Предстоящите на 15 март избори ще определят близо ли е Ниската земя до напускане на Европейския съюз

Пристигналите в края на XVI век в Холандия венециански търговци бързо проумяват една географска истина – Ниската земя може и да бъде идеална отправна точка за амстердамската Wisselbank и колониалната експанзия, но разположението на страната на материка я прави уязвима от настъпление от континента. Катастрофалната за Европа Тридесетгодишна война (1618 – 1648 г.) потвърждава извода на опитните венецианци, които имат решаваща роля за създаването на Холандската република. Много скоро капиталите зад първата мултинационална корпорация – Нидерландската източноиндийска компания, както и златото и среброто на други търговски компании с произход от Иберийския полуостров, се преместват на запад. Големите пари намират сигурен подслон сред мъгливите Британски острови, а Ниските земи се превръщат във второстепенна база за търговски операции. Още от онези дни в Холандия неизменно се сблъскват интересите на морската търговия и опитите за контрол от страна на континента. Такава ще бъде съдбата на мочурливите земи в крайната северозападна част на Евразия в следващите столетия – да бъдат вечно разделени между географската си принадлежност към Европа и отправения към необятните морски простори търговски поглед. Без значение дали става въпрос за Наполеон или за Хитлер, установяването на доминация от континента над Нидерландия винаги е срещало яростната съпротива на господстващата морска сила. Кървавите страници на европейската история са изпълнени с поучителни примери.

Разположената в геополитическия римланд холандска държава в последните столетия е от важно значение за търговските и политическите интереси на Великобритания. Нещо повече – овладяването на холандските пристанища и бреговата ивица от чужда сила се разглеждат от Обединеното кралство като екзистенциална заплаха от военно-политическо естество. Именно това съображение е в основата на столетната британска политика на Блестяща изолация и Баланс на силите в Европа. Всяко нарушаване на деликатния баланс в Холандия неизменно води до война и повтаря една и съща конструкция. Както казва още през V век пр. Христа древногръцкият военачалник и историк Тукидид: „Историята се повтаря”.

През 1795 г. Наполеон нахлува в Нидерландия, а война между Франция и Англия е закономерен резултат. Следва бягство на холандския крал Вилхелм V Орански в Лондон. Континенталната хегемония на Франция води до изграждане на съюзни отношения между Англия и Русия и е в основата за разгрома на обединена „Наполеонова” Европа. Повече от 100 години по-късно историята напомня за себе си. През май 1940 г. Хитлер нахлува в Нидерландия и слага край на „Странната война”, която отстъпва място на ефективни бойни действия между Великобритания и Германия. Кралица Вилхелмина Нидерландска бяга в Лондон, а изградената Антихитлеристка коалиция между руснаци, британци и американци разрушава доминираната от Берлин нацистка Европа. Близо осемдесет години след последното интегриране на Холандия в обединена Европа събитията поразително напомнят добре познатата ни от историята геополитическа конструкция. Тектонични промени като кризата в Украйна, Брекзит и избора на Доналд Тръмп сложиха край на глобализираното мултикултурно безвремие и върнаха на сцената историята и географията – а в мъглив Лондон от столетия разбират и почитат тези две науки.

Днес Ниските земи са част от обединената под финансовата и икономическа доминация на Берлин либерална Европа, което никак не се харесва на Великобритания. Мощната германска икономика разширява влиянието си в Холандия, а Амстердам е под засилващ се финансов контрол на Европейската централна банка и еврото. В новите геоикономически реалности на консервативния свят на Доналд Тръмп и Тереза Мей икономическият протекционизъм и националният капитализъм са издигнати на пиедестал. В този свят няма място за една доминирана от Германия Европа, разширяваща търговските си интереси в Евразия. Точно както преди близо 80 години историята се повтаря и Великобритания и Германия се сблъскват в геополитическия римланд на Холандия и Франция. За разлика от катастрофалния за Европа период на Втората световна война днешните конфликти се водят с далеч по-софистицирани методи каквито са меката сила, търговските и валутните войни и дипломатическият натиск. Полето на днешната битка са предстоящите през месеците март и април избори в Холандия и Франция. Изходът от тях ще реши съдбата на Европейския съюз. При триумф на пробританските сили в страната на лалетата и Марин Льо Пен в Елисейския дворец единната валута и общото икономическо пространство в Европа с голяма доза сигурност ще останат в миналото.

