Докато Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се готви за среща във Виена по-късно тази седмица, напрежението сред някои от най-големите членове на картела расте. Причината е решение, за което се смята, че ще бъде най-значимото от създаването на ОПЕК насам.
На 22 юни членовете на ОПЕК, заедно с Русия, ще се съберат отново, за да решат дали е време да сложат край на сделка, която поддържаше производството им на нефт до определено ниво в продължение на около 18 месеца увеличи драстично цените на петрола.
Докато при сключването на историческата сделка през 2016 г., всички членове единодушно искаха да спасят пазара от срив, този път ситуацията е доста различна. От една страна, Русия, която не е член на ОПЕК, има сериозна роля в постигането на споразумението. Сега се твърди, че под влиянието на САЩ (под формата на съюз или чрез налагане на санкции) Саудитска Арабия и Русия искат да вдигнат горната граница на производството и да използват свободния си капацитет.
От друга страна, не толкова привилегированите членове на ОПЕК, като Иран, Венецуела, Ирак, Ангола, Либия и Нигерия, чиито нива на производство са обект на натиск от различни геополитически и икономически фактори, като американските санкции и бюджетния дефицит, имат интерес от това цените да останат на сегашното ниво.
В самото начало всички страни по сделката постигнаха съгласие и напълно се съобразиха решението, с което се определят техните производствени нива. Не след дълго, производството на шисти в САЩ не беше в състояние да компенсира съкращенията в производството, които направиха както страните в ОПЕК, така и държавите извън организацията. Това доведе до значителното нарастване на цените на нефта през 2017 г. и 2018 г. Това накара администрацията на Тръмп да се притеснява за ефекта, който по-високите цени върху ще имат върху политическата позиция на Тръмп.
Американският президент многократно изрази недоволството си от ОПЕК чрез социалните медии, обвинявайки картела в това, че увеличава цените. Това предизвика известни сътресения на пазара и доведе до реакция от страна на Саудитска Арабия. Като съюзник на САЩ, те повишиха процента на производството си съвсем леко, така че да успокоят Тръмп и да предотвратят по-нататъшното покачване на цените.
Оказва се, че САЩ и Саудитска Арабия са обсъждали прекратяването на пакта между членуващите в ОПЕК и тези, които не са част от ОПЕК, много преди срещата тази седмица, а Саудитска Арабия ще предложи във Виена решение, взето под влиянието на САЩ.
Русия, чиято икономика бе под натиска на американските санкции, също изглежда заинтригувана от идеята да поеме част от пазарния дял, който ще се освободи от загубите на доставки от Венецуела и Иран.
Иран, който е една от страните основателки на ОПЕК, вярва, че организацията не трябва да жертва интересите на своите членове в името на плановете на САЩ. Иран отправи призив към ОПЕК да подкрепи членовете на организацията, засегнати от санкциите. Заедно с Венецуела и Ирак, ислямската държава ще наложи вето на предложението на Саудитска Арабия и Русия по време на срещата на 22 юни.
Представителят на Иран в ОПЕК, Хюсеин Каземпур Ардебили, заяви пред Bloomberg в неделя, че „три страни, които са сред основателите на ОПЕК, ще го спрат”. „Ако Кралство Саудитска Арабия и Русия искат да увеличат производството си, това решение трябва да бъде взето единодушно. Ако двете страни искат да действат сами, това е нарушение на споразумението за сътрудничество”, заяви официалният представител.
Иран вярва, че ОПЕК и Русия не просто не трябва да успокояват Тръмп, който наложи санкции срещу две от страните основателки, както и срещу Русия, а трябва да се противопоставят на подобно арогантно поведение.
Общо взето, като се има предвид сегашното състояние на световния пазар на нефта, който е почти балансиран и добре снабден, както и на глобалната икономика, която върви към стабилизация, няма да е добра идея да се нарушават доставките на нефт и цикълът на предлагане. Ще бъде по-разумно, ако ОПЕК се придържа към основните си ценности за защита на своите членове и направи правилния избор, а именно да съхрани сделката поне до края на 2018 г.
Автор: Ебрахим Фалахи
Източник: moderndiplomacy.eu
Превод: Десислава Пътева