Грешка в системата. Или план?

Ще успее ли Америка да роди сама себе си отново?

„Ти ще бъдеш в затвора!”, каза Тръмп на Клинтън в отговор на думите й, че неговото президентство е неприемливо за САЩ. Свикнали сме да не анализираме САЩ с методиката и оценките, които правим свободно за всички останали страни. Тъй като разглеждаме САЩ като технологично най-напредналата, най-мощната, а от там и най-подредената страна, държава за подражание, която във втората половина на XX век доминира света със своя цивилизационен модел. Само че лъскавият обществен механизъм на САЩ се пропука и на последните президентски избори стана съвсем ясно, че Америка започва своето движение от върха надолу. Става дума за яростната и безразсъдна война, която се води вътре сред американската властова върхушка. Америка воюва със себе си. Доналд Тръмп беше допуснат от враговете, за да улесни Хилъри и да има тя категоричен шанс на изборите. Схемата е стара и изпитана много пъти. Тръмп трябваше да играе ролята на Марин льо Пен във Франция. Уви. Едноетажна Америка изненада стратезите на американската олигархия. Джеб Буш и Хилъри Клинтън са част от един и същ проект. Две фамилии, които от трийсетина години управляват Америка (с малка пролука за Обама). Но тъй като Джеб Буш се провали в хода на кампанията, глобалният елит заложи с всички сили на Хилъри. Световната машина за манипулиране на съзнанието беше включена в полза на Хилъри. Всичко, което по принцип работи за Америка по света, цялата мрежа от НПО-та, медийни канали и информационни трасета, властова и културна агентура, се задвижи така, щото Хилъри да стане президент. Тръмп беше избутан напред на предварителните избори, даде му се ход в Републиканската партия единствено и само за да може Хилъри с лекота да спечели края на състезанието. Така, както се случи с Макрон – една добре подготвена победа. Уви. Грешка в системата.

Тръмп се оказа изненадващо костелив орех. Артистичен и упорит, привлекателен за много американци. Той шокира големите диригенти. Трябваше да умре политически, но не умря. Не само че не умря, но започна да създава свой политико-търговски кръг. Да го изгражда. Диригентите бяха толкова шокирани, че за пръв път в историята на САЩ задвижиха цялата си „бойна” машина срещу легитимно избрания президент на Америка – медии, служби за сигурност, публичен ресурс, артистичен елит, европейски политически елит, мрежи от неправителствени организации, операции и мероприятия, компромати и т.н. Защо диригентите изтърваха ситуацията от контрол? Основно, защото, като конструираш оперативни мероприятия с използването на хора, винаги има риск от провал. Примери много – от Ленин и Хитлер до „Ал Кайда” и „Ислямска държава” и от... братя Кенеди до Доналд Тръмп...

Чърчил казва, че хората се препъват в истината, но повечето от тях се изправят и бързат да продължат, все едно, че нищо не се е случило. След 2000 година САЩ навлязоха в системна криза поради дългове и забавяне на икономиката. По същото време Русия започна да се превръща в енергийна свръхсила и център на интеграция в Азия, а Китай стана втората икономика в света и формира 300-милионна средна класа вследствие на 30-годишния икономически растеж. Германия, макар и под пълна американска опека, присвои лидерството на ЕС и постави Европа под свой контрол. Всичко това на фона на отслабващата глобална мощ на Америка. САЩ продължават все още да са най-мощната държава, но тенденцията е към невъзможност за обхват на процесите в света, тоест на излизане от хегемонията и постепенно свиване до собствените граници. Процесът на разпадане на една империя, пък била тя модерна и „демократична”, e разрушителен. Истината по принцип винаги минава през три етапа, както казва Шопенхауер. Първо я смятат за пълен абсурд. Второ, насила я спират, пречат й. Трето, накрая я приемат като очевидна и категорична. Така че истината за Америка се движи някъде между първия и втория етап. Има още време, докато истината за Америка стане категорична в Америка, започне, първо, да се вижда, а след това и да се изговаря. По време на предизборната си кампания Тръмп се опита да изговори част от тази истина. „Ненавистта към Тръмп и фанатичното желание да бъде свален започна още преди той да положи клетва”, пише изданието American Conservative. Вероятно ненавистта е започнала още с изговарянето на някои истини, засягащи сбърканата външна политика на върхушката. Американският елит добре си живееше, изсмуквайки активите на разни части по света. Никога една геополитическа цел не е просто геополитическа цел. Става дума за контрол над пазарите и ресурсите, а не за въвеждане на демокрация. Под „демократизация” на определени региони се разбира прибавянето им към американската сфера на влияние. Явно Европа не иска да направи това съждение, за да схване най-после, че за САЩ тя не е геополитически субект и партньор, а обект. Има съществена разлика. След Втората световна война САЩ се превърнаха в политически гръбнак на Европа, превръщайки я в преден фронт на борбата с комунизма. След комунизма обаче САЩ деградираха от правова държава, създаваща пълно доверие, в разпищолен хегемон, непризнаващ ничии други интереси за валидни и ничие друго право освен собственото си право на абсолютна безцеремонност. Именно на това е жертва американският президент Доналд Тръмп в момента – на самовъзпитанието на американския политически елит в нетърпяща възражения безцеремонност. На този елит през последните 30 години всичко му беше позволено.

