Президентът използва визитата си в Аржентина , за да разсекрети документи , свързани с мръсната война в страната. Защо чака толкова дълго?

„Не желая да преглеждам списъка с всяко действие на Съединените щати в Латинска Америка за последните 100 години” – каза президентът Барак Обама. Това беше отговорът му на въпрос на журналиста Мартин Динатале от La Nación , който попита Обама по време на посещението му в Аржентина в края на март как би определил ролята на Съединените щати в диктаторските режими в Южния конус (южните държави в Южна Америка) през 70-те години на миналия век. Американските президенти не са свикнали на подобен тип въпроси и това ясно си пролича по бързината, с която Обама избяга от темата.

Според новоизбрания президент на Аржентина Маурисио Макри, е било “пълно съвпадение”, че Обама посещава страната точно по време на 40-тата годишнина от най-скорошния и кървав военен преврат в нейната история. Случайно или не, съвпадението не беше добре прието от аржентинската правозащитна общност. Групи като Abuelas de Plaza de Mayo („Бабите от Пласа де Майо“), международно признати за своята героична, новаторска работа и таланта си за агресивни протести, отправиха ясно послание, че Обама няма да е добре дошъл на 24 март. Един от изявените лидери нарече самото му присъствие „обида към историческата памет на аржентинския народ”. В деня на пристигането на Обама, протестиращи излязоха по улиците на Буенос Айрес и изгориха американски знамена.

Белият дом очакваше бурята от обществено недоволство, затова още преди визитата на президента обяви, че Обама ще нареди разсекретяване на правителствени документи, свързани с политическите убийства на представители на левите партии, извършени от аржентинския режим. След обиколката си на Parque de la Memoria – паметник, посветен на жертвите на държавния тероризъм, Обама каза: “От едно общество се изисква кураж да признае неудобните истини, свързани с тъмното му минало. Когато Съединените щати говорят за случилото се тук, трябва да се обърнат и към собственото си минало“. За разлика от предишни разкрития на подобни документи, инициирани от администрацията на Клинтън и ограничаващи се до Държавния департамент на САЩ, новият пакет включва и материали от ЦРУ, ФБР и Пентагона.

Процесът по разглеждане на документите може да отнеме от шест месеца до няколко години, но щом веднъж приключи, ефектът ще бъде мигновен и дълбок. Близо 30 000 души бяха „изчезнати“ през 7-годишния период на военен режим, последвал преврата срещу правителството на Исабел Перон през 1976 г. Фактът, че точният им брой варира в широки граници и че толкова много семейства продължават да живеят в агонията на несигурността, е една от убедителните причини администрацията на Обама да отстъпи пред отдавнашните молби за разсекретяване. Добавете към това продължаващите разследвания срещу военни и полицаи, както и стотиците отвлечени деца, които тепърва предстои да бъдат идентифицирани. Трудно би било да се преувеличи значимостта на нещо толкова недвусмислено и неуловимо като истината.

Това, което вече знаем, е достатъчно изобличаващо. Знаем за изнасилванията и изтезанията. Знаем за инструментите, с които са извършвани. Знаем за бебетата, родени в плен и давани на убийците на родителите им. Знаем за среднощните хеликоптерни полети над Río de la Plata и изхвърлянето на хора в ледените й води. Знаем, че през 1976 г. държавният секретар Хенри Кисинджър казва на аржентинския външен министър: “Ако трябва да правите нещо, направете го бързо”. Също така знаем, че цялото американско правителство е знаело за тези „неща“, но въпреки това е продължавало да подкрепя и пази хората и институциите, отговорни за извършването им. Не знаем обаче колко близки са били тези взаимоотношения, което отново ни връща на въпроса, отклонен от Обама по време на пресконференцията в Casa Rosada в сряда: „Каква беше ролята на Съединените щати?“. Този въпрос се задава всеки път през последните две десетилетия, щом Белият дом задейства подобни разкрития. И ще бъде зададен отново след като сегашните бъдат приключени. Защото независимо от позитивите, които разсекретяването има по отношение на правосъдието и социалното оздравяване в Аржентина, степента на въвличането на Съединените щати не се изчерпва само с една страна. Нито може да бъде разбрана на базата на разглеждане на отделни случаи. И всеки отговор, противоречащ на това твърдение, е просто поредното бягане от въпроса.

