Срещата между американския президент Доналд Тръмп и китайския президент Си Дзинпин идва в най-подходящия момент. През този месец се навършват 100 дни от началото на управлението на Тръмп. През март пък започнаха заседанията на Общокитайското събрание на народните представители (това е китайският парламент, бел.ред.) – удобен случай за лидерите на различни нива да хармонизират подходите за управление на Китай до края на годината. И в двете страни очакванията спрямо двамата президенти са да дадат приоритет на съдържанието, а не на формалностите, и това е напълно оправдано. За срещата са запазени два дни (6-7 април), което е ясна индикация за желанието за постигане на набелязаните цели.

Администрацията на Тръмп вече показа достатъчно ясно, че политиката спрямо Китай върви в посока стабилизиране. По време на първото си посещение в Китай през март държавният секретар Рекс Тилърсън изненада и китайските, и американските наблюдатели, като повтори китайската позиция по отношение на развитието на двустранните отношения. Америка споделя политиката за „Един Китай” по отношение на Тайван. Тръмп доказа, че е податлив на разговори по въпросите на финансите и търговията, напук на реториката му по време на кандидат-президентската кампания.

Въпреки всичко, отношенията между Пекин и Вашингтон все още са в крехко състояние. Миналото служи като предупреждение да не очакваме голям напредък след срещата във Флорида. Си и Обама се срещаха повече на брой пъти от всички свои предшественици от 1971 г. насам, взети заедно. Макар и да не можем да заключим, че двустранните връзки са се влошили в резултат на тези срещи на високо ниво, отношенията между Китай и САЩ все още има накъде да се подобряват.

Сега „суровостта” към Китай е по-скоро норма, отколкото изключение сред главните действащи лица в американската външна политика. Много американски коментатори обвиняват администрацията на Обама, че не е успяла да се „опълчи” на Китай по почти всички теми от търговията и кибер сигурността до Северна Корея и Южнокитайско море. Да не говорим за контраста между декларациите на Обама, че „просперитетът без свобода е просто поредната форма на бедност” в опит да даде философска обосновка на стратегическото „завръщане към Азия”, и учудването на Си защо чужденците разглеждат Китай като заплаха, след като страната вече не изнася идеология или бедност.

Затова Тръмп е предизвикан да докаже, че САЩ все пак могат да се опълчат на Китай. Друга група от американци подтикват президента да удържи на обещанията от собствените му туитър постове относно Китай. Засега Тръмп и екипът му избират да устоят на напрежението.

Би било разумно, ако срещата Си-Тръмп във Флорида се фокусира върху три основни въпроса, за да постави правилното начало на взаимоотношенията. Първо, Китай трябва да се отнесе прагматично към американското влияние в Азия. Съюзниците и партньорите на САЩ в Азия, сред които са и съседите на Китай, настояват за категорични и постоянни уверения в трайността на американското присъствие. Въпреки че Съединените щати избират да останат в Азия, широко разпространеното мнение, че бъдещето на региона ще зависи от баланса между американското и китайското влияние, предизвиква сложни тристранни геополитически реакции. Затова и Пекин, и Вашингтон са постоянно принуждавани да доказват, че са благонадеждни и дружески настроени.

За Китай ще бъде най-добре да се откаже от предишните си опити да получи подкрепата на САЩ за формулирането на широка рамка на отношенията помежду им. Отбягването на темата за „нов модел на взаимоотношенията между водещите световни сили” от страна на администрацията на Обама служи като напомняне, че нови опити за изграждането на такъв модел, адресирани към администрацията на Тръмп, надали ще бъдат успешни.

Китай може да се справи с идеолозите или скептиците у дома, като прегърне мъдростта на Дън Сяопин. Няма значение дали американските геостратегически намерения към Китай са добронамерени или враждебни. Докато взаимодействието със САЩ носи осезаеми облаги на китайските граждани, Китай трябва да се договаря със САЩ.

Второ, китайското желание за стабилни търговски и инвестиционни отношения със Съединените щати ще бъде по-лесно осъществено, ако китайската публична дипломация покаже разбиране към тези американци, които се чувстват изхвърлени зад борда от силите на глобализацията. Това може да започне с признаването от китайска страна, че историята на глобализацията представлява прехвърляне на богатство от богатите към бедните страни в света. В същото време обаче доставката на по-евтини потребителски стоки от развиващите се икономики спомогна за повишаване на благосъстоянието на бедните потребители в страни като САЩ.

На последно място, на срещата на върха във Флорида Тръмп не може да си позволи да изглежда мекушав спрямо Китай в очите на основните играчи в Съединените щати и техните съюзници и партньори в Азия. Китайската страна на свой ред трябва да потвърди мнението на американския президент, като отбележи, че гладкото развитие на отношенията между САЩ и азиатските им съюзници е позитивно за Китай. Тръмп постъпи много умно, като направи коментари в тази посока пред акредитираните в Белия дом журналисти, когато посрещна японския министър-председател Шиндзо Абе по-рано тази година.

По ирония на съдбата съвременните отношения между Китай и САЩ имат за стабилна основа факта, че през последното столетие почти всички варианти бяха изпробвани. Решителността и на двете страни не е под въпрос. Пространството за резки маневри е ограничено. При това положение, за двете страни и за целия Азиатско-тихоокеански регион успешна среща би била тази, която премине без особени събития.

Автор: Жа Даджонг, професор по международна политическа икономика в Пекинския университет
Източник: East Asia Forum