Принцът престолонаследник, който има само една жена, не пие, не пуши и иска умерен ислям, е готов да мине през трупове, за да наложи волята си. Това е надпревара с времето и може да не му стигнат силите, за да отвори саудитското кралство към света.

Принц Мохамед бин Абдулазиз бин Салман ал Сауд е днес силният човек в Близкия изток. Наричат го реформатор със замах, мащабен визионер, енергичен предприемач, импулсивен тиранин и дори „страдащ от фиксация върху Иран стратег”. Въпреки че допреди две години той бе абсолютно неизвестен, 24% от читателите на списание TIME го обявиха за „Човек на годината” в класация, която оставя Путин и Меркел на пета позиция, а него нарежда пред Макрон и Доналд Тръмп. През 2013 г. списание Forbes Middle East обяви Мохамед бин Салман за „Личност на годината” заради дейността му в подкрепа на младите и амбициите му да реформира най-консервативната монархия в света. Престолонаследникът на Абу Даби принц Мохамед бин Зайед ал Нахаян е негов ментор, а със зетя на президента Тръмп Джаред Къшнър са добри приятели и досега са се срещали четири пъти. През юни 2017 г. принц Салман беше определен за престолонаследник и веднага демонстрира, че не се вписва в традиционните представи за човек, който седи на престола, но изобщо не управлява. Напротив, той започна да управлява още преди да е стигнал до престола. Светкавичната му кариера е свидетелство, че добре познава уроците от историята на дома на Ал Сауд: успехът е гарантиран, ако успееш да получиш колкото се може повече постове, докато баща ти управлява. Принцът престолонаследник прави това много енергично, безкомпромисно и най-вече бързо, защото крал Салман ал Сауд е тежко болен. А още поне 100 принцове също могат да имат законни претенции към престола. Само за две години той демонстрира завиден размах, естествено, с пълната подкрепа на краля:

- Бащата крал му повери армията още преди да навърши 30 години;
- Зае позицията началник на кралския двор и контролира достъпа до краля;
- От юни 2017 г. е престолонаследник, след като досегашният титуляр и син на покойния крал Абдула бе освободен от поста вътрешен министър и бе поставен под домашен арест;
- През юли 2017 г. постави вътрешното министерство под контрола на комисия, която е под мониторинг лично на краля, тоест под свой мониторинг;
- Освен това е президент на Съвета за икономика и развитие и автор на амбициозния проект „Визия 2030”.
- Не на последно място – най-голямата публична компания в света Saudi Aramco, оценявана на 1,5 трлн. долара (а според принц Салман струва дори 2 трлн. долара), също е под негов контрол.

ВЪРХОВНИЯТ ЛИДЕР

Принц Мохамед бин Салман ал Сауд е роден на 31 август 1985 г. Майка му е принцеса Фахда бин Фалах бин Султан бин Хатлин и е внучка на вожда на племето Аджман – Ракан бин Хатлин. Тя е третата жена на крал Салман, който има 13 деца от три жени. Не е учил в западен университет и не знае английски, има диплома за юрист от университета „Крал Сауд” с втори по ред най-висок успех. Създава няколко фирми и започва частен бизнес, но бързо се преориентира към политиката. Започва не особено скромно, направо като генерален секретар на Съвета за конкуренция, специален съветник на председателя на фондация „Крал Абдулазиз” и член на Борда на опекуните на Дружеството за развитие „Албир”. Като част от своята благотворителна дейност създава фондацията за филантропия MiSK, която насърчава образованието, четенето и иновативното мислене на младите, като развива различни бизнес програми. Според саудитския журналист Джамал Хашоги цялата му досегашна шеметна кариера е подчинена на желанието му да управлява въпреки младостта си и напук на традициите на кралството, в които се почитат геронтофилията и консенсусът и всеки принц, който не е навършил 60 години, е обвиняван в липса на опит. Но принц Мохамед се оказва много по-проницателен, обигран и хитър дори от своя дядо Абдулазиз бин Сауд, създателя на Кралство Саудитска Арабия през 1932 г. „В Саудитска Арабия се налага интересна форма на диктатура – коментира Джамал Хашоги, който живее в изгнание в Лондон. – Бин Салман се превръща във „върховния лидер” на страната и това е уникална титла, която сега се използва единствено в Иран, най-големия враг, и в Северна Корея, най-изолираната държава.”

