Когато става дума за Втората световна война, винаги поствоенният свят се е озадачавал как германиците тогава не са разбирали военните престъпления на нацисткия режим, концлагерите, странните екстремни решения на Хитлер и пр. Всички ние се питаме защо толкова много обикновени хора, замесени в тези решения, свързани с огромен брой човешки смърти, не са осъзнавали, че това са престъпления. Има различни обяснения, едно от най-популярните е на Хана Аренд, но всеки може да изведе свои щрихи за политическия феномен „пълно доверие на абсолютната власт”. Когато става дума пък за комунизма, нашите дъщери и синове винаги скачат и казват: „Ама вие защо мълчахте, защо не се съпротивлявахте!”. Тогава родителите отговарят: „Абе всичко знаехме, ама режимът беше такъв, че нищо не можеш да кажеш, ще те уволнят, ще те затворят, ще гладуваш и т.н.” Днес е много трудно да се каже колко хора са осъзнавали наистина какво точно става и колко са били просто вплетени в естествената среда на системата, без да осъзнават нейната античовечност. Това е обичайната сила на симбиозата власт-човек . Хората живеят в общество, което трябва да бъде управлявано и дори да не се доверяват напълно на властта или пък да я критикуват, те я приемат като част от изначалния човешки ред. С властта обаче, особено когато е абсолютна (затова подчертах нацизма и комунизма), винаги се злоупотребява. Днес историята се повтаря, и Европа е в позицията на своето историческо минало. Осъждаме престъпленията на нацизма и комунизма, виждаме в миналото, но не виждаме в настоящето. Европа е напълно сляпа . Тя безрезервно се доверява на САЩ, няма свои собствени въоръжени сили, и съответно не може да вземе нито едно решение, което да не е съгласувано с Америка. По простата причина, че нейната сигурност зависи от САЩ. Тази патология въвлича Европа в съучастничество във военната и геополитическате хегемониална доктрина на САЩ, която оставя след себе си множество жертви във всички точки на света. И която доктрина крои картата на света, според собствените си интереси. Ако Башар Асад не е удобен за интересите на САЩ и САЩ са решили да се разправят с него, нали разбирате че Европа не може и не бива да плаща за войните, които Америка разразява. Америка е защитена от океана, от военната си мощ и от своя географски обем. Европа, напротив, напълно е беззащитна . И всички журналисти, общественици, държавници, които мълчаливо или още по-лошо – любезно –  подкрепят унищожителната позиция на Европа, трябва да са наясно, че ще останат в историята и учебниците като колаборационисти с една световна сила, която затрива Европа завинаги от политическата карта на света . Мигрантите не са само от Сирия, те са от всички страни в региона на Близкия изток, в който се възцари ужасяващ хаос. САЩ отдавна не въвеждат ред (както дълго време се опитваха да представят външната си политика – като износ на демокрация). Те въвеждат хаос като удобен инструмент за изпомпването на ресурси, както и за промяна на изместеното влияние на хегемониалната им сила . Например, докато един диктатор върши всичко, което е в техен интерес, Америка го подкрепя. Когато се самозабрави и престане да се съобразява с тях, изведнъж решават да му спретнат арабска пролет, гражданска война, военна хунта или най-обикновена съседска война, а понякога стигат и до такива невъобразими чудовища като „Ислямска държава” и пр . Така че хаосът не е следствие, хаосът е цел! Още през 2003 г. американската преса започна да пише за „теорията на хаоса” като част от многообразните стратегии на Пентагона, но Белият дом парираше осветляването с говорене за т.нар. „конструктивен хаос”, тоест разрушава се до основи лошата действителност, за да се сътвори една добра действителност. Но истината е, че никакво възраждане не се случи по местата, където беше въдворен хаоса. Ирак не е държава, Либия е сбор от банди, Сирия е в предсмъртно състояние, Афганистан е развъдник на тероризъм, Украйна тепърва ще разбира, че е употребена и изхвърлена на бунището, Тунис, Египет и други подобни ще останат безпомощни за дълго време… Европа е следващата жертва. Радикалният ислям ще стане оперативен инструмент, който ще може да бъде активиран за едни или други цели, при нужда. Например в Германия вече ще е безкрайно лесно да се въдворят сериозни проблеми, които в следващите години постепенно ще изместят страната от лидерските й позиции. Обезглавяването на Европа е в ход. Всичко друго – състрадание, цветя, балони, германци с радост приемат бежанци, плюшени мечета и пр. са приказки за наивници-жертви-на-медийната-пропаганда.
„Деконструкция”, БНР