Безпилотните самолети са новият актьор на бойното поле, който превръща войната в безопасна игра за операторите, а нарочените за отстрел – в обречен дивеч.

2014-а тихо влезе в историята на авиацията като жалонна година. Безпилотните самолети, нарича- ни популярно дронове, вече не са проклятие само за терористите от „Ал Кайда”, които от години присвиват зеници, загледани в небето. Американските „Предейтър”-и вече цяло десетилетие сипят смърт над главите им в пустините на Йемен, в лабиринтите на Могадишу и най-вече в пакистанските планини. През 2014-а обаче дроновете се превърнаха в политически фактор, който преобрази живота и войната, както 3D киното преобръща представата ни за плоския екран. От октомври насам неидентифицирани безпилотници облитат френските ядрени централи. Полицията се оказва неспособна да противодейства. Заподозрени, разбира се, са еколозите, в частност хората от Грийнпийс, прочути с изобретателната си дързост. На 15 октомври един квадрикоптер развя знамето на Велика Албания над стадиона в Белград. Играчите се сбиха. Фенове нахлуха на терена. В Тирана посрещнаха своите като национални герои. В Белград агитките искаха реванш за загубеното Косово. В България такъв дрон струва по-малко от 300 лв. Ефектът от провокацията обаче се оказа международен. След месец премиерите на Албания и Сърбия се изпокараха на пресконференция, очевидно подгрети от скандала. И в двата случая службите се оказаха неспособни да установят извършителите. Впрочем дори не е ясно кой отговаря за борбата с дроновете. Армията няма полицейски функции. Полицията не притежава противовъздушна отбрана. Според военните стратези безпилотниците не могат да изместят изцяло традиционната авиация, но ще поемат много от функциите й. Един факт го потвърждава красноречиво: днес американската армия обучава повече пилоти на дронове, отколкото класически бойни авиатори. САЩ разполагат с въздушна флота от близо 8000 безпилотни самолета. Най-малките с размери на човешка длан, най-големите – прословутите Predator, с дължина 8 метра, радиус на действие от 1250 км и въоръжение от две ракети „Хелфайър”. Цена: 4,5 милиона долара.

ИГРАЧКА-ПЛАЧКА

Военните експерти делят кратката история на дроновете на четири етапа. Премиерата е през 1999 г., когато безпилотници активно се използват за разузнавателни нужди в Косово. Югославската ПВО сваля 32 дрона, НАТО признава загубата на 21, но генералитетът е във възторг от новата играчка. Затова на втория етап през 2001 г. в Афганистан безпилотниците поемат част от функциите на щурмовата авиация и нанасят удари по талибаните. Третият революционен етап в развитието на новата технология е приложението й след 2004 г., когато САЩ започват въздушния отстрел на терористите от „Ал Кайда”, който достига апогея си през 2010 г. , но продължава с пълна сила и до днес. Последният, четвърти, етап едва започва и звучи като плашеща мистерия. Във въздуха вече текат изпитания на автономни безпилотници, които сами вземат решение кога да атакуват, с което съвсем изтънява нишката за човешки контрол върху дейността им.

ВТОРНИЦИТЕ НА ТЕРОРА

Американската методика за определяне на целите е организирана в две писти. Всеки вторник, наричан още Terror Tuesdаy, в Белия дом тесен кръг съветници разглеждат папки с кратки сводки за терористичното минало на потенциалните мишени. Всяко досие съдържа и фотография на човека, често пикселизирана, заснета от голямо разстояние от дрон или от агентурата. Решението за ликвидацията взема лично Барак Обама. „Отначало президентът беше потресен от отговорността да даде картбланш за убийството на непознати хора” – споделя ген. Картрайт, който е част от екипа на Terror Tuesday. „С годините президентът прие, че това е цената, за да се спасят невинни животи”– споделя Дейвид Акселрод, съветник на Обама. Втората писта е още по-спорна. Тя почива върху „анализ на начина на живот” (pattern of life analysis). Заподозреният бива следен от въздуха, често с месеци, а в базата в Крийч, Невада, се трупа досие с улики: С кого се среща? Носи ли оръжие? Води ли неразбираеми, кодирани разговори по телефона? Сменя ли SIM картите? Прави ли подозрителни покупки? В ЦРУ имат модел, по който определена сума от улики превръща заподозрения в „легитимна цел”. Следва екзекуция. Според директора на ЦРУ Джон Бренън дроновете позволяват чрез многочасово наблюдение да се отсеят терористите от невинните граждани. Според френския изследовател Грегоар Шамаю обаче това не дава никакви гаранции, защото „отликата на боеца е, че влиза в сражение, а дроновете изключват всякакво съприкосновение, сиреч правят невъзможен абсолютния тест дали някой е терорист или не”. Методиката на ЦРУ е сродна с тази на Амазон и Фейсбук, които ви предлагат продукти или приятели на базата на установените ви вкусове и контакти. Това е логиката на изпреварващото предположение. Тази логика е пълно отрицание на презумпцията за невинност, на която се гради правосъдието. В този смисъл убийствата посредством дронове са етически неприемливи и юридически скандални. Те не почиват на никаква законова основа, дори на законите на войната, защото формално САЩ не са в състояние на война с никоя от страните, в които оперират с безпилотници. Разбира се, етическите и юридическите главоблъсканици връзват ръцете на всяка демокрация, а тероризмът изисква ефикасна реакция и сам не се чувства обвързан с нашите хуманистични рамки. Уви, прекрачването им в името на ефикасността не остава безнаказано. Броят на невинните жертви на въздушни удари възлиза на хиляди. Според пакистанските власти само 40 от убитите 3000 души са доказани терористи. Според директора на ЦРУ Джон Бренън ударите са почти безпогрешни. Ако се доверим на френския експерт по тероризъм Ролан Жакар, разминаването идва от статистиката. Американците броят като терористи всички убити от въздуха мъже, способни да носят оръжие. По стандарта MAM (Military-age male, на възраст над 16 год.). Методиката за изобличаването им като терористи не подлежи на съмнение. „Съпътстващи жертви” са само убити по грешка жени и деца. Оттам и разликата.

