Хабим страшно много енергия в това разделение

Ваше Величество, смятате ли, че нападките напоследък срещу Вас са резултат от страховете, че може да се върнете отново в политиката?

Аз лично не виждам кого бих могъл да застраша политически и с какво. Трябва да се видят мотивите за такива страхове или опасенията, ако те съществуват. В крайна сметка в политиката идеята не е да се застрашава някой. Най-важното е, където има възможност, да се помогне. И тази помощ да бъде в добрата, в правилната посока. Аз винаги съм гледал на нещата по този начин. Търся позитивното, кое може да бъде полезно, с какво мога да допринеса за доброто на страната ни. Никога не съм искал или планирал да бъда контра на нещо или някой. Няма никакъв смисъл от това човек да участва в политиката, за да бъде просто реакция на нещо. Или пък да участва, защото е конюнктурно интересно. Или само за да използва удобния момент. Трябва да се участва единствено с откровеното желание да се помогне.

Свикнахте ли някак с нападките на българската политическа сцена?

Знаете ли, това е нещо, което аз считам за много жалко и напълно излишно. Не става дума за нападките срещу мен, а изобщо, че този подход в политиката не е достоен. Аз никога не съм действал по този начин. И трябва да кажа, че се гордея с това. Защото стискането на зъби и неотговарянето на често пъти съвсем необосновани нападки е много по-трудно. Изисква се правилно възпитание, изискват се воля и достойнство да запазиш равновесие. Да не отвърнеш не е знак на малодушие или липса на воля. Напротив. Това е благороден начин на съпротива.

Единственият български политик, който за последните 25 години два пъти става премиер, това е Вашият главен МВР секретар Бойко Борисов. Той е Ваша креатура, неговата звезда изгря по Ваше време, познавате го добре. На какво се дължи неговият голям политически успех?

Бих казал, че у нас, в България, имаме доста богата и развита митология. Например, че премиери от 1989-а насам не са повтаряли мандата си. Ерго, това никога не може да се случи. Нещата трябва да се гледат с по-широк хоризонт. И да не се вадят такива избрани заключения, защото времето може да ги обори. Кой колко пъти може да бъде премиер, казват избирателите, това е демокрацията. Има и политици, които умеят, които имат харизма и пр. Но има толкова много фактори в този процес на общуване с избирателите, че не може да се определи едно-единствено качество на конкретен политик или само една негова заслуга.

Въпреки това според Вас кои са неговите качества, които най-силно дават тази възможност отново и отново много хора да гласуват за него?

Обикновено избягвам да давам оценки за други хора, в това число и за политици. Но в този случай, за който ме питате, сигурно е, че премиерът има една феноменална политическа интуиция. Тя наистина е завидна в благородния смисъл на думата. Това определено е така. Явно хората харесват неговия начин на действие, или, както се казва, modus operandi.

В какви отношения сте с премиера Борисов? Поддържате ли контакт с него? Обсъждате ли понякога ситуацията в страната? Разговаряте ли по важни теми?

Всъщност аз имам толкова много контакти и срещи, виждам се с толкова хора тук, водя разговори с всевъзможни представители от политическия спектър. Така че фактът, че се виждам с генерала…

… и с него…

…. е нещо, което не е нито новина, нито изключение. Вратата ми е отворена за всяка политическа фигура, която има полезни и добри идеи за България. Затова съм толкова зает, защото има постоянно хора, които идват при мен.

Бяхте във властта осем години, един път като премиер, втори път като лидер на партия в управлението. Какви изводи си направихте за българския политически живот, какво Ви разочарова?