Но защо олигархичната върхушка в Америка не може да почака четири години? Защо не може да се примири с президентството на Тръмп? Както прие един Обама например? Има и друга гледна точка на този въпрос. Доналд Тръмп е крупен бизнесмен. Ако свръхбогатият елит на Америка е можел да използва предишните президенти за свои цели, като ги корумпира удобно, за да трасират големи сделки по света, то при Тръмп това е невъзможно. Той ще раздава сделките на своя бизнес кръг. Това е много сериозен проблем за определени части от бизнеса, които са изритани от масата за хранене. Един от тях е и Джордж Сорос. Вярно, че той е финансов спекулант, но дори и финансовите спекуланти се нуждаят от нещо, за да правят пари – от т.нар. вътрешна информация. Тази информация, от която биха могли да се направят големи удари при ниски рискове, се получава само в колаборация с властта и службите. Често тази информация произтича от международните отношения, чийто двигател в света до голяма степен са САЩ. Да не говорим за специални операции, войни, конкретни ситуации, решения, споразумения. Без вътрешна информация нито един талантлив Сорос не може да стане толкова приказно богат, колкото настоящия Сорос. По време на кампанията за президент Джордж Сорос работеше брутално агресивно за Хилъри. С идването на власт на Тръмп подгонването му е неизбежно. Освен всичко друго Сорос беше прекалено много години „на власт”, с времето придоби неконтролируема сила, която със сигурност е започнала да става неудобна за определени лица. Някак е редно Сорос да бъде сменен, тъй като съсредоточаването на такава финансова и медийна свръхсила в едно-единствено лице предполага самозабравяне и липса на възможност за контрол. Да не говорим, че знае много за разни операции на службите, обезпечавани с пари от борсата. Такива като Сорос са просто лице на дейност, която трябва да се прикрие зад спекулативни финансови операции. Всички държави имат своите незаконни дейности, а при най-големите – дейностите са най-значителни. Има и още една интересна подробност, предсказваща финала на властта на Сорос. Робърт Мърсър, мултимилиардерът, който подпомогна кампанията на Тръмп за президент, всъщност е конкурент в попрището на Сорос. Хладнокръвен инвеститор и финансов играч, Мърсър е направил своите пари по подобие на Сорос. Така че на въпроса, докога Сорос ще е най-близкият играч с властта, Мърсър със сигурност има готов отговор: до вчера. Империята на Сорос скоро ще рухне, независимо дали Тръмп ще остане на власт. Затова Сорос няма изход – играе с всичките си козове. Победа или смърт. Като всеки човек, който е свръхбогат, той не иска и да знае, че крахът му е вече подреден. Не от Тръмп, от обстоятелствата (съдбата, глупако!). Безпогрешните играчи имат една-единствена загуба. И тя е такава, че никога повече не се завръщат в играта.

Затова Сорос заедно с неоконите направиха невъзможното, за да превъзбудят обществото до краен предел. В търсене на мотив да оповестят някакво рационално обяснение на това, че отхвърлят категорично Тръмп, те заеха следната позиция: кръгът „Хилъри” не е загубил изборите, а те са спечелени от Тръмп с мошеничество, в хода на мащабен заговор, който е нещо като акт на агресия срещу САЩ, удар по демокрацията, престъпен сговор с Кремъл и т.н. Тъй като русофобията е силно разработена в съзнанието на американците още от Студената война, най-силното и безпощадно оръжие срещу Тръмп е забъркването му в скандал, свързан с Русия. Само по себе си това е неизтриваемо „петно” в умовете на гражданите, то е плашило и възможност за разправа. Единствено с този „руски” мотив може да се изиска бързото сваляне на „узурпатора” Тръмп. Ситуацията в момента в Америка наистина е уникална. Макар че и друг път са се случвали сериозни атаки срещу президентството в САЩ – Джон и Робърт Кенеди, Ричард Никсън, самият Бил Клинтън, който беше подложен на безпрецедентно унижение заради Моника Люински.

