Навън вятърът броди по улиците на потъналия във вечерен мрак град. Витрините светят празнично. Днес е последната неделя преди Коледа, а годината е 1947-а. Хора, увити в дебели дрехи, бързат да се приберат у дома, награбили в ръце кутии с подаръци. В този последен месец от годината Лас Вегас е неузнаваем. Стандартният шум от ротативките е заменен от дрезгавия глас на Бинг Кросби, който романтично подсвирква и припява записания преди броени дни сингъл
THE CHRISTMAS SONG:
Everybody knows
A turkey and some mistletoe
Will help to make the season bright
Tiny tots with their eyes all a-glow
Will find it hard to sleep tonight!
В този период всички играят хазарт със сърцето на любимия човек. На седемнайстия етаж на хотел Golden Nugget в апартамент 1701 всичко е покрито с бели рози, а силуетите на огнените езици на пламтящите свещи галят кадифените тъмночервени тапети по стените. Върху спалнята две голи тела са в любовна прегръдка. Чува се мек мъжки глас, който простичко казва: „Не бързай, скъпа. И на това ще му дойде времето!”.
Тя обаче е настоятелна. Прокарва изящната си ръка по гърба му, а покритите й с яркочервен лак нокти оставят кървави следи по кожата му. „Груба си!” – казва той. А тя изхлипва престорено: „Щом ти не можеш да си тигър, тогава аз ще се превърна в звяр!”. Устните им се сливат, а нощта е недостатъчна, за да побере страстта и плътските желания между двамата. Когато сутринта се промъква през прозореца, изнемощелите от игра тела са отпуснати върху искрящобелите чаршафи. Той се пробужда, обръща се към любовницата си и прошепва: „Ава, ти си още дете, макар и на 25…”. Умислен се надига от спалнята и отива към банята. Пет минути по-късно той бясно мастурбира, надвесен над тоалетната чиния, когато при него нахълтва крехката му играчка от нощта. Настъпилият смут прераства в оглушителен скандал. Мъжът я удря през лицето със силната си десница, а ответният удар е огромен кристален пепелник върху главата. С кървяща уста, трепереща от гняв и уплах, тя се насочва към телефона в коридора. Набира някакви цифри, а секунди по-късно избоботва: „Ало, Ава Гарднър на телефона. Моля ви, пратете медицински екип в стая 1701! Мисля, че убих Императора на Америка!”. „Кого?” – недоумяващо питат от рецепцията. „Мисля, че убих Хауърд Хюз!” Медицинските екипи реагират светкавично и успяват да го изтръгнат от прегръдката на смъртта, защото през 1947 г. този мъж е не просто един от най-богатите хора на планетата, а е един от любимците на света. Хауърд Хюз е човекът, който сломява милиони женски сърца, мъжът, който превзема небето, промъква се в леглото на Катрин Хепбърн и Ава Гарднър, а името му се замесва в една от най-скъпите разузнавателни операции на ЦРУ по време на Студената война – операция Azorian. Това е една история за авиатора, милионер и плейбой Хауърд Хюз, който в едно от последните си интервюта казва: „Цял живот в леглото ми преминаваха жени и мъже, които се стремяха към върховете. Винаги съм ги разбирал и съм подхождал със снизхождение към тях. Благодарен съм на Бог, че никога не ми се наложи да правя свирки на някого, за да се превърна в звезда. Правил съм го, но само за удоволствие, защото имах огромния шанс да се родя на върха!”. Леонардо ди Каприо, който се въплъщава в ролята на Хюз във филма „Авиаторът” на Мартин Скорсезе, взел пет награди Оскар, отбелязва през 2004 г.: „Хауърд е най-голямата американска легенда! А животът му е приказка, за която братя Грим само могат да завиждат, че не са успели да разкажат!”.
Родилният писък на Хауърд разтърсва дома на семейство Хюз точно на Бъдни вечер през 1905 г. Край празнично подредената маса са се събрали татко Хари и мама Алин. И докато главата на семейството казва Господнята молитва, Алин усеща остра болка. Това е най-големият подарък в живота им. След дългогодишно очакване ето, че Бог ги удостоява с отроче. Обдаряват го с цялата си любов, но не го превръщат в разглезен хлапак. Тате има частен петролен бизнес, който го ангажира ежедневно, а г-жа Хюз не приема да влезе в ролята на детегледачка – тя преподава литература в градското училище. За малкия Хауърд се грижи дебелата мисис Мъри, съседката от негърски произход. Липсва й единият долен преден зъб, но това не й пречи да бъде добра надзирателка. За съжаление на фамилията обаче Мъри е лоша възпитателка – тя говори сковано английски, а общата й културна подготовка стига до брилянтно пеене на джаз. Вероятно затова Хауърд-младши ще развие абсолютна непоносимост към образователната система. Тръгването на училище за него е кошмар, който дълго няма да прости на родителите си. Бяга от часове, не чете книги и не решава задачи, формулите по химия и физика приличат на арабско писмо. Резултатите са повече от критични. Всъщност Хауърд изобщо никога не успява да завърши средното си образование въпреки множеството мерки, които родителите прилагат. Младият наследник понася самоотвержено шамарите на тате и сълзите мама. Единственото, което го вълнува, е играта в работилницата в задния двор на къщата. Там той прекарва по цели нощи в сглобяване на какви ли не машинарии. Едва на 11 години той конструира първия си радиоапарат, а на 12 години става градска звезда с техническото си изобретение – моторизиран велосипед. Любопитството на младия Хюз към света на техниката не стига до тук. На 14 той крои планове да се превърне в птица – разработва свой собствен модел парапланер. Първият опит за летене започва от покрива на фамилната къща и завършва със светкавично приземяване в съседския двор и счупен десен крак. Месец по-късно като подарък за рождения си ден Хауърд е на борда на истински самолет и получава първия си урок по пилотиране, за който след години продължава да си спомня: „Влюбих се в въздуха. Чувствах се като завоевател на небесното. Това е едно особено чувство на духа – хем си птица, хем човек. Имах чувството, че съм надхитрил Бог”. Току полетял за първи път обаче, Хауърд е връхлетян и от полета на любовта, който продължава повече от две години. В училище младият наследник на фамилия Хюз седи на един чин с бъдещия главнокомандващ на въздушните сили на САЩ през 50-те и 60-те години – Дъдли Шарп. Дъдли е симпатяга с леко криви крака, слаб и висок като Хауърд и също отвратен от училищните занимания. Във всеки свободен момент хлапаците са заедно, а най-голямата им страст е да ходят на конна езда. Първите белези на тяхното взаимно полово съзряване започват да се проявяват видимо. Непрестанната близост помежду им ги отвежда в съблекалнята на конната база, където прикриват и първата си целувка. Съзнавайки нередността на случващото се, те играят на криеница със света и собствените си желания. А в един личен разговор в заника на живота си самият Хюз споделя: „Знам, че това беше нередно, но, по дяволите, беше едно от най-истинските неща в житейския ми път”. За съжаление обаче превратностите на съдбата приближават Хауърд към първото му голямо сътресение. Младият Дъдли Шарп е оплетен в любовна интрига с още един член от семейство Хюз – мама Алин. Какво тласка Дъдли към прегръдките на възрастната г-жа Хюз, никой не знае, едно обаче е сигурно – на 24 декември 1921 г. Алин е бременна във втория месец от Дъдли. Тъкмо това й прегрешение я отвежда през март следващата година до гробищния парк в града. Тя умира вследствие на извънматочна бременност. Виновникът Шарп споделя всичко с Хауърд, а когато смъртта отнема Алин от света на живите, 17-годишният потомък на фамилия Хюз се затваря напълно в себе си. Не казва на баща си за изневярата на майка си, а депресията става неговата най-вярна любовница до края на живота му. Само след две години семейното огнище опустява напълно. В една дъждовна вечер умира и главата на къщата, старият г-н Хюз. Така на 19 години Хауърд остава пълен сирак и единствен наследник на семейното богатство, възлизащо на десетки милиони долари. Такава е ориста на младия Хюз – не само да бъде разочарован от игрите с момчетата, не само да бъде изключително красив и харизматичен, но и да бъде неприлично богат и много самотен. Алкохолното опиянение, авиацията и ездата са единствената му разтуха. Вкопчил се в тях още като дете, той свързва трайно живота си с тези три неща.
