ПРОЕКТЪТ ЗА УНИЩОЖЕНИЕ ИЛИ ЗА СПАСЕНИЕ НА ПЛАНЕТАТА
23 август бе отбелязан като ден с необичайно висока сеизмична активност. В рамките на деня земетресения бяха регистрирани в Иран, Румъния, Турция, Исландия, Чили, Калифорния, Перу и др. Да, това са райони, известни с висока сеизмична активност, разположени върху разломни зони. Запомнете все пак тези точки и ако ги наложите върху карта и след това ги свържете, ще се получи любопитна графика с, общо взето, следното разположение:
Това е карта на земетресенията между 21 и 27 август според Европейския средиземноморски сеизмологичен център (EMSC). Онова, което е любопитно, е, че в разказите на очевидци за тези земетресения, в Япония – 5,3 по Рихтер (на 26 август), Иран, Исландия и Перу, се съобщава за поява на странни облаци, обагрени в цветовете на дъгата, появили се малко преди земните трусове. Тези облаци, наречени пархелии или „лъжливо слънце”, не са нещо необичайно и те са описани още от Аристотел, Цицерон, Декарт, даже Джек Лондон има разказ със заглавие „Пътеката на лъжливото слънце”. В случая по-съществен елемент е светлината в цветовете на дъгата. Всъщност от училище още знаем, че дъгата се получава при преминаването на бялата светлина през призма, която разлага светлината, за да се получи красивото небесно явление.
Дъгата се получава, когато Слънцето е по-ниско от 42 градуса, докато пархелият се случва, когато светлината се пречупва на височина 22 градуса над хоризонта от двете страни на Слънцето. Ето един любопитен откъс: „Нютон твърди, че цветът е резултат от взаимодействието на предметите със седемте цвята на дъгата”. Но какво е светлината? Съвременният отговор идва два века по-късно, когато шотландският физик Джеймс Кларк Максуел стига до заключението, че светлината представлява вибриращо поле от електромагнитна енергия – електромагнитно поле, преминаващо през празно пространство подобно на вълната в морето. Честотата на вибрациите се увеличава от червения до виолетовия край на спектъра и по този начин определя нашите възприятия за цвета на светлината. С увеличаване на честотата дължината на тези светлинни вълни се скъсява. Но не всички цветове се генерират по този начин. Арката на дъгата се получава в резултат на пречупване на светлината през дъждовните капки. Друг физически процес за създаване на цветове е чрез разсейване: дисперсията на светлината във всички посоки посредством частици с големина колкото една дължина на вълната. Синьото небе се получава тъкмо в резултат на светлинното разсейване. Слънчевите лъчи се разсейват от атмосферния прах, който разпраща светлината във всички посоки. Тези частици разпръскват повече високочестотната светлина, отколкото нискочестотната, поради което синята светлина изпълва небето и ние я виждаме с очите си. Краткото въведение е необходимо, за да е подготвен читателят за новината, че при земетресението в Перу е наблюдавано странно явление – камера заснема светлини, появили се точно преди началото на земния трус. Това не се случва за първи път и учените от известно време проучват над 60 земетресения, при които се забелязва подобно паралелно явление. Светлините се появяват почти винаги преди или по време на труса, а едва в много редки случаи и след това. Необичайното за геолозите е мястото на континенталните плочи, където се появяват светлините, а именно вътрешните зони – въпреки че там възникват едва 5% от всички земетресения. Като важна предпоставка за феномена учените определят дълбоките и стръмни пукнатини в земните пластове, където са регистрирани 97% от случаите, при които са се появили светлините. Учените имат теория, но не и обяснение. Предишният подобен документиран случай е регистриран при разрушителното земетресение в италианския град Акуила от 2009 г., когато тези светлини дори помогнали на мъж да спаси семейството си. Учени от екипа на Робърт Терио от Министерството на природните ресурси на канадската провинция Квебек анализират неговия разказ как мъжът е извел роднините си на открито преди найсилния трус, след като видял феномена. „Това е един от малкото документирани случаи, при които появата на светлини е била от полза за някого. Заедно с други неща, които се променят при сеизмична активност, това явление може някой ден да ни помогне да предсказваме големите земетресения” – казва ръководителят на екипа Терио. Изследването дава интересен модел за появата на светлините, но все още не може да обясни явлението. Все още учените не могат да обяснят защо загадъчните светлини не се появяват преди голяма част от трусовете, а само понякога и при сходни земетресения.
