Отговорността за експеримента „Москов ” вече остава изцяло на ГЕРБ, смята депутатът от БСП.

Интервю на Десислава Пътева с д-р Емил Райнов, зам.-председател на Комисията по здравеопазване в 43-тото Народно събрание. Бивш зам.-министър на здравеопазването в кабинета на Сергей Станишев и председател на Управителния съвет на НЗОК.

Д-р Райнов, вотът на недоверие за здравната политика не успя, каквато беше и прогнозата. Имаше ли изненади при самото гласуване?

Видя се каква е подкрепата за правителството и тя вероятно ще бъде изненада за широката публика. В момента кабинетът се крепи на 130 гласа. Лъснаха и лицемерните маски на ДСБ, които уж излязоха в опозиция, но в случая гласуваха срещу вота на недоверие и подкрепиха правителството. Изказването на Радан Кънев „Ние гласувахме за министър Москов” звучи лицемерно, защото това беше вот на недоверие срещу политиката на правителството в областта на здравеопазването. Ако реформаторите все още си представят, че могат да бъдат опозиция и да консумират министерска власт, това прилича на шизофренно раздвояване. А вероятно няма да направи добро впечатление и пред техните избиратели на едни бъдещи избори.

И ако политиката, която се провеждаше от досегашния екип на министерството, можеше да се прехвърли на реформаторите, след този вот на недоверие отговорността за експеримента „Москов” вече остава изцяло на ГЕРБ. Ще напомня, че и в първото правителство „Борисов” те смениха четирима министри, трима шефове на касата, трима шефове на здравната комисия. Това показва нещо много интересно – ГЕРБ няма политика, няма стратегия в здравния сектор. Разчита се, че ще дойде някой отвън, някаква личност, която да им каже какво да правят.

ГЕРБ заявиха още преди дебатите, че понеже министър-председателят застава зад министър Москов, партията също застава зад него. Нямаше нито дума за политиката, която той провежда. ГЕРБ трябва да застанат пред техните избиратели и да им обяснят защо ще трябва да чакат за допълнителния пакет, защо ще им закрият болниците, защо ще трябва да пътуват от малкото селце до големия град, за да получат елементарни здравни услуги. Защо когато човек отиде при джипито – по новите наредби, ще трябва да чака до два месеца за медицинско свидетелство за работа, за медицинско свидетелство за сключване на брак и за болничен лист.

Трусоветe в здравната система се усещат отдавна, но какво наложи внасянето на вот на недоверие именно сега? Скандалът с ваксините ли преля чашата на търпението?

Спомняте си, че когато се съставяше правителството Петър Москов беше един от министрите, които бяха облечени с най-голямото доверие, имаше достатъчно голям авторитет. Година и половина по-късно се оказа, че не само не е решил нито един от проблемите в здравеопзването, но е създал и поредица нови. Бързам да отговоря, че вотът в никакъв случай не е свързан само със скандала с ваксините. Това е един малък казус от всички тези казуси, които възникнаха в сферата на здравеопазването. Ваксините дори бяха поводът, поради който отлагахме близо месец вота, защото искахме да изчистим този казус. Спомняте си, че имаше парламентарен дебат по темата.

Според Вас коя е най-сериозната пробойна в здравеопазването?

Затруднявам се да кажа кой точно е най-големият проблем, защото всеки от проблемите сам по себе си заслужава вот на недоверие. С цялостната си реформа министърът влоши здравната система, ограничи достъпа на хората до здравни услуги. Целенасочената му политика води именно до това ограничаване като започнем още от разделянето на пакетите на два – основен и допълнителен. Тези пациенти, които са по основния пакет ще влизат в системата по бързата писта, а онези, които са по допълнителния – ще чакат. Защо ще чакат? Защото министърът така е решил. Стигна се дотам, че се прие една национална здравна карта, която поставя на прицел малките общински болници. Нищо ново. Ако си спомним отново първия кабинет на Борисов, още тогава се залагаше една национална здравна карта и нива на компетентност на болниците. В резултат на това потърпевши бяха малките общински болници. Тогава близо двайсетина болници отпаднаха от здравната система, а емблематичен стана случаят в Девин. Сега отново са на прицел тези здравни заведения и всичко това се случва на фона на приказки колко много били болниците, колко били страшни болниците, какво източване имало там. Министърът дотук не е застанал да каже кои болници източват средства, какво се случва, кои са тези нарушения. Напротив, наблюдаваме един парадокс – от една страна Москов твърди, че болниците са много, от друга страна много умело, много смело и много бързо разписва разрешения на нови болници и клиники. Къде е истината? А малките, потърпевшите, те винаги са най-отпред в черния списък- тези 50-60 болници, които са трън в очите на всеки министър на ГЕРБ. Само че те осигуряват здравни услуги на близо 2 милиона граждани, защото България не е само София, Пловдив, Бургас и Варна.