Всъщност аз съм в политиката, откакто съм се родил. Едно е, разбира се, да наблюдаваш, друго е да си в изпълнителната власт. Но искам да ви кажа, че трябва да се гледа малко по-обективно на ситуацията. Много често се самобичуваме у нас, че сме „най-тъпите, най-бедните, най-нещастните”. Ама, пази Боже, чужденец да ни критикува. Тогава ставаме най-гениалните, най-перфектните, никой не знае по-добре от нас. Много са интересни тези моменти от нашата народопсихология. Затова винаги казвам, че трябва да има мяра във всичко и поука от миналото. Ние, българите, не сме изключение, не сме остров, различен от всичко останало по света. Това, което съществува у нас, има го и в другите страни. Не бива да мислим, че само в България, че само тук се случват неща, които не ни харесват и ни скандализират. Навсякъде се случват всякакви неща в политиката, включително и неприятни. Но това, което ме безпокои, е, че по същия начин не виждаме и добрите примери. Когато имаме сериозен проблем или затруднение, не се оглеждаме достатъчно около нас и в чужбина, за да видим в коя страна са намерили наистина практично решение и да се опитаме да го приложим тук, вместо да си губим времето с безкрайни дебати, скандали и спорове. Понякога при такава ситуация се стига до едно компромисно решение, което не е толкова практично, както би било, ако беше директно копирано в добрия смисъл на думата от чужбина.

Тоест да черпим повече опит от страни, в които определено решение по конкретен въпрос работи.

Да. Не бива да преоткриваме топлата вода. Това е загуба на време и енергия. Ето сега с разните реформи в здравеопазването колко неща отново се повтарят. Започва едно безкрайно критикуване, натрупва се напрежение. А можем просто да видим в коя страна здравеопазването функционира горе-долу добре, защото никъде то не е идеално, да заимстваме модела и от там нататък да вървим напред. Ние силно се вторачваме в политическите интриги. Което пречи при решаването на проблемите. Освен това у нас има един синдром, който аз за съжаление констатирам твърде често и от който се опитвах да избягам по времето на премиерството ми. Това е, когато някой ме убеждава, че „този е наш човек” или „това е наше момче”. Не може така. Най-важният въпрос е дали е способен, дали си изпълнява функциите добре, има ли качества. А чак след това идват политическите му виждания. Партийната обвързаност не може да е определящият фактор за това дали човек е подходящ за определен пост или позиция.

Много хора Ви се клеха във вечна вярност и преданост, а след това бързо Ви предадоха, как гледате на това? Как се свиква с непрекъснатите предателства?

Това е житейски опит човек да не си прави илюзии. Когато четеш много и наблюдаваш внимателно, се запознаваш с човешката натура. Мъдрият човек трябва да може да оправдае много човешки несъвършенства. А който се заклева и после се отрича, това си е за негова сметка. Но трябва да ви припомня обстоятелствата. Когато се върнах в България през 1996 година, констатирах, така бих казал, добрите чувства и монархическите виждания при много хора. И в момента, когато станах премиер, се превърнах в някакъв страховит враг за същите тези хора, без аз самият да съм си променил нито отношението, нито поведението си. Но това вече е политика, която е на съвсем друго ниво, конюнктурно, в зависимост от личните или партийните интриги. За жалост това е нещо, което е налице у нас. Лично аз подобни неща и разочарования съм видял толкова, че това изобщо не ми пречи да си разсъждавам по един рационален и обективен начин.

Може би това е и въпросът за властта. Тогава много кръгове искаха да използват Вашия недокоснат и исторически интересен образ за собствени цели, партийни. В един момент, когато Вие влязохте в изпълнителната власт, възможността за това отпадна. И в този смисъл някои „приятели” се превърнаха във „внезапни” политически врагове.

Да, това е едно много правилно обяснение.

А имате ли обяснение защо толкова цинично сеграби в България? Навсякъде има корупция, но тук е много безогледна. Дали е въпрос само на бедност?