В същото това време светът очаква, че новият президент на Америка Доналд Тръмп ще извади САЩ от ролята им на световен полицай. И ще избере „благоденстващата изолация”. Стратегически умно би било САЩ да се ориентират към съхраняване на вече натрупаното, отколкото към придобиване на още ново. Тръмп даде заявки, че разбира това и че иска да ориентира Америка именно в тази посока – на възвръщане към класическия капиталистически нормалитет. Възможно ли е обаче това? И чий избор е Тръмп? Със сигурност Тръмп започна като случайност, която скоро ще изчезне. Превърна се в постоянна реалност. Но дори да бъде „премахнат” по някакъв начин, включително и физически, Тръмп направи най-важното: показа на света, че линията на психически поразените неокони и демократи в Америка, които заплашват да въвлекат света в антиутопични предсмъртни конвулсии, е разклатена. Тръмп е пукнатина в системата. Симптом за наближаващия край. Тръмп не е сам, макар и да беше ползван като мюре на изборите. Зад него стои бизнес кръг, който се опитва да се пребори с кликата, узурпирала властта в САЩ през последните 30 години. Разбира се, отново става дума единствено за пари. Когато две клики от върхушката започнат да водят война, много истини биват отвити и хвърлени на простосмъртните. Не е никак чудно, че бившият президент Джордж Буш по време на президентската кампания обяви шокиращо, че ще гласува за Хилъри. Републиканците и демократите отдавна са станали членове на една партия – тази на безкрайните войни и гигантските дългове. Тъй като Тръмп е външно тяло за тях и иска да прави промени, настъпи огромна паника. „Равнището на омраза е отвъд всичко, което съм виждал до сега в САЩ”, каза скоро президентът Тръмп пред свои привърженици. „Ще се борим и ще спечелим”, допълни той. Само че целта на мрежовата война е човешкият разум. Тръмп има пред себе си многолик, коварен и много силен враг – гражданска мрежа и медии за насърчаване на общественото мнение в определена посока. Когато унищожиш достатъчно количество мислещи мозъци, заразявайки ги с фанатична теза, която потиска съждението, ти можеш да ги насочваш в каквато посока искаш. Това е нов вид оръжие за постигане на цели, в повечето случаи чисто материални. Всъщност реалната цел на всяка война е подчинение на вражеската воля. Мрежовите войни постигат това без никакви материални загуби на терен, без разрушения, използвайки творчески и интелектуален подход за заразяване на умовете. Подчинение на противника без насилие. Или с минимално насилие – майдан, цветна революция, един-двама застреляни... и правителството пада. Защото разумната аргументация, казват психолозите, е възможна, докато емоционалността на дадена ситуация не превишава определен критичен градус. Когато страстите превишат това ниво, разумните доводи губят своята сила и биват изместени от лозунги. Тогава според Карл Густав Юнг настъпва своеобразна колективна лудост, която се разраства до психическа епидемия. Това се използва много добре от конструкторите на цветни революции. Затова, ако нещата с „революцията” не вървят, понякога се налага да бъдат застреляни няколко човека на майдана, за да се вдигне емоционалният критичен праг. В това състояние според Юнг придобиват влияние и онези елементи, които при господството на разума са считани за асоциални, разни латентни психози. Те апелират към колективната липса на разум и така се случват погромите. Всичко това е добре изучено и перфектно се прилага от стратезите на конструкторски революции с цел овладяване на властта в дадена държава. Подходът беше крайно печеливш за американците до момента, в който Сорос не реши да го използва вътре в самата Америка, срещу президента на САЩ Доналд Тръмп. За съжаление на Сорос обаче той няма изградени добри структури в самата Америка, тъй като технологията до този момент винаги е била насочена към външни цели. И както се видя от фактите – Сорос има най-силни структури в Европа. Нищо друго не може да обясни острите, организирани и нелогични (граждански) протести в Европа срещу новоизбрания президент на Америка. Нима в Америка някой някога протестира срещу който и да било президент някъде в Европа?!! Сорос някак непремерено и почти истерично се разкри в Европа. Показа много явно, че мрежата му е мощна, задушаваща и фатално вредна. Този факт навява истинска тъга и повдига много въпроси за насочваната политика в Европейския съюз. Чии интереси обслужва ръководството на ЕС? Единствено унгарският премиер Виктор Орбан си позволява да прояви забележителна смелост и да изговори истината. След като Сорос обвини Унгария, че е мафиотска държава, и то в реч, произнесена в Брюксел, в отговор Виктор Орбан заяви, че мрежата на Сорос и нейните неправителствени „организации” са единствената „непрозрачна съставна част от публичния живот на Унгария”. Орбан настоява, че финансовият спекулант и неговите поддръжници в Унгария се стремят да осъществят „програма за допускане на мигранти в страната”. Цялото ляво политическо крило в Унгария е сред тези поддръжници, обясни той, като даде за пример Ласло Ботка, кандидата за премиерското място от Социалистическата партия, „който обявява, че би демонтирал оградата по границата”. Орбан е убеден, че Унгария представлява огромна пречка за Сорос, който е „възпрепятстван единствено от унгарското правителство да внесе един милион мигранти в Европа”. A последните коментари на Сорос, че Унгария е „мафиотска държава”, Орбан определи като „обидни” и равносилни на „обявяването на война”. „Единствената мрежа, която „работи като мафия” в Унгария, е мрежата на милиардера Джордж Сорос”, заяви министър-председателят Орбан в интервю пред общественото радио. „Организациите от мафиотската мрежа на Сорос не могат да бъдат смятани за истински граждански организации, а за агенти, работещи за осъществяването на целите на Джордж Сорос”, подчертава откровено Орбан. Унгарският премиер е напълно прав. Джордж Сорос многократно е заявявал публично подкрепата си за бежанците в Европа, а неговите организации логистираха, напътстваха и подкрепяха бежанския поток, дори може да се каже, че го насърчаваха и образуваха тенденциозно. Британски журналисти откриха в прииждащите мигранти пътеводители на арабски с карти, в които е обяснено подробно как да стигнат до Европа, а също така и на кои телефони да позвънят за помощ. Да не говорим за плакатите и снимките, които обикаляха света със същата страст, каквато познаваме от цветните революции. Този път нямаше бели рояли, но пък имаше красиви мургави бащи с драматично просълзени очи и нещастни малки дечица на рамене, които се опитват да скъсат „мрежите на омразата по границите”. Напълно филмов сценарий, който беше предназначен да разчувства сърцата на европейците. Тази Соросова грижа е доста странна, тя не съществуваше при войните в Афганистан и Ирак. Явно масовата миграция в Европа е прогнозирана и изпълнена като проект, който е необходим на самия Сорос (в личното му качество и като събирателно понятие за определени стратегии на хегемониалната върхушка). „Кметовете из цяла Европа показаха забележителна готовност да получат бежанци, но бяха осуетени от националните правителства”, жалва се Джордж Сорос в разгърната и подробна статия във Foreign Policy (озаглавена This Is Europe’s Last Chance to Fix Its Refugee Policy). И с тон, нетърпящ възражения, хока Европейския съюз, че политиката му спрямо мигрантите не е добра, в смисъл че Европа не приема достатъчно мигранти, а би могла да приема по около 4,5 милиона годишно. Финансовият спекулант, който не е произвел нито един пирон през живота си, а е забогатял от финансови спекулации и с подкрепата на специалните служби, разбира се, съветва ЕС, че редуцирането на общия бюджет на съюза до скромните 1,23% от сумата на БВП на страните членки е трагична грешка. Тъй като този бюджет според Сорос не може да отговори на предизвикателствата пред ЕС, като например подкрепа за бежанските потоци. Сорос предлага Европа да се затрие и ислямизира окончателно, но освен всичко това и да си плати добре за самоубийството. „Необходими са най-малко 30 милиарда евро годишно, за да може ЕС да изготви всеобхватен план за предоставяне на убежище на мигрантите”, уточнява Сорос. Според него достойното приютяване на бежанците в Европа ще допринесе за избягването на ксенофобията. Твърдение, което само по себе си е абсурдно, но мислещите хора отдавна са свикнали с абсурдността на тезите, които НПО мрежите на Сорос прокарват, убеждавайки европейските лидери да вземат решения, които категорично и дори смъртоносно противоречат на интересите на Европа. Как го постигат ли? Чрез агентура за влияние сред елитите, корумпиране на публичното пространство, своеобразна вербовка на медийната тъкан на обществото. Това е технология за обработване на общественото мнение, която работи от 30 години, придружена и с инфилтриране на кадри по високите етажи на властта, предварително наблюдавани, прогнозирани, а някои и конструирани в академични инкубатори като Соросовия университет в Будапеща. Например през май група членове на Европейския парламент от левицата инициираха резолюция, с която настояват да се задействат процедурите на Член 7 от Договора на Европейския съюз срещу дясноцентристкото правителство на Унгария. Въпросният Член 7 позволява насилствено и законово налагане на ценностите на блока. Под натиска на Сорос Европейският парламент реши да започне наказателна процедура срещу Унгария заради съмнения за „влошаване” на демокрацията и върховенството на закона. Това не е изненадващо. Това е ясно конструирана политическа офанзива срещу Орбан, тъй като само след година предстои да се проведат парламентарни избори в Унгария. Самата резолюция извън повтаряните до втръсване въпроси и неточни във фактическо отношение твърдения съдържа и няколко нови точки. Резолюцията на Европейския парламент би трябвало да принуди Унгария да престане да защитава южните граници на Европа и по този начин да позволи безконтролния приток на мигранти – това би означавало връщане към ситуацията от 2015 г., когато границата не се охраняваше и стотици хиляди нерегистрирани мигранти нелегално преминаха в Европа. Трудно е да се проумее как тези действия са в интерес на Европа, но със сигурност хармонират с дневния ред на Отвореното общество на Сорос. За постигането на тази идиотска цел – да не се спира потокът от мигранти към Европа – ЕС заплашва Унгария със спиране на фондовете, тоест на парите.