КАК СЕ ПРЕНАПИСВА ИСТОРИЯ

Принц Мохамед бин Салман е промяната, която още повече заплита сложния възел на наследствената традиция в кралството. Баща му, сегашният крал Салман, е син на Абдулазиз бин Сауд, основателя на съвременна Саудитска Арабия, управлявал до смъртта си през 1964 г. Семейството на династията Ал Сауд, дала името на Саудитска Арабия, се крепи основно върху осем фамилни клона – Ал Шейх (основателите на уахабизма), Ал Сауд, Ал Али, Ал Джилюви, Ал Рашид, Ал Сулайм, Ал К. Судайри, Ал Сунаян, и наброява 15 016 кралски членове. Според оценка на американски експерти богатството на кралското семейство възлиза на 1,3 трлн. долара. През последните шест десетилетия короната винаги е била наследявана между синовете на крал Абдулазиз. Принц Мохамед ще бъде първият внук, който ще се качи на престола, заобикаляйки традицията и изпреварвайки живите братя на баща му. Това само по себе си е истинска революция, която New York Times обяви за „саудитската Арабска пролет”. Естествено, този процес няма да мине без драми, след като покойният Абдулазиз е имал 104 деца, от които 45 синове от 22 жени, 31 от синовете са все още живи и имат напълно законни основания да претендират за престола. В случай на смърт на крал Салман другите принцове от семейството – на първо място синовете на крал Абдулазиз бин Сауд – напълно основателно биха могли да оспорят правото на принц Мохамед бин Салман за престола, тъй като принципът за предаване на властта от един син на краля на друг е установен от самия Абдулазиз ал Сауд, а изборът сега падна върху принц Мохамед само защото баща му е крал, макар че Абдулазиз има над 1000 внука. Никога досега в историята на кралството не се е стигало до насилие в борбата за власт. Кралят лично избира престолонаследника от своите най-близки роднини и след това всички приемат избора му. При това той може непрекъснато да променя предпочитанията си, което се е случвало многократно. След като идва на власт през 2015 г., крал Салман първоначално следва традицията и обявява за наследник своя кръвен брат Мукрин бин Абдулазиз, роден през 1945 г. Но впоследствие той се оказва неподходящ, тъй като майка му дори не е била съпруга на крал Абдулазиз, а негова наложница, при това от йеменски произход, и се е казвала Бараки ел Йемени. През април 2015 г. крал Салман го отстранява от поста първи вицепремиер (кралят по традиция е глава и на правителството) и го лишава от позицията на престолонаследник. На негово място е назначен племенникът на крал Салман принц Мохамед бин Найеф бин Абдулазиз, чиято майка Джавхара бин Абдулазиз бин Мусаид ал Джилюви е от разклонение на двора на Сауд и следователно той е наследник по кръвна линия. Мохамед бин Найеф заема поста министър на вътрешните работи, защото е посещавал курсове на ФБР и е преминал тренировка по борба с тероризма в Скотланд Ярд. Но пък няма никакво солидно образование, учи малко в колежа „Люис и Кларк”, но така и не получава диплома. Той просто е олицетворение на старите традиции за предаване на наследството по старшинство между абдулитите, синовете на крал Абдула. Като престолонаследник принц Мохамед бин Найеф става жертва на няколко опита за покушение от терористи на „Ал Кайда” и влиза в световната енциклопедия на тероризма като първата жертва на т. нар. „имплантирана бомба” (Body Cavity Bomb, взривно устройство, хирургически имплантирано в тялото на атентатор самоубиец). Терористът загива, но принцът е само леко ранен. Така или иначе през юни 2017 г. крал Салман отново променя решението си и сменя принц Мохамед бин Найеф от поста министър на вътрешните работи и наследник на престола. Сега кралският пост е запазен за сина му Мохамед бин Салман, който на 29 години става най-младият министър на отбраната в света и първият от „следващото поколение”, а не от кръга на потомците на Абдула. Което означава, че абдалитите вероятно ще реагират и ще се опитат да осуетят тази промяна. Така кланът Найеф е отстранен от властта в началото на ноември, същата съдба застигна и клана Абдула. Кланът Салман контролира сега властта в Саудитска Арабия и хилядите останали кланове зависят от благоволението и опекунството на Салман. Другите няма да останат дълго безучастни към пресъхването на източниците на тяхното благополучие. „Това е смъртоносен удар срещу старата система”, коментира бившият американски посланик в Рияд Час Фриймън: „Край. Цялата власт сега е концентрирана в ръцете на Мохамед бин Салман”. Кралят винаги е следял за добрия тон в семейството, ориентирайки се според племенните закони и родствените традиции. Винаги е имало върховенство на геронтокрацията и с най-голямо влияние са се ползвали принцовете от поколението на краля, най-възрастните издънки от клана. Въпреки че разполага с огромни пълномощия, саудитският монарх не е всемогъщ. Реално властта принадлежи на клана Сауд, който наброява над 1000 принцове с основателни претенции да управляват, тоест става дума за многоброен род и без единомислие трудно може да се удържи властта. Десетилетия наред в кралското семейство консенсусът се поддържа с помощта на система за „поощрение и възмездие” и чрез Съвета за вярност от 34-ма души, който следи за добрия тон и благоприличието, както и гарантира, че разпределението на постовете в кралството ще се осъществява равномерно и според своеобразни поредни номера в семейната йерархия. Сегашният крал Салман, преди да тръгне към престола, е едва син №25 на крал Абдулазиз бин Сауд, но майка му е судайритка. Хаса ал Судайри е четвъртата съпруга на краля, но нейният род е особено влиятелен и от него е майката на крал Абдулазиз бин Сауд. Поради това по традиция основните наследници се излъчват от „Седморката Судайри” – седемте деца на крал Абдулазиз бин Сауд от брака с Хаса ал Судайри. От три века принцовете от рода Сауд се женят за жени от рода Судайри и така с годините судайрите се налагат като най-влиятелния клан в държавата, защото те раждат принцовете и кралете. Кариерата на самия принц Мохамед бин Салман изобщо не е впечатляваща, защото всичко, което е постигнал досега, дължи изключително само на баща си. Освен това политическите му инициативи търпят пълен провал на всички фронтове: от войната в Йемен, която струва на хазната всеки ден по 200 млн. долара, през подкрепата за бунтовниците в Сирия, противопоставянето с Иран, унижението от Хизбула в Ливан и фиаското с Катар. Считат принц Мохамед за умен и решителен стратег, който има сериозно влияние върху своя баща крал Салман. Като най-укорителни недостатъци се сочат прекалената му импулсивност и липсата на контакт със западния модел на образование. Принцът е прекарал целия си живот само в Саудитска Арабия, не е имал контакти със западната демокрация, пък и не е привърженик на радикални демократични реформи. За разлика от другите принцове има само една жена, има визия за бъдещето и разработва и осъществява амбициозни иновативни проекти. Засега успява да спечели предимство, но дали ще бъде така и в бъдеще е трудно да се предвиди. Саудитска Арабия е затворено общество и не е възможно да се прогнозира бъдещата ситуация в страната само от позициите на европейската политология. Макар че западните медии фокусират вниманието си върху принц Мохамед бин Салман като амбициозен реформатор и радикален революционер, голяма част от аристократите в рода не споделят тази гледна точка. Това е причината той да предприеме безпрецедентната чистка на 4 ноември, само три месеца след като бе посочен като наследник на баща си крал Салман.