О, това трябва внимателно да се анализира. Но личното ми мнение е, че трябва да се гледа казус по казус, а не да се обобщава. Например, като пътувам в чужбина, често получавам упреци за корупцията у нас и за съдебната система, ама на ангро. Това го намирам за несправедливо. Нека ми посочат казуса, дори името, ако щете, на лицето, и тогава може да се коментира. Но в никакъв случай не може да се говори общо за всички, защото има безкрайно много честни и коректни хора. И не е справедливо да се обобщава.

Със сигурност може да се каже, че Вашето правителство и идването Ви на власт омиротвориха до голяма степен двуполюсното яростно разделение на „червени” и „сини”, на комунисти и антикомунисти, което разяждаше обществото. През последните години отново се възроди това разделение, тази омраза. Защо?

Преди 20, 18, дори15 години можеше да се капитализира върху комунисти и антикомунисти. Но днес това ми се струва просто загуба на време и дори отживелица. Да се разграничават политическите цветове – това е нормално. Но трябва да се делим по-скоро на европейски семейства в политиката. Хубаво е да се разбира и обмисля какво предлага всяка една партия, а не да се залита в личностни конфликти или идеологически фанатизъм. Не бива постоянно да се търсят конфронтации. Това е разрушително. Всеки иска последната дума, не изслушва противника само защото изповядва други виждания. За съжаление хабим страшно много енергия в това разделение. Тя би могла да бъде насочена в друга, и то градивна, посока.

Изглежда, не могат да се изграждат ясни национални цели, големи цели…

Имаме нужда от приоритети – определено!

… а се залита в идеологическия конфликт комунисти–антикомунисти, вместо да се сложи една обща цел. Не разбирам защо в българското политическо пространство партиите никога не могат да се обединят около някаква национална цел?

Ето, по време на нашето управление ние имахме две важни цели – приемането на България в НАТО и в Европейския съюз. Сега също има въпроси от национално значение, които на практика засягат всички граждани, например да се подобри жизненото равнище, да се намали престъпността и др., и те могат да се решат с консенсус между няколко големи партии. Но вместо това се говори за русофили и русофоби. Ако си помислим, че преди 120 години това го е имало, и си спомним за ефекта и резултата, който исторически всички знаем! Това наистина е страшно. Мисля, че най-после е дошло време да гледаме на нещата по един по-рационален, по-обективен и практичен начин.

По време на Вашето управление в страната имаше напредък, нещата се успокоиха, усети се известен икономически подем.

Може би една от големите ми грешки беше, че оставах, без да преувеличавам, по 20 часа в кабинета си, а не се движех сред повече публика и по медиите, за да ме виждат хората. И да разбират какво се прави. Аз винаги съм бил в частния сектор и не съм имал никога допир с държавната администрация, а камо ли с държавна администрация като нашата, която е доста тромава и на моменти неефективна. Винаги всяко нещо, което предлагах, беше посрещано с фразата „Не може!”. Казвам: „Е, как не може?”. „Ами, не става!” И след известно време се оказваше, че всичко става. Но интересна ми беше първата реакция „Не може!”. Бюрокрацията винаги иска да не се напъва и да няма прекалено много промени. Първите месеци бях буквално в ужас. Защото всяко нещо, което мислех, че може би е интересно, се посрещаше с отхвърляне, и то от съвършено подготвени, нормални хора. Но след това се понаучиха и всичко потръгна. Нужно е действие.

Смятате ли, че това, че сме членове на НАТО и ЕС, ни прави автоматично врагове на Русия. Струва ли Ви се нормална позицията на България в този конфликт САЩ–Русия, заета автоматично от властта у нас?

Ако прочетем и разберем какво всъщност е НАТО, ще видим, че това е отбранителна организация. Защо трябва да сме обезателно против някого, дори ако членуваме в НАТО?! Ние би следвало да имаме една наша си политика, икономическа, търговска и т.н. От друга страна, разбира се, че трябва да се съобразяваме и с нашите партньори, да имаме общи позиции с тях, но не и да се показваме като остриета на едно или друго! Според мен една по-балансирана външна политика би била далеч по-ползотворна за страната и в наш национален интерес. Управляващите и правителството трябва да защитават интересите на страната ни, а не да обслужват автоматично, ако използвам вашия израз, една или друга политика. Необходимо е да държим сметка за геостратегиите, за местоположението на България, което е толкова изгодно и интересно. Това географско положение на държавата ни би могло да бъде полезно за всички нас.

