В България има една категория историци, чиито книги и публични изказвания се опират не на фактите, а на грантовете, които получават от чуждестранните неправителствени организации. Мотивирани от тази субсидия, те надълго и нашироко ще ви обясняват, например, как никакво турско робство не е имало, колко прекрасно са съжителствали българи и турци в продължение на петстотин години и каква подла роля е изиграла Русия във войната 1877-1878 г. Изобщо не е трябвало да ни освобождава, защото ние сме си живели великолепно под мъдрото султанско управление, а всичките ни проблеми по-нататък произтичат тъкмо от въпросното освобождание.
Подобни дивотии грантовите историци разказват и по отношение на по-близки до нас исторически събития. Те са изключително радостни от факта, че България е съюзник на Третия Райх през по-голямата част от Втората световна война и искрено съжаляват, че Германия е разгромена. В мокрите им сънища Адолф Хитлер е положителен герой, а истинските български патриоти се поздравяват със "Зиг Хайл!" Естествено, грантовите историци няма как да харесват факта, че България от съюзник на Хилядолетния Райх се превръща в негов противник. И плачат с горчиви сълзи заради това, че Съветският съюз ни обявява война на 5 септември 1944 г. Как така ще ни обявава война, пищят те, когато ние вече от три дни сме имали съвсем демократично правителство! Невероятен "научен" аргумент наистина! Да се обърнем все пак към фактите, тоест да направим това, което грантовите историци никак не обичат да правят. На 1 март 1941 г. България се присъединява къв Тристранния пакт. Тоест три години и половина страната ни е съюзник на Райха. Три дни не е. Кое натежава повече? Грантовите историци никога няма да ви кажат, че едва ли би се случило въпросното демократично правителство, ако разгромът на хитлеристка Германия вече не се виждаше. Ако съветските войски не бяха разбили Вермахта при Сталинград, Курската дъга и в Яш-Кишиневската операция. Ако всичко това не беше станало, в България и в началото на септември 1944 г. щяха да управляват нацистки васали.
Разбира се, ако ги нямаше съветските победи на Източния фронт, нямаше да има и 9 септември. Затова и грантовите историци толкова мразят съветската победа и толкова силно им се иска Вермахтът да беше победил на Източния фронт. Всъщност, историците за които говорим, са стопроцентови идейни наследници на онази прохитлеристка част от българското общество, която през Втората световна война се моли за победа на Хитлер. Днешните хулители на победоносната Червена армия са и днешните класически неонацисти, нищо че се наричат "либерали" и "демократи". Днешните наследници на някогашните хитлеристи прочувствено ще ви обяснят какъв прекрасен човек е бил премиерът Богдан Филов и каква процъфтяваща държава е била България по негово време. И дума няма да обелят за неговия антисемитизъм, за антиеврейското законодателство, прието по време на управлението му, за избитите партизани и ятаци, за законите, според които на смърт е можело да бъдат осъждани и непълнолетни. И са били екзекутирани непълнолетни. И със съд и без съд. Грантовите историци няма да ви говорят за това. Но пък ще оплюват антихитлеристката съпротива в България по същия начин, по който други европейски неонацисти оплюват антихитлеристката съпротива във Франция, Италия, Полша, Югославия.
Преди години големият съветски режисьор Михаил Ром направи филма "Обикновен фашизъм". Точно това представляват действията на грантовите фалшификатори на историята.