До идването на Доналд Тръмп в Белия дом световната икономика се развиваше по пътя на сътрудничеството, търговското коопериране и опростяването на митническите системи. Американският лидер обърна всичко това с главата надолу и започна да играе собствена игра. В тази своя авантюра Тръмп безцеремонно започна да привлича една след друга различни държави. В луксозните кабинети на държавната администрация авантюрата доби характер на реална търговска война, в която лидерите крояха планове за ликвидиране на конкуренцията.

Темата за икономическото противопоставяне беше актуализирана отново на Световния икономически форум в швейцарския град Давос. Европейския елит, който вече трето десетилетие налага ценностите на глобализма и кооперирането, очакваше с опасение програмната реч на американския президент, който трябваше да разясни решението си за нова политика на икономически и търговски протекционизъм от страна на САЩ. Тръмп избра доста спокойна риторика, свеждайки изказването си до едно изречение: „Америка над всичко, но не сама“. В интерес на истината тази фраза не намали опасенията на европейската аудитория. Тръмп не успя да накара европейците да повярват на посланието му и те след форума започнаха подготовка за търговска война. Речта на президента Тръмп се случи на фона на валутен скандал, който министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин предизвика с изявлението си, че за САЩ е по-изгодно да има слаб долар. Шефът на Европейската централна банка Марио Драги остро реагира на твърдението на Мнучин. Драги предупреди министъра, че „за някои неща е по-добре да си държи езика зад зъбите“. На всички е известно, че валутният въпрос означава началото на търговска война. Именно затова американският, както и европейският бизнес елит не гледат с добро око на Китай, когато той умишлено девалвира юана си, за да запази конкурентността на китайските стоки на международния пазар. След речта си в Давос, в края на януари, Тръмп призова Евросъюза да се подготви за „нещо сериозно“, намеквайки за търговско противопоставяне. Повод за въвеждане на търговски рестрикции Тръмп вижда във факта, че европейските стоки имат лесен достъп до американския пазар, а американските много често не отговарят на високите европейски стандарти и не стигат до пазарите на Европа. На тази заплаха Брюксел реагира моментално, като официалният представител на ЕК Маргаритис Схинас уведоми американската страна, че ако бъдат въведени търговски ограничения от страна на САЩ, ЕС незабавно ще реагира. Агресивната риторика утихна някъде до средата на февруари, когато внезапно министърът на търговията Уилбър Рос анонсира възможното въвеждането на мита и квоти за вноса на алуминий и стомана в САЩ от Китай, Хонг-Конг, Русия, Венецуела, Виетнам, Тайланд, Южна Африка, Бразилия, Коста Рика, Египет, Малайзия и Индия. Министерството на търговията на САЩ излезе с предложение да се ограничи вноса на алуминий с 86.7% от нивото на доставките през 2017 г., а на стомана до 63% от миналогодишните обеми. Паралелно с това Рос предложи да се повишат митническите ставки на вноса от тези страни със 7.7% за алуминия и с 23.5% за всички останали метални изделия. Министърът на търговията на САЩ обвини за протекционистките мерки американския истаблишмънт, който наложил тази икономическа политика на президента Тръмп. Междувременно Тръмп също не пропусна да нахока търговските партньори на САЩ, като паралелно с това даде неограничени права за протекционистки инициативи на Уилбър Рос. Но въпреки подкрепата, която Министерството на търговията получи от президента, единодушие по повод ефективността от подобни мерки не беше постигнато дори в Белия дом. Против ограниченията се изказаха министърът на финансите Стивън Мнучин, съветникът на Тръмп по икономическата политика Гари Кон, държавният секретар Рекс Тилърсън и даже министърът на отбраната Джеймс Матис. Те предполагат, че изходът от една евентуална търговска война няма да бъде благоприятен за САЩ. Мненията са, че протекционистките мерки могат значително да накърнят политическите отношения със сегашните съюзници на Америка. Освен Рос за ограничителни мерки пледира и съветникът на Тръмп по търговските въпроси Питър Наваро. Белият дом се раздели на две групи, зад всяка от които застана армия от лобисти. Официално Брюксел запази мълчание, но се появиха публикации, че европейските лидери вече подготвят собствен списък от американски стоки, на които може да бъде нанесен удар, ако САЩ въведат в действие протекционистичните мерки. Неназовани източници от ЕК съобщиха, че Европа има намерение първо да удари по символичните за САЩ мотоциклети „Харлей Дейвидсън“ и уискито. Отбелязва се също така, че Брюксел има намерение да реанимира документа, който се подготвяше в периода на предишната търговска война, когато президент беше Джордж Буш-младши.