Например баща Ви въпреки коалицията с Германия не изпрати войски на Източния фронт, при положение че всички останали партньори изпратиха…

Знаете ли, не защото цар Борис ми е баща, но наистина малко хора оценяват колко е била мъдра неговата политика и колко наистина е била предпазлива и същевременно в полза на България. Именно този момент да не се изпращат войски на Източния фронт е важен, има страни, които са дали по онова време страхотни жертви срещу Русия. Знаем, че историята се пише от победителите, фактите се политизират и често се изкривяват.

Щяхме да дадем много жертви и срещу Русия, и срещу Германия, защото германците тук щяха да ни смелят тогава…

Охооо, и още как.

Вие сте човек, който толкова години реално е в дипломацията, и се срещате с много високопоставени хора, как си обяснявате поведението на нашия президент, който така доста необмислено, бих казала, се държи на дипломатическото поприще. Като наблюдавате отстрани това, което той прави, как Ви изглежда?

Ами знаете ли, връщам се към това колко е важно да се уважават институциите. Така че няма да отговоря на този ваш въпрос в смисъл такъв какво точно мисля и какво е казал, и как се държи президентът. Но има нещо, което е нормално и задължително в едно държавно управление. И то е да се говори в унисон от страна на всички във властта. Президентът и правителството би трябвало да са в синхрон и стъпките, и позициите им да са обмислени и премерени. Това са неща, които са приети като правила в политиката. Личното мнение на всеки един човек, включително и ако е президент, трябва да се уважава, но когато си в управлението, трябва да надделяват интересите на страната и общата политика на държавата. Личното мнение остава назад. Но искам да подчертая и друго. Когато следвах в САЩ, ми правеше силно впечатление с какво буквално умиление и боготворене се отнасяха хората към Белия дом, към президентската институция, независимо кой е президентът, дали е харесван или не. Ето, това е, което крепи държавността. Респектът към институцията, към поста и титлата.

Каква трябва да бъде дипломацията на България? Не смятате ли, че липсата на приемственост в дипломацията, смяната на административния апарат съобразно политическата конюнктура, руши отношенията ни с партньорите? Добрите контакти се изграждат с години. А ние подменяме хората с всяка смяна на правителство.

Права сте, че там наистина липсва приемственост и не се преодолява партийното, което е жалко. Личните ми наблюдения сочат, че в други страни дипломацията, както и службите например, са неща, които просто се изграждат с години, има едно много важно натрупване на опит, то си е своеобразна школа. Дипломат не се става ей така изведнъж, за един ден, да го назначим, защото харесваме някой или политическите му виждания са по-симпатични. Това е голяма грешка. Имаме много способни хора, но не им се дава шанс да продължат дейността си. Ако погледнем например външната политика на Франция или на Турция, или на Русия. Имаме последователно формиран административен апарат, имаме стратегия, това е един добре смазан механизъм, една организация, която с десетилетия се изгражда и функционира. Затова външнополитическите ведомства на тези страни имат тежест и традиции и въобще работят в полза на съответната страна. Докато ние през 4-5 години променяме нещата, хората. Министърът се сменя, разбира се. Но под него целият апарат трябва да си функционира с една добра приемственост. Във Франция например под зам.-министъра системата продължава да работи, независимо какво става в правителството. Може правителствата да падат и да се сменят, но страната продължава да се управлява коректно и нормално. Няма трусове нито в службите, нито в дипломацията. Това наистина е нещо, което за съжаление не се имитира достатъчно добре у нас. Баща ми, Бог да го прости, е бил на мнение, че у нас при правителствена криза от министъра до разсилния трябва да се подменят. Но аз мисля, че това не е рационално решение. Министърът отговаря, защото е политическо лице, но всички останали трябва да си гледат длъжността и работата. Особено пък в дипломацията и външно министерство.