РЕВОЛЮЦИЯТА ОТ 4 НОЕМВРИ

На 4 ноември принц Мохамед направи решителна крачка към престола, като показа на своите конкуренти къде им е мястото, след като арестува и затвори в „златна клетка” над 200 души по обвинение в корупция – сред тях 4 министри, 11 принцове и 38 бизнесмени. Не стана особено ясно защо принцът действа така: дали за да елиминира опозицията срещу себе си като преход към престола, или за да предотврати реално надвиснала заплаха за амбициите му. Макар да няма официална информация, все по-упорити са слуховете, че крал Салман вече има един инсулт, страда от старческа деменция и болестта на Алцхаймер. За да изпревари събитията, принц Мохамед бин Салман отдавна се е приготвил за кръгова отбрана, като последното му изобретение е създаването на странната Комисия за борба с корупцията, естествено, оглавена от него самия. И още на втория ден след създаването й той се зае да прочиства редиците на абдалитите (родствениците на покойния крал Абдула), обвинявайки ги в злоупотреба с държавни средства, например при ликвидиране на последиците от наводнението в Джеда през 2009 г. или при преодоляване на последствията от камилската треска (Близкоизточният респираторен синдром – MERS) през 2012 г. Впечатлява не само размахът, с който действа принцът, но и безпрецедентната публичност, с която отстранява конкурентите. Никога досега кралското семейство не е изнасяло на показ своите задкулисни игри и не си е позволявало да пере пред очите на народа кирливите ризи от дома на Ал Сауд. Но според политолозите в това няма нищо изненадващо и действията на принц Салман са напълно очаквани. Той има постове и сериозна власт в кралството, но за да се възкачи на престола, се нуждае от формално одобрение от мнозинството членове на кралското семейство. А против него са доста принцове и най-вече милиардерите от западната провинция Хиджаз, която е икономически, социално и културно най-развита с градове като Мека, Медина и Джеда, които и без това се отнасят с презрение към бедуините от „изостаналата” Недж със столицата Рияд, както и богатата на петрол Източна провинция (Аш Шаркия) с преобладаващо шиитско население, което симпатизира на Иран. Против принц Мохамед бин Салман са и религиозните лидери от Съвета на улемите, които са част от политическото управление от основаването на кралството, но които той иска сега да маргинализира, обявявайки се за по-умерен ислям. Разбира се, крал Салман би могъл да намали риска, като предаде престола предварително с оправданието за сериозни здравословни проблеми. Но абдикирането е въпрос на чест и самият крал помни как той е оглавил бунта в началото на 60-те години, за да предизвика крал Сауд да се откаже от престола. Сега отново под съмнение се поставя целият механизъм за предаване на властта и тъй като се очаква принц Салман да замени баща си през първата половина на 2018 г., престолонаследникът очевидно е длъжен да осъществи тази чистка отрано. За него най-важно е да отстрани от пътя си най-сериозното препятствие – синовете на бившия крал Абдула – Турки бин Абдула, бивш губернатор на Рияд, и Мутаиб бин Абдула, който като командващ Националната гвардия (бедуинската племенна армия ихуани) би могъл да превърне институцията в алтернативен център за съпротива, при положение че принц Мохамед не получи необходимата подкрепа. Дори нещо повече, като първороден син на покойния крал принц Мутаиб има всички основания да претендира за престола. Сега той вече е елиминиран, един сериозен конкурент по-малко. Сред арестуваните също така е и главнокомандващият ВМФ адмирал Абдула бин Султан бин Мохамед ал Султан. Сред задържаните са и принц Ал Уалид бин Талал, най-богатият бизнесмен в кралството, 46-и по богатство според Forbes с 18 млрд. долара, Уалид ал Ибрахим, президент на медийната групировка MBC (Middle East Broadcasting Center), бившият президент на Saudi Telecom Co. Сауд ал Давиш, министърът на финансите и член на Борда на директорите на Aramco Ибрахим ал Асаф, министърът на икономиката и планирането Адел бин Мохамед Факих, който по ирония на политиката е близък приятел на принц Мохамед. Факих е заменен с друг приятел на принца, Мохамед ал Туваджири, досегашен заместник-министър. Това се прави с очевидната цел да бъде демонстрирано, че става въпрос за принципна позиция, а не просто за лов на вещици или разчистване на сметки. Но остава усещането, че това е активна пиар акция, защото например Ал Туваджири като бивш банкер от HSBC Holdings е част от реформисткото обкръжение на принц Мохамед, има доста радикални идеи и с неговото назначаване за първи път в страната ще бъде въведен ДДС на стоките и ще продължи орязването на субсидиите – основни мерки от програмата за икономии на правителството. Сред арестуваните е и бившият шеф на Кралския съвет Халид Туваджири, който може да оказва влияние върху принципа за предаване на престола. Тоест престолонаследникът има намерение да реформира начина, по който е устроена системата за управление в Саудитска Арабия. При арестите се стигна дори до престрелки, в които имаше и убити, като младия принц Абдулазиз бин Фахд, който едва ли е случайно, но отговаряше за финансирането на фалиралата компания Saudi Oger Ltd. на ливанския премиер Саад Харири. Ден по-късно при странна катастрофа с хеликоптер загина и принц Мансур бин Мукрин, съветник на попечителя на Двете Свещени джамии с ранг на министър. Той е син на принц Мукрин бин Абдулазиз, бивш директор на Саудитската разузнавателна агенция, който също е престолонаследник. След тази първа стъпка вероятно ще има продължение и то може да е радикално. Възможно е да продължат мистериозните „нещастни случаи”. През последните две години трима саудитски