направили контролно-пропускателни пунктове, а полицията е започнала да използва пистолети с едри сачми. Някои наблюдатели посочват, че най-разтърсващите картини са на кофите с вода, които местните изливат пред магазините си, за да отмият кръвта по улиците, както и превързаните очи на млади демонстранти, които са били ранени или дори ослепени от сачмите. Индия вече е заявила готовност да преосмисли използването на тези боеприпаси, макар често да обвинява Пакистан в това, че насърчава сепаратисткото вълнение в Кашмир.

Демонстрантите вече заобикалят традиционните канали на информация и използват друг „боен арсенал” – социалните мрежи. Кашмирците използват социални платформи, за да си организират заседания и да предават информация за протестите и за броя на жертвите, като призовават хората да даряват кръв там, където има остра нужда от това. Според поддръжниците на Бурхан Вани, причината за използването на социалните мрежи като канал за информация е, че в публичното пространство няма достатъчно достоверна информация. Те твърдят, че основните индийски медийни канали дезинформират обществото.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto