В продължение на месеци жълтопаветните "експерти" с пяна на уста ни убеждаваха, че ако Иван Гешев бъде избран за главен прокурор, върху нас ще се стовари Адът на всички виждани и невиждани бедствия. Веднага сме щели да се превърнем в нещо средно между нацистка Германия, сталинистка Русия и Северна Корея. Забелязвам обаче, че на никой от тези мрачни прорицатели не им се случва нищо лошо. Няма и да им се случи, ако ще Гешев да е начело на прокуратурата не 7, а 17 години. Софийският офисен планктон е доказал, че протестира само тогава, когато няма опасност нещо да му се случи. Спомняте ли си кога за последен път бяхме свидетели на грантова активност? По времето на кабинета на Пламен Орешарски. Премиер, който с пръст не пипна никой от хулещите го. Те, впрочем, знаеха, че няма да ги пипне и затова бяха такива смелчаци. При друг премиер тези мишоци нямаше да смеят дори да се покажат от дупките си.
Но нека не се връщаме толкова подробно към времената на грантаджийския героизъм. Да се придържаме към настоящето. Естествено, аз не мога да кажа дали Иван Гешев ще бъде прекрасен или ужасен главен прокурор. Нещо повече. Никой, в това число и най-големите юридически капацитети, не могат да ви кажат това. Защото за един човек се съди по делата му, а не по това какво пишат за него медиите на "Америка за България". В този контекст е много по-интересен един друг въпрос. Защо стипендиантите на това НПО - съдии, анализатори, журналисти - толкова силно мразят Иван Гешев? И дали в основата на тази омраза не стои някакъв страх, че комфортът им може да бъде нарушен? Не правя никакви внушения, опазил ме Бог! Просто питам.
И още една тема задължително трябва да бъде разгледана по повод цялата сага с избора на главен прокурор. Темата за същността на демокрацията. Както знаете, ключов момент във всяко демократично общество е спазването на процедурите. И уважението към тях. Е, Иван Гешев беше избран при абсолютно спазване на записания в закона механизъм. Между другото, този механизъм беше изработен тъкмо от тези, които сега най-силно реват срещу избора на нов главен прокурор. Вижте какво се получи на практика. Едни свръхинтелигентни хора, едни суперпрофесионалисти изработиха нови правила и се кълняха, че тези правила са върхът на справедливостта. А впоследствие, когато според същите тези правила беше избран човек, когото те не харесват, суперинтелигентните и свръхпрофесионалистите изпаднаха в в истерия. Доста шизофренно е това, не мислите ли?
Всъщност поведението на грантовото общество никога не се е отличавало с особена логичност и последователност. Особено забавно е да наблюдаваш как жълтопаветниците си създават кумири, след което ги стъпкват в калта. Само един пример. Доскоро грантовата десница благоговееше пред Росен Плевнелиев. Направо за светец го имаха и го почитаха като титан на мисълта, който ни пази от комунистите и от Путин. Днес обаче Плевнелиев е "враг с партиен билет" и веднага му беше припомнено, че татко му е бил комунистически шеф, а самият той е бил комсомолски активист. За другия "враг с партиен билет" Ицо Хазарта мисля, че няма смисъл да говорим надълго и нашироко. Всички си спомнят тази чутовна драма, разиграла се в средите на жълтопаветната десница.
Е, същите тези хора, които с такава лекота сменят предпочитанията и божествата си, сега искат да ни убедят, че знаят най-добре кой заслужава да бъде главен прокурор. Крайно несериозно звучи тази претенция. Ако не бях толкова възпитан, щях да кажа, че жълтопаветниците са едни неуки и нахални същества. Но, разбира се, няма да го кажа. Защото възпитаните хора не раздават такива квалификации. Дори когато въпросните квалификации са справедливи.