За кое най-много Ви боли, когато наблюдавате какво се случва с България?

Аз съм човек, който често пътува, и доста съм видял. Но най-много ме боли, че ние не напредваме в съответствие с потенциала, който имаме. У нас има страхотно подготвени хора, интелигентни. Страната има потенциал. А ние си говорим само за туризъм и други подобни неща. Не използваме правилно близостта си и добрите си отношения с най-различни страни. България малко изостава в развитието си. И това наистина ме тревожи, да не кажа, отчайва. Още повече, че имаме потенциал и можем. Дали е, защото непрекъснатоси пречим, дали е тази свръхполитизация пак в самата администрация, за която си говорим, дали е липсата на приемственост, но има нещо, което куца. Сравнявам България с други страни, които също са били в соцлагера, защото няма как да се сравняваме с Германия или Франция. Но други страни от соцлагера, които имаха същото близко минало, вече са далеч по-напред от нас.

Да, Унгария, Чехия… Да поговорим за това, че Вие имахте напълно законово право да си възвърнете имуществото, което Ви е принадлежало по време на монархията в България, така направиха всички собственици на отчуждени имоти, но се оказа, че това накърни много Вашия имидж и даде повод за много политически атаки срещу Вас. Смятате ли, че този ход беше грешка? И че беше непочтено използван от политическите Ви врагове?

Ох, има толкова субективност във всичко това. Нека пак да върнем лентата назад. Преди напускането на България ОФ правителството е дало списъка на частните имоти, това са личните имоти на майка ми, и за мен това е ключов момент. Защото всички знаем, че през 1946 година правителството не е било с, така да кажем, монархически предпочитания. Нали разбирате, че това правителство няма как да е съставило списък, който да е съмнителен и в наша полза. А по-скоро може да има опасения за обратното. Значи по-ясно от това не може да се каже. През 1998 година Конституционният съд с пълно мнозинство от 12 на 0 гласа решава, че действително тези имоти и това имущество е частно. Да бяха 7 на 5 гласовете например, това би породило някакви съмнения, но по-категорично от това няма. Когато със сестра ми дарихме парка Врана, тогава никой не каза: „Какво правиш, защо даряваш, това не е твое?”, нали така? И след това започнаха някакви фантазии, теории и нападки. Неприятно е, че една лъжа, когато я повториш сто пъти, се превръща в истина. И ето я лъжата: Симеон се върнал да си вземе имотите. Аз съм живял 55 години без тези имоти и ги бях отписал, това не ми е било никога първата грижа. И втора лъжа: че сме изсекли горите. След всички тези мръсотии, лъжи и тенденциозни приказки се оказа, че няма абсолютно нищо вярно в това твърдение. Има лесоустройствен план, който е спазван. Но сега отгоре на това има и пет години мораториум, който не е конституционносъобразен. Съжалявам, но това не е нещо, което е редно. Не е добър пример за чужбина. Защото много хора си казват: „Абе какво е това, върнаха имотите, сега втори път искат да ги национализират”. Но всичко това се прави, за да се навреди на Симеон с някакви, бих казал, дребнави вендети. А не си дават сметка за огледалния ефект в чужбина относно имиджа на страната, инвестициите и др. Затова също ме боли. Казвам ви: наистина не съм се върнал, за да си взема тия имоти или пък да ги заграбя, още по-малко, както се говори. Аз съм възпитан в съвършено друго виждане за света, за България, за етиката и морала и т.н. Да не говорим пък какви личности циркулират в нашето общество и с какви имущества разполагат. И никой не им задава въпроси. Това ми се струва още по-несправедливо.