ЗАМЕСЕНИ ЛИ СА В ТЕЗИ СЛУЧАИ ВИСОКОЧЕСТОТНИТЕ ВЪЛНИ НА ПРОЕКТА HAARP?
Веднага правя уточнение. Аз споделям мнението на сериозните учени и колеги, за които HAARP е не оръжие, било то геофизическо, метеорологическо, биосферно и т.н., а изследователска лаборатория, която експериментира и изследва сложни процеси, които в бъдеще могат да имат и военно приложение. Официалната цел на експеримента е изследване на най-горния слой на атмосферата – йоносферата, която представлява преходът между атмосферата и магнитосферата. Йоносферата е част от атмосферата, съставена от електрически заредени частици, йонизирани от слънчевата радиация. Тя се простира през мезосферата и термосферата, като свойствата й са най-ясно изразени на височина около 80 км. Йоносферата е онзи слой от атмосферата, който е достатъчно разреден, за да могат ултравиолетовото и рентгеновото слънчево излъчване да достигнат до него, но и достатъчно плътен, за да могат наличните молекули да поглъщат тези лъчения. Йоносферата е съставена от няколко слоя, в които плътността на свободните атоми постепенно се увеличава, започвайки от 70 км над Земята и достигайки максималната си стойност на 300 км, след което отново плътността започва да пада, докато атмосферата изчезне напълно на около 1000 км. Поради тези характеристики йоносферата е много трудна за изучаване, тъй като научните балони не могат да я достигнат. Въздухът е прекалено разреден за балоните, но и спътниците не са в състояние да обикалят там Земята, защото атмосферата се оказва прекалено плътна за тях. Поради това се налага изучаването да се осъществява от Земята. Научното определение на този слой от атмосферата гласи: „Йоносферата е част от високата земна атмосфера, където йоните и електроните се срещат в количества, достатъчни да повлияят върху разпространението на радиовълните”. Профилът на йоносферата е изключително динамичен и се променя постоянно – всяка минута, всеки час, всеки ден, сезон и година. Този профил става още по-комплексен близо до магнитните полета на Земята, където се появяват авроралните явления, които доста опростено сме свикнали да наричаме северно сияние. Авроралните явления представляват потоци от йонизирани космически частици (слънчев вятър, „духащ” по посока на линиите на земното магнитно поле), предизвикващи северните сияния в полярните ширини на планетата. В тези райони на височина около 80 км се намират т.нар. аврорални нееднородности – йонни газове, съединили се в своеобразни плазмени въжета, прострели се по силовите линии на земното магнитно поле. Те имат дължина от няколко десетки метра и дебелина само около 10 сантиметра. В период на слънчеви бури количеството загрети до степен на светене аврорални структури стремително нараства и тогава от Земята се виждат северните сияния. Една от особеностите на тези аврорални явления е, че те пораждат силно обратно разсейване на радиовълните от ултракъсия свръхнисък диапазон, отразявайки ги като огледало. От една страна, това създава пречки за радиолокаторите, а от друга, позволява огледално да се изпрати ултракъсовълнов сигнал чак до другия полюс. Йоносферата е слой на околоземното пространство, който е запълнен с активни йонизирани атоми. Съществуват два начина за въздействие върху йоносферата: разпръскване в нея на химически реагенти и „напомпване” на избрания участък с помощта на фокусирани радиовълни, възбуждащи атомите. По този начин може да се въздейства на авроралните потоци заредени частици в района на Северния полюс (тези частици по-късно се придвижват по магнитните силови линии на Земята на огромни разстояния) или да се създават локализирани високойонизирани участъци на йоносферата – плазмоиди (с размери най-често от около няколко десетки километра). Въздействайки на атомите посредством излъчване, те получават допълнителна енергия и техните електронни обвивки се увеличават примерно до 150 пъти в сравнение с нормалното състояние. Този процес се нарича нагряване и в резултат на него възникват плазмоиди, които добре се виждат на радарите. Изкуствено създаденият плазмоид може да бъде използван за различни цели. Например чрез тях могат да се подобряват радиовръзките, тъй като при определени параметри на възбуждащото излъчване те се превръщат в гигантски огледала, отразяващи радиовълните. Но ако променим параметрите на напомпването, то получаваме гигантски „заглушител”, a ако накараме възбудените атоми синхронно да излъчат енергия, получаваме множество атомни лазери. По своята същност плазмоидът представлява „кълбовидна мълния” – област на високойонизиран газ. Ежедневно в атмосферата се регистрират няколко такива естествени образувания, породени от слънчевия вятър, които бързо изчезват. Но изкуствените плазмоиди имат следната особеност: докато не се прекрати „напомпването”, те са стабилни и притежават специфични, зададени отвън характеристики. Те предизвикват добре познатите магнитни бури, последствията от които са известни на всички – въздействат върху навигационните системи, комуникациите, времето и върху психическото състояние на хората. Движещият се плазмоид оставя след себе си следа от нагрят въздух с понижено налягане, който може да се окаже непреодолимо препятствие за самолети, спътници или други летателни апарати като ракети например. Те попадат в т.