Реалистично ли е да очакваме цена на благородния метал от 5000 долара за тройунция?

Знаете ли как се дресира слон? Или по-скоро как да го накарате да клекне и след това да се изправи по ваша команда? Всъщност има само един начин – бавно, много, много бавно! Който смята да използва сила, нека знае – изобщо не помага, ако сте намислили да го налагате по главата, да го сритвате в пищялите или да му крещите. Трябва да се успокоите, да се въоръжите с време и търпение и така да го накарате да ви се подчинява. Същото се случва днес със златото. Златният слон се оказва по средата на стъкларски магазин и ненадейно е решил да се поразтъпче. А магазинът е пълен с чупливи валути, кристализирали постепенно десетилетия наред около кротко спящия слон. Задачата на централните банкери е да изведат слона извън магазина. Но път навън няма. Защото този магазин е единственият свят, нашият свят и единствено златният мастодонт може да реши накъде ще поеме. Тоест кога ще тръгне към заветните 5000 долара, както прогнозираха преди четири години 102 световни капацитети за 2015 година? Ако това наистина се случи през следващата година, то оргията на унищожението ще бъде подсилена от сериозен монетарен махмурлук.

Именно в това се крие капанът на банките. Китайците, които очевидно ще играят главна роля в тази отрезвяваща вакханалия, имат една стара поговорка: „Ако искаш да бутнеш някого, преди това му помогни да се изправи”. Точно това се случва в момента. Бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, който бе на този пост повече от 20 години, неотдавна се престрашава да признае в лекция пред Съвета за външни отношения на САЩ на тема „Златото и новата роля на Китай”: „Ако Китай реши да обърне в злато дори малка част от своите валутни резерви на стойност 4 трилиона долара, китайският юан за една нощ ще се превърне в най-силната световна валута”. На този етап Грийнспан все още смята, че рисковете от трупането на злато от Китай са ограничени поне от гледна точка на чистите инвестиции. „Разбира се, би било хазартна игра, ако Китай реши да използва част от своите валутни резерви, за да купи достатъчно златни кюлчета, за да измести САЩ като най-големия притежател на монетарно злато. Но пък и санкцията за погрешно решение – в смисъл на загуби от лихвени проценти и разходи за съхранение – също ще бъде в скромни рамки.” Народната банка на Китай официално не обявява промени в златните си запаси от доста години. За последно това е обявено през 2009 г., когато централната банка на Китай обявява увеличаване на златните резерви през последните пет години с 454 тона. Това представлява увеличение от цели 76 процента. Към 2014 г. по официални данни Китай разполага с 1054,1 тона злато, но неофициалните предположения са, че резервите са почти двойно повече, някъде между 2000 и 3000 тона. Златото играе доста важна роля в китайската икономика. Китай е вече най-големият производител и най-големият потребител на злато в света. През 2013 г. потреблението скочи с цели 41% и достигна до 1176,40 тона, ако са достоверни данните на Златната асоциация на Китай. Най-много злато, естествено, отива в бижутерийната промишленост – 716,50 тона, докато за златните кюлчета отиват 375,73 тона. Въпреки тези данни Китай все още е твърде далеч от заплахата да застраши американската доминираща роля в златните резерви на света. В американските сейфове се съхраняват 8133,5 тона злато, или 71,8% от световните резерви. При това САЩ нямат никакво намерение да продават тези резерви. От 1976 г. тяхното количество остава почти непроменено и в момента възлиза на 261 милиона тройунции, което към края на ноември е на стойност 313,2 милиарда долара. Другият по-важен въпрос за връщането към златния стандарт изобщо не стои на дневен ред. В същото време, ако доларът или която и да било друга фиатна валута бяха приемани безрезервно навсякъде, нямаше да съществува необходимост банките да се застраховат със златни резерви. Но фактът, че все пак го правят, означава, че за тях тези валути не са универсален заместител на стойност. От 30 развити държави – членки на МВФ, само четири не държат злато като част от своите валутни резерви. Всъщност златните резерви на развитите държави по пазарни цени към 31 декември 2013 г. се равняват на 762 милиарда долара, което представлява 10,3% от световните валутни резерви. Ако думите на Джон Мейнард Кейнс, че „златото е варварска реликва”, наистина имат стойност, централните банки не биха държали такова количество. Пекин