Как влиятелни среди в американския истаблишмънт раздухват антируската истерия

Борбата срещу Русия във Вашингтон се превърна в доходоносна индустрия. През последните години бизнесът с тинк-танковете се разрасна неимоверно. Кой обаче финансира тези организации, кой работи за тях и какъв е истинският им дневен ред? Нека бъдем ясни: терминът „тинк-танк” по същество представлява по-учтив начин да се каже „лобистка група”. С няколко изключения, те съществуват, за да промотират интересите на своите финансови благодетели.

В Съединените щати тяхната дейност става все по-потайна, а лобистите получават изкуствени академични титли като „старши сътрудник”, „младши помощник-сътрудник” и други. Тази димна завеса обикновено служи, за да замъгли истинските цели на тези организации.

Тинк-танковете, наричани още мозъчни тръстове, водят произхода си от Тъмните векове в Европа – IX век във Франция, за да сме напълно точни. Американските движения обаче са създадени по модела на британските организации хиляда години по-късно, много от които, като например RUSI (Royal United Services Institute, 1831), съществуват и до ден-днешен. Концепцията вероятно е въведена в Америка от родения в Шотландия Андрю Карнеги. Неговата Фондация „Карнеги” за международен мир (1910) все още запазва влиянието си.

Истинският бум в индустрията на мозъчните тръстове обаче идва с ерата на глобализацията. След 1970 година броят им се увеличава с 200 процента. През последните години те стават все повече транснационални, а физически лица и отделни държави по света ги спонсорират, надявайки се да получат някаква подкрепа във Вашингтон.

Една от страните, които до голяма степен не са въвлечени в тази игра, е Русия. Вместо това Москва често служи за враг номер едно на много от тези групи за застъпничество в сферата на външната политика и отбраната. Това са някои от най-видните представители на тинк-танк гилдията, които са съсредоточени върху това да намират заплахи от Русия:

Атлантически съвет (Atlantic Council), основан през 1961 г.

Какво представлява? По същество това е академичното крило на НАТО. Атлантическият съвет служи като свързващо звено между различни хора, полезни за дневния ред на военната организация в Европа и Северна Америка. През последните години обаче Атлантическият съвет се фокусира все повече върху набирането на служители, които директно атакуват Русия, особено в социалните мрежи. Предполага се, че това се прави, за да им се осигурят доходи, така че да могат да продължат тази си дейност без да се притесняват за покриването на разходите си.

С какво се занимава? Промотира идеята, че Русия е екзистенциална заплаха за Европа и САЩ, за да оправдае съществуването на НАТО.

Кои са хората му? Списъкът с лобистите (съжалявам, „сътрудници!”) на Атлантическия съвет прилича на телефонен указател на противниците на Русия. Например Дмитрий Алперович (от Crowdstrike, който услужливо твърди, че руснаците са хакнали сървърите на Демократическата партия. Цитиран е често от български медии, бел. прев.) е в един отбор с вечно грешащия в прогнозите си Андерс Ослунд (съавтор на книга с бившия финансов министър Симеон Дянков, бел.пр.), който предсказа предстоящото рухване на Русия на няколко пъти и очевидно се размина с действителността. В Атлантическия съвет са още Джо Байдън с неговата „руска ръка” и Майкъл Карпентър, които наскоро излязоха с голяма статия по руската тема във Foreign Affairs. Междувременно Евелин Фаркас, фанатична русофобка, която работеше в администрацията на Барак Обама, също намери място в Атлантическия съвет. Друг интересен лобист на организацията е Елиът Хигинс, „експерт по геолокация”, който направи кариера от това да разказва истории от войните в Украйна и Сирия, но естествено е силно незаинтересован от правенето на репортажи за Ирак и Йемен, където са замесени САЩ и техните съюзници, но не и руснаците. Накрая не може да пропуснем Майкъл Вайс от CNN – обявилия се за „експерт по Русия” коментатор, който, съдейки по всичко, никога не е бил в Русия и дори вероятно не знае руски език.

Кой плаща? Атлантическият съвет има много разнообразен набор от благодетели. Самата организация НАТО е голям поддръжник, заедно с военните производители Lockheed Martin и Raytheon Company, които естествено печелят от нарасналото напрежение с Москва. Външното министерство на Великобритания също налива пари и е последвано от Световния конгрес на украинците и Държавния департамент на САЩ. Другите донори включват военните в САЩ (чрез отделни вноски от военновъздушните сили, флота, сухопътните сили и морската пехота), Northrop Grumman и Boeing.