нар. „плазмена решетка” и се разпадат. Този принцип е открит още от Никола Тесла, който на 22 септември 1940 г. обяснява в статия за „Ню Йорк Таймс”, че е готов да предостави на американското правителство тайните на своята „теле-сила”, с помощта на която би било възможно да се стопяват двигателите на самолетите на разстояние от 250 мили и която може да се превърне в нова китайска стена, която да защити САЩ от всякакви атаки. „Новата тайнствена сила ще представлява лъчев сноп с диаметър една милионна част от кв. см и ще бъде генериран от специално построено за целта съоръжение с цена 2 милиона долара.” В броя си от 8 декември 1915 г. „Ню Йорк Таймс” за първи път развива идеята на Тесла за създаването на „предавател за електрическа енергия, която може да се пренася на всякакво разстояние, да бъде в неограничено количество и да се използва за различни военни и мирни цели”. Идеята на Тесла е актуална и до днес и тя се базира на факта, че плазмоидът, летящ със скоростта на светлината, е многократно по-мощен дори и от най-добрата противоракетна система, която може да лети само със скорост 5 м/сек. Създаването на „плазмената решетка” е част от мечтата на САЩ за реализиране на проекта „Междузвездни войни”, обявен от президента Рейгън през март 1983 г. Най-важният инструмент на HAARP е т.нар. „Йоносферен изследователски инструмент”, който представлява високочестотен радиопредавател, опериращ в спектъра на високочестотния диапазон. Този предавател, наречен още „нагревател”, се използва за краткотрайно възбуждане на ограничени райони на йоносферата. В проекта са включени още ултракъсовълнови и дециметрови радари, индукционни магнитомери, флаксометри, дигитални сонди, чрез които се изучават физическите процеси, които се развиват в зоната на възбудените йонизирани атоми. Генерираните по този начин в йоносферата екстремно късовълнови вълни (с честота от 3 до 30 Hz, което отговаря на дължина на вълната от 100 000 до 10 000 км), след като се върнат на Земята, могат да се използват за найразлични цели: за комуникация с подводници, за проникваща в земята томография и за откриване на подземни бункери или скрити обекти – от подземни богатства дори до заровени в земята съкровища и монети. И точно тези свойства в момента намират най-добро приложение. А всички конспиративни теории за разрушителните способности на изкуствените кълбовидни мълнии са просто отвличаща маневра, за да не се вторачва човечеството в милиардите, които носи използването на тази нова технология. Излъчвателите на HAARP представляват качествен скок в нивото на технологиите. Тяхната мощност трудно може да се възприеме от човек. Когато ги включват, равновесието на околоземната среда се нарушава и йоносферата се загрява. Това дава възможност да се получи изкуствено протежение на плазмени образувания с дължина километри, което на практика са гигантски кълбовидни мълнии. В хода на експериментите американците са получили ефекти на взаимодействие на изкуствените плазмени образувания с магнитосферата на Земята, а това вече позволява да се говори за възможност да се създадат интегрални системи за въздействие върху живота и литосферата. В тази насока е работил и великият Никола Тесла. Експериментирайки с изкуствените кълбовидни мълнии, Тесла установява, че енергията за създаване на плазмоида е десетки пъти по-малка от енергията, която се отделя под формата на температура при неговото разрушаване. За да обясни това, той използва енергията на физичния вакуум, която се проявява в плазмата за сметка на разделянето на квантите в електромагнитното поле в свръхмощни полета на електрони и позитрони. По този начин посредством плазмоида се открива път към използването на неизвестни високоенергийни слоеве на материята. Идеята на Тесла е да даде на човечеството възможност да черпи щедро слънчевата енергия, която се акумулира в атмосферата. Той забелязал, че атмосферата събира огромен електрически заряд от електроните, които навлизат в Северния полюс, и протоните, навлизащи в Южния. Ако някой успее да впрегне този заряд в полза на хората, то тогава човечеството