Съединените щати и Европейския съюз водят необявена война срещу Сирия, Иран и Русия, по-известна като „икономически санкции”. В резултат на прилагането на тази ужасяваща тактика през 90-те години повече от милион иракчани загубиха живота си, без да бъдат събудени каквито и да било притеснения в общественото мнение на Запад. Днес тя продължава да бъде използвана срещу всяка държава, която отказва да се поддаде на доминацията на еднополярния световен ред.

В миналото, конвенционалната военна стратегия включваше обсадата на даден град или държава. По този начин врагът бива поставен в изолация, ограничава се достъпът му до неговите ресурси и той е изложен на недоимък, а накрая бива победен. В Европа Католическата църква остро осъди тази тактика, определяйки я като престъпна, заради това, че първо измира цивилното население, а чак след това бива нанесен удар на военните сили.

Днес конвенционалните войни включват „икономически санкции”, които се използват със същите цели. В периода 1990-2003 г. санкциите наложени от Съвета за сигурност на ООН спрямо Ирак са довели до смъртта на повече от милион души. Всъщност, това е война, водена от банкери в името на институция, чиято цел се предполага да бъде утвърждаването на мира по света.

Твърде вероятно е някои от държавите, които са гласували в подкрепа на тези санкции, да не са били наясно с техния обхват и последствия. Онова, което е сигурно обаче е, че когато някои членки на Съвета за сигурност поискаха свалянето на санкциите, САЩ и Великобритания се възпротивиха на предложението. След като редица служители на международни организации бяха уволнени заради участието им в избиването на повече от един милион иракчани, ООН започна да обмисля как да направи така, че санкциите да бъдат по-ефективни, с оглед на поставените цели. С други думи, да се гарантира, че санкциите ще засегнат само политическия и военния сектор, а не гражданския. Говореше се дори за „целеви санкции”. Независимо, че са правени многобройни изследвания по темата, досега никой не е успял да приложи такива санкции, които да засегнат само политическото ръководство, без да се отразят на населението.  

Ефектът от санкциите зависи от това как правителствата интерпретират текстовете, с които те биват въвеждани. Например, много от текстовете предполагат прилагане на санкции за продукти, които могат да бъдат използвани както за цивилни, така и за военни цели, което само по себе си отваря поле за различни интерпретации. Износът на определен вид оръжие, например пушки, за дадена държава може да бъде забранен, защото това оръжие може да бъде използвано освен за лов и за военен конфликт. Но бутилка вода може да утоли жаждата, както на един войник, така и на една майка. Ето защо, един и същи текст, в зависимост от политическата ситуация и волята на правителството, може да доведе до тотално различни резултати.

Положението се усложнява още повече, от това, че законните санкции на Съвета за сигурност биват подсилвани от незаконните санкции на САЩ и ЕС. Всъщност, някои държави или междудържавни организации могат законно да прекъснат търговските си отношения с други държави, но не могат да въведат едностранни санкции без да водят война. Терминът „санкция” оставя усещането, че държавата, която е неин обект е извършила някакво престъпление. Това важи за санкции, въведени от Съвета за сигурност, но не и за тези въведени от Съединените щати и Европейския съюз. Това, което правят те е чисто и просто война. След Британско-американската война от 1812 г., Вашингтон създаде Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC), чиято цел бе да предвожда войната на белите якички. Напоследък, страните, които са обект на санкции, са на прицела не на ООН, а единствено на САЩ и ЕС. Това са Сирия, Иран и Русия – страните, които се борят с подкрепяните от Запада джихадисти.

Повечето санкции нямат пряка връзка с водената в момента война срещу Сирия. Санкциите срещу Дамаск са свързани с подкрепата от страна на ливанската „Хизбула” и палестинската „Хамас” (която след като се присъедини към Мюсюлмански братя, вече не подкрепя сирийското ръководство). За тези срещу Иран се твърдеше, че се въвеждат заради ядрената му програма, въпреки че тя бе стартирана преди 30 години от аятолах Хомейни. И така, санкциите продължават да се налагат, независимо от сключеното споразумение между групата 5+1 и Иран, което се предполагаше, че ще разреши един на практика несъществуващ проблем. А санкциите, които бяха наложени заради присъединяването на Крим към Русия, с което бе отхвърлен нацисткия преврат в Киев, бяха квалифицирани от НАТО като „демократична революция”.  

Най-строги са санкциите спрямо Сирия. Доклад на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси отбелязва, че заради начина, по който САЩ и ЕС интерпретират текстовете, много сирийци са лишени от лекарства и храна. Много медицински продукти са забранени, заради възможна двойна употреба, а вносът на храна не може да бъде осъществен, тъй като плащанията през международната банкова система не могат да бъдат осъществени. Независимо, че сирийците не са в толкова катастрофално положение, в каквото бяха иракчаните през 90-те години, това все пак е една война срещу народа на Сирийската арабска република, водена с финансови и икономически средства от САЩ и ЕС, чиито намерения са да убиват!

Източник: Voltairenet
Превод: Антоанета Киселинчева