Ако търговската война с Европа сега започва, то откритото противопоставяне с Китай възникна значително по-рано. През януари тази година администрацията на Тръмп с подкрепата на Министерството на търговията обяви, че въвежда 30% мито върху внасяните от Китай панели за слънчеви батерии и 20% мито върху вноса на перални машини. Министерството на търговията обясни въведените мита със „загрижеността на президента за американските работници, фермери и представители на бизнеса“. Според Тръмп тази мярка би трябвало да подкрепи съответните отрасли в САЩ и да запази работните места, въпреки че това ще бъде за сметка на редовия американец, който ще се лиши от достъп до тези стоки. Това решение не срещна разбиране и в средите на американската фотоволтаична индустрия. Представители от индустрията отбелязаха, че въведените мита ще лишат от работа между 48 и 63 хиляди работници в отрасъла. В този отрасъл към момента са заети 260 хил. души. Американският съвет за възобновяеми източници на енергия вече обяви, че от мерките ще пострадат обикновените американци, защото цените на електричеството значително ще се повишат. В интерес на истината, трябва да се каже, че приетите мерки не са насочени изключително срещу Китай, а обхващат и такива страни като Мексико и Южна Корея, които също така са и главните потърпевши от митата върху пералните машини. Последните две държави имат намерение да оспорят в СТО едностранните ограничения наложени от САЩ. Новата митническа тарифа ще бъде валидна за първите 1.2 млн. перални, внасяни годишно в САЩ. Ако, обаче фирми като Sаmsung и LG решат да надхвърлят определената квота, те трябва да заплащат върху внесеното над квотата количество 50% мито. Двете компании вече изразиха своето дълбоко разочарование от наложените ограничителни мерки. А Samsung реши да наеме допълнително 600 работници в завода си в Южна Каролина, за да компенсира по някакъв начин щетите от увеличените вносни мита. И в този случай, както със слънчевите панели, от нововъведенията ще пострадат обикновените американски граждани, защото цените на пералните машини осезателно ще се повишат. Доволна ще бъде само американската компания Whirpool, която обеща да увеличи мощностите си за производство в щатите Охайо, Кентъки, Южна Каролина и Тенеси. Китай, разбира се, е „дълбоко обезпокоен“ от решението на Тръмп. Китайското Министерство на търговията изрази своята надежда, че американската администрация ще „прояви сдържаност в желанието си да въведе нови ограничения“. В противен случай китайците обещават да отговорят адекватно на новите протекционистки мерки. За отбелязване е, че няколко месеца преди въвеждане на ограниченията американският пазар беше буквално залят от слънчеви панели от Китай. В четвъртото тримесечие на 2017 г. вносът на панели от Китай нарасна с астрономическите 1200%, а от Мексико и Канада – с 400%.

Паралелно с ограниченията в търговията американските власти ограничиха достъпа на китайски компании до пазарите си на капитали и инвестиции. Американската комисия по ценни книжа и борси (SEC) блокира сделка по продажбата на фондовата борса в Чикаго на китайски инвеститор. Китайците от две години се опитват да купят Чикагската борса, но засилената конфронтация между Вашингтон и Пекин след идването на Доналд Тръмп на власт фактически сложи кръст на тази сделка. Потенциалното придобиване на чикагската борса от китайците предизвика вълна от възмущение сред американските законодатели, както сред републиканците, така и сред демократите. Сенаторите се изплашиха, че с помощта на борсата властите на Китай може да окажат влияние върху американския фондов пазар, въпреки че на чикагската борса се падат само 0.5% от общия оборот на ценните книжа, търгувани в САЩ.

Европа пък въобще не се противопостави на китайските инвестиции в икономиката си. Ярък пример за това е китайската експанзия на европейския автомобилен пазар. През 1999 г. шведската автомобилна компания Volvo беше разделена на две дружества. Едното от тях се специализира в продажбите на леки автомобили, а второто на товарни автомобили. Първото подразделение беше продадено на американската компания Ford за 6.8 млрд. долара, а впоследствие американците го продадоха на китайския авто-гигант Geely само за 1.8 млрд. долара. През декември 2017 г. Geely изкупи контролния пакет и на подразделението за товарни автомобили на шведската компания за 43 млрд. долара, което се нареждаше на второ място в света по производството на такава техника. По този начин китайците вече имаха пълен контрол върху бранда Volvо. С това обаче, експанзията на Geely не приключи. На 23 февруари китайският автоконцерн обяви, че закупува 9.7% в немската компания Daimler  (производителя на Mercedes) за 9 млрд. долара. С тази сделка китайският производител на автомобили стана собственик на най-големия дял в немската автомобилна компания, оставяйки зад себе си арабския инвестиционен фонд Aaabar Investments с дял от 9.1%. С придобиването на дялове в Daimler фактически Geely стана съсобственик и в американската Tesla Motors, защото Daimler притежава дял от 10% в компанията на Илон Мъск.

Русия поради слабата диверсификация на експорта си е силно обезпокоена от политиката на протекционизъм в САЩ. Естествено, Москва не я безпокоят митата за перални и фотоволтаични панели, но ако бъдат приети обсъжданите от Министерството на търговията на САЩ нови мита и квоти за алуминия и стоманата, това ще бъде много сериозен удар върху руските производители. Окончателно решение Вашингтон трябва да вземе на 11 април. Решението няма да бъде половинчато. Тръмп трябва да обяви дали подържа протекционизма на Уилбър Рос или се отказва от въвеждането на квоти и мита. Обаче сегашната риторика вече накара най-големия производител на стомана в Русия Новолипецкия металургичен комбинат да замрази проекта си за разширяване на прокатните мощности в САЩ. Според президента на комбината Олег Багрин, компанията е взела решение да преустанови развитието на проекта си в Пенсилвания въпреки, че вече е инвестирала в него 25% от стойността му. В ръководството на комбината считат, че въвеждането на мита може да предизвика „системен шок на целия металургичен пазар в САЩ“, който е най-привлекателния в света. Америка потребява около 100 млн. тона стомана годишно. Реакцията на руските власти към потенциалното въвеждане на мита не се различава от тази, която демонстрират останалите страни, „братя по нещастие“. На 19 февруари руското Министерство на търговията заяви, че ако САЩ въведат протекционистки мерки, Русия ще подаде иск в СТО. За  симетричен отговор засега руснаците не говорят.

 

Автори: Екип на лента.ру и Егор Поляков

Източник: lenta.ru