ще разполага с неограничена чиста електроенергия от Слънцето. Което ще елиминира необходимостта от използващите въглища ТЕЦ-ове и изграждане на ядрени мощности и ще забави процеса на изчерпване на природните ресурси. Вече има компании, които без много шум, но мащабно и агресивно използват възможностите на HAARP за трупане на огромни богатства, и най-активната от тях е Eurasian Minerals. Тя работи на всички континенти, а на нейният сайт е публикувана карта на природните богатства, които тя е открила и които експлоатира с различни концесионни договори или джойнт венчъри. Заслужава си да се види тази карта, защото едно нещо няма как да не направи впечатление: почти пълното съвпадение на зоните с повишена сеизмична активност и природни катаклизми, схемата на разположението на станциите на HAARP по света и местата, където са локализирани дейностите на компанията. А само един факт е достатъчен, за да стане ясно, че това е изключително амбициозен проект: лице на компанията е не някой друг, а бившият президент Бил Клинтън.
ХРОНОЛОГИЯ НА ПРОЕКТА НААRР
Проектът се базира основно върху патентованото от тексаския физик и ученик на Тесла Бърнърд Истлунд откритие „Йоносферен изследователски инструмент”, който представлява „Метод за създаване на щит от релативистични елементарни частици на голяма височина над земната повърхност”. За него през 1991 г. той получава US Patent №5038664. Според патентното свидетелство Истлунд внася проекта си за патентоване още през 1985 г. По същото време патентното ведомство на САЩ вече е регистрирало подобна идея под №4686605, която почти изцяло дублира идеите на Истлунд. Този патент е контролиран от компанията ARCO Power Technologies Incorporated (APTI), дъщерна фирма на една от най-големите петролни компании в света – Atlantic Richfield Company. По-късно АРТI става един от инициаторите на строителството на лабораториите за проекта НААRР в Гокома. През юни 1994 г. АRСО продава своята дъщерна фирма на компанията E-Systems, най-могъщата фирма за доставка на разузнавателни системи и оборудване в света, работеща почти изцяло за ЦРУ, Пентагона и фирми от военнопромишления комплекс. Близо 2 милиарда долара от бюджета на ЦРУ и Пентагона отиват за финансиране на доставки на E-Systems. Около 800 милиона долара отиват за т.нар. „черни проекти”, които са свръхсекретни и за които дори и Конгресът не може да получи информация за какво се харчат тези пари от бюджета. В края на 1994 г. Е-Systems е закупена от Raytheon, най-големия доставчик на военно оборудване в света. Същата година започва и осъществяването на проекта НААRР, в основата на който залягат 12 патента, собственост на Raytheon. През 1995 г. Истлунд патентова още едно свое откритие, което нарича „Метод и апарат за изменение в регион от земната атмосфера, йоносфера или магнитосфера”. Една година той остава с гриф „свръхсекретно” и за него не е информиран дори президентът. По същество откритието на Истлунд позволява да се създаде „йоносферен нагревател” чрез концентриране и фокусиране на радиовълни върху определена точка от йоносферата. Патентът на Истлунд описва как в йоносферата да бъде насочен радиосигнал със свръхниска честота от 1 до 3,6 МН2, чрез който да се „подгреят” електроните в най-горния слой на атмосферата. След това радиоантената се обръща така, че да съвпадне с линиите на магнитните полета в магнитосферата, и в играта се включват вълни с изключително ниска честота ELF (в радиодиапазона). Те пришпорват горещите електрони нагоре към магнитното гърло на магнитосферата, където те остават затворени като в капан. Целта е да се увеличат броят и плътността на горещите електрони и те да се превърнат в своеобразно огледало за отразяване на радиосигнали. Патентът на Истлунд позволява концентрация на мощност от 1 ват върху кубически сантиметър, докато всички останали патенти се изчерпват с приблизително една милионна от вата върху същото пространство. В резултат на това е възможно да се получи мощност от 3 милиона мегавата, които да бъдат използвани за различни цели. Истлунд признава, че е заимствал, или по-скоро е развил идеите на Тесла за „електромагнитния резонанс”, който би позволил да се разполови Земята на две. Тези идеи не са секретни и дори за тях са написани две подробни статии в New York Times от 1915 и 1940 г. В ранния следобед на 7 януари 1943 г. агенти на ФБР нахлуват в дома на Никола Тесла и изнасят целия архив. Биографът на учения Маргарет Чейни твърди, че той е използван за създаване на специална секретна лаборатория във военната база „Райт Патерсън”. ФБР настоява на своята версия, че архивът е унищожен. Обаче през 1993 г. неговите разработки възкръсват в центъра в Аляска.