През 1924 г. Хюз е привлечен от обаятелността на младата г-ца Елла Ботс Райс, чиито успехи в конните надбягвания и заразителен смях го въвличат отново в същинската радост от живота. Бързо разразилият се флирт между двамата завършва с брак на 1 юни 1925 г., а в свое интервю Хауърд разказва: „Не знам как се влюбих в нея, но знам, че ми напомняше изключително на моята майка – слаба, с къдрава коса, с мек глас и изключително топъл поглед”. Обрекли се един на друг, двамата се отправят към преследването на мечтите си – заминават за Лос Анджелис. Първият човек, когото среща Хюз в този огромен град, е чичо си Рупърт, по това време той е на работа в машината за пари, наречена Metro Goldwyn Mayer. Тъкмо това е и пътят на Хауърд към света на киноиндустрията. Той се превръща в продуцент на десетки филмови хитове, в които ще изгреят звездите на множество актьори и актриси, проправили си път до обектива на камерата, преминавайки през спалнята на г-н Хюз, който на обвиненията за безобразния си подход винаги отвръща с думите: „Драги, който няма пари, за да си плати пробива, трябва да има хубаво дупе и да е изпълнен с желание за секс!”.
Скъпите коли, яхтите, бляскавите вечери, купищата подаръци и бижута са единствените неща, които поддържат брака на Хауърд. Елла изпълнява ролята на марионетка в ръцете на повелителя си, а нахалството му да води жени и мъже в спалнята за гости е само едно от малките изпитания, през които тя преминава. Но това все пак е нищо в сравнение с онова, което се случва през декември 1928 г. Навън улиците на града отдавна са обезлюдели. Часът е три след полунощ. Елла, загледана през прозореца на единадесетия етаж на златната си семейна клетка, захапва мундщука на цигарето си и засмуква поредната доза тютюнев дим. Пушенето е единственото, което я успокоява в часовете на самотуване. Лампите в апартамента са загасени, а светлините на града се отразяват в изпълнените със сълзи очи на г-жа Хюз. Не минава дълго време и сънят я спохожда и я кара да се отпусне в мекото кресло. Когато изгревът се провира през миглите й, тя се пробужда. Примъква се към семейната спалня, а когато отваря вратата, там е Хауърд с поредното си завоевание – непознато красиво момче. Този път Елла не успява да сдържи крясъците си. Самолетният гангстер обаче има непоносимост към женската истерия. Последвалият побой над Елла води до фрактура на долната й челюст и спонтанен аборт, тъй като Елла носи в утробата си първото и последно дете на Хауърд. Когато приключва болничното лечение, докторите са категорични: г-жа Хюз е с нарушени репродуктивни способности и не може да има повече деца. Ден по-късно тя събира целия си багаж и се завръща при родителите си. Три седмици след случилото се бракоразводното дело между двамата е приключено.
До драматичния удар с пепелника върху главата на жокея и продуцент Хюз, който голямата филмова звезда Ава Гарднър ще му нанесе, остават по-малко от две десетилетия. Време, в което ще се изгради митът Хауърд Хюз. Един мит, маркиран не само от големите успехи на богаташа, но и от личните му катастрофи. През 1936 г. той вече е създал големите касови филмови хитове като „Двама арабски конници”, „Дяволски ангели” и редица други, част от които му печелят и оскари. На 11 юли същата година Хюз е подкарал луксозния си автомобил, а до него е приятелката му и съмишленик в конната езда Нанси Бел. Алкохолът в кръвта, както и забавните истории, които Хюз разказва, примесени с кикота на Нанси, ги прави твърде невнимателни. Часът е 1 и 15 през нощта, когато върху капака на колата се озовава тялото на случаен пешеходец. Чува се тъп удар. След който Хауърд рязко натиска спирачките. Уви, късно е. Пешеходецът е загинал на място. През следващите 24 часа Нанси и Хауърд са тикнати зад решетките. Всички обследвания на случилото се сочат, че Хауърд е виновен, а алкохолът в организма му еднозначно разкрива причините за инцидента. Когато доказателствата са категорични, единствено силата на парите може да промени фактите. Така се и случва, лъжливи показания, изгубени документи и хиляди долари. Случаят е потулен, но рано или късно денят за разплата настъпва.