Събитията, случили се на 24 март 1976 г., бяха предрешен въпрос. Аржентина беше единствената държава в Южния конус, която не беше под военен режим, но от последния военен преврат беше минало по-малко от десетилетие и крехката ѝ демокрация се клатушкаше. През 1974 г., две години преди официално да свалят правителството, високопоставени лица от военния и разузнавателния апарат започнаха да вземат участие в добилата по-късно известност Операция „Кондор“.

В книгата си Predatory States професор Джей Патрис Макшери от Университета в Лонг Айлънд обяснява, че „Кондор“ е била „секретна разузнавателна система…,  чрез която южноамериканските военизирани държави си сътрудничели в разузнаването и залавяли, измъчвали и екзекутирали политическите си опоненти на територията на съседните страни“. Основополагащият документ на тази операция е подписан в Сантяго, Чили през есента на 1975 г. от представители на Чили, Уругвай, Парагвай, Боливия и Аржентина. Скоро след това се включва и Бразилия. Но операцията е започнала много преди това на принципа на „джентълменски споразумения“.

Най-известното политическо убийство на „Кондор“ – взривяването на автомобила на  чилийския дипломат Орландо Летелиер през 1976 г. – бе извършено не къде да е, а във Вашингтон. Но от самото начало Аржентина бе основната сцена на операцията. Тъй като демокрацията издържа там по-дълго, отколкото в съседните държави, огромен брой дисиденти и изгнаници заприиждаха в страната от целия регион. В този смисъл Операция „Кондор“ предостави хитро решение на логистичния проблем, който границите и чуждият суверенитет изправяха пред вътрешните репресии. Ако ти ми направиш услуга, аз ще намеря, уловя и ще ти предам „подривния елемент“, който ти създава проблеми от чужбина. Повече нямаше накъде да се бяга. Държавите от Южния конус бяха оставили настрана различията си и се бяха обединили в един безпрецедентен международен терор. Тайните механизми може и да имаха някаква зловеща логика, но крайният резултат от тях бе хаос. Макшери твърди, че Операция „Кондор“ е проектирана да създаде „всепроникващо чувство на неяснота, нереалност и страх”. В рамките на операцията репресията постигна максимални резултати с минимален риск от разкриване. Бразилски активист, живеещ в Буенос Айрес, можеше да бъде арестуван от уругвайската полиция и да бъде предаден на чилийското разузнаване за изтезания. Системата се усложняваше допълнително от използването на криминални мрежи и полулегални екстремистки фракции за изпълнение на задачите. Всичко можеше да се случи на всеки навсякъде и никой нямаше да знае кой стои зад това.

Тази вградена способност за опровергаване на вината направи изключително трудно повдигането на неопровержими обвинения на международно ниво. Достатъчно трудно беше да се докаже, че едно правителство е извършило дадено престъпление, а още по-трудно е да се докаже, че са въвлечени шест.

Още по-недосегаеми са лицата за връзка от ЦРУ и военното разузнаване на САЩ, които са изпращали подробни доклади за ежедневната дейност на „Кондор“ на началниците си във Вашингтон. Тази статия не е мястото за подробно изясняване на това кой, какво и кога е знаел. Има премного доказателства за това, че високопоставени американски представители на властта са били наясно с различни оперативни подробности и с промените в структурната динамика на операцията, при това буквално в реално време. Това, редом с някои дипломатически разговори, предполага, че в най-добрия случай външната политика на САЩ е гледала на „Кондор“ като на позитивно развитие, което трябва да бъде подкрепяно, вместо да гледа на нея като на многостранно военно престъпление, което операцията е представлява по същество.