ИДЕЯТА НА ТЕСЛА
Идеята на Тесла се базира върху известния факт, че Земята притежава естествен електромагнитен резонанс. Ако от точка А бъде изпратен радиосигнал, той ще стигне до обратната страна на планетата до точка В и след това ще се върне отново до точка А. Ако в момента, в който първият сигнал се върне в изходната точка, веднага бъде излъчен втори сигнал, двата сигнала ще се насложат един върху друг. Тесла изчислил лесно тази резонансна честота, като взел предвид скоростта на радиовълните (скоростта на светлината), и я разделил на изминатото разстояние (обиколката на Земята), т.е. 360 000 км/сек делено на 50 000 км, получава се 7,75, или 8 Hz. Тази стойност е наречена Първа резонанта на Шуман на Земята. Статичното електричество от мощните светкавици следва този модел и звукът от тях може да се улови от радиоприемник, настроен на честота 8 Hz. Ако приемникът се настрои на по-ниска честота, 0,9 или 1 Hz, ще се долови друг резонансен източник. Това явление се нарича Резонанс на Алфвен и причината за него е пълна загадка. Предполага се, че радиовълните следват някакъв друг маршрут, който е 8 пъти по-голям от размера на Земята. Или че съществува някаква друга среда, през която радиовълните могат да пътуват със скорост, 8 пъти по-малка от скоростта на светлината. А е възможно да съществува комбинация и от двете. Никой не знае обаче каква е истината. Когато радиовълните преминават през вода или стъкло, тяхната скорост се забавя с около 3/4 от скоростта на светлината, същото явление се наблюдава и при преминаването им през йонизиран газ или скални повърхности. Науката предлага три възможни обяснения за съществуването на Резонанса на Алфвен: причината е в 1) магнитосферни, 2) йоносферни или 3) литосферни взаимодействия с радиовълните. Представителите на различните школи работят в различни направления и съответно постигат различни резултати. В началото американците се ориентират към третия вариант и задълбават в литосферните взаимодействия. Руснаците и европейците се ориентират към йоносферата. Магнитосфериците са най-малобройни и от тях няма нито една публикувана теория. Практиката най-добре показва кой е прав и кой крив. През 1969 г. Военновъздушните сили на САЩ за първи път осъществяват връзка с подводница дълбоко в океана чрез пределно ниски честоти и с помощта на изградената в Клам Лейк, щата Уискънсин, 32 км антена. През 1987 г. те построяват още една, 102 км, антена в Мичиган. Междувременно СССР построява две подобни антени в Рига и Гомел, англичаните – в гората Глен Кали в Шотландия, французите – в Роше. Американските антени използват Изключително ниски честоти (ЕLF) в диапазона около 76 Hz. В онези години само руснаците създават апаратура, която работи около Резонанса на Алфвен – 8 Hz. Постепенно обаче американците, живеещи в периметъра на двете антени, започнали да се оплакват, че чуват странни звуци и че постоянно им бучат ушите. Шотландците пък надали вой, че в района на базата овцете престанали да дават мляко. В Мичиган фермерът Ангъс Макданъф дори си позволява да даде военните на съд, обвинявайки ги, че кравите му престанали да дават мляко заради антените. Налага се военните да търсят други начини за комуникация с подводниците. Точно в този момент на сцената се появява Истлунд и намира изход от ситуацията. През 1996 г. Сенатът предвижда в бюджета допълнителна сума от 15 милиона долара за разработката на „Томографска технология за проникване дълбоко в земните недра”. Целта е тези сигнали да се използват за проникване дълбоко в Земята за откриване и локализиране на скрити муниции, минерали или тунели. Единственият проблем пред реализирането на този проект е съображението, че необходимата за тази цел честота на сигнала е близка до тази, която предизвиква разстройства на човешката психика и нарушава жизнените функции на рибите и други диви животни. В едно радиоинтервю Истлунд се изпуска и казва, че ако неговият проект бъде осъществен, „той ще позволи на човека да контролира и моделира по свое желание климата на Земята”. А когато проектът бъде завършен докрай, военните ще разполагат с оръжие за предизвикване на климатични изменения по цялата планета. Това може да стане, като се изпращат относително слаби „сигнали” към т.