не изпитва никакви идеологически скрупули да трупа злато. Между 1980 и 2002 година китайската централна банка разполага с 13 милиона тройунции. След това само за седем години резервите скачат до 34 милиона и в края на 2013 г. Китай вече е петият най-голям суверенен притежател на злато в света след САЩ (261 милиона тройунции), Германия (109 милиона тройунции), Италия (79 милиона тройунции) и Франция (78 милиона тройунции). МВФ разполага с 90 милиона тройунции. По този начин златото, отдавна забравеното средство за съхранение на стойността, отново се оказва в центъра на глобалната финансова система. Глобалното количествено облекчаване (QE) обезценява и продължава да обезценява всички валути и в същото време ще вдига цената на златото и среброто. Към това се прибавя и „китайският фактор”, Китай като най-големия държател на американски трежъри на стойност над 1,3 трилиона долара. В същото време китайската валута, юанът, е с най-ниска златна защита от всички големи световни валути – около 2% срещу повече от 70% за валутите на най-развитите страни. Финансовата логика подсказва, че Народната банка на Китай методично би трябвало да се освобождава от обезценените (тоалетни) хартийки на Чичо Сам и да купува с парите злато. Това е заявено официално от Тан Ялин, президент на Китайския институт за изследване на чуждестранните валутни инвестиции, по време на специална конференция за златото в Пекин през май. Тогава тя казва: „Златото е валута – вероятно следващата световна резервна валута, поради което Китай трябва да доминира на световния пазар на злато”. Ако юанът се окаже със солидно златно покритие, той ще се наложи като една от основните световни валути, които остават без стойност и представляват само фиатни пари. За да постигне това, са необходими повече от 7000 тона злато, тъй като САЩ разполагат с 8133,5 тона. Това е твърде трудна задача, тъй като годишното световно производство е около 2600 тона, тоест Китай би трябвало да изкупи цялото тригодишно световно производство. Но ако се опита да направи това, цената на златото ще скочи до астрономически стойности. От 2011 г. цената на златото в юани е скочила с 300% и тъй като не съществува друга по-добра възможност за инвестиции в Китай, то 1,3 милиона китайци са насърчавани да купуват всеки ден злато. Често могат да се видят гигантски опашки в Пекин и по-големите градове, където 100 000 и повече души се редят за покупка на ценния метал. Купуването на злато се е превърнало в нещо като национална мания, народен спорт за китайците.

КЪДЕ Е КИТАЙСКОТО ЗЛАТО?

През март тази година списание „Форбс” публикува материал на тема „Тайните трезори на Китай: Къде е липсващото злато?”. Авторката Шу Чин-Джан Чен анализира, че все повече се засилват спекулациите около факта, че доста солидни количества злато просто липсват на световния пазар. Според анализаторите става въпрос за около 500 и повече тона, които сякаш се изпаряват всяка година. Анализаторите се базират върху факта, че през 2013 г. Китай е произвел 428 тона плюс вноса от 1158 тона и още 1066 тона за задоволяване на нуждите на вътрешното търсене. Но тъй като китайското правителство не публикува официално никакви данни за количеството на вноса, цифрите остават спорни. Поради това експертите смятат, че Китай тайно купува злато, без да го обявява. Нещо подобно се случва и през 2009 г., когато Китай за последен път огласява златните си резерви и заявява, че те са се удвоили от около 600 на 1054 тона. До 2012 г. само четири големи държавни банки са лицензирани да купуват и да съхраняват злато. След това 12 търговски банки получават разрешение за това, сред които са и две международни банки – Австралийско-новозеландската банкова група (The Australia and New Zealand Banking Group Limited – ANZ ) и HSBC. Типично китайско явление е това бижутерийните фабрики да работят със „злато на заем”, повечето от тях са разположени около Шънджън, град в Южен Китай. Повечето купувачи и продавачи търгуват злато чрез Шанхайската златна борса, защото, ако го направят извън борсата, ще трябва да плащат и 17% ДДС. Но тъй като цените на златото падат, златодобивните компании измислят този типично китайски модел за реализиране на продукцията. Компаниите нямат никакви стимули да изнасят своята продукция в условията на падащи цени (тази година с 28%), затова се изхитряват и дават златото си „на заем” на бижутерията – в очакване на по-високи цени. Китай не изнася злато, тъй като то се реализира с премия на