Въпреки, че Хилъри Клинтън е гласовит противник на фракинга в своята президентска кампания през 2016 г., наскоро изтекли имейли разкриват, че тя по всякакъв начин се е опитвала да изнесе технологията на фракинга в други държави по време на службата си като държавен секретар на САЩ.
Мейли, разкрити от The Intercept показват, че по време на мандата на Клинтън начело на Държавния департамент, тя, както и цялото й близко обкръжение, са работили с частни петролни и газови компании, за да промотират сондажа на нефт и газ чрез фракинг технологии.
Документите показват, че Държавният департамент, начело с Клинтън като главен секретар, е настоявал за фракинг сделки с чуждестранни високопоставени лица по време на пътуване до райони за сондиране в Пенсилвания. Разкритите документи показват също, че Държавният департамент е трябвало да се заеме със задачата да убеди Полша да позволи на американски фракинг компании да правят опити на територията й, за да се види дали „подобни операции могат да бъдат повторени и в други държави.”
Фракингът или хидравличното разбиване е технология, използвана в областта на добива на нефт и природен газ, с която вода и други химикали се напомпват в почвата, за да се създадат пукнатини, така че енергийните ресурси да преминават свободно. Тази практика се смята и за причина за американския индустриален петролен бум, но критиците твърдят, че тя има значителни последствия върху околната среда, включително може да доведе до земетресения и опасно за здравето замърсяване на подпочвените води.
Натискът на Държавния департамент за фракинг е бил част от по-широката Глобална инициатива за шистов газ (Global shale gas initiative) – програма, с която американското правителство предоставя техническа и регулаторна експертиза за насърчаване на възможностите за добив на шистов газ.
В президентската си кампания обаче Клинтън зае позиция против фракинга. Хилъри излъчи реклама в северната част на щата Ню Йорк точно преди първичните демократични избори, в която се критикува технологията на фракинга и се изтъква работата й като държавен секретар, намеквайки, че едва ли не тя е принудила „Китай, Индия и някои други световни замърсители” да направят „истинска промяна в тази област”.
В миналото Клинтън обаче е заявявала, че не е изцяло против фракинга. В президентските дебати през март тя каза, че би подкрепила практиката стига да има стриктни правила за компаниите, които искат да правят сондажи.
„Не мисля, че съм променила мисленето си за това, което трябва да се направи, тоест да се тръгне оттам, където се намираме в момента. Светът е силно зависим от въглищата и петрола, но трябва да се премине към чиста, възобновяема енергия”, казва Клинтън в дебат месец по-късно. „Едно от горивата, които служат като мост, е природният газ.”
Въпреки че фракингът е основен сегмент на процъфтяващата енергийна индустрия в САЩ, много европейски страни по-скоро са настроени негативно и искат тази технология да бъде забранена на собствените им територии. Франция наложи мораториум на фракинга от 2011 г. насам, въпреки че там има изобилие от потенциални ценни залежи. Холандия, България и Чехия също последваха примера със собствени забрани. Други европейски държави, като Германия, имат много строги правила за извършване на фракинг сондажи.
Фракингът преследва и стратегически цели в Европа. Официалните представители на САЩ и Европейския съюз постоянно се позовават на енергийната зависимост от Русия, която е в размер на една четвърт от потреблението на континента.
Противно на надеждите на Държавния департамент, Полша така и не успя реално да се превърне в център на шистовия бум. Въпреки, че не е имало такъв регулаторен натиск, както в други европейски държави, външните инвеститори сами изтеглиха дейността си от кладенците там, тъй като не успяха да доставят очакваното количество газ.
Проучванията дават подобни разочароващи резултати и в Румъния, а по-големите американски компании за фракинг в Украйна също се изтеглиха от сделките, направени през 2013 г. Тези сделки бяха за кладенци, които се намират в районите на конфликта между правителството и бунтовническите сили.
Източник: Russia Today
Превод: Юлия Владимирова