нар. „Пояси на Ван Алън” (радиационните пояси около Земята). По този начин електромагнитният резонанс на Тесла ще може да контролира огромни енергии с помощта на съвсем малки сигнали. САЩ отдавна използват подобни технологии. Така например във Виетнам е използван метод за предизвикване на проливни дъждове в тропическите гори. След края на Виетнамската война започва осъществяването на два проекта за манипулиране на урагани и на мълнии, станали известни с кодовите имена Project Skyfire и Project Stormfury. По онова време започват и експериментите с лазерни лъчи и химикали, с помощта на които да се разрушава озоновият слой в атмосферата. Паралелно с това започва осъществяване на проект с кодовото название Prime Argus, чиято цел е да се изучават и евентуално предизвикват опустошителни земетресения. Проектът се финансира от Агенцията за модерни изследователски и отбранителни проекти (DARPA), която сега действа под съкращението ARPA. През 1994 г. US Air Force обявяват дългосрочна стратегия, наречена Spacecast 2020, в която открито се говори за „контрол върху климата” с използването на „електромагнитни, плазмени, звукови, ултразвукови и лазерни оръжейни системи”. Там пише черно на бяло: „Комбинацията от превъзходство в Космоса, съчетана с превъзходство на сушата, въздуха и моретата, ще води до пълно господство в целия спектър”. В своята книга „Бъдещето на войната, силата и технологиите и американското господство през ХХI век” американските учени Джордж и Мередит Фридмън цитират извадка от доклад на лабораторията, където е записано: „Американската сила в бъдеще ще се базира върху господството в Космоса”. Двамата са запознати с тази материя, тъй като са участвали в разработката на стратегията за развитие на US Air Force през 1996 г. Официално проектът HAARP не е секретна програма и в американските медии от време на време се появяват репортажи, в които се разказва за „научните постижения” на екипа от Гокома. В същото време в специализирани издания като Military Space се прокрадват намеци за „използване на йоносферата за целите на Министерството на отбраната”. Във вече споменатия доклад AF 2025 Final Report на Военновъздушната академия на САЩ се съдържа и друг любопитен пасаж: „Възможно е използване на предизвикани йоносферни изменения като средство за създаване на климатични аномалии и за разстройване на работата на противниковите комуникации и радарни съоръжения”. Д-р Розали Бертел посочва, че учените от Гокома разполагат с 50-годишен опит от изследване и разработка на програми за контрол върху най-горните слоеве на атмосферата. Част от тази програма е и проектът за космическа лаборатория, който в съчетание с HAARP ще позволява върху всяка точка от земната повърхност да се въздейства с огромни количества енергия, съпоставима с мощта на атомна бомба, но постигана в конкретния случай чрез лазер и насочени снопове от елементарни частици. „Този проект се намира в заключителна фаза на разработка и ще бъде представен на обществеността като „космически щит за ракетна защита” или дори още поцинично – като средство за възстановяване на повредения озонов слой в атмосферата” – твърди д-р Бертел. Проектът HAARP е част от американския арсенал за постигане на Новия световен ред, който включва и създаването на космически щит за противоракетна отбрана. Чрез него ще бъде възможно да се манипулират икономиките на цели държави чрез предизвикване на изкуствени климатични аномалии. Списание Military Space в специален материал преди две години писа, че в момента НАСА и Националната картографска агенция към Министерството на отбраната работят съвместно върху „изследване на последствията от наводнения, ерозии, свличания на земни маси, земетресения, климатични прогнози и климатични промени в различните екологични зони” на основата на изпращани редовно от разузнавателните спътници снимки. Физикът Даниел Уинтър от Уейнсвил, щата Северна Каролина, твърди, че високочестотните емисии на проекта HAARP могат да се комбинират с дълговълновите импулси, които земната мрежа използва за разпространяване на информация под формата на вибрации, които синхронизират „танца на живота” в планетарната биосфера. Уинтър нарича това геомагнетично явление „кръвоносната система на земната информация” и твърди, че ако се съчетаят високите честоти (HF) от HAARP с естествената Изключително ниска честота (ELF) на Земята, могат да се получат непредсказуеми последици. Руски учени, участвали в разработката на подобни програми в епохата на СССР, твърдят образно, че създаването на „нови интегрални геофизически оръжия за въздействие върху йоносферата около Земята е качествен скок в човешката цивилизация и може да се сравни с прехода от хладното оръжие към огнестрелното или от конвенционалните към ядрените оръжия”. През 1976 г. САЩ и СССР сключват споразумение, което забранява използването на геофизични научни постижения за военни цели. Едновременно с този документ и двете страни обявяват всички изследвания в тази област за „строго секретни”. И работата и в двете велики сили продължава, като пред обществеността се твърди, че се правят експерименти с нови технологии с двойна употреба. В същото време в годините на Студената война има цяла поредица от необясними събития, които и до днес нямат подробно обяснение.