Фактите показват, че подобно на избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ и драмите около Брекзит вероятността от рязка промяна в холандската политика не е за подценяване. Зад по-тесни съюзни отношения с Великобритания стоят сериозни сили в холандското общество. Между тях винаги са били влиятелното нидерландско кралско семейство от рода Орански и мощният англо-холандски капитал. Достатъчно показателен е фактът, че Славната революция в Англия през 1688 г. възкачва на английския престол Вилхелм Орански (Уилям III). Английското и холандското кралско семейство винаги са били в тесни династични и политически връзки, а Вилхелм V Орански при нахлуването на Наполеон и кралица Вилхелмина след окупирането на Нидерландия от Хитлер, бягат именно в Лондон. Традиционно силните търговски отношения между двете страни са представени от мощни транснационални корпорации като Royal Dutch Shell, гиганта Unilever, металургичната мегакорпорация Tata Steel Europe, фармацевтичната Reckitt Benckiser Group, Reed Elsevier, банковата и финансова корпорация ING Group, технологичната Philips и много други. Именно Shell представлява синтеза на англо-холандското сътрудничество. Известен е фактът, че дядото на днешния холандски крал от рода Орански – принц Бернхард, е съдружник с Виктор Ротшилд в Shell. Според публично достъпните данни до началото на XXI век династията Орански контролира около 25% от капитала на транснационалната корпорация.

На практика няма друга страна в Европа, която да има по-тесни икономически и финансови връзки с Обединеното кралство от Холандия. Страната на лалетата е сред водещите търговски партньори на Острова и е в челната класация на най-големите инвеститори в британската икономика. По време на войната в Ирак Нидерландия се солидаризира с позицията на Великобритания и за разлика от Германия и Франция се включи във военната авантюра. Фактите показват, че Лондон ще направи всичко възможно да разши влиянието си в Холандия на предстоящите избори. В най-мекия вариант Тереза Мей ще се опита да използва Амстердам като коз в предстоящите тежки преговори по излизане от Европейския съюз. За лидерите на Консервативната партия е важно Обединеното кралство да се възползва от облагите на единното икономическо пространство и контрола върху търговията с евро от лондонските клирингови къщи. При сценарий на „твърд Брекзит” Лондон ще търси съюзник в лицето на Холандия в опит за дестабилизиране на ЕС и Еврозоната. И в двата случая изборите в Амстердам са от огромно значение.

В Холандия политическата карта в последните години е поделена между проевропейски и евроскептични партии. Сред отнасящите се с недоверие към задълбочаваща се европейска интеграция формации се числят Социалистическата партия, консервативната протестантска Политическа реформирана партия, Християнският съюз и разбира се Партията на свободата. Социологическите проучвания за предстоящия вот на 15 март дават предимство на популистката Партия на свободата, начело с Герт Вилдерс. Последните данни сочат, че тя ще спечели над 31% от гласовете на избирателите. Статистиката е изготвена от един от най-популярния нидерландски социолог Морис де Хонд, според когото е много вероятно Герт Вилдерс да стане новият холандски министър-председател. Ако спечели изборите в Холандия, Вилдерс обещава да проведе референдум за излизане от Европейския съюз, да спре имиграцията и да напусне единната европейска валута. Ексцентричният политик е антигермански настроен, горещ привърженик е на политиката на Израел в Близкия изток и призовава за недопускане на мюсюлмани в страната.

Победата на Вилдерс не означава автоматично излизане на Холандия от Европейския съюз. Повечето факти говорят в подкрепа на тезата, че Ниската земя ще се опита да балансира между изгодите от общото икономическо пространство и независима от Германия и еврото валутна и финансова политика. Близо 25% от холандския износ е предназначен за германския пазар. Въпреки, че партията на Герт Вилдрес най-вероятно ще спечели парламентарните избори депутатските мандати няма да са достатъчни за съставяне на правителство, а останалите политически партии, с изключение на Народната партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте, не са склонни по някакъв начин да подкрепят кабинет на Вилдерс, твърди Рем Кортвег от Центъра за европейска реформа. „Дори и да има референдум за членството в ЕС на Нидерландия, Вилдерс вероятно ще го загуби”, убеден е Кортвег. За разлика от Великобритания, в Холандия референдумите съгласно конституцията на страната нямат обвързващ за националните органи характер, а дори референдум да бъде проведен изходът от него не е неизбежно в полза на излизането от ЕС. Според анализ на UBS най-вероятният резултат от изборите на 15 март е разноцветна коалиция от пет или повече партии. Следващият вероятен сценарий за коалиция е правителство на малцинството, начело с Народната партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте.

Ситуацията допълнително се усложнява от дилемите около Брекзит. За холандците колкото по-добре Великобритания защити интересите си при напускането на ЕС, толкова по-привлекателно става излизането от общността. Благоприятен за Лондон развой на събитията ще задълбочи недоверието в Евросъюза и ще подтикне и други страни да настояват за отстъпки. Начело в този списък е Холандия. От друга страна липса на отстъпки от ЕС към Великобритания по въпросите на имиграцията, свободното движение на стоки и валутната политика ще изостри до краен предел напрежението и може да доведе до силен сблъсък между британци и германци именно в Нидерландия и други европейски страни с традиционно силно английско влияние. Изход от патовата ситуация може да бъде компромис, който да включва задоволяване на всички искания на Лондон и осигуряване на свобода на Холандия от контрола на Европейската централна банка. Дали това ще се случи или напрежението ще бъде изострено до краен предел предстои да наблюдаваме след изборите на 15 март. Едно е сигурно – Холандия отново е добре познатото ни от историята бойно поле между Острова и Обединена Европа.