Тръмп реже парите за неправителствените организации от соросоиден тип и родният данъкоплатец ще трябва да плати българския дял от сметката

От началото на година се случиха две важни събития, които на пръв поглед нямат много общо помежду си. Преди броени дни от издателска група „Икономедиа“, притежаваща медиите „Дневник“ и „Капитал“, се похвалиха, че вездесъщата Фондация „Америка за България“ ще продължи финансовата си подкрепа за групата с нови 1,5 млн. лева за периода до 2020 г. В българската общественост на мига се разразиха полемики дали финансовата инжекция по същество не представлява купуване на български медии от чуждестранни неправителствени организации и в цялата емоционална дискусия убягна един важен детайл. Докато в предишните два тригодишни периода „Америка за България“ отделяше по 3 млн. лева за медиите на бизнесмена Иво Прокопиев, то сега тази сума е намалена двойно. За момента няма информация дали организацията ще продължи да издържа други издания (като „Медиапул“) и какво ще бъде тяхното финансиране. Тоест това, за което се говори след идването на Доналд Тръмп на власт в Съединените щати – а именно, че неправителствените организации, близки до мрежите на Джордж Сорос, ще изпитат трудности – започва да се оправдава.

На пръв поглед Фондация „Америка за България“ не би трябвало да се притеснява особено от рокадите във Вашингтон. „Промените в президентската администрация в САЩ не оказват влияние на нашата работа, тъй като сме неправителствена организация“, твърди президентът на фондацията Нанси Шилър. Парите на „Америка за България“ идват по линия на Българо-американския инвестиционен фонд и нямат общо с бюджета на САЩ, твърдят във фондацията. Публична тайна обаче е, че фондът е основан и издържан от Американската агенция за международно развитие (USAID) – структура към Държавния департамент, която попада под прицела на Тръмп. С парите на американските данъкоплатци USAID финансира мрежи от неправителствени организации, медии и академични кръгове в чужбина, които трябва да отговарят за меката сила на Вашингтон. Ефектът обаче напоследък е спорен, а тези мрежи днес са впрегнати в неуморна работа за промотиране на неотроцкисткия проект на глобализираните финансови кръгове около Демократическата партия, Джордж Сорос и Хилъри Клинтън. След встъпването си в длъжност Доналд Тръмп съсредоточи върху себе си толкова много агресия от тези среди, че президентът на Русия Владимир Путин вероятно се е почувствал пренебрегнат. В последните месеци производните на тези структури в България са заети с това да обясняват колко лош президент е Доналд Тръмп и колко хубаво нещо са биджендърите, трансполовите, джендър-бендърите и другите 70-80 пола с трудни за запомняне имена. Тръмп вероятно няма никакво намерение да им плаща заплатите. В новата философия на „Америка на първо място“ външната политика трябва да бъде подчинена единствено на националните интереси на Съединените щати, а не на „прогресивното човечество“, под което глобализираните финансови кръгове разбират своите корпоративни домогвания. Поради това в бюджета на САЩ за 2018 г., който трябва да бъде приет в близките дни, президентът предвижда орязване на средствата за USAID с повече от една трета. Парите за грантове секват.

Финансирането от чужбина на родните либерални интелектуалци намалява и тяхното внимание се насочва към държавната трапеза. За да продължат както досега, те ще трябва да потърсят друг източник на средства, който може да бъде само народната хазна (наред с еврофондовете). Тук на помощ идва второто интересно събитие от началото на година. От 1 януари 2018 г. към Министерския съвет започна да функционира специално звено от подбрани представители на неправителствените организации в България, които ще могат да разпределят публичен финансов ресурс. В инициативата за подкрепа на неправителствения сектор в България поначало няма нищо лошо. Идеята за държавно финансиране на НПО-сектора беше лансирана още през 2015 г. от тогавашния правосъден министър и днешен лидер на „Да, България“ Христо Иванов. Според замисъла финансовото положение на българските неправителствени организации трябва чувствително да се подобри. Много от законодателните предложенията на Иванов не бяха подкрепени, но други получиха одобрението на депутатите. С измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел започна да функционира Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Членове на Съвета са неправителствени дейци, но в правомощията им ще влезе разпределянето на публични средства. Вместо автентични представители на НПО сектора обаче, се оказа, че инициативата е окупирана от близките до Джордж Сорос структури. За разразилите се скандали, свързани с работата на Съвета, се изписа много. Според вестник „Труд“ структури, свързани с „Отворено общество“ и Фондация „Америка за България“ пишат правилата за работа на Съвета, така че да могат да разпределят между 60 и 70 млн. лева от българската хазна по различни проекти. В статията се твърди, че става въпрос за различни целеви фондове като Националния фонд „Култура“, „Красива България“, „Социална закрила“ и други, които по предложение на НПО дейците трябва да се управляват от тях самите. За подобна опасност първо алармираха в нарочна декларация от Националната асоциация „Българско Черноморие“. Оттам изразиха притеснение, че автентичните граждански организации, които в страната са около 30 000, са на път да бъдат лишени от парите, предвидени в държавния бюджет, за сметка на финансирани отвън организации.

В грантовия свят на либералните НПО мрежи няма място за безкористна работа на „полза роду“. Щом парите от Америка свършват българският данъкоплатец трябва да си плаща за привилегията да му се разясняват възвишените идеали на „прогресивното човечество“. И докато в Америка президентската администрация не приема ляволибералните мрежи от соросоиден тип да хапят ръката, която ги храни, то в България мазохизмът все повече добива очертанията на национален спорт. Всеки, който дръзне да развали схемите на грантово мотивираните либерален мрежи (последният ярък пример – бившият министър на културата Вежди Рашидов и Червената къща), веднага става обект на атака. За съжаление, българският политически елит все още отказва да признае, че дневният ред на тези структури е съвсем различен от неговия собствен и между двете не може да има „common ground“. С други думи, продължава да важи поговорката: „Храни куче, да те лае“.