Електронно писмо на Института за европейска политика на „Отворено общество” изтече преди време в публичното пространство. В него се очертават „надеждните съюзници” в Европейския парламент, които съгласно този документ за вътрешно ползване е „вероятно да подкрепят ценностите на „Отворено общество” през мандата 2014-2019 г.”. Документът е удобен и подробен (в обем от 177 страници) наръчник за европейските лобисти на фондациите „Отворено общество” в Европа. От него става ясно, че мрежата от „съюзници” (агенти за влияние) обхваща „единайсет комисии и двайсет и шест делегации, както и висшите органи за вземане на решения в Европейския парламент: това са двеста двайсет и шест евродепутати, които са доказани или вероятни агенти за влияние на „Отворено общество”, тоест на самия Джордж Сорос. Не е изненада, че този списък в значителна степен се припокрива с инициаторите на резолюцията на Европейския парламент срещу Унгария, гласувана две седмици след посещението на милиардера в Брюксел. Двайсет и две от трийсет и седемте имена могат да бъдат намерени в списъка на „надеждните съюзници”, припокриването е близо 60%. От българските евродепутати в този документ на „Отворено общество” лъснаха имената на настоящия вицепрезидент Илияна Йотова, на Мария Габриел, предложена за еврокомисар, на Андрей Ковачев и др., които са считани за „съюзници”, или, по-правилно казано – за агентура, която във важни моменти може да бъде задвижена съобразно интересите на Сорос. Ако някой още не знае как се създава агентура за влияние, ето така се създава. На ключови позиции се пробутват хора, които в документите на „Отворено общество” се класифицират като „съюзници”, а нормално мислещите като Орбан и Тръмп се обявяват за екстремисти, фашисти, русофили и пр. И се повежда оперативна кампания срещу тях за пълно дискредитиране.