Още през 1932 г. Хюз поема и към една от най-големите си страсти – самолетния инженеринг. Основава гиганта Hughes Aircraft Company, който свързва тясно дейността си с правителствени поръчки за разработка на разузнавателни самолети, бомбардировачи, сателитни устройства за прихващане на вражеска информация, хеликоптери и още, и още. И не само това, Хюз се превръща в авиатора, който прелита около планетата за 91 часа, като подобрява съществуващия към 1938 г. рекорд с четири часа. Награждаван многократно за постиженията си във въздухоплаването, Хауърд си спечелва прозвището „въздушният император на Америка”, а приятелите му често го наричат простичко „човекът, който вместо сърце имаше самолетен двигател”. Самолетната страст на Хауърд го отвежда не само към върховете на славата, но и към няколко авиационни катастрофи. На 17 май 1943 г. той е ангажиран с изпитателни тестове на новия самолет Сикорски S-43, самолет амфибия, който става известен под името Baby Clipper. Рано сутринта заедно с две технически лица и приятелката си Ава Гарднър се качват на борда на летателния апарат. Издигането във въздуха е комфортно, неподсказващо никакви технически проблеми. Но тъкмо набрали височина, двигателят започва да пърпори дрезгаво, а командните бутони да отказват един по един. Опитността на Хюз не е достатъчна, за да спаси самолета. Бързото падане е катастрофално. Машината се сгромолясва с тътен във водите на язовир „Мийд” на 48 км от Лос Анджелис. Хауърд се разминава с тежка мозъчна фрактура, Ава Гарднър – с измокрени дрехи, изгубена лява обувка и размазано червило, а двамата техници изгубват живота си. Но Хюз не е готов да се откаже. Инвестира над 500 000 долара, за да възстанови машината и да я въведе в експлоатация. И успява. А това печели доверието на Белия дом към професионализма му въпреки сприхавия му характер. Хауърд е натоварен с разработването на специален модел за военновъздушните сили на САЩ – самолета Hughes XF-11. След двегодишни усилия идва времето за първия изпитателен полет. Този път обаче Хауърд е сам на борда. Денят е 7 юли 1946 г. Понеслият се във въздуха самолет в покрайнините на Лос Анджелис кръжи като истински кондор над града. Внезапен теч на масло обаче пагубно повлича туловището на машината към земята. Хюз реагира светкавично и прави опит да се приземи на голямо игрище за тенис. Но планът е осуетен от все по-бързо губената височина. Точката на приземяване е квартал Бевърли Хилс. Самолетът се разбива с гръм. Авиаторът бързо се отскубва от задушаващата прегръдка на коланите и избухналия пожар и изскача от машината. Минута по-късно самолетът експлодира. Смачкани ключица и гръден кош, седем пукнати ребра, перфорация на белия дроб, изместване на сърцето в дясна посока и трета степен изгаряния на 50% от кожата, съдрана горна устна – това са последствията за Хюз. Но все пак жив. Едномесечният болничен застой на легло, както и спомените за смъртта на майка му, причинена от извънматочната бременност, както и тази на баща му, предизвикана от сърдечна недостатъчност, карат Хауърд да предприеме неочаквана крачка. В началото на 50-те години той влага 2/3 от богатството си, за да създаде медицинския институт „Хауърд Хюз” в Маями, чийто основен фокус на занимание са фундаментални научни изследвания в областта на медицината. Днес това е един от водещите научни центрове, разполагащ с годишен бюджет за нови технологии от 1 милион долара и с годишен дарителски фонд в размер на 17 милиарда. През 2007 г. един от изследователите на института, Марио Капеки, заедно с двама други свои колеги печелят и Нобелова награда за медицина за откритията им, свързани с внасянето на специфични генни модификации при мишките чрез използването на ембрионални стволови клетки. Филантропското поведение на Хауърд Хюз не приключва