Питър Конрблу, старши анализатор на проекта „Документация за Чили“ на Националния архив по сигурността, казва, че участието на САЩ е „зеещата историческа дупка“ в сегашното ни разбиране за „Кондор“. Макшери заяви пред New Republic, че „подробно разследване и пълен публичен отчет“ са единственият начин да се опровергае „неизбежното“ заключение, до което тя стига в книгата си – „че избрани американски сили са разполагали с пълна информация за преследванията на „Кондор“ и недвусмислено са им помагали“. Това твърдение е базирано на регистрираното използване на секретна щатска комуникационна мрежа от страна на „Кондор“ за споделяне на информация и планиране на действия. Мрежата, достъпът до която е бил силно ограничен, се е помещавала в зоната на Панамския канал, недалеч от School of the Americas – елитната военна академия, която са завършили редица важни членове на „Кондор“ и куп други прословути психопати.

Човек не е нужно да се рови в последните 100 години, както предложи Барак Обама, за да забележи неблагородната роля на Щатите в катаклизмите, разтърсили Южна Америка през 70-те години на миналия век и чиито последствия са видими и днес. Достатъчно е да се разплете операция „Кондор“.

Терминът „политика на разсекретяване“ се появи покрай поредицата много успешни опити на администрацията на Клинтън да насърчи добрата воля в региона, чрез споделяне на информация и установяване на мир. Към края на втория си мандат Клинтън бе отворил книжата за Гватемала, Салвадор и Чили, въпреки силните възражения на ЦРУ и Пентагона. Той се зае и с Аржентина, но прекалено късно, за да принуди разузнаването и военните да сътрудничат, така че възможността за по-пълно разсекретяване досега беше в очакване някой да я използва с цел натрупване на политически капитал. Президентът Обама и преди е заимствал тази техника от Клинтън. Той изпрати купища разсекретена информация по Джо Байдън и Джон Кери по време на визитите им съответно при Дилма Русеф в Бразилия и Мичел Бачелет в Чили, които са били изтезавани от своите правителства по времето на „Кондор“. Този път Обама отпраща лично послание, като част от по-широкомащабен опит за подкрепа на бизнес ориентираната и отворена за търговия политика на Макри, след повече от десетилетие на напрегнати взаимоотношения с предшествениците му – фамилията Киршнер.

Политиката на разсекретяване провеждана от Обама, е ефективна, но цинична тактика. Интересно е например, още колко дълго щяха да отлежават в някой шкаф исканията за разсекретяване от страна на Abuelas de Plaza de Mayo, ако посещението на Обама не се беше паднало в такъв несполучлив ден. „Това са политически решения“, казва Карлос Осорио – старши анализатор на проекта „Документация за Аржентина“ на Националния архив по сигурността и експертен свидетел, който е бил призоваван по време на делата за човешки права в Аржентина. „Свързани са с дипломатически жестове към определена държава. Официалните лица от администрацията знаят за операция „Кондор“. Те са били информирани за нея. Но това, което ги мотивира, не е изследователската или историческата перспектива на въпроса, а търсенето на отговор за конкретна политическа ситуация.“

Това е късоглед подход, дори ако не смяташ за смислено занимание търсенето на отговорност за отвратителните престъпления. Изразите „сигурност“ и „подобрено управление“ се срещат често във външната политика на Обама по отношение на Латинска Америка. Но много от кризите в сигурността и корупционните схеми в цялото полукълбо дължат съществуването си на преднамерено покрити и замаскирани периоди в историята. В Гватемала неспособността за ефективно съдебно преследване на престъпленията през гражданската война позволи да се развият условия, в които безнаказаността и злоупотребата с власт разядоха и най-високите етажи на управлението. В края на март в Чили зетят на Аугусто Пиночет се оказа в центъра на огромен скандал, свързан с финансиране на политическа кампания.

Корнблу казва: „Запазването на секретността върху американските документи за региона цели 40 години на практика се превръща в проточило се прикриване на истината“. Разкриването им на принципа „държава по държава“ поставя добрия стратегически пиар над заявените цели на американското държавничество. „Научихме някои от уроците, които по-рано може би не бяхме напълно научили“ – каза Обама в Буенос Айрес. Но как може да се поучиш от истории, които все още не са разказани?

Източник: New Republic
Превод: Иван Берберов