В същото време Джордж Сорос пише в статията си колко са лоши условията в гръцките бежански лагери, колко чудовищно е това и как Европа трябва да осигури луксозни условия за хората, бягащи от войната. Но никъде не споменава кой събра джихадистите в Сирия и защо се води войната там. Също така не споменава и че когато някой бяга от война и е в ролята на бежанец, той не може да изисква хотелски условия на живот и да има претенции в коя най-богата държава да отиде да живее. Поначало съдбата на бежанеца е драматична и трудна. Бежанецът има право на подслон. А не на претенции за интериорен дизайн, богата континентална закуска с бекон, яйца, сьомга и органични плодове, и добре платена работа, съобразена с неговите интереси. Сорос разяснява още как Европа трябва да подпомогне Африка, за да се подобрят условията на живот там и да няма мигранти, а в същото време отново не споменава кой и защо превърна приличните държави Сирия, Либия, Ирак в гета на терор, война и безразборни убийства, в места, откъдето хората бягат. Тази официална демагогия е мъчителна за възприемане. Тя надминава времената на комунизма с неговата вътрешнополитическа пропаганда за манипулиране на съзнанието на хората. Става дума за една фалшиво изобретявана идеология, чрез която се прикрива истината за действителността. В момента „демократичната” пропаганда и фалшивото говорене на глобалния елит (в това число и Сорос) са достигнали своята критична точка на несъвпадение с реалността. Много скоро хората ще престанат да вярват на тези „доброжелателни псевдодемократични илюзии”, така  както спряха да вярват на комунистическата утопия.

