Може би сте забелязали, че напоследък никой от Демократическата партия не говори по въпросите на външната политика или по глобалните проблеми – по тези теми не се каза почти нищо на конгреса във Филаделфия, а в рамките на президентската кампания твърде малко са нещата, които заслужават да бъдат отбелязани. Много от либерално настроените, а за съжаление и от прогресивните поддръжници на Хилъри Клинтън, избягват разговорите за външна политика и наместо това непрекъснато ни натякват за „солидния опит” на кандидатката, като задължително кимат одобрително, когато стане дума за нейните социални програми. Единственото забележимо е ритуалното демонизиране на страховития диктатор Владимир Путин, който аха-аха да нахлуе в някоя безпомощна европейска държава. Дори Бърни Сандърс, който заяви подкрепата си за Хилъри, въпреки че до неотдавна той говореше за противничката си като за инструмент на Уолстрийт, не каза нищо съществено по глобалните проблеми . Но нека не се заблуждаваме – Клинтън, която е по-вероятният бъдещ президент на САЩ, вероятно всячески ще подклажда възраждането на американския империализъм, навлизайки в нови цикли на войни . Тишината е илюзорна: както преди, така и сега, семейство Клинтън са истински обсебени от международната политика.
Хилъри Клинтън, която е „по-рационална” и „по-тактична” от непредсказуемия Доналд Тръмп, вероятно ще открие пътя на суперсилата не само в Европа, но и в Близкия Изток, Централна Азия и Тихоокеанския регион. Въпреки, че кандидатката не разкрива нищо от стратегията си, тя отбеляза, че обещава „да се изправи” срещу Русия и Китай, да се противопостави на руската „агресия”, да засили войната срещу тероризма и да унищожи Иран, в момента в който той прекрачи линията (или американските специални служби подадат информация, че той има такива намерения), поставена от международните договорености за разпространението на ядрено оръжие .
При Клинтън демократите ще имат възможността да възстановят своята историческа роля на Партия на войната. Един от големите митове в политиката е, че американските либерали провеждат не толкова войнствена, в сравнение с републиканците политика и че са привърженици по-скоро на „дипломацията”, отколкото на воденето на войни. Препратките към Удроу Уилсън по време на Първата световна война в Мексико, Хари Труман в Корея, Джон Кенеди и Линдън Джонсън в Индокитай, Бил Клинтън на Балканите и разбира се Барак Обама в Афганистан (една осемгодишна безсмислена война), Либия (която всъщност е „Война на Хилъри”), както и безбройните операции в Близкия Изток и Северна Африка са достатъчни, за да не си говорим подобни глупости .
Министерството на вътрешните работи в Белград по време на бомбардировките на НАТО
Напълно противоположно, „ненормалният” Тръмп – със своя ежедневен поток от екстравагантни изказвания и предложения – реално обслужва неолибералните/неоконсервативни цели на Клинтън, като ѝ преотстъпва ролята на „по-нормалната” от двамата. Тръмп, разбира се, е далеч по-нерационален и егоцентричен. Никой не може да предвиди, какво би се случило ако „ядреният спусък” попадне в негови ръце. И по-лошо – той е съвсем реален претендент за Белия дом, за когото се говори, че е близък до лошия диктатор и най-голям враг на националния суверенитет, Путин! Тук няма нужда от каквото и да било обсъждане. От това единствено следва, че Хилъри Клинтън ще бъде по-добрият кандидат ( макар реално да е „по-неблагонадеждна) , както и че тя е по-въздържана – което е най-важно при решаването на имперски въпроси. Защо иначе неоконсерваторите и ястребите ще поддържат каузата на семейство Клинтън? Съюзът на Хилъри с външнополитическите хардлайнери, обаче, сломи ентусиазма на прогресивно и либерално настроените ѝ поддръжници, които не спират да говорят за нейния „прагматизъм” и способността ѝ да „довежда нещата докрай”. (Това, че тя може „да довежда нещата докрай” в областта на външната политика е извън всяко съмнение).