с основаването на института. Още докато лекува обезобразеното си тяло, той изобретява познатата днешна форма на болнично легло с бутони за регулации на неговите отделни части и снабдено с десетки механизми за удовлетворяване на капризите на тяло със счупени крайници, изгаряния и др. Малко след изписването си от болницата в частен разговор с бившата си съпруга Елла той споделя: „Да беше ме срещнала сега. Вече мисля, че съм по-добър. А и по-грозен, и по-стар”. Инцидентът видимо преобразява Хауърд. Разкъсаната му устна сега е прикрита от фин мустак, а кожата му, макар и след десетки пластични операции, е покрита с множество белези, които ще припомнят на бурния г-н Хюз случилото се на 7 юли 1946 г. Той никога повече не успява да се завърне към предишния си начин на живот, а болките на плътта потиска с литри алкохол, редица опиати, в това число и прекомерни количества кодеин, към който развива зависимост, която бавно и постепенно го приближава към края. Публичните му появи стават все по-редки, а срещите с жени са всичко друго, но не и удоволствие. През 1957 г. на скромно тържество свързва живота си с филмовата звезда и красавица Жан Питърс. Тя е истинска щастливка. Хауърд отдавна е изгубил сексуалните си апетити, които преди са го отвеждали в обятията на Дейв Били, Бети Дейвис, Ава Гарднър, Оливия де Хавиланд, Катрин Хепбърн, Джинджър Роджърс, Джийн Тиърни и други. Той е всецяло неин, но не съвсем. Жан го дели с научните му разработки и империята, която е успял да съгради за 50 години и която трябва да управлява – кино, радио, телевизия, авиация, медицина. Сектори, в които е вложил милиони долари, а в края на 50-те години вече му носят печалба в размер на милиарди. Всичко това го превръща в мишена на Пентагона, задкулисните игри на властта и, разбира се, на ЦРУ. През 1974 г. ЦРУ забърква името на Хауърд Хюз в една от най-скъпите си тайни акции, операция Azorian, която струва на американския данъкоплатец 3,8 милиарда щатски долара. На 24 февруари 1968 г. руската подводница К-129, част от съветския тихоокеански флот, заедно с 98-членния си екипаж изчезва безследно. Опитите на съветските власти да открият изчезналия плавателен съд, на чийто борд има три балистични ракети с девет ядрени глави, са безуспешни. В същото време акциите по издирването са засечени от американския флот. След множество секретни операции истината е разкрита. ЦРУ под прякото нареждане на президента Никсън разработва тайна мисия по откриването на К-129. Стартира проектът Azorian. Точното местонахождение на излязлата от строй подводница е открито на дъното на Тихия океан, на 2890 километра от бреговете на Хавайските острови, на дълбочина 5000 метра. Подготовката на операцията отнема много време. Една от компаниите на Хауърд Хюз, а според някои и самият Хюз, е ангажирана с производството на Hughes Glomar Explorer, дълбоководен сондиращ кораб с уникално оборудване за работа на големи дълбочини. Корабът отплава към локацията на потъналата подводница на 20 юни 1974 г. Американските медии създават шумотевица около построената гигантска машина и задават безчет въпроси. Хауърд Хюз изтънчено обявява пред журналистите: „Това е кораб за издирване и добив на желязо-манганови конкреции по морското дъно”. Замаскирана с геоложкопроучвателни задачи, истинската операция се провежда тайно в международни води. От ЦРУ се надяват да се доберат до технологията на балистичните ракети, до секретна информация, даваща повече сведения за подводния военен свят на СССР. Цялата операция се снима, но успехът й е повече от съмнителен. Извлечените данни са оскъдни, Hughes Glomar Explorer успява да подеме само носовата част на подводницата, тъй като при опита за изваждане основният й корпус се разпада и потъва отново на дъното. Разиграва се огромен медиен скандал. Някой