Това е част от кампанията за властта, естествено, но по груб и неприятен начин.

Да. Очернят енергично. И това е циклично. Както сега се заговори за президентството, и изведнъж се появиха дежурните, няма да кажа думата…

Нападки и обиди.

Да, да. Вече започват.

То е, защото подозират, че ще участвате в президентските избори. Вашата мисия на омиротворител и обединител е много необходима за българския народ, който е страшно объркан, обезверен и беден. Кажете ми, ще участвате ли в изборите?

Знаете ли, човек трябва да бъде реалист. Всяко нещо има своя момент. Става дума и за възрастта на един човек. Наскоро някой ми спомена за възрастта и на Аденауер, опитвайки се да ме убеди. Ами дал Господ, но затова го цитират като пример, защото не е правило, а е едно изключение.

Не е само той. И Рейгън много късно става президент, има и много други.

Ами гледайте и президента Алесандро Пертини например, нещо феноменално. Но както казвам, въпрос на момент и на правилна преценка.

Според мен, ако ГЕРБ Ви издигнат за президент, ще направят страхотен електорален удар в тази кампания. Ще бъде полезно за нацията.

Това е много оригинално нещо. Както казахте, „според вас”, но е интересно.

Защо не? Затова Ви зададох въпроса за отношенията Ви с премиера, защото това е много добра идея. Не сте ли мислили по този въпрос?

Не, определено не.

Защото ГЕРБ така или иначе се случи от НДСВ реално. Има много Ваши хора във властта в момента. От Меглена Кунева през Бойко Борисов, страшно много хора.

Да, радвам се, че от нашата школа, така да го наречем, са тръгнали хора, които сега са в други партии. Защото това показва, че са били способни и качествени хора.

Вашата мисия е да сте действително дипломат, докато изпълнителната власт, в която има много удари, е по-болезнена, свързана е с голямо натоварване. Но президентската институция е много интересна позиция, не бива да се отказвате от такава идея. Не искате да отговорите на този въпрос?!

Не, не. Слушам ви. Виждате реакциите дори на най-високо ниво покрай решението на Светия Синод, това само по себе си показва, че може би такъв ход не би омиротворил нацията, както вие казвате, а, напротив, отново ще се превърне в нещо, което разделя нацията. А това е последното, което аз бих искал да причиня. Защото съм направил вече достатъчно жертви и саможертви, че отгоре на това да ми се приписват още подобни егоистични намерения. Знаете ли, много пъти, с извинение, ме мерят с друг аршин.

Да, но така или иначе позицията президент е избираема, така че при всички случаи една такава кандидатура ще породи и много врагове.

Оооо, сигурно. Врагове сигурно има, дал Бог. Знаете ли, често са ми задавали въпроса: „Когато се върнахте през 1996-а, не усетихте ли подкрепата на хората и защо тогава не формулирахте въпроса: монархия или република? ” . Анализирал съм не веднъж това, не десет пъти, а сто пъти. През 1996-а след съвършено друга политическа система, тоталитарна, изведнъж в България се опитваше да функционира една крехка, тепърва започваща република, която е била непознато понятие в българското минало. Защото да сме наясно: от 1300 години до тогава България никога не е била република. Така че как можех тогава да кажа: „Хора, това, което ви предлагам, е много по-добро”. Нали трябва самите гласоподаватели, гражданите, да преценят тази ситуация, тази възможност, да пожелаят това. И затова не повдигнах въпроса. Защото намирах, че можеше да се раздели обществото или пак да се отворят някакви чудовищни и съвсем безсмислени дебати.

Въпреки че тогава имаше много промонархистка енергия в обществото, подобен казус за избор между република или монархия щеше да предизвика голяма съпротива. Особено в тази сгъстена посткомунистическа атмосфера. Мисля, че тогава е бил избран по-умният вариант за влизане във властта. Благодаря Ви за това интервю!

И аз благодаря.