Център за европейски политически анализи ( ЦЕПА – Center for European Policy Analysis), основан през 2005 г.

Какво представлява? Въпреки името си ЦЕПА се намира във Вашингтон, а не на Стария континент, макар и да има офис във Варшава. Организацията се фокусира специално върху Централна и Източна Европа и насърчава дневния ред на американската външна политика и на американските въоръжени сили. По собствените ѝ думи, тя създава една „Централна и Източна Европа с близки и дълготрайни връзки със Съединените щати”.

С какво се занимава? Центърът за европейски политически анализи е дом за медийни фигури, които са посветили кариерата си на това да се борят с Русия. Той разпалва напрежението, дори в случаи, при които такова изобщо не съществува, вероятно за да се подсили бизнеса на неговите спонсори, които са дълбоко въвлечени във военната индустрия.Например ЦЕПА прекара последната година в разясняване на „заплахата” от съвместните учения на Русия и Беларус „Запад–2017”. Дори за целта организацията пусна зловещо изглеждащ часовник, отброяващ времето преди започването на отдавна планираното обучение. ЦЕПА грубо преекспонира размерите на събитието, заявявайки, че то „може да е най-голямото военно учение от времето на Студената война” и на практика отхвърли всички заявления на Москва относно действителната му природа като „дезинформация”.

Кои са хората му? Колумнистът в лондонския Time Едуард Лукас от години е част от ЦЕПА. Заклетият „боец от Студената война” очевидно дълго време не е отделял внимание на събитията в Русия и изглежда има силно остарял поглед над страната. Скоро към него ще се присъедини Брайън Уитмор, който идва от RFE/RL (Радио „Свободна Европа”/Радио „Свобода”) и изглежда е по-зле информиран дори от самия Лукас. Радиопредаванията му за американския държавен оператор доведоха до това той да бъде описван като „Лорд Хо-Хо от Прага” (Лорд Хо-Хо е прякор на радиоводещия Уилям Джойс, който разпространява нацистката пропаганда във Великобритания, бел. пр.). Чешката столица е мястото, където Уитмор работи в последните години. ЦЕПА е доста плаваща структура и до съвсем скоро Ан Апълбаум и Питър Померанцев също бяха в списъка с лобисти на организацията. Померанцев е колумнист във Washington Post от полско-американски произход, който маниакално охулва Русия на страниците на американския вестник, а впоследствие започна работа за Атлантическия съвет с Майкъл Вайс. Всичко това показва колко малък е светът на яростните критици на Русия.

Кой плаща? Докато други тинк-танкове поне се опитват да направят така, че финансирането им да изглежда донякъде независимо, ЦЕПА изглежда няма никакви проблеми с ролята си на говорител на големите производители на оръжие. Което поне е честно. FireEye, Lockheed Martin, Raytheon, Bell Helicopters и BAE systems наливат пари в организацията, следвани от Държавния департамент и Пентагона. Друг виден донор е Националният фонд за демокрация (NED) – експертите по „смяна на режима”, които със сигурност се интересуват от задачата на ЦЕПА да покрие и Беларус. Американската мисия в НАТО и Отдела за публична дипломация в алианса също осигуряват средства.

Германски фонд „Маршал” на Съединените щати, основан през 1972 г.

Какво представлява? Не се лъжете от името, Германският фонд „Маршал” е от същия тип американски организации, а приносът на Берлин е минимален. Учреден е с дарение на правителството на Вили Бранд в чест на 25-тата годишнина от стартирането на Плана „Маршал”. По ирония на съдбата Бранд днес е запомнен най-вече като бащата на „Ostpolitik”, политическата линия, търсеща сближаване между Русия и Германия.

С какво се занимава? След разпада на Съветския съюз Германският фонд „Маршал” се превърна в средство за насърчаване на американското влияние в Източна Европа с обхват до Варшава, Белград и Букурещ. През последните 12 месеца организацията взе много странен курс. След избирането за президент на САЩ на Доналд Тръмп (по ирония на съдбата от германо-американски произход) лобистката група стартира проекта „Алианс за гарантиране на демокрацията”. Централен елемент в него е таблицата „Хамилтън 68”, която класифицира потребителите на социалните мрежи, които отхвърлят либералния консенсус на американския елит като „руски тролове”. Реакцията на обществеността беше изключително критична като дори тайно финансираният руски опозиционен сайт „Медуза” попита „как определяте „проруските усилватели”, ако... темите им съвпадат с алтернативните американски политически възгледи?”

Кои са хората му? Германският фонд „Маршал”, особено чрез своята нова играчка „Алианс за гарантиране на демокрацията”, работи с