Здравният министър Москов се оправдава, че състоянието на здравната система е такова заради предишните управници…

Интересна теза. В 4 от последните 6 години, поне доколкото си спомням, управляваха ГЕРБ. Дали и кой е виновен за това? Ще припомня само един факт – през 2009 г. при два пъти по-малко средства за здравеопазване в абсолютни стойности, при 1 милион повече пациенти, касата плащаше абсолютно всичко, което болниците отчитаха. Плащаше за всеки пациент, не прехвърляше задължения и остави 1,4 милиарда лева в наличност. Направете си сметка след 2009 г. кой е управлявал и кой взе резерва тогава.

Касата се задъхва, непрекъснато се говори, че няма пари да плаща, прехвърлят се плащания от едната година в следващата. Болниците вече не са с 39 милиона лева задължения, а натрупаха цели 500 милиона. Интересното е, че в момента наблюдаваме нежеланието на някой да изпълни законовите си отговорности за контрол в здравната система. И по досега действащото законодателство министърът и управата на касата имаха възможност да осъществяват контрол, както на входа, така и на изхода на системата.

Основният проблем в здравната система е, че управляващите са длъжни пред хората да покажат къде отиват техните пари, колко ефективно се разходват. Министърът вместо да осъществи този контрол, се втурва в законотворчество. Малката подробност е, че всичките закони и нормативни актове, които е издал до момента, се обжалват на една или друга инстанция. Реално министърът създава нови закони, а не използва съществуващите форми на контрол. В момента има инспекторат, има медицински одит, но нищо не се случва. Не се говори как се сключват нови договори, не се говори как се определят бюджетите на болнците.

Отварям една скоба, миналата година за пръв път се въведе твърдо бюджетиране на болниците и се обърна основата на здравноосигурителния модел: когато се разболеете, отивате в болницата и касата плаща за вас. А сега никой не ви пита – някой си определя някакви бюджети, спуска ги на болниците и вие тръгвате да търсите болницата, в която има бюджет. Министърът мълчи за това как се определят бюджетите, не казва защо платиха на някои болници, които отчетоха надлимитна дейност, а на други не платиха.

Да не засягаме темата за ваксините, макар на всички да стана ясно, че е налице незаконен внос на такива в България. Но някак на заден план останаха въпросите какво се изнесе, как се изнесе и защо се изнесе, с какви документи и на каква цена. Не се е извършил контрол в касата. Дори министърът извади пример, от който нищо не последва – че касата плаща за лекарства, които фирмата вносител официално твърди, че не са внасяни в държавата.

Или пък христоматийните случаи с така наречените четци. Със същото усърдие, с което сега се говори, че ще вкарваме пръстовите отпечатъци, с които пациентът ще контролира своя вход в системата, миналата година ни обясняваха как пациентът ще прави контрол с личната си карта. Още тогава се каза, че това няма как да сработи. Наложи се болниците да купуват четци. Спомняте си, че през тях минаваха и  ксерокопия. Една година по-късно си посипват главата с пепел и вкарват пръстови отпечатъци – нещо, което го няма никъде по света, въпреки че се вадят примери, че някъде имало. Но зад тези пръстови отпечатъци стоят пак една камара четци, които всеки един лекар, всяка една болница, всяко едно отделение трябва да закупи. И всичко това при условие, че от следващата година ще имаме нови лични карти с чип, за които отново трябва да има други четци. Случаят, малко или повече, намирисва на някакви други неща…

Да не говорим, че се закупи повече апаратура, отколкото е нужна в България. Да, наистина в миналото нямаше киберножове. Сега се закупиха цели седем, при условие, че средно за Европа се закупува един на 10 милиона население. Същевременно се оказва, че персоналът на болниците, за които сме закупили тази нова апаратура, отива в други болници.