принцове, които не са в така наречената „напреднала възраст” и не са на прага на смъртта, изчезнаха безследно. Това, което ги обединява, е едно: те бяха активни критици на саудитското правителство и на начина, по който крал Салман управлява страната. Поради това живееха в Европа, далеч от кралския двор в Рияд, но за кратък период от време един по един изчезнаха от луксозните си имения и от тогава от тях няма и следа. Слуховете твърдят, че са били отвлечени, върнати в Саудитска Арабия и от тях вече няма ни вест, ни кост. Засега обаче престолонаследникът се опитва да бъде по-скоро прагматичен, отколкото експулсивен. Той не хвърли конкурентите си в затвора, а ги настани на пълен пансион в петзвездния SPA център Ritz-Carlton Riyadh с градини, плувни басейни и боулинг. Но гостите няма да могат да се насладят на удобствата му, защото се подлагат всекидневно на мъчения, а не на SPA процедури. Естествено, само непокорните. След известно време принц Мохамед бин Салман ще ги освободи, но при две условия: или като си „признаят” вината (като си откупят свободата), или като му признаят безпрекословно правото за трона. Процедурата изглежда напълно легална: след ареста и настаняването в хотела главният прокурор представя на всеки задържан сметката за това „колко пари е откраднал от хазната”. Който се съгласи да си върне „дълга”, ще може да напусне, а който откаже и заплашва да докаже невинността си в съда, ще остане под арест, докато престолонаследникът пожелае това. Очакванията са по време на ареста да бъдат събрани от корумпираните над 100 млрд. долара. Официално обявената цел е да бъдат върнати в хазната „откраднатите” от абдалитите държавни средства, възлизащи на 800 млрд. долара, и така да бъде напълнен отново „резервният фонд”, където са останали „само” 475 млрд. долара от общо 770 млрд. долара преди две години. А това са парите, с които реално работи държавната администрация. Арестите са предупреждение, че когато дойде на власт, принц Мохамед ще изисква и ще настоява за пълна лоялност. Освен това целта е да демонстрира пред младите саудитци, че е готов да защитава техните интереси, а те сега са убедени, че саудитският елит не зачита законите. Той не е забравил медийните разкрития от 2015 г., когато обяви съкращенията в бюджета, прекратяване на договори за десетки държавни поръчки и намаляване на заплатите на чиновниците, а 25 часа по-късно той самият си купи от руския „крал” на водка „Столичная” Юрий Шефлер регистрираната на Бермудите суперяхта Serene за 500 млн. долара! Освен това заради антикорупционната акция се появиха обвинения, че престолонаследникът е действал безразсъдно, тъй като арестът на Мутаиб би могъл да предизвика бунт на гвардейците и опит да освободят своя благодетел. Но това така и не се случи. Причината е, че престолонаследникът се е подготвил много сериозно и не е оставил никакъв шанс на противниците му да го изненадат. Опитите му да получи каквото иска с добро имат и резервен вариант: от Абу Даби пристигнаха обучени американски командоси от прословутата частна армия „Академи” (наследник на „Блекуотър”). Същата тази армия помогна и на украинските бунтовници да свалят президента на Украйна Виктор Янукович през февруари 2014 г. Слуховете твърдят, че частните охранители и принц Мохамед са действали в пълен синхрон: принцът водел разпитите много учтиво и без друго присъствие в залата, а след него вътре влизали наемниците и започвали да изпълняват мисията, за която са повикани: изтръгване на признания и пари с мъчения. Телевизия Al Jazeera съобщи, че дори милиардерът Ал Уалид бин Талал не е пощаден и е измъчван, окачен на ченгел с главата надолу. Очевидно престолонаследникът иска да наложи своята воля чрез страх и е решен да разплете чуждестранната мрежа, чрез която саудитските принцове са раздавали подкупи. Друга телевизия, Al Arabiya, разказа, че принцът използвал хитрост, за да арестува Бин Талал: поканил го много учтиво да му гостува в двореца „Ал Ямама” на 5 ноември, но точно преди срещата изпратил командосите, за да го арестуват. Тюлените на „Академи” обезоръжили тихомълком охраната на Бин Талал точно в 02:45 часа, след това нахлули вътре и арестували милиардера. Измъкнали го от спалнята му по пижама, докато спял, сложили му белезници, хвърлили го в каросерията на спортен джип и започнали да го разпитват като престъпник. През цялото време принц Мохамед бин Салман има пълната подкрепа на своя баща, краля, освен това има и одобрение и от административния апарат, както и от самата Национална гвардия, след като принц Мутаиб бин Абдула му се заклева във вярност срещу „дийя” (кървави пари) от 1 млрд. долара, с които той откупува свободата си. Следват още поне десет подобни „откупа” за греховете и в крайна сметка разправата с принцовете абдалити не предизвиква никаква реакция. Причината е страх и точно това е целта на играта ва банк, която престолонаследникът води. Залогът е наистина голям, защото тук вече не става въпрос само за противопоставяне между различните кланове вътре в кралската династия, а за установяване на режим на еднолична власт, каквато досега Саудитска Арабия не познава. Съвсем скоро вече няма да има регентски съвети и съвещателни органи, които да търсят консенсус, ще има само един върховен монарх и в ръцете му ще бъде съсредоточена цялата безпрекословна власт. Вече е ясно, че принц Мохамед се опитва да се наложи като най-могъщата политическа фигура в арабския свят и това е смисълът на яростната му конфронтация както с вътрешните конкуренти, така и с враговете навън – най-вече с Иран. Престолонаследникът действа толкова бързо, че все повече експерти се опасяват от нова дестабилизация на целия регион.