ХРОНОЛОГИЯ НА МИСТЕРИИТЕ
През 1969 г. екип от съветски експерти изпробва във Виетнам нова технология, базирана върху мобилни скалар интерферометри и т.нар. радарни инсталации SA-2 Fansong. Само в продължение на 46 дни американските ВВС губят 8 самолета Starfighter и нито един от тях не е свален с директен обстрел от виетнамските ракетни части. Те просто катастрофират след загуба на връзка. На 8 април 1984 г. по Северното японско крайбрежие е регистрирана мощна експлозия, в резултат на която огромни водни маси са буквално изстреляни в атмосферата. Японски научни екипи отначало предполагат, че се касае за ядрена експлозия, но техните уреди не регистрират нито повишена радиация, нито ядрени отпадъци наоколо. Те стигат до заключението, че това е т.нар. „студена експлозия”, която очевидно е предизвикана от изпитания на съветски скаларни оръжия. Американски сателитни снимки откриват на съветските острови Бенет и Нова земя в Северния ледовит океан странни сгради с дължина 200 км (!), които били свързани със скаларни гаубици, разположени на секретната база Саришаган в Узбекистан. Според учените тези електромагнитни оръжия са в състояние в радиус от 1000 км да предизвикват „студена експлозия”. През 1984 г. ЦРУ разкрива, че КГБ е използвало електромагнитни средства за психично въздействие в американското посолство в Москва и се налага сградата да бъде разрушена и посолството да бъде построено отново. Тогава обществеността е уведомена, че там са разкрити „подслушвателни устройства” и много хора се питат защо те просто не бъдат обезвредени, без да се налагат подобни крайни мерки. През 1986 г. почти по едно и също време в СССР и САЩ стават инциденти с ядрени централи. Най-напред руското разузнаване докладва, че САЩ са извършили неуспешен водороден опит на полигона Майти Оукс в Невада. Експериментът има за цел да се взриви водородна бомба в специално укрепено помещение, снабдено с оловна врата с дебелина 2 м. Целта е вратата да се затвори за една хилядна от секундата след експлозията, което ще даде възможност първият радиоактивен лъч да бъде насочен към „контролната зала”, оборудвана с уникална апаратура. Целта е радиацията да бъде уловена и да бъде използвана като оръжие с насочен лъч. Вратата обаче не се затваря, както е планирано, и в контролното помещение проникват радиация и отломки от експлозията, които разрушават цялата апаратура за над 90 милиона долара. Радиацията се разнася над полигона и става причина за рязко увеличаване на радиационния фон, макар че за това по-късно е обвинена Чернобилската централа. Според американски учени подобен експеримент е проведен и в Чернобил, което води до аварията. По време на първата война в Залива на 13 април 1992 г. камерите на Си Ен Ен предават на живо от бойното поле. В един момент се стига до гаф, който остава скрит за масовия зрител, но изправя на нокти експертите. Фиксирана телевизионна камера улавя репортера Питър Арнет пред иракски специален ядрен бункер. В един момент на заден план камерата улавя и американски хеликоптер със странни странични приспособления. Хеликоптерът започва да кръжи над бункера в продължение на около 30 секунди, като звукът от микрофона изчезва и се чува само шумът от двигателите. В следващия момент внезапно вратите на бункера се отварят широко и отвътре започват да излизат един по един иракските войници с вдигнати ръце и... широко усмихнати. Две години покъсно този инцидент е цитиран в секретен доклад на Пентагона, в който се казва, че по време на войната е използвано ново електромагнитно оръжие – PBFA (Particle Beam Fusion Accelerator), базирано върху електронния лъчев генератор Hermes II, разработен от Националната лаборатория Сандия. Повече подробности обаче няма и досега докладите по този случай са засекретени. Макар учените и военните експерти да са единодушни, че не