Министърът, говорейки за това, че някой защитава някакви финансови интереси, би трябвало да отговори какви интереси самият той защитава и защо не си изпълнява законовите отговорности за контрол в тази система. В началото на миналата година той имаше една велика идея за приватизация на цялото здравеопазване, на болниците. Оказа се, че реформаторите под реформа разбират само приватизация. Спомняте си приватизациите по времето на Костов, какво ли не се приватизира, но поне болниците оцеляха. Естествено, разумът надделя и това отпадна от Закона за лечебните заведения, но забелязвам нещо друго интересно – министърът се оправдава, че задълженията на болниците са заварени, докато справката за миналата година показва, че те нарастват под неговото вещо управление. И той не прави нищо. Уволнява директори на болници, които нямат задължения, а толерира директори на болници, които имат задължения. В момента цялото българско здравеопазване е фалирало . Само 11 болници са над водата, всички останали са с огромни задължения или са трайно декапитализирани, тоест задълженията са повече, отколкото е капиталът. Министърът, улисан в медийните си изяви, не предприема нищо, защото не знае или умишлено оставя и толерира задлъжнялостта на съответната болница, за да се стигне отново до приватизация, която минава през фалита на лечебното заведение. Притеснявам се, че година и половина по-късно той все още не е осъзнал отговорността на поста, който заема.

Има ли шанс здравната система да бъде реформирана или изцяло трябва да бъде променен моделът, да почерпим добри практики от други страни?

Универсална формула няма. Могат да се извадят и практики със 100% частно здравеопазване. В Холандия системата върви, хората са що-годе доволни. Могат да се покажат и друг вид примери – в една Швеция, където здравеопазването е 100% държавно, хората също са доволни. В края на краищата е важна не собствеността, а контролът. Когато някой не иска да упражнява контрол, тогава той ясно защитава някакви финансови интереси. Ако екипът на министерството имаше желание да упражнява контрол, нещата щяха да вървят.

Здравната каса се задъхва, тъй като непрекъснато е обект на източване. Как би могъл да бъде решен проблемът с пациентите фантоми и със злоупотребите с ненужни интервенции, които се правят на здрави хора?

Нещата са простички. Пак опираме до контрол на входа на системата, на входа на болницата и контрол на изхода. Трябва да се проверява дали хората имат показания, за да влязат в болницата, след това какво се случва на изхода. Този контрол стои като задача пред всеки управленец, но в момента някой е дръпнал ръчката назад. Да предположим по-мекия вариант, че министър Москов не знае как да го осъществи. В края на краищата всички знаем какво се случва.

Освен това министърът говори имагинерно, има нарушения, болници, фирми. Извади и покажи с име! Посочиха един случай с болница, на която взеха лиценза, но нарушенията й датират още преди 2008 г., когато беше дадена на прокурор. И Москов отново се кичи с чужда брошка. Нали разбирате безумието, хаосът, в който ни вкарва този екип на министерството. Той ще бъде още по-голям факт на 1 април, когато т.нар. „реформа” трябва да влезе в действие и това няма да бъде първоаприлска шега. Нито колегите знаят как ще лекуват, нито пациентите знаят къде ще се лекуват. С интерес прочетох днес, че ще се формира национална листа на чакащите. Това, повярвайте, е огромно недоразумние.

У нас все още се налага пациентите сами да доплащат за голяма част от медицинските дейности. При какви условия може да бъде прекъсната тази практика?

Счита се, че опозицията априори гледа нещата в тъмни краски, че понякога ги засилва. Миналата година излезе докладът на Световната банка, който обхваща период от 5 години назад. В него се вижда нещо ужасяващото, че близо 50% от плащанията за здраве идват от лични средства на хората. Средно за Европа този процент е 20, а останалите 50% са от обществените фондове. Фактът е важен, защото в тази икономическа обстановка на тотална криза се оказа, че всяка година нови 4% от българските граждани падат под прага на бедността заради плащания за здраве. Именно тук е ролята на министерството, ролята на този, който определя здравната политика. А не да предприема „реформи”, които все повече отдалечават хората от здравните услуги, било чрез закриване на болници, било чрез пращане във втория пакет.