КРАЛСТВОТО, ТОВА СЪМ АЗ!

Екзекутираният либийски лидер Муамар Кадафи казваше приживе: „Саудитците са шайка невероятно богати бедуини, които живеят зад високи стени и изпитват смъртен страх от бедните си съседи”. За разлика от баща си принц Мохамед бин Салман има самочувствието не само на бъдещ крал на Саудитска Арабия. Той е Саудитска Арабия! Той е държавата! Мирогледът на Мохамед бин Салман за света изцяло съвпада с този на Луи XIV „Държавата, това съм аз!”. Самият той го признава в свое интервю за Economist от януари 2016 г.: „Имам ясни програми за следващите пет години. Вече анонсирах част от тях, другите ще ги обява в бъдеще. Освен това моят дълг към БВП е едва 5%. Така че силата е на моя страна, аз имам шанса да увелича нашите непетролни приходи в много сектори. И имам глобална икономическа мрежа”. Както става ясно от собствените му думи, младежът престолонаследник е убеден, че той притежава държавата и изцяло се идентифицира с кралство Саудитска Арабия. Желанието му е сам да контролира и да управлява всичко в кралството. Затова си запазва правото да може да ревизира всяко решение, независимо дали се отнася до съдебната система, бизнеса или външната политика. Кралската династия поддържа благоденствието и стабилността в държавата благодарение на щедрите социални помощи, които разпределя между своите поданици. Но това вече не е възможно при цена на петрола под 60 долара за барел. Поради това принц Мохамед е разработил програма за преструктуриране на националната икономика, която до сега се крепи само върху петрола, който пълни 90% от хазната и поставя страната сред 20-те най-мощни икономики в света. Но при сегашните цени на нефта тази политика е обречена на неуспех. Строгите мерки за икономии заради ниската цена на нефта удрят по десетилетния социален договор в кралството, според който кралската династия заделя щедри социални помощи и в замяна очаква безпрекословна лоялност от своите поданици. С борбата срещу корупцията властта иска да докаже на саудитците, че могат да вярват на правителството си, защото то няма да допусне корумпирани лица да злоупотребяват с обществени средства. Уви, оказва се, че това е невъзможно. В репортаж на Bloomberg икономическият анализатор Ерик Шатцкер разкри тази печална реалност. Той бил поканен на пикник, организиран от принц Мохамед, в средата на ноември в Арабската пустиня в района на Руб ел Хали точно след антикорупционната операция. След като легнал да спи след изнурителния ден, бил разбуден от необичаен среднощен шум. Оказало се, че Мохамед бин Салман свикал среднощен Меджлис в пустинята – традиционна бедуинска церемония, на която племенните вождове един по един идват в шатрата му да засвидетелстват своята почит и „да го помолят да им позволи да му направят дарение”. Опашката от главатари в бели роби и червени куфиии се губела някъде далеч в тъмнината. Един по един те влизали в шатрата, събували се на входа, покланяли се и му подавали нещо, написано на хартия. Някои дори рецитирали поеми на саудитски поети. Престолонаследникът разписвал придружителното писмо на всеки един и след това нареждал посланието му на купчина до себе си. Така с висшето покровителство на краля и престолонаследника се управлява кралството от десетилетия. Саудитското общество е разделено на племена, региони, секти, образование (или религиозна принадлежност) и класи. Различните вождове установят специални близки връзки с определени държавни институции и по този начин се разпределят сферите на влияние. Най-личните принцове се обграждат със структури, които те доминират, а държавните структури функционират затворено и при слаба координация помежду си. Тези структури се пълнят с протежета, лобисти, бизнесмени, а държавата съществува като сдружение от автономни феодални владения. По-високопоставените принцове покровителстват по-нископоставените. Всеки един от тях контролира поданици, кланове и цели племена, за които се грижи и защитава. Те си купуват подчинение, като разпределят „социалните блага”, които се спускат отгоре. Принцовете печелят парите си, като „заделят” за себе си или налагат „такси” върху всички държавни бизнеси, които се въртят в контролираните от тях територии. На тези пари те дължат луксозния и лъскав живот, като част от тях разпределят сред своите поданици и за своите хора. Никога този модел на даване на пари за услуга, бизнес, благодарност, помощ, подкрепа, облага, съдействие не се е считал за корупция в западния смисъл на понятието. А за нещо напълно естествено и нормално. Години наред даването на пари на принцовете за най-различни неща е част от система за функциониране на саудитското общество. Счита се дори, че за принцовете това е право, което придобиват по рождение. Сега престолонаследникът революционер е решил да разруши тази система, която вече нарича корупция, без да предлага нищо в замяна. Саудитска Арабия се управлява като семеен бизнес. През последните десетилетия решенията в кралството се вземат с консенсус. Всеки член на семейството може да използва парите си, за да изгражда феодални владения и мрежа на патронаж. Мохамед бин Салман смята, че ще реши проблема, като концентрира цялата власт в кралството в ръцете на семейния клан и лиши всички останали от правото им да разпределят парите от горе – просто защото парите стават все по-малко. Но това означава вътрешна война със синовете и братовчедите, които досега са бъркали щедро