вътрешния пазар. Но само Хонконг и Шанхай имат право на внос, като само за миналата година Хонконг внася 1158 тона. През 2013 г. на вътрешния пазар са купени 1066 тона злато, което е с 32% повече от предходната година. Преди 1949 г. само китайската централна банка има право да внася и изнася злато. През 1979 г. Дън Сяопин либерализира пазара и разрешава покупката на златни монети. През 1982 г. е разрешена търговията със златни бижута, а от 2000 година – и търговията със злато на кюлчета. През 2002 г. е открита Шанхайската златна борса. Китайското правителство осъществява национална политика, наречена „народна инвестиционна стратегия”. Тя се състои в това всяко китайско семейство да притежава до един килограм злато, но не и повече. Това струва по сегашни цени около 250 000 юана (40 700 долара). По този начин Китай се надява да натрупа 401 500 тона злато и така да стане най-богатата на злато страна в света. Но това ще отнеме десетилетия, дори и столетия.

СТРАТЕГИЯТА НА КРЕМЪЛ

Русия се възползва от спада в цените на златото, за да попълни своите златни трезори. Тя се подготвя вероятно за дълга и изнурителна икономическа война със Запада. Според най-новите данни на World Gold Council през последните три месеца до края на септември Русия е купила 55 тона злато – повече от всяка друга държава. Тези златни резерви гарантират на централната банка сериозен инструмент в усилията й да противодейства на тенденцията към драстично обезценяване на рублата в резултат на санкциите на Запада. Печалбата от продажбите на петрол и природен газ съставлява 45% от приходите на Русия. През последните десет години Русия увеличава повече от три пъти златните си резерви и те вече надхвърлят 1150 тона. Но все още Русия държи в злато едва 11% от своите валутни резерви. През тази година рекордьори по потребление на злато са други две бивши съветски републики – Казахстан и Азербайджан. Общо през третото тримесечие централните банки в света са купили 93 тона злато, а на годишна база количеството ще достигне повече от 500 тона. Само Китай ще купи 929 тона. В същото време цените на златото продължават да падат и вероятно ще отбележат втора година на значителен спад – с около 38%. Но няма да е за дълго. Цената ще върви нагоре въпреки „корекциите”, на които сме свидетели в последно време. Защото индустрията за управление на фондовете залага тъкмо на златото – застрахователни компании, хедж-фондове, суверенни инвестиционни фондове и др. Сред тях истинският гигант са пенсионните фондове без никакво преувеличение. Към 2013 г. глобалните активи на пенсионните фондове се равняват на 31,1 трилиона долара, тоест два пъти повече от БВП на САЩ (14,7 трилиона долара). Според данни на Шейн Макгуайър, които той публикува в книгата си „Твърди пари: Златото на по-високо инвестиционно ниво”, типичният пенсионен фонд държи едва 0,15% от активите си в злато или акции на златодобивни мини, което представлява едва 93 милиарда долара. В същото време пазарната капитализация на акциите на фирмите от сектора (само производителите на злато) се равнява на 234 милиарда долара. Но тази цифра може да скочи двойно, ако пенсионните фондове превърнат в злато само 1,2% от своите активи. А ако превърнат в злато 5% от активите си, това прави 1,5 трилиона долара, цените на златото биха скочили драстично. А ако това решат да направят и другите? Като например застрахователните компании в света, които разполагат с активи за 18,7 трилиона долара, хедж-фондовете, които управляват още 1,7 трилиона долара, суверенните инвестиционни фондове – още 3,8 трилиона долара. Ако към тях прибавим също и взаимните фондове, и борсово търгуванитe фондове (ETFs), и частните инвестиционни фондове, и частните фондове за дялово участие, и още милионите частни инвеститори, то сумата ще скочи до 100 трилиона долара. В същото време рисковете от нарастващите държавни дългове се увеличават, доларът и останалите основни валути ще продължават да се обезценяват спрямо златото, лихвените проценти отново ще започнат да растат и с това и инфлацията. И когато тези фактори се акумулират и се стоварят върху икономиките на планетата в синхрон, отново всички ще потърсят спасение в златото. Но тогава цена от 5000 долара за тройунция ще бъде твърде ниска. Защото, когато всички фондове решат едновременно да потърсят спасение за стойността на своите активи, пазарът на злато буквално ще се взриви. Да, но това не се случва. Защо? Защото звучи като мит, твърдят експертите. И май са прави.

