Чудодейното питие произхожда от Етиопия. Първите сведения за него откриваме в Йемен по времето, когато Колумб открива Америка. „Пийте го без угризения, ароматът му разтваря тревогите, а огънят му изгаря злободневието”, гласи арабската поговорка. Скоро „черната вода”, както се именувало кафето през XVI век, с кораби достига до Александрия, сетне до Константинопол, където се отворило и първото кафене. През XVIII век ароматът му тонизира философските раздумки на Дидро и Волтер в навечерието на Френската революция. А през XIX век политиката откровено се премества в кафенетата, където се учредяват партии и пишат манифести. „Черно като дявола, горещо като ада, чисто като ангел, сладостно като любовта”, въздиша изкусният Талейран, несменяемият външен министър, надживял няколко режима, който превръща кафето в дипломатическо оръжие. Поял събеседниците си с големи дози от диуретика, а водел преговорите в салони, далеч от тоалетните, тъй че озорените му жертви рано или късно се съгласявали с него, измъчени от протокола и пришпорени от пикочния си мехур. Кафето е другото име на запознанството и беседата. По него отгатват характера (Късо? Захар? Мляко?), гадаят бъдещето. Но малцина си дават сметка, че знаменитата напитка пристига в чашите ни по много дълга верига от зелените зърна до уханната течност, която по мнението на икономистите илюстрира взаимоотношенията Север-Юг и диагностицира здравето на световната икономика.

На планетата се изпиват по 2 и половина милиарда чаши кафе дневно: добра извадка за глобални наблюдения. Кафето е втората по величина суровина, продавана на световните борси, непосредствено след петрола. И преди зърнените храни! Защото Азия живее от ориза, а Европа от житото, но в Токио и Милано, Сеул и Виена кафето е закон, макар географските представи за напитката силно да варират. На пазара на едро кафето генерира между 10 и 15 милиарда долара годишно. Но целият бизнес, свързан с ароматната напитка, възлиза на над 180 милиарда и не спира да расте. С една отчетлива особеност: суровината се произвежда в тропическите пояси, а се консумира навред. Най-вече в развития индустриален Север. Уханният тонизатор е дотолкова вкоренен в навиците ни, че още преди век хумористът Алфонс Але си играе с парадокса: „Кафето е напитка, от която ни се приспива, когато спрем да я пием в достатъчни дози”. Днес най-заклетите кафеджии са скандинавците, които борят унинието от климата и дългия мрак. Водят финландците с 13 кг на човек годишно, следвани от датчаните и шведите, които изпиват по 9 кг. Италианците се задоволяват с 5, затова пък държат първенството за качество и селекция. Само отсъствието на статистика пречи на българите да заемат призово място. В началото на веригата обаче са производителите, сред които изпъква Бразилия: цели 35% от годишния обем. Следвана изненадващо от краля на робустата - Виетнам, с 15%. Призовата тройка затваря ароматната колумбийска арабика с 5%. Същия дял държи и Индонезия. Производството и търговията с кафе генерират 125 милиона работни места, но гръбнакът на тази икономика са 25 милиона дребни производители от Третия свят. Страни като Никарагуа, Коста Рика и Гватемала са лабораторни примери за монокултурни икономики, зависими от реколтата на кафе.

С всички произтичащи от това последствия: изтощаване на почвата и робуване на ценовия диктат на едрите търговци. Пазарът на кафето след 2000 г. е огледало на пороците и надеждите на днешната икономика. Порокът се именува финансиаризация. Сиреч все по-голямата зависимост на производството и търговията от финансовия сектор. Защото кафето пристига в чашите ни през много ръце и всяка от операциите изисква кредитиране, всяка от реколтите – застраховане. Феноменът е нов и датира от края на 90-те, когато борсовите играчи усещат потенциала на кафето, което расте в бедните тропици, където реколтите зависят от произвола на времето. Еманюел Франиер, специалист по ограничаване на риска в търговията със суровини, си спомня как Уолстрийт изпраща стотици юпита в Южна Америка, Индонезия и Централна Западна Африка с примамливи предложения за кредитиране. Резултатът е, че днес, 14 години по-късно, цената на пакет кафе в индустриалния Север е спаднала с 30% за наша радост, затова пък изкупната цена в страните производителки е рухнала с цели 60%! Каймака от горчивото кафе обират финансистите, докато цената плащат малките производители, някога 40, а днес едва 25 милиона скромни плантатори, които постепенно губят поминъка си. За да се договаряш с юпитата, се изисква известна грамотност. Мащабът носи предимства в договарянето. Затова дребните са обречени поради липса на ценз и липса на тежест. Пазарът на кафето е лакмус за целия световен пазар на храните. Промените в климата се изразяват във все повече природни бедствия, суши, наводнения, които предизвикват огромни флуктуации на борсите. А тропиците са зона на много бедствия. „Днес големите играчи местят с едно движение на пръстите по клавиатурата милионни инвестиции, вперили поглед в метеопрогнозата. Отсега можем да кажем, че през 2015-а ще пием по-скъпо кафе. Поради незапомнената суша в Бразилия”, счита Еманюел Франиер. Но кафето е и лабораторният продукт на справедливата търговия (на англ. Fair trade). Движението за справедлива търговия е враг и връстник на финансиаризацията. Възниква в Холандия. Целта му е да утвърждава прозрачността и справедливостта в търговията между богатия Север и бедния Юг чрез скъсяване на търговската верига от производителя до клиента и налагането на справедливи, непазарни цени. Системата е проста: организациите, изповядващи принципите на справедливата търговия са обединени във Fairtrade Labelling Organizations. Продуктите, закупени на „справедливи цени” от Третия свят, получават лейбъл, най-популярният от които е „Макс Хавелаар”. „Справедливите търговци” прескачат борсата и купуват суровината на по-високи цени направо от производителите. В Западна Европа се множат магазините за „справедлива търговия” (160 само във Франция), които имат своя етична клиентела и предлагат гарантирано качество с ясен производител. „Справедливата търговия е алтернатива на класическата, която тя не може да измести. Днес възлиза на едва 1% от общия оборот. Но справедливата търговия задава нов модел на взаимоотношенията Север-Юг – счита икономистът Кристиян Жакийо. – Проблемът е, че мултинационални компании от ранга на „Нестле” и „Макдоналдс” първи усетиха новата ниша и ползват „Макс Хавелаар” за подобряване на имиджа си. Купуват малки количества, които смесват с огромни обеми кафе, закупено чрез борсите. Залепят си престижния етикет, без да жертват нищо от печалбите си. И така порочният кръг се затваря.