в държавната хазна, и не е ясно как ще завърши тази вражда. Престолонаследникът си въобразява, че може да демонтира част от системата – алчните принцове и бизнесмени, а останалите след това просто ще следват неговите разпоредби. И най-голямата негова илюзия е, че той единствен ще може да контролира всичко това. Това е най-голямата самозаблуда. Защото министрите и местната администрация са свикнали да работят под опекунство от горе. След като елиминира кастата на опекуните, които досега са ги контролирали, нищо не може да му гарантира, че корупцията ще изчезне. Дори може да има точно обратния ефект: ще парализира работата им и ще ги накара да бавят вземането на решение, докато не получат нареждане от горе. Десетки хиляди племенни и кланови вождове са обвързани и зависят от тази система на покровителство и опекунство. Към кого ще се обръщат сега хилядите „поданици” на милиардера Ал Уалид бин Талал, който редовно организираше пикници в пустинята, на които неговите поданици му поставяха проблемите си и търсеха решение? Кой сега ще им помага и ще споделя проблемите им с кралския клан? И кой сега ще им спуска пари от горе, с които те живеят и съществуват? Засега Мохамед бин Салман се представя за реформатор и човек на действието, но много амбициозни революционери преди него бързо са затъвали в саудитското блато. Пример за това е чичо му крал Фахд от кая на 70-те години, който също имаше грандиозни планове да реформира и модернизира кралството, но след това резултатът се оказа плачевен. Същият реформаторски дух преди това демонстрира и крал Сауд, който се обяви срещу баща си и поведе семейния бунт, заради който бащата бе принуден да сдаде властта и да емигрира в САЩ.

БЕЗ ДЕМОКРАЦИЯ

Реално принц Мохамед бин Салман не предлага нищо ново, а просто една модернизирана компилация от онова, за което някога мечтаеха предишните крале. Той иска промени, но като запази средновековната монархия и концентрира цялата власт в ръцете на клана Ал Сауд. При това Мохамед няма особено много съмишленици: за престола се гласят едва около 200 принцове, останалите 9000 нямат никакви шансове и поради това не се интересуват от политика. Единственият им интерес е да затъват все повече в лукс и охолство и да разнообразяват скучния си живот с Lamborghini, Bugatti, Ferrari или английски футболни клубове, строейки дворци, частни барове или ловувайки ястреби. Що се отнася до обикновените саудитци, те изобщо не знаят какво означава да работиш истински, за да забогатяваш, и да се бориш за оцеляване. 80% от мъжете и едва 1% от жените заемат синекурни държавни служби и работят буквално колкото да не заспят: идват на работа в 10:00, в 12:00 отиват на обяд, а в 14:00 след обедната си молитва си тръгват. Кралството съществува в парадоксалната ситуация всеки трети младеж до 30 години да не работи, докато милиони гастарбайтери от Индия, Пакистан, Бангладеш и Филипините се грижат за това частните хотели, магазини и работилници да функционират нормално. Всяка година към тях се вливат още 250 хиляди младежи, които се цупят, ако не получат високоплатена държавна работа с бюро, климатик и дълги уикенди, като за тях работата в ресторант, завод или работилница е под достойнството им с това мизерно заплащане. Десетки хиляди таланти и дипломирани специалисти бездействат, защото според уахабистките улеми жените нямат място в офиса и зад бюрото. Никоя модерна икономика не би могла да се развива при подобни абсурдни ограничения и страната все повече зацикля в културна мизерия, религиозна монотонност и пресищане от потребление, а корупцията е повсеместна. Нефтът финансира всичко, дори и фундаменталната уахабистка религиозност. Пет пъти на ден цялата страна отправя молитви към Аллах и тогава никъде нищо не работи. Концертите, киното и театърът са забранени, а във всеки ресторант има сектор само за мъже и отделен за семейни, където могат да се хранят жени и деца. Всяка година в страната се предлага работа за стотици хиляди чуждестранни шофьори, защото жените нямат право да карат автомобили. Впрочем това не е съвсем вярно, няма писан закон, който изрично да забранява на нежния пол да шофира, но има строг закон, който не позволява да се управлява кола без книжка, а на жените не се издава свидетелство за правоуправление. Но принц Мохамед бин Салман ще промени това от юни 2018 г. Както обещава да промени и държавата. В началото на 2016 г. принц Салман написва „Манифест за промяна”, в който излага своята програма за икономическа модернизация, гарантиране на повече свободи за жените и споделяне на повече отговорности от поданиците. Няколко месеца по-късно се появява и планът „Визия 2030”, който представлява първата мащабна вътрешнополитическа програма за реформи на икономиката с цел привличане на повече чуждестранни инвестиции, балансиране на частния пазар на труда и най-вече драстично намаляване на зависимостта на БВП от нефта. Афишира се желание страната да се превърне в център на арабския и ислямския свят, в инвестиционен гигант и свързващо звено между мюсюлманите на три континента. Амбициозен проект, макар че в него никъде не се говори за „демократизация” и „защита на човешки права”. Провежданата от престолонаследника „социална либерализация” няма нищо общо с „демократизацията”. Нито един защитник на човешките права като създателя на Свободните саудитски либерали Раиф Бадави, който е в затвора от 2012 г., няма шансове да