Достойното приютяване на бежанците e подчертана грижа на Сорос в статията му, което звучи удивително за безскрупулен милиардер, който възбужда майдани, граждански войни и етноконфликти. Тази изиграна загриженост поражда големи съмнения в идеалистичните му цели. В крайна сметка обаче истинската му мисъл (която иска да прокара) е изказана в съждението, че ЕС не използва достатъчно своите финансови ресурси и че трябва да се отпуснат и вземат сериозни кредити за покриване на проблемите с бежанците. Кога, ако не сега, пита Сорос, когато ЕС е в опасност. Лихвените проценти са на историческото дъно и според Сорос сега е моментът да се поеме едно огромно дългово бреме от страна на европейските държави. Спекулантът-милиардер изтъква още, че ЕС има забележително нисък размер на дълга в сравнение със своя бюджет. Така че би трябвало да използва възможността за увеличаване на дълга, като със средствата ще успее хем да уреди мигрантите, хем едновременно с това да ограничи антиимигрантските настроения. В дългосрочен план, подчертава Сорос, това ще намали общата сума, която Европа ще изхарчи за справяне с кризата. Отново тежка демагогия. Първо, като какъв Сорос поучава ЕС? Като спекулант? Като политик? Като дипломат? Като милиардер? Светът не познава друг бизнесмен, който да се опитва видимо „да управлява” ЕС, да се среща с лидерите и да се изказва в Брюксел. Сорос е редовен посетител на европейските институции. Преди седмици проведе частни срещи с трима европейски комисари – Христос Стилианидис, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, Пиер Московиси, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, и Димитрис Аврамопулос, който отговаря за миграцията, вътрешните работи и гражданството. Никой не знае какво са обсъждали. Но кой знае защо срещите на този бизнесмен с ръководството на ЕС се приемат за нормални и не се повдигат въпроси за корупция или за използването на ЕС за лични бизнес интереси...

И, второ, това да затънеш в големи дългове няма как да е по-добре от това да не затънеш. Още повече че проблемът с бежанците не е свързан само с тяхното устройване един път завинаги в ЕС. Проблемът няма да приключи с това, а ще се задълбочи и ще повлече много други проблеми, един от които е ислямизирането на Европа и подмяната на европейското население с такова, придошло отвън. Както казва Карл Густав Юнг: „Макар Западът да разполага с внушителна икономическа мощ и значителен отбранителен потенциал, това не носи ни най-малко успокоение, тъй като и най-добрите оръжия, и най-могъщата промишленост, съчетани със сравнително висок жизнен стандарт, не са достатъчни, за да пресекат психическото заразяване с религиозен фанатизъм”.

Всъщност финансовите спекуланти (както и спекулантите със стоки в предишните векове) винаги са печелили от кризи. В нормална обстановка те нямат работа. Големите им удари са свързани с кризисни ситуации. Логично е, че за да се спечелят много пари, кризите трябва и да се предизвикват. Така че Сорос е лично мотивиран от развитието на бежанската криза и затъването на Европа...