От Клинтън като президент се очаква да засили курса на НАТО и САЩ към изолация и задушаване на Русия, което означава влошаване на „кризата” в Украйна и едно обезпокоително развитие на отношенията с този съперник в регион, в който са разположени множество (тактически и „реално използваеми”) ядрени оръжия . Ами смяната на режима в Сирия? Хилъри безкомпромисно настояваше за започването на тази разрушителна война, сякаш не е научила нищо от ужасяващия хаос и насилие в Либия, за които тя толкова много допринесе като Държавен секретар. Засега няма изгледи, че тя ще приключи престъпната и проточила се с години война в Афганистан, която даде изключително неблагоприятни политически ефекти (наред с Ирак, Сирия, Либия, Йемен и Израел). Засилване на бомбардировките по т.нар. Ислямска държава в Ирак, Сирия, Либия? Разполагане на повече американски войници по тези територии? Подобни инициативи биха означавали още по-неблагоприятни резултати, последвани от нова антитерористична истерия и още интервенции. Агресивната реализация на кардинално погрешната политика за „Връщане към Азия” (Pivot to Asia), стратегия, която цели да възобнови опитите да бъде унищожена китайската икономическа и военна мощ – това е лична инициатива на Клинтън. Несъмнено, такива като Пол Улфовиц и Робърт Каган с най-голяма радост се присъединяват към лагера на Хилъри.
Не е изненадващо, че милиардерът-ястреб Хаим Сабан обеща, че ще даде колкото е необходимо, за да върне Клинтън в Белия дом, само и единствено защото е убеден, че Хилъри ще направи всичко възможно да държи палестинците в колониално подчинение . По време на срещата си със Сабан през юли, Хилъри отново обеща „да се противопостави на всеки опит за делегитимация на Израел”.
Хилъри Клинтън с милиардера Хаим Сабан
Тя подкрепя законодателните промени в няколко щата за съставяне на черни списъци с хора, които се борят за правата на палестинците. Ето как в действителност, прословутият ѝ „прагматизъм” работи ефективно. Елитите сред демократите не обичат да обсъждат публично тези и други подобни приоритети на г-жа Клинтън, а предпочитат да повтарят мантрите за „повече работни места” (което няма да се случи) и за „избавлението на страната” (което също няма да се случи) . Мълчанието работи изключително добре в една политическа среда, в която разгорещените дебати по външнополитически въпроси са до голяма степен табу, а елитарният дискурс рядко преминава границата на баналните клишета. И така, уважаемите либерални и прогресивни поддръжници на Хилъри стриктно спазват този сценарий, като едновременно с това не спират да насаждат страхове, че ако стане президент, Тръмп ще разруши САЩ.
На фона на всички тези вълнения, изненадващо Тръмп се позиционира вляво от Клинтън по някои глобални въпроси от ключово значение, като: сътрудничество, вместо противопоставяне на руснаците; остро осъждане на войната в Ирак и нестихващия хаос в региона; обуздаване на поривите към водене на нови и нови войни в Близкия Изток; ликвидиране на споразуменията за „свободна търговия”, както и воля за преосмисляне на демодирания алианс НАТО .
Ако Тръмп, макар и случайно, успява да яхне динамиката на историческите събития и последствията от тях, то в лагера на Клинтън са напълно невежи и безразлични, но все пак готови за нови военни начинания. Циничното оправдание за войнстващия милитаризъм е същото като оправданията за намеса на Балканите, в Ирак и в Либия – моралното задължение да бъде разгромено някакво неописуемо зло. Обикновено това е някой „нов Хитлер”, който е започнал „нов геноцид”. Едва ли е нужно да си обясняваме, че вътрешнополитическите обещания на Хилъри, ще загубят стойност, в момента в който някоя глобална „криза” заеме приоритетно място. В края на краищата, Пентагонът винаги е на първо място.
Изборът на Тръмп, разбира се, не е особено голяма далавера. Той е от онези, които се борят с дебнещите в мрака дракони на фона на един враждебен свят – нещо като Рамбо. Също като него, Тръмп е неудържим бунтар, ексцентрик и за ужас на републиканските бюрократи предлага някакви „слабоумни” решения на проблемите. Тръмп е категоричен и безмилостен ислямофоб. Напълно противоположно, Клинтън се представя в медиите като „най-рационалната”, „най-уравновесената” и подходяща сред кандидатите за това да движи имперските въпроси.