ЗЛАТОТО И МИТОВЕТЕ

Златото е един мит, чиито корени се губят накъде далеч в древността. Дали става въпрос за Златното руно на Язон или за приказно богатия цар Мидас, богатството и властта винаги са свързвани със златото. Днес не е по-различно. Дори нещо повече, инвестициите в злато днес говорят и за интелигентен инвестиционен нюх. Златото представлява международна валута и е сред най-ликвидните активи: може да се купува и продава 24 часа в денонощието на повечето борсови пазари по света. Освен това през последните 10 години златото неизменно играе ролята на буфер срещу инфлацията и обезценяването на долара. Това превръща златото в най-важния елемент от световната финансова система. Златото се съхранява в кюлчета с различна големина и тежина. Най-популярни са големите кюлчета на Лондонската асоциация за търговия с благородни метали (London Bullion Market Association – LBMA) със знака за качество на инвестиционното злато Good Delivery (London Good Delivery Bars). Те тежат около 400 тройунции, тоест 12,5 килограма. В грамове кюлчетата тежат между 1 и 10 килограма, в тройунции от 1 до 400 тройунции. Освен това съществуват Тola и Tael кюлчета. Добиването на злато е изключително скъпа и трудоемка дейност, особено в Южна Африка, където мините се намират на дълбочина между 3000 и 4500 метра под земята. Средната производствена цена през миналата година е 438 долара за тройунция. Допреди пет години най-големият производител на злато е Южна Африка. Южноафриканските мини държат рекорда и за най-опасните и изнурителни условия на работа. Те достигат дълбочина до 4000 метра и температурата в галериите може да достигне до 55 градуса по Целзий. Добиването на една унция злато отнема 38 човекочаса, близо 5 тона вода и електричество, с което триетажна къща може да се обслужва в продължение на десет дни. Годишният добив от 500 тона злато изисква да бъдат изкопани и пресети 70 милиона тона земна маса. В момента световният банков резерв се изчислява на 34 000 тона на стойност 1 480 360 000 долара. В същото време банковите валутни резерви в долари възлизат на 7,8 трилиона, като голяма част от тези средства се намират в азиатски банки, които разполагат с много малък златен резерв. Тъй като на практика те не налагат почти никакви лихви върху своите полици, златото представлява допълнителен стимул. А това естествено увеличава търсенето и напълно логично пришпорва цената нагоре. Отново основен играч в глобален мащаб се оказва Китай – производител на злато №1 и консуматор на злато №1 на планетата. Бързо увеличаващата се средна класа на страната непрекъснато е окуражавана да инвестира в злато, което налага допълнителен внос поради нарастващото търсене. На фона на слабия долар и продължаващата криза все повече привлича вниманието тази алтернативна форма на инвестиции – златото. На благородния метал се приписват митични свойства. Златото е набедено да служи като спасителна котва в периоди на криза, а за някои дори е оздравително средство за мнимата нестабилна валутна система. Да се твърди, че златото притежава реална стойност, а другите инвестиции не, е също доста спекулативно. Златото дължи своята аура на митовете, предразсъдъците и фантазиите на хората. Златото няма реално икономическо приложение и всъщност освен електронната индустрия друг не се нуждае от неговото приложение. Само по себе си златото е също толкова лишено от стойност, колкото хартиените пари. Единствено представата, че другите хора искат злато, му носи някаква разменна стойност. Златото няма приложна стойност. Недвижимата собственост е настина необходима, акциите отразяват стойността на дяловото участие в една фирма, тоест те са нещо реално, също както облигациите и ценните книжа. Който счита, че цената на златото се определя единствено от неговата оскъдна наличност в природата, може би трябва да се замисли да го сравни с цената на платината. Добиваните количества платина представляват едва 15% от златните добиви, но цената на този благороден метал е само два пъти по-висока от цената на златото. Освен това промишлеността действително се нуждае от платина. Как се получава така, че съществува