ПАЛАЧИТЕ ФИЛОСОФИ И ДЪРЖАВНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ

Непризнатата доктрина на Белия дом е „Убий, вместо да вземаш пленници”, твърди философът Грегоар Шамаю, автор на „Теория на дроновете”. Горчивият опит от Гуантанамо, тайните затвори зад граница и разкритите издевателства в багдадския затвор Абу Грейб (Абу Гариб) са достатъчен повод САЩ да преосмислят стратегията си. Най-ефикасният начин да си спестиш главоболията с пленниците е да не вземаш такива. Ако се доверим на базираното в Лондон Бюро за разследваща журналистика (Bureau of investigative journalism), за последните десет години безпилотниците са ликвидирали не по-малко от 3000 души само в Пакистан, а въздушни удари се нанасят средно веднъж на четири дни. В „Разбунтуваният човек” Албер Камю вещае времето на „палачите философи и на държавния тероризъм”. Пророчеството на великия хуманист, изглежда, се сбъдва в наши дни. В опит да вкара безпилотната война с терора в някаква юридическа рамка, през пролеттана 2014 г. президентът Обама предложи създаването на тайни съдилища, които ще преценяват не вината, а „степента на опасност” на потенциалните мишени. „Неизбежната опасност” ще активира правото на „законна самоотбрана” и ще легитимира ликвидацията, сиреч убийството им. Този опит на правото да догони практиката рискува да узакони държавния тероризъм, не и да гарантира правото. С дроновете войната става едностранна. Изчезва противоборството. Това вече не е войната по Клаузевиц, според когото тя е дуел между бойци. Новата парадигма на войната не е сражението, а преследването. „Ловуването на хора.” Технологията на безпилотниците свежда противника до ролята на дивеч, а най-важната задача е той да бъде открит, проследен, оценен (свой/неутрален/ враг) и ликвидиран. Насилието на дроновете е дистанционно и едностранно. Дроновете утвърждават нова форма на власт. Хибрид между военната и полицейската, защото позволява да се упражнява ефективен контрол върху цели територии без сухопътна намеса, като се ликвидират всички опоненти. Според Грегоар Шамаю властта на безпилотниците е „аерополитическа”, защото за властелина им вече не е необходимо да завладее терена на врага, за да упражнява военна или полицейска репресия. Така властта прекрачва в третото измерение и също като киното става 3D.

ДРОНОФОБИЯ

Дроновете променят радикално психиката на населението, над което оперират. Според американските военни теоретици едно от големите достойнства на безпилотниците е, че поразяват психиката на врага и профилактират злодеянията, които той би могъл да извърши. Пакистанските психиатри обаче все по-често диагностицират психическо „затваряне в себе си”, което е резултат от постоянното вслушване в тихия бръм от дроновете, които ежедневно облитат западните провинции на страната. Психиатрите на американската армия пък търсят рецепти за контролиране на шизофренното битие на операторите на дронове. За тях дистанционното убийство е електронна игра, на която работят през деня, преди да се върнат в уюта на семействата си след смяната. Междувременно мишените се множат. Отначало това бяха терористите от „Ал Кайда”, за които никой не жалеше особено. Постепенно географията на новата война се разпростря върху Йемен, Сомалия и Ирак. Израел отдавна използва безпилотници за унищожаването на бойци на Хамас в пренаселените лабиринти на Газа. В Източна Украйна безпилотните самолети са част от арсенала на двете страни, но засега само за нуждите на разузнаването. Безпилотниците се банализират. Войната не е единственият им бизнес. А това превръща в потенциални мишени всички враждебно настроени лица. Прецизността на технологиите, която се усъвършенства с месеци, скоро ще позволи масовото упражняване на полицейски контрол от въздуха.

БУМЕРАНГЪТ НА НАСИЛИЕТО

Дроновете пренаписват кодекса на войната. Превръщат екзекуторите в богове, които от дистанция, в климатизираната цитадела в Крийч, Невада, с чаша в ръка отстрелват безпомощните си жертви в планините на Вазиристан. Сраженията са вече в миналото. Днес сме в епохата на Kill TV, в която убийството е приравнено до електронна игра. Но най-коварният откат от технологиите е, че те пряко стимулират тероризма. Бойното поле вече не съществува, а ахилесовата пета на електронния Big Brother е цивилното население, което за разлика от операторите на дронове не е защитено от бункери. Така невинните граждани се превръщат в естествена цел за мъстта на озверелите от безсилието си терористи. В разходен материал на политическия блъф „война без жертви”.

Изт. The Drone Zone, Mark Mazzetti Gregoire Chamayou, Theorie du dronе