Широко разпространената мантра, че Хилъри е „един от най-подготвените и интелигентни кандидати, които някога са участвали в президентската надпревара” е просто отегчителна . Тя е много, много умна, независимо от всичките си недостатъци. Още повече, ако проследим дългата история на демократите, ще видим, че те са много опитни в това да показват на света кой командва . Медиите, от своя страна, обожават тези демократи, което е още един фактор за намаляване шансовете на Тръмп да спечели. Освен това, Клинтън може да разчита, че добре финансираната и организирана машина от привърженици сред голяма част от жените, чернокожите и латиносите, която е създала, ще работи не само за влизането ѝ в Белия дом, но ще подкрепя всички военни зрелища, които ни е подготвила Партията на войната. Войни, смяна на режими, бомбардировки, въздушни удари с дронове, нарушаване на договори . Нито едно от тези неща не е политически недопустимо, ако се прави от „хуманните” и миролюбиви демократи . Най-добрият пример за това е войната с „геноцида” и „етническото прочистване” на Бил Клинтън на Балканите, които бяха просто параван за извършването на поредната операция на САЩ и НАТО.
За експлозивната комбинация от неолиберализъм и милитаризъм, характерна за семейство Клинтън, си има обяснение. Те са в пълен синхрон с онези мощни интереси, които диктуват световния ред – Уолстрийт, икономиката на войната, изкопаемите горива, еврейското лоби, фармацевтичната индустрия. Наред с това, семейство Клинтън има много тесни връзки с неофашисткия режим в Украйна, Израел, Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив. На фона на този краен корпоративизъм и империализъм, така да се каже „откаченият” и „заблуден” Тръмп е твърде неподходящ за Овалния кабинет и може да оплеска нещата с глобалното превъзходство на САЩ . През март тази година хора като Улфовиц, Робърт Каган, Брент Скауфорт написаха отворено писмо, за да обяснят на обществото, че Тръмп не е достатъчно посветен на американските интереси. Той допълнително си усложнява положението, отказвайки да зачита „експертите” – същите тези външнополитически гении, които организираха провала в Ирак. После в публичното пространство си проправи път подобно на предишното отворено писмо, с почти същото послание. И както можеше да се очаква, „неспособността” на Тръмп да управлява глобалните интереси на САЩ е лайтмотив в CNN, New York Times, Washington Post и Wall Street Journal.
Но да се върнем към политическия карнавал, устроен на конгреса на Демократическата партия. На фона на развяващи се флагчета и неспирни скандирания „USA!”, Хилъри направи вдъхновяваща аналогия с речта на Джаки Кенеди през 1961 г., в навечерието на избора на Джон Кенеди за президент. В нея тя споделя, че „онова, което най-много тревожи съпругът ѝ в тези трудни времена, е избухването на война, която не е провокирана от сдържани и самоконтролиращи се хора, а от малки човеци, движени от своите страхове и гордост”. Тук следва да предположим, че Джон Кенеди е бил от онези „сдържаните”, „големите човеци”.
Джаки Кенеди и току-що избраният за президент на САЩ Джон Кенеди, 1961 г.
Но ако се върнем назад в историята ще видим, че уважаваният съпруг на Джаки е архитект на може би най-варварския и злокобен период във външната политика на САЩ – Виетнамската война, донесла много смърт и разрушения, инвазията в Залива на прасетата в Куба, дирижирана от ЦРУ, следвана от Кубинската ракетна криза, с която „големият сдържан човек” едва не докара света до ядрена катастрофа. Що се отнася до „страховете” и „гордостта”, те нямат никаква роля в биографията на Джон Кенеди от този период, а по-скоро става въпрос за неговите психически натрапливости.
Възможно ли е, макар и без да иска, в съдбовния момент на номинирането си за кандидат-президент, с тази аналогия Хилъри Клинтън всъщност да е разкрила пред публиката своя дълбоко империалистичен начин на мислене?
Автор: Карл Богс/Counterpunch
Превод: Антоанета Киселинчева