такава драстична диспропорция между цена и търсене? Отговорът отново може да бъде само един: дължи се на митовете, с които е забулено златото. Благородните метали нямат онази присъща стойност, която всъщност им се придава. Сплавите също могат да имат удивителен блясък, златото не може да се яде, нито пък да ни топли. В най-добрия случай с него може да си забиете пирон в стената, макар че с чука ще ви бъде много по удобно. Пък и значително по-евтино. Цената на златото, както при всички стоки, се определя от търсенето и предлагането. Ето защо то също е уязвимо и рисково като инвестиционния капитал. Ако Федералният резерв на САЩ реши да продаде 10% от златния си резерв, цената на златото също ще тръгне лавинообразно надолу. Същото ще се получи, ако южноафриканските златни барони решат да вдигнат драстично количествата добивано злато. Златото в никакъв случай не е сигурната банка на вечността. Макар че в дългосрочен план действително златото поддържа една стабилна стойност. Който настоява за връщане на златния стандарт, би трябвало да си даде сметка за следното: в епохата на златния стандарт повечето хора в индустриалните държави не можеха да си позволят да притежават жилище и живееха под наем в жилищни казарми или в селски хижи. В развиващите се държави на Латинска Америка и Азия (без Япония) народното богатство беше още по-скромно. Оттогава то е нараснало значително и ако днес бихме искали златото отново да гарантира стойността на парите, една унция ще струва толкова, че златото не би могло да намери отново практическо приложение. Цялото налично злато на света днес струва толкова, колкото е само държавният дълг на Германия и Италия, взети заедно. Връщането на златния стандарт отново ще пришпори цената на благородния метал до астрономически стойности, което, естествено, изобщо няма да бъде практично за икономиката. Онези, които сега настояват за отказ от фиатните пари, след връщането на златния стандарт ще запеят нова песен – за гигантския златен балон! Който ще повлече след себе си невиждана досега хипердефлация. Тъй като глобалният икономически растеж е значително по-голям от възможните добиви на злато, трайната инфлация ще се превърне в нещо нормално, така както е било до откриването на Америка. През последните години цената на златото расте горе-долу в същите пропорции, с които нараства и нивото на заплатите. До 1973 г. американците са лишени от правото да притежават друго злато освен бижута или нумизматична колекция. Когато законът на Рузвелт е отменен през 1974 г., цената на златото е 159 долара за унция. Днес тя е 1200 долара, тоест скок от 750%. В същото време брутните заплати са се увеличили с 390%, а индексът на потребителските цени – с 500%. Централните банки мразят златото, но има още нещо, което те направо ненавиждат – да изгубят контрола върху икономиката. След като златото мина 1800 долара, те вече разсъждават различно: вече две години те са нетни купувачи на злато, което означава, че те вече неохотно продават злато. Но въпреки това цената върви надолу. В съответствие с т.нар. Вашингтонско споразумение от 1999 г. (The Central Bank Gold Agreement – CBGA) централните банки не могат да продават повече от 400 тона злато годишно, а цялото количество търгувано злато за годината да не надхвърля 2000 тона. Но вече две години продажбите драстично спадат и в последно време банките започват повече да купуват, отколкото да продават. За последните десет години Русия увеличи златния си резерв близо три пъти. Допитване на UBS сред финансисти и управители на централни банки показва, че всеки трети от тях смята златото за най-добре представящия се актив в своето портфолио. Единствената банка, която продава, е Международният валутен фонд. Както върви тенденцията, скоро няма изобщо да има продавачи! Търсенето на злато се увеличава, но все още не се усеща златна треска. Но вероятно това скоро ще стане, защото златната треска е нещо наистина необяснимо. Пазарът на златото е направо миниатюрен в сравнение с пазара на акциите и ценните книжа, което означава, че ако наистина се разпали златна треска, бумът ще е бърз и неизбежен. Както това