съществуват доказателства за използване дори и на отделни елементи от потенциалните възможности на системата HAARP, те също толкова единодушно признават, че към настоящия момент този проект се намира във финалния етап на разработка и САЩ са в пълна оперативна готовност. „Това означава – според проф. Майкъл Чусудовски, – че САЩ разполагат с възможност селективно да оказват въздействие и да променят климата над определени райони от планетата и да наказват неприятелски нации или непокорни държави с цел дестабилизиране на националната икономика.” Според проф. Чусудовски, преди да се правят каквито и да било радикални изводи, световните лидери трябва да бъдат принудени да признаят публично, че съществува пряка връзка и взаимна зависимост между икономическите, стратегическите и военните процеси в политиката на Новия световен ред. В този контекст климатичните изменения и аномалии, на които сме свидетели през последните години, демонстрират нагледно опасностите от целите, които се преследват с използването на техники като тези в проекта HAARP. Природните стихии независимо дали са случайни, или умишлено предизвикани, в крайна сметка отслабват националната икономика, разрушават инфраструктурата и заплашват с банкрут дребните фермери, малките и средните предприемачи. Така например наводненията в Германия довеждат до фалит 268 000 малки фирми и фермери и задълбочават рецесията в германската икономика. Проф. Чусудовски твърди, че след ноември 2000 г. работата по проекта HAARP се ускорява и за това свидетелстват многобройни радиолюбители по целия свят, които твърдят, че през последните две години се наблюдават доста мощни сигнали в късовълновия обхват в диапазона с честота около 3,990 kHz, които не са свързани с йоносферните емисии, тъй като денонощно са с една и съща интензивност. Според германски учени едно от възможните обяснения са експерименти за модифициране на климата. Русия още преди 10 години обяви, че разполага с подобни мощности, а частната фирма ELATE Intelligent Technology не крие, че разполага със система за „контрол върху времето в радиус от 300-360 км”. През 1998 г. научният консултант на CBS Ричард Хоуглънд разкрива, че внезапно разразилата се снежна буря и гъстата мъгла над магистрален път №17 нямат логично обяснение на базата на посоката на вятъра и въздушния фронт, отразени на метеорологичната карта. В същото време сравняването на диаграмите с активността на съоръженията на HAARP в Аляска и метеорологичната активност в Аризона демонстрира твърде натрапчиви съвпадения. Засега това е може би единственият случай на регистрирана намеса във формирането на климата.
ВЪЗМОЖНОСТИ НА СИСТЕМАТА НААRР
Става възможно подводната комуникационна система, основаваща се на екстремно ниските честоти (ELF), действаща в Мичиган и Уискънсин, да бъде заменена с нова, много по-компактна и революционна система. По този начин ще стане възможно изцяло да бъдат блокирани комуникациите върху обширни райони на планетата, докато военните комуникации остават да действат гъвкаво и точно. HAARP ще позволи да се прониква дълбоко в недрата на Земята и да се регистрира дали се извършват ядрени опити в нарушение на договорите за неразпространение на ядреното оръжие. Ще стане възможно много по-лесно да се извършват сондажи за търсене на петрол, газ, природни залежи върху огромни територии. Ще се даде възможност на радарите да откриват всякакви нисколетящи тела като ракетите „Круз” или самолетите „Стелт” и ще се обезсмислят напълно технологиите за избягване на радарите. Съществуват и допълнителни приложения на технологията НААRР, които все още остават скрити в документите на Пентагона. Основателят на движението „Не на НААRР!” Клеър Зикър формулира много образно същността на този проект: „Военните просто ще шутират от воле йоносферата и след това ще гледат какво ще се получи”.