Русия е готова за пълномащабно завръщане в Ирак и съвместна работа с Багдад за гарантиране на сигурността на общите компании в региона. Това заяви във вторник, 24 октомври, руският вицепремиер Дмитрий Рогозин след среща със съпредседателя на руско-иракската междуправителствена комисия. Изявлението Рогозин направи непосредствено преди срещата си с външния министър на Ирак Ибрахим ал-Джафари на фона на изтласкването на кюрдските бойци от богатите на петрол райони на Киркук след офанзива на иракската армия. Русия системно укрепва позициите си в региона, а енергийният гигант Роснефт дори измести американските и британски корпорации от водещото място в енергетиката на Иракски Кюрдистан. Както е известно, в началото на 2017 г. руската компания сключи с кюрдското регионално правителство тридесетгодишно споразумение за покупка на нефт на стойност 1 млрд. долара, а през лятото компанията се договори за достъп до управлението на експортния нефтопровод Киркук – Джейхан с мощност 700 хиляди барела дневно. На 18 октомври петролната компания получи разрешение за проучване на пет нефтени блока в Кюрдистан, за които ще заплати 400 млн. долара. Според изпълнителния директор на Роснефт Игор Сечин планът за въглеводородните залежи около Киркук и в Иракски Кюрдистан предвижда петролът да се транспортира до нефтопреработвателните заводи на Роснефт в Германия, за да задоволи нуждите на европейските потребители. Тези позиции на руснаците им позволяват да играят съществена роля в урегулирането на нарастващото напрежение между Багдад и Ербил. Енергийната дипломация на Москва проправя път на руската стратегия в региона.

Позицията на Москва по повод на проведения референдум за независимост на Иракски Кюрдистан е балансирана. Русия подкрепя териториалната цялост и единството на Ирак, но в същото време призовава за постигане на взаимноприемливи договорености между кюрди и иракчани и настоява за политически диалог. "Ние поддържаме контакти с всички политически движения в Иракски Кюрдистан и го правим по начин, по който да не нанесем вреда на нашите отношения с Ирак като държава", заяви наскоро в интервю за кюрдски телевизионен канал външният министър Сергей Лавров.

Москва позиционира себе си като водещ играч в Близкия Изток на фона на провала на американската стратегия в региона и загубата на влияние от страна на Вашингтон. За разлика от САЩ, чиято дългосрочна стратегия предвижда създаване на независима кюрдска държава, Русия залага на териториалната цялост и единството на страните в Близкия Изток. Руските интереси изключват формирането на проамериканска държава, която да дестабилизира съседните, населени с кюрди, Сирия, Турция и Иран. Приоритетната цел за Москва е дългосрочно сътрудничество с Турция и Иран и укрепване на оста Москва-Анкара-Техеран. В този контекст влизат Сирийските мирни преговори в Астана, повишеното сътрудничество в енергийната сфера между трите държави и, разбира се, решаването на кюрдската криза. В случай, че Кремъл държи да ограничи дестабилизиращата роля на Вашингтон в Близкия Изток чрез кюрдския фактор, то към оста трябва да бъде привлечен и шиитски Ирак, който е регионален съюзник на Иран. Въпреки това домогване, Русия не заема антикюрдска позиция, а разширеното присъствие на руските енергийни компании и традиционно силните връзки с кюрдските лидери говорят за отчитане на важната роля, която има кюрдския фактор в региона. Руската дипломация играе сложна игра на баланс между водещите фактори в региона в опита си да измести Съединените щати. Всичко това означава, че Москва вероятно ще опита да позиционира себе си като арбитър в решаването на спора за независимостта на Иракски Кюрдистан. Все повече факти говорят в подкрепа на тезата, че Багдад е склонен да повери тази роля на Москва за сметка на Вашингтон.

Русия е нужна на Ирак – както като доставчик на оръжие и партньор в нефтодобивната сфера, така и като геополитически гарант за запазването на самата иракска държава. Изявленията, че Русия е спасила Ирак и Близкия Изток идват не от някой друг, а от устата на най-влиятелния политик в Багдад – вицепрезидентът Нури ал-Малики. 67-годишният държавник от шиитската конфесия е вторият политик на длъжността вицепрезидент, който реално разполага с най-голяма власт в страната, след Саддам Хюсеин през 70-те години на миналия век. "Ако не беше руската позиция, регионът би бил напълно унищожен, неговата карта би била нова и необичайна. Без подхода на Русия към сирийската криза, отличаващ се от подхода на САЩ, режимът в Сирия щеше да падне, вследствие на това щяха да се активизират терористите, щеше да се измени картата на региона и в крайна сметка това щеше да доведе до падането на Багдад", смята ал-Малики. Непосредствено преди срещата си с руския президент Владимир Путин през лятото на 2017 г., най-силният политик в Ирак призова Русия да засили присъствието си в страната "в политически и военен план". "По този начин ще се създаде равновесие, което ще послужи за доброто на региона, на неговите народи и страни", заяви Нури ал-Малики по време на среща в руския парламент.

Завръщането на Русия в Ирак не е удивително събитие. Още от края на 50-те години на миналия век Багдад е един от ключовите съюзници на Москва в Близкия Изток. Разцветът в отношенията е постигнат през 70-те години при управлението на Саддам Хюсеин, когато Съветският съюз започва да въоръжава Ирак, специалисти от Източния блок заминават в Близкия Изток, за да помагат за благоустрояването на страната, а съветските университети обучават кадри за иракската икономика. Ситуацията се запазва непроменена до края на Студената война и американската инвазия в Ирак през 2003 г., която ознаменува отслабването на руското влияние в Близкия Изток. Днес Русия възстановява предишните си геополитически позиции и съвсем естествено се опитва да поднови старите дружби. След успеха на сирийската кампания руската дипломация има уникалния шанс съвместно със своите турски и ирански партньори да съдейства за урегулиране на кюрдската криза по задоволителен за всички страни начин. Това би означавало засилване на икономическото, търговско и дипломатическо влияние на Москва в Близкия Изток.