става през 70-те години на миналия век, когато цената скача десет пъти. В момента цената на златото е скочила само 400% за десет години, което означава, че има място за действително истинска златна пандемия. Въпреки временните колебания тя ще продължава да расте. Защото златото в природата е константна величина и е напълно възможно в златния си пръстен или часовник да носите злато от цар Соломон или от Рамзес ІІІ. Освен това се доказва, че дори при ниски инфлационни стойности цената на златото, която от 1912 година се фиксира всеки ден от пет Bullion Banks, постоянно се покачва. Според прогнозите на британски експерти цената би могла да стигне дори до 5000 долара за тройунция. Звучи като фикс идея на обсебен от златото маниак. Но рискът е прогнозируем и може да се предвиди в няколко посоки. Сегашната ситуация много напомня за 1980 г., когато глобалната икономическа нестабилност принуждава голяма част от хората с възможности да се ориентират към златното убежище и цената скача рязко над 800 долара. Златото все още не е стигнало до онези астрономически пропорции, макар че икономиката днес е много по-лабилна отпреди 30 години. По отношение инфлацията на потребителските цени рекордът от 875 долара за унция днес би трябвало да се равнява на 2400 долара. Тоест цените днес все още са с 47% по-ниски от януари 1980 г. и все още сме далеч от феноменалните 5000 долара за унция злато, които всъщност биха били еквивалент на шока от 1980 година. Що се отнася до икономическия растеж, от тогава до сега световното икономическо производство е нараснало шест пъти. Ако съпоставим рекорда отпреди 30 години със сегашната реалност, умножавайки го с това кратно число, цената на златото днес би трябвало да бъде около 5300 долара. Ако приемем, че златото играе ролята на алтернативни пари, то глобалната парична маса (money supply), известна като широк паричен агрегат М3, в доларово изражение е 10 пъти повече в сравнение с 1980 г. Златните запаси също са нараснали от тогавашните 110 000 тона до 167 500 тона. Измервайки пропорцията в паричната маса с отчитане на нарастването на златните запаси, то рекордът от 1980 г. днес би бил еквивалентен на цена от около 5650 долара за унция. Но ако погледнем на паричната маса от друг ъгъл – от гледна точка на паричната база (monetary base), или т.нар. тесни пари (агрегат М1), тоест най-бързо ликвидните инструменти, използвани за разплащане (пари извън банките и овърнайт депозити в левове и чуждестранна валута), то общият им обем се изчислява на 17 трилиона долара. Ако заменим тази стойност с цялото налично злато от 167 500 тона, то цената на златото би се равнявала на около 3000 долара за унция. Логиката на тези разсъждения не е много утешителна. Макар в момента да изглежда невъзможен този близо четворен скок в цената на златото до 5000 долара, все пак не бива да се изключва подобна възможност. Защото златото изминава точно същата траектория до рекордния пик в рамките на две години – от 1978 до 1980 г. Ако печатниците за пари продължават да работят на пълни обороти било за стимулиране на икономиката, било то за предотвратяване просрочвания по плащания, опасенията за обезценяване на основните валути и неизбежна инфлация биха могли да провокират нов подобен рекорд. Най-съществената причина за увеличеното търсене на златото е, че златото не е пари. Парите се печатат от правителствата и Федералния резерв, като през следващата година в обръщение ще влязат нови свежо напечатани 800 милиарда долара. Паричната маса расте лавинообразно, а Федералният резерв продължава, макар и на по-ниски обороти, щедро да ръси банкноти от хеликоптера... Който има пари, купува злато, сребро, мед или акции, защото те не могат да се печатат от Федералния резерв. Тоест веднага да се обезценяват. Преди четири години отново през ноември 102 експерти прогнозират, че до пет години златото ще струва 5000 долара. Джеймс Търк, автор на алманаха The Freemarket Gold & Money Report и собственик на аналитичния сайт FGMR – Free Gold Money Report, също се обзалага, че до 2015-а златото ще поскъпне до 8000 долара. Е, засега никой не познава. Но само засега..