излезе скоро на свобода. Социалната политика в кралството се гради върху отказа от данъчно облагане на населението и бизнеса и осъществяване на мощни социални, икономически и инфраструктурни програми за сметка на петролните приходи. Саудитците търпят концентрацията на властта в едно семейство, все пак не се налага да плащат данъци, пък и властта се крепи върху полицията, тайните служби и уахабизма и всяко прегрешение се наказва строго – обезглавяване или пребиване с камъни. Сега принц Мохамед е решил да налага за първи път данъци – най-напред като ДДС, или налог върху продажбите и върху лукса. Все още не се осмелява да наложи подоходен данък, което изобщо не е лесен процес, тъй като няма изобщо данъчна служба и ще бъде доста трудно да се постигне задоволителна „събираемост на данъците”, което е най-важното за една подобна мащабна реформа. Макар че според представите на престолонаследника това би трябвало да носи в хазната по около 100 млрд. долара годишно през следващите пет години. Другата фикс идея на принца е осъществяване на мащабна приватизация от петролната индустрия до здравеопазването, образованието, част от военната промишленост и инфраструктурните компании. Сега с това се ангажира правителството и тъй като не се осъществява напълно професионално, приходите са доста скромни. Той смята да осъществи реформи и първата много важна стъпка е приватизацията на 5% от компанията Saudi Aramco, оценявана на 2 трлн. долара, като се надява в хазната да влязат поне 100 млрд. долара с продажба на акциите на борсите в Лондон и Ню Йорк. Освен това принц Мохамед бин Салман премахна субсидиите и дотациите, като либерализира цените на електроенергията и бензина и обяви „свободен енергиен пазар”. Според изчисленията на американската консултантска фирма McKinsey реализацията на програмата на престолонаследника ще изисква инвестиции за 4 трлн. долара до 2030 г., а кралството не разполага с подобни средства. Саудитският частен капитал предпочита да инвестира в чужбина, тъй като в страната рентабилността е много ниска, а съдебната система не дава никакви гаранции за защита на капиталовите потоци. Паралелно с това изниква и въпросът с чуждестранните сътрудници, които заемат най-атрактивните работни места, докато 40% от саудитските младежи остават без работа. Мохамед бин Салман обяви програма за екстрадиране на чуждестранните работници, което ще открие 10 млн. работни места. Но проблемът е, че голяма част от наемните работници са жени, а само 1% от саудитските жени работят. Програмите на принца са наистина амбициозни, но за Саудитска Арабия те са безсмислени, ако не засегнат религиозната общност – Съвета на улемите, при това радикално. Кралството поддържа сложни взаимоотношения с уахабизма – фундаменталистката версия на исляма, която страната се опитва да наложи над целия мюсюлмански свят. Племето на Абдулазиз бин Сауд някога се нуждаело от последователите на Мохамед бин ал Уахаб, за да се превърне в доминираща сила в региона и за да създаде саудитското общество. Но днес превръщането на религията в център на политиката на кралството увеличава и задълбочава проблемите, с които се сблъсква правителството. Докато саудитската династия постоянно иска отворени отношения със западния свят, уахабитите продължават да наричат модерното общество „еретично”. Това противоречие се превръща във все по-сериозен проблем, след като саудитският петрол започна да привлича повече чуждестранни инвеститори. Сега принц Мохамед иска да промени това и обещава при неговото управление Саудитска Арабия да изповядва „умерен ислям, отворен към света и религиите”. Що се отнася до екстремизма, той ще бъде „унищожен, и то веднага”. Революцията на принца „от горе” е насочена към юридическата роля на религиозните лидери. В страната Шариатът е възприет като върховен закон и съдебната система работи върху каноните на Корана и Суната. Бин Салман иска да сложи край на тази традиция и насърчава религиозни фигури, които не приемат досегашните възгледи за основа на правосъдието и са готови да му помогнат да прочисти ислямския клир, военните, конкурентните кланове, бизнеса и бюрокрацията. Освен това „моралната полиция”, която налага каноните на Хадит, получи забрана от Мохамед бин Салман да арестува млади хора, които се държат предизвикателно за ръце на улицата. Отменена е и забраната за концерти и през март 2017 г. след повече от 30 години забрана в Културния център „Крал Фахд” се състоя за първи път публичен концерт на най-големия арабски певец Рашид ал Маджед с билети на цена между 60 и 660 долара. След това в края на май за първи път от 50 години в Рияд пред публика (естествено, само мъжка) пя американският кънтри певец Тоби Кийт. Освен това принц Салман обеща съвсем скоро в Риад да пеят световноизвестни оперни певци, след като построи първата опера в кралството. Според уахабизма музиката е хама, тоест забранена. Макар че се допускат и изключения: например забраната за публични изпълнения се отнася най-вече за вокалните изпълнения, докато инструменталната музика все пак е приемлива. Иначе се организират „частни концерти”, на които може да присъства само отбрана публика. Принц Мохамед е решен да промени това, особено след като стана ясно, че въпреки забраната саудитците пътуват до други страни, за да присъстват на концерти, и това коства на страната около 20 млрд. долара от нереализирани възможности за културни забавления.