е проговорил. И до днес не се знае кой, но подхвърлената информация е достатъчна, за да подплаши службите. Те сменят името на операцията на „Дженифър” и дават трохи на медиите и заинтересования СССР. Според ЦРУ операцията е завършила с разкриването на телата на шестима от екипажа, чиито тленни останки са погребани с почести в океана, което е записано на видео. Какво още е разкрито, никой не знае въпреки големия обществен натиск. Едва през 2010 г. става ясно, че кодовото име на операцията е манипулирано и действителното й название е Azorian. Според някои всичко е било извлечено – балистичните ракети, ядрените глави. Според други балистичните ракети и оборудването си стоят на дъното на океана. Но все пак нещо е извадено, говори се за две торпеда с ядрени бойни части и някои други неща, представляващи интерес за американското военно разузнаване. През 1992 г. директорът на ЦРУ Робърт Гейтс предава на президента Борис Елцин видеоматериал с ритуалното погребване на телата на съветските военни, но на материала се виждат само две тела.
Оставащите години от живота на авиатора милионер са дамгосани от абсолютна самота. Съпругата му Жан Питърс се развежда с него, защото вече не може да понася налудното му поведение и зачестяващите му пристъпи на обсесивно-компулсивно разстройство, което е обладало цялото му същество. Още през 1930 г. Хауърд показва признаци на психично заболяване. В онези лудешки години той развива маниакална взискателност към големината на любимите си още от детството грахови зърна. Навсякъде той се разхожда със специална вилица в джоба на сакото, която използва при консумацията на грахова яхния. Вилица, която не позволява на най-дребните зърна да попаднат в устата му. В онези години, когато брилянтната му усмивка и пригладената му назад коса очароват всички, този му причудлив навик се възприема като някаква своеобразна игра. След катастрофата през 1946 г. обаче поведението на богаташа става все по-ексцентрично. В началото на следващата година той се затваря в частен киносалон за повече от четири месеца. Приседнал на едно от канапетата в пустата зала, освободил тялото си от досадните тъкани на дрехите, кръстосал крак върху крак, прикрил с длани гениталиите си, взрял се в белия екран пред себе си, той монотонно стене: „Искам да си родя дете!”. Всеки опит да бъде изведен от асистентите си от залата приключва със сърцераздирателен плач и огромни, търкалящи се по обгорените му скули сълзи. Не се къпе със седмици, не се подстригва, ноктите му стават почти драконовски. Единствената храна, която консумира, е шоколад и пилешко месо, а вместо вода и алкохол пие прясно мляко. Смрад на екскременти изпълва цялото пространство, а празните бутилки от мляко се запълват с урина. Хюз е полудял. Спи по няколко часа, а когато се разбуди от адските болки и лудото биене на сърцето си, е облян в пот. През април е връхлетян от истеричен пристъп, който завършва с разбита глава в стената и дълъг сън. Обгрижващият го персонал се възползва от ситуацията и го премества в луксозен апартамент в Beverly Hills Hotel. Постепенно започва да се възвръща към нормалността, а на следващата година се появява за първи път в публичното пространство. По-хубав и обаятелен от всякога. Единствено санитарите знаят за ада, разтърсващ душата му. В следващите няколко години той стабилизира цялата си империя от корпорации и търговски дружества, купува няколко хотела и парите потичат като река, за да изпълнят банковите му сметки отново. През пролетта на 1956 г. Хауърд организира шумно парти в една от крайградските си вили близо до Лос Анджелис. Тук са всички звезди, които е създал. Тук е и младата Мерилин Монро. Сред гостите са и братята Кенеди. Всички се забавляват под звуците на саксофона, примесени с удивителния глас на Ела Фицджералд. Разговорите продължават до четири през нощта, а Хюз успява да размени добра дума с всеки от своите гости. Когато един по един го напускат, никой от тях не знае, че го вижда за последен път. Хауърд се взира във водата, приседнал на любимия си люлеещ се дървен стол край басейна. Дълбоките очи, издаващи една особена тъга, се скриват зад набръчканите му клепачи. След малко икономът на вилата пристига с телефонна слушалка в ръката: „За вас е, г-н Хюз!”. Умореният авиатор поема телефона и бодро казва „Ало?”, а икономът намята господаря си с топло вълнено одеяло. Все още е пролет. „Хю, здрасти! Позна ли ме?” – чува се в слушалката отсреща. Обажда се Дъдли Шарп, приятелят му от детството. „Не успях да дойда, прости ми. Имах много служебни ангажименти!” Хауърд хвърля телефонната слушалка във водата и се отпуска назад в стола. През следващите двадесет години арогантният авиатор, претърпял тотална метаморфоза, се скрива за света. Образът му изчезва от таблоидите, а единствената му комуникация е по неотложни въпроси, касаещи бизнеса му, и то само през телефона. През зимата на 1975 г. се оттегля в дома си на Бахамските острови. Заедно със служителите, обгрижващи дома му, той се чувства добре. Островът, на който се издига палатът му, е само негов. Наоколо няма жива душа, а хранителните провизии пристигат всяка седмица с лодка от съседния по-голям остров. Тропическата гора, бъкаща от всякакви твари и птици, създава особено впечатление за райско кътче. Тук ритъмът на живот е друг. Телефонните разговори се провеждат между 10 и 12 часа всеки ден. Останалото време е изцяло обрамчено от песента на птиците и пърхащите крила на любимата на Хюз пеперуда Agraulis vanillaе. Нощите са разтворени в плясъка на вълните. Когато има сили, Хауърд се взира в печатарското мастило, полепнало по страниците на книгите в огромната библиотека. Книги, които като дете е пропуснал да прочете. В дъждовната утрин на 24 декември с лодката за доставки пристига неочакван гост. В света на Хюз отново нахлува Дъдли Шарп. Двамата не са се виждали от раздялата си през детството, от игрите в съблекалнята на конната база. След толкова години на отсъствие, носещи срама и сладостта от случилото се тогава, те отново се изправят един пред друг. И двамата са по на седемдесет години. Ръцете, треперещи от старост, погледите им, потъмнели, гърбовете им, приведени от тежестта на битието. „Честит рожден ден, Хю!” – прошепва Дъдли и се протяга да го прегърне. Хауърд не издържа, склонява другарски глава върху рамото му и оставя сълзите да изтекат. За двамата следват двете най-прекрасни седмици в живота им. Сутрините боси оставят следите си по пясъка на плажа, а след тях водата бърза да ги заличи. Следобед играят на изследователи и потъват в малката тропическа гора на острова. Ловят пеперуди, а после ги пускат. Обследват всяко милиметърче от флората и фауната. Вечерите – стаени на верандата, всеки взрял се в своята си книга, оставят залязващото слънце да пропълзи по лицата им и да изпълни бръчките им със светлината си. В началото на януари Дъдли напуска Хауърд. На прощаване наместо думи двамата си позволяват напуканите им устни да се докоснат за сбогом. Очите са пресъхнали, а сърцата им бият все по-бавно. За Хюз предстоят три тежки месеца, белязани от неистови болки, свързани с телесните травми. Блъскането с кодеин не помага. Писъкът на птиците и шепотът на вълните не успяват да го откъснат от болката. Единствено люлеещият се стол и зареяният в книгата поглед го отвличат за кратко от плътта и нейните капризи. На 5 април 1975 г. тъкмо при залез слънце тялото на Императора на въздуха се отпуска безвъзвратно, за да бъде сковано от смъртта. В скута на Хауърд Хюз остава разтворена, започнатата само преди няколко часа книга „По следите на изгубеното време”...