ИМА ЛИ ДНЕС ИСТИНСКИ МИЛИОНЕРИ?

За мен класациите на „Форбс” за най-богатите хора на света, изчислявани в американски долари, са просто хумористична рекламна дипляна на Федералния резерв. Веднага мога да ви дам конкретен пример. Какво всъщност прави един човек милионер? Думата милионер за първи път дебютира през 1843 г. в един некролог – на американския тютюнев магнат Пиер Лорилард ІІ. След като се споминал, се оказало, че оставил реално богатство точно от 1 000 000 долара. Той не бил първият милионер, нито пък най-богатият американец, но един милион кеш били много пари. А Лорилард можел да докаже как е натрупал всеки цент от своя милион. От тогава до сега инфлацията е направила милионери много хора, а през XXI век най-много милиардери живеят в Сърбия, където след реформата един нов динар се разменяше за 1 милиард стари! Значи всеки сърбин е бил милиардер! През 1843 г. средната цена на златото била 18,93 долара за унция, което означава, че милионерът можел да си купи 52 826 унции злато. Регистрираните от „Форбс” 7,8 милиона американци милионери могат да си купят едва 735,8 унции злато! Седемдесет и един пъти по-малко! Дори в началото на Великата депресия 1 милион долара са купували 48 473 унции злато. Тоест, ако реално сравняваме класацията на „Форбс” с истинските пари на доказания милионер Пиер Лорилард ІІ, то за тази чест би трябвало да кандидатстват само онези, които разполагат с авоари от 65 913 585 долара. Оказва се, че тези хора не са вече чак толкова много – 74 души! Действително разликата е огромна. Но вината не е в златото. То просто безпристрастно изчислява кое действително притежава стойност и кое е само илюзия и надут балон. Истината е, че отказът от златния стандарт и възходът на фиатните пари нарои милионери, които реално са твърде далеч от реалните стойности на този статут. Затова милионерите в миналото могат да се преброят на пръстите на ръцете. А днес класациите стигат дори до Топ 5000! Дори в България веднага след демократичните промени 5282 души най-безцеремонно си присвоиха професията милионер. Първият официално регистриран милионер на Америка идва 67 години след отхвърлянето на диктата на британската корона. В България това стана горе-долу само 67 часа след свалянето на комунистическия диктатор. Създаването на милионери чрез денонощно печатане на нови пари и раздаването им под форма на лоши кредити не е лекарство за успех и просперитет, а просто „монетарна виагра”, която изобщо не увеличава потентността и плодовитостта на системата, както казва австралиецът Браян Блум в книгата си „Отвъд Неандертал” (Beyond Neanderthal). Икономиката е със слабо сърце и прекалено много „монетарна виагра” винаги завършва с летален изход. Да, в крайна сметка милионерът може да има различни измерения. Но винаги истинският милионер е онзи, който се чувства доволен от това, което има и което е постигнал сам. Но да се върнем към златото. Професорът по икономика от Бостънския университет Лорънс Котликов твърди, че златото си отмъщава, защото няма как САЩ да запълнят огромната финансова пропаст на стойност 202 трилиона долара, изкопана от финансовата криза. Това всъщност не е пропаст, а финансова черна дупка, която може да погълне безвъзвратно цялата световна икономика. Критиците на златото постоянно натякват, че ценният метал не може да бъде спасение, защото е константна величина – цялото добито от недрата на земята злато е в обръщение освен изгубените при корабокрушенията галеони. И че златото не носи лихвени проценти, което е единствената причина да бъде привлекателно за инвеститорите. Парите и депозитите са свързани с лихви, но също така с данъци и инфлация. Докато златото винаги запазва своята стойност и влече след себе си данъци само когато решите да го продадете. Казват, че златото било „метал на страха”, цената му се увеличава само когато хората са уплашени за бъдещето си. Но по-скоро е вярно, че златото е гаранция срещу безразсъдна икономическа политика. Цената на златото ще продължава да расте дотогава, докато такава политика продължава. Нека не забравяме: златото гарантира не печалба, а по-скоро предпазва да не загубим всичко. То отново се оказва в центъра на глобалната финансова система.