ФИКСАЦИЯТА ВЪРХУ ИРАН

С името на принц Мохамед бин Салман ал Сауд е свързано острото противопоставяне срещу Иран като част от геополитическото и идеологическото съперничество между сунитските радикали, изповядващи уахабизма, и шиитите в Техеран. Саудитска Арабия и Иран спорят за модела на политическия режим, който властва в двете държави: абсолютната монархия и ислямската република. Съперничеството с Иран е екзистенциално и престолонаследникът смята ислямската държава на шиитите за смъртна заплаха за кралството. В интервю за New York Times и Томас Фридман от 23 ноември 2017 г. принцът казва: „Върховният лидер на Иран е новият Хитлер на Близкия изток. От Европа получихме урока, че политиката на отстъпки не дава резултати”. Принц Мохамед иска да бъде считан за „лидер на ислямския свят”, но единствената пречка това да стане реалност е Иран. Защото иранската система на демократична ислямска държава е ясна алтернатива на автократичния модел, чрез който се управлява Саудитска Арабия. Западната демокрация е неприложима в ислямските арабски държави на Близкия изток, но иранската система функционира, дава резултати и е напълно приложима към културните традиции в тази част на света. Сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран претендират, че представляват „най-истинският център на исляма”. Двете държави се стремят да увеличат сферата си на влияние в региона, като подкрепят бунтовнически движения, сменят правителства и скрепяват нови съюзи. Обсебен от фикс идеята да унищожи Иран, принц Мохамед бин Салман е привърженик на енергичната външна политика. На практика той сам взе решение и започна войната срещу Йемен, след това едва не окупира Катар и категорично отхвърля всяка възможност за помирение с Иран. Той предизвика кризата в Ливан с оставката на Саад Харири. Но резултатите са плачевни: войната в Йемен се ожесточава, в Сирия бунтовниците търпят поражение на всички фронтове, влиянието на Иран в Ливан се засилва. Войната в Сирия бе раздухана от кралския двор в Рияд, защото Сирия на Башар Асад е главният съюзник на Иран и помага на Техеран да прехвърля оръжие и пари за шиитите на Хизбула в Ливан. Войната в Сирия и създаването на радикалните сунитски групировки „Ислямска държава” и „Ал Нусра” там бяха част от плана на Рияд за туширане на влиянието на Ислямската революция на аятоласите от Техеран. Сирия е считана за портата на Иран към арабския свят и свалянето на Асад би означавало, че Иран ще понесе най-тежкия стратегически удар от сунитите. Освен това без Асад режимът в Техеран не би могъл да устои на продължаващите санкции. Войната в Йемен също бе инспирирана от омразата на принц Мохамед към Иран, за когото йеменските бунтовници, хути, са последователи на политиката на Техеран. Но тази военна операция, обявена като „светкавична”, е на път да се превърне в най-голямото военно поражение, като сега бойните действия струват на Рияд всеки ден по 200 млн. долара. Абсурдното е, че тази операция изправи един срещу друг най-богатата срещу най-бедната арабска държава. При това на страната на Рияд воюва коалиция от 11 държави. Факт е, че Саудитска Арабия търпи поражения на всички фронтове, които откри в Близкия изток. Илюзиите на Саудитска Арабия да диктува условията в страни като Сирия, Ирак, Катар, Йемен и Ливан търпят болезнен неуспех. Арабската лига и дори Египет критикуват Иран, но не отиват по-далеч и нямат никакво намерение да следват линията на Саудитска Арабия. Мохамед бин Салман залага на САЩ и Израел, за да се сражават срещу Иран в Ливан, Сирия, Йемен и на територията на самия Иран. Очевидно е, че от началото на войната в Ирак преди 14 години Саудитска Арабия постоянно губи позиции в арабския свят, докато Иран разширява сферите на влияние. Арабската пролет много бързо увяхна, но изпрати предупредителни сигнали към кралската династия в Рияд. Саудитска Арабия реагира на тези събития, като все по-бързо се трансформира от инертен семеен бизнес в централно контролирана авторитарна държава, която има амбиции да бъде силна. Принц Мохамед бин Салман обяви война на шиитите в Саудитска Арабия, които живеят най-вече в източните провинции, където са най-големите и богати петролни находища. През 2016 г. бе арестуван, изправен пред съд и осъден на смърт шиитският проповедник Нимр Бакр ал Нимр, който разпространявал идеологията такфир, която обявява сунити, уахабити и салафисти за кафар (неверници) и казва, че унищожаването им е халал (позволено). Сега съществува заплаха да бъде разпалена нова война в Близкия изток, този път в Ливан. И отново Саудитска Арабия ще бъде в центъра на събитията. Тревожен е сценарият с оставката на ливанския премиер Саад Харири, която той обяви безпрецедентно по време на посещението си в Рияд. А в края на ноември крал Салман образно заяви, че „Бейрут е обявил война на Саудитска Арабия”, защото продължава да подкрепя Хизбула. Разбира се, „обявяването на война” е просто образен начин за обясняване на ситуацията, но той е показателен за взривоопасния дух на момента. В Близкия изток няма традиционно европейски мотиви на поведение и затова всеки следващ ход е непредсказуем. Но едно е ясно: силният човек в Рияд днес е принц Мохамед бин Салман и той се опитва да реформира Саудитска Арабия.