Проблемът не е в това, че спечели точно Тръмп. Проблемът е, че САЩ достигнаха максималния обем на своето влияние и на своя контрол в света. Америка повече не може да настъпва. Няма накъде. САЩ стигнаха до Москва. И до Пекин. А доскоро бяха свикнали с това, че границите им никъде не свършват, живееха в реалността на неограниченото могъщество. И ето, че днес САЩ изживяват загубата на собственото си всемогъщество като катастрофа. А не като естествено състояние, към което могат да се завърнат. Все пак по този начин съществуват всички останали държави в света: те не са „всемогъщи” и повечето си живеят много спокойно, без да имат контрол върху половината свят. И точно в този труден за американската изключителност момент се появи Тръмп – един „чужденец” в политическата система. Вече плъзнаха слухове във Вашингтон, че вицепрезидентът Майк Пенс репетира речта, която ще трябва да каже при встъпването си в длъжност. Върхушката на неоконите е непримирима. Дори след сделката на Тръмп със Саудитска Арабия Washington Post продължава да пише: „Не се поддавайте на хвалебствените речи на Тръмп по адрес на Саудитска Арабия, Тръмп си остава ислямофоб”. Това е знак, че ударите на омраза и отхвърляне ще продължат, независимо какви действия и ходове предприема Тръмп. Войната срещу Тръмп ще бъде война до край. Може би тази война ще катализира обръщането на Америка към нея самата. САЩ трябва най-после да забележат, че светът се е променил и че очаква от американската външна политика също така някаква промяна – да се възвърне към своите граници. Да, възвръщането е неприятен процес, създава голямо вътрешно напрежение, но това са го преживели всички бивши империи – Великобритания, Франция, Русия. След Първата и Втората световна война САЩ гледаха със задоволство на изтеглянето на Великобритания и Франция от колониите им, дори подпомагаха изритването им, като „развиваха” „демократичните” нужди на местните близкоизточни и африкански народи. Днес се налага САЩ да преживеят същия момент на свиване, но за съжаление и те няма да се откажат от контрола, без да бъдат принудени. САЩ няма да се откажат от контролираните части на света, включително и от Европа, без да предизвикат война, криза, хаос, катаклизъм. Всички империи се разделят с властта си безпощадно, кръвожадно, болезнено, според принципа: когато не можеш повече да стопанисваш нещо, подпали го! Единствено съветската империя се отказа от контрола върху съветското пространство без война, като се прибра в рамките на Русия. Но там сработиха други механизми на самопринуда и, разбира се, на предателство отвътре. Един от начините да се елиминира превръщането на ЕС в действащ геополитически фактор, е да се потопи в безредици и проблеми с мигрантите. Още повече че Европа проявява истинско нехайство по отношение на сигурността и отбраната. Такова нехайство поражда удивление! И, разбира се, една тежка зависимост от САЩ. Дори когато Тръмп се опита да каже на европейците, че САЩ няма да са вече така ангажирани с тях, лидерите на ЕС се обидиха. Те демонстрираха страх от свободата и неподготвеност. Затова ислямизацията на Европа е предсказуема. Тя идва като резултат от липсата на съпротивителни сили. Между близостта на Русия и исляма Европа несъзнателно избира исляма. Интересно е това, че винаги когато настъпва геополитическа трансформация на света, тя се съпровожда от смяна на циклите на технологичната вълна (ако в края на XIX век става дума за автомобила, който променя съществено света, то в средата на XX век това са ядрените технологии, а в началото на XXI век тази роля имат биотехнологиите). Историята сочи, че преходът от един стогодишен цикъл на натрупване към друг се съпровожда от войни между държавите-лидери, в резултат на което започва възходът на нова свръхдържава. По този начин и САЩ заеха естествената позиция на върховен водач след двете световни войни, които Западът разпали в Европа. В началото на XXI обаче, за да съхранят своята хегемония, която върви към предсказуем упадък, САЩ подпалиха редица регионални конфликти и локални войни предимно на евразийския континент. Самата Европа като неофициализиран американски протекторат е доста опасен геополитически играч, доколкото действа в ущърб на самата себе си и понася асиметричния отговор на тероризма. Ислямският тероризъм, който беше подхранен и отгледан от САЩ (и донякъде от Европа) за решаване на американските задачи. Всичко започва от момента, в който срещу услугата за отбрана на Европа (тоест след Втората световна война) САЩ получават право на вето върху политическите решения на Стария континент и решаващ глас в геополитическите ходове. Сделката е много изгодна за САЩ, които приемат ролята на доброжелателен лидер, инфилтрират мощна „мека сила”, докато Европа се възстановява от войната. Така по време на Студената война Западна Европа успява да обърне повече внимание на вътрешните си проблеми, икономическия си разцвет и щедрите социални системи, отколкото би могла, ако трябваше да отделя огромен финансов ресурс за отбрана. След Студената война тази зависимост остава в сила, доколкото ЕС има за задача да приобщи Източна Европа. Така Европа потъва в блатото на пълната зависимост от САЩ. И в момента не може да отдели истината от натрапената конструкторска схема: САЩ не са безкористен партньор на Европа и възприемат ЕС като конкурентен политически и икономически играч. Затова отдавна Америка е обрамчила Европа с НПО мрежи и контролира базовата част от медиите. Затова въпросният Сорос пристига като цар в именията си и раздава задачи на ЕС, а брюкселската върхушка действа под наставленията му. След като над Европа беше добре поработено, вече всички американски анализатори подчертават факта, че ЕС не може да бъде самостоятелен геополитически фактор. Американското глобално превъзходство постепенно отслабва, но една икономически силна Европа не бива да попада в ръцете на Русия, в никакъв случай. Или на Китай. Да не говорим за доминацията на самата Германия. Така че Европа ще продължи да бъде дълбоко разклащана и хаотизирана, ще продължи да бъде обект на тероризъм още дълго време. Стабилен, силен и богат ЕС не е изгоден за една все по-отслабваща Америка. А в момента ЕС е най-големият интегриран пазар и търговски блок. Така че Европа ще бъде употребена по неприятен начин – а именно като пречка към една обединена и самодостатъчна Евразия. За целта отдавна е задействан инструментариумът на Сорос за хаотизиране, възбуждане на етноконфликти, сепаратизъм и пр. Европа на конфликтите ще се манипулира по-лесно от затихваща Америка. Дълги години ЕС беше удобен инструмент за САЩ, но този фин и мощен инструмент няма как да бъде оставен на врага. Затова ЕС ще бъде насилван отвън, от страна на САЩ, да се разпадне. Първо на няколко скорости, а после ще видим как, на какво и на колко. Но разпадането вече започна. Затова и неотдавна Европейският съюз прие стратегията „Европа на две скорости”, която по същество представлява деинтегриране, или разделяне на Европа на няколко категории. Французите и германците са европейци от по-първа ръка, изобщо Стара Европа. Втори сорт европейци са средиземноморските страни – Испания, Португалия, Италия и Гърция. И последни, поставени в трета група, са източноевропейските страни, които обаче са доста нееднородни – балтийските държави, Румъния, България, но и Полша, и Унгария. Най-после се изясни същността на дълго афишираното европейско благоденствие – става дума за една периферия, която е подчинена, непълноценна и употребяема единствено като пазар. Всъщност т.нар. цивилизационно ядро на Европа никога не е имало покровителствено отношение към периферията. Историческите свидетелства сочат, че през всичките си периоди центърът на Европа е ползвал периферията единствено за ресурси и за свои политически цели. Никога интересът на центъра не е развивал покрайнините, напротив, източвал е дори и малките им възможности и ги е въвличал в конфликти, свързани с решаване на геополитически цели.

Поначало след разпадането на СССР всички усилия на САЩ се насочиха към това да се предотвратява всяка възможност за изграждане на алтернатива на американското лидерство. Голяма част от конфликтите в света се породиха съзнателно от САЩ именно за елиминирането на такава възможност. Затова и русофобията се засили през последните години с такава ярост. Защото Русия не се саморазруши, а се опитва да нараства. Ето обаче, че настъпи моментът, в който САЩ ще трябва най-после отново да започнат да си сътрудничат с други държави. И появата на Тръмп, дори безразсъдната съпротива срещу него е симптом именно за това. Америка се променя. Трудно, но се променя. Голямата световна война, която би била трета по ред, може да се избегне само ако САЩ преобърнат вътрешната си тъкан. Войната на неоконите и демократите с Тръмп е именно това очистване. Войната вътре в Америка ще продължи дълго. Загубвайки всемогъществото си, САЩ ще бъдат принудени да се обърнат към своите проблеми. Недодялан или не, външен или вътрешен, Тръмп e подготовката именно за това. Той е началото на корекцията. Началото на вътрешната катастрофа, която трябва да извади САЩ от експанзионистичната политика на грабежи и източване на целия свят.

За съжаление Европа е първата жертва на промяната в света. И тя ще плати безпощадно за лудостите на хегемона, така както плащат всички протекторати – с война и опустошение. Европа остава сама срещу Брекзит, срещу мигрантската инфекция, срещу азиатските промишлени конкуренти, срещу Русия, която обиждаше и отхвърляше непрекъснато през последните 30 години, срещу подпалената неонацистка Украйна, която очаква помощ, срещу собствената си инфантилност в Брюксел, която убива смислените решения, срещу тероризма, който ще нараства, срещу фаталната агентура в собствените си елити, която допусна всичко това, срещу истината за политическите си грешки...