Във връзка с назначаването на служебното правителство от Румен Радев в медиите се завъртя една добре позната листа от „заподозрeни”. Изсипаха се един куп познати лица от близкото и по-далечното минало. Естествено, българите се разделиха на групи и започнаха да оплюват повечето от „предложените” за министри. Някой видял някого да се снима с определени лица и от това прави фундаментални изводи!?! Това е вредно за България. На изборите всеки един от нас държи за 30-ина секунди властта в свои ръце. После я делегира на своя избраник. Това е! После въпросният ваш избраник упражнява делегираната власт до следващите избори. Избраникът на повечето от вас кадрува в държавата, в правителството или кметството. Такава е технологията. Така функционира демокрацията. Въпросът е как ние си избираме своя кандидат, за когото гласуваме. Мнението ни се формира с помощта на информацията, която знаем от медиите за кандидатите за президенти, депутати, кметове и други. Получаваме информация и от слухове по информационните канали „една жена каза”, „очевидец” или съсед, който познава човека „лично”. Интелигентните хора филтрират информацията с помощта на своя ум, професионален и жизнен опит. Забелязал съм, че старите хора по българските села притежават удивителна интуиция по отношение на хората. Но никой не се съветва с тях по държавните кадрови въпроси.

Нали разбирате, че ние всички участваме чрез нашите избраници в два етапа, първо, непосредствено при избирането им в Народното събрание, а после опосредствено в правителството при кадруване от страна на тези, които са спечелили благодарение на нашия вот изборите. И ни управляват за 4-5 години. Всички бяхме свидетели на позорния провал на персона, която ни бе държавен глава. Но повечето от нас гласуваха за тази персона на президентските избори. На кого да се сърдим? На персоната или на нас? Нима в интернет не излезе информация, че той има поставен черен печат в своя паспорт от германските власти? Това се нарича в специалните служби „компромат”. Но в контролираните български национални медии не излезе нищо по този въпрос. В българските интернет сайтове обаче излезе. Служителите от специалните служби разбират за какво говоря. За останалите, ще кажа, че това означава, че има голяма вероятност персоната да има „картонче”, ама не в българското ДС, а в някоя демократична „съюзническа” специална служба. Тоест ако имаш „картонче” в български специални служби и си защитавал съгласно действащата Конституция на България своята Родина, днес не можеш да служиш на страната си. А ако нямаш „картонче”, то си твърде подходящ – като Даниел Митов. „Добър” избор, нали?!

След 1989 година бе разработена перфектна технология за кадруване в президентството, НС, МС и общините в страната. Създадена бе мрежа от НПО-та, предимно финансирана от Джордж Сорос, която работи в синхрон с неоконите в САЩ. Формулата е „тука има, тука няма”. При възможност даден ключов пост в страната да бъде зает от експерт, който е независим и ще защитава българските национални интереси се включват медийните „лайномети”. Той се оказва с „картонче” в ДС, свързан с „комунистите”, от обкръжението на Тодор Живков или в крайна сметка е ходил в Москва и е агент на Путин, или пък баща му е от военното разузнаване. По този начин избраният от външен фактор кандидат заема ключовия пост, след като му се „разчисти” терена от конкуренцията. За да няма объркване, посланик на „дружеска” нам страна казва на съответния български премиер: „Лицето Х трябва да бъде назначено или за външен министър, или за министър на отбраната”. Нещо неясно?

Или друг случай. Подбира се посланик за ключова западна столица. Има няколко кандидатури на истински професионалисти. Неудобните винаги се „отстрелват” медийно като агенти на ДС, или офицери от военното разузнаване или Първо главно управление (външното разузнаване). Важното е да бъдат залети с медийна помия от лъжи и полуистини и да се настрои общественото мнение срещу тях. Да бъдат публично дискредитирани. Професионалните им качества никой не иска да обсъжда. В повечето случаи това са честни българи, които са служили единствено и само на българските национални интереси. По-ясно казано, не са успели досега да ги вербуват от някое чуждо „дружеско” разузнаване. Та затова не могат и да се подредят като агенти за влияние във властта. В крайна сметка в описания случай за посланик във въпросната столица замина мой колега, който бе близък на Тодор Живков. Но! С правилни „евроатлантически” виждания. Е, естествено за такива хора никога не излиза нищо от Комисията по досиетата.

Умело през последните 27 години бяха подменени понятията. Постоянно се внушава, че да защитаваш българските национални интереси значи да служиш на Владимир Путин, да си кагебист, да си човек на ДС, да си сталинист, да си болшевик и всичко друго, което може да ви дойде на ум. Обратно. Да служиш на чужди национални интереси означава, че си защитник на българските национални интереси. Е, по тази логика стигнахме до назначаването на одиозни фигури като Даниел Митов и Николай Ненчев за министри. Но ние сме тези, които си ги избираме опосредствено като гласуваме по определен начин на поредните парламентарни избори.

За уж демократичната селекция на изборните длъжности в страната, която в крайна сметка обслужва чужди интереси, се грижи добре платен „информационен спецназ”. Забавлява ме фактът, че основните остриета срещу бившите български специални служби са предимно личности, които са кандидатствали за работа в ДС или военното разузнаване и не са ги одобрили кадровиците поради липса на съответни качества за служители. Някои от тях даже са кандидатствали за поста директор на затвора в Стара Загора. Но не са ги приели пак поради липса на качества. Подобни фигури са отлични „инструменти” в ръцете на чужди служби, които гонят своите задачи на българска територия. Има и комични случаи. Един мой колега при две проверки по линия на Комисията по досиетата се оказа първия път, че има „картонче”. После той се „евроатлантизира” и втория път се взеха мерки – и той се оказа „чист”. Смешно и трагично. В крайна сметка след 27 години се оказа, че при битката за високоотговорни постове в българската държава често се състезават кандидати с „картонче” в бившите български специални служби и такива, които по редица контраразузнавателни признаци имат „картончета” в чуждите специални служби. Предпочитани са „чуждите”, тъй като страната ни има всички белези на протекторат.

Затова днес сме с това тягостно настроение и усещане, че нямаме качествени хора. Но в действителност имаме. От всички партии – ГЕРБ, БСП, НДСВ, ДПС и други. Подходът винаги трябва да бъде индивидуален. Търсенето на колективна вина винаги ще ни нарежда сред почитателите на Хитлер. Партия, която в своята политическа програма обявява, че трябва да бъдат лустрирани цели категории от българското население, работи срещу българските национални интереси. Слугува на чужди интереси. Необходимо е да търсим национално обединение и помирение. Само така ще тръгнем напред. Трябва да се скъса веднъж завинаги с насъскването на българите едни срещу други. Трябват смели държавници, които да започнат ново говорене, с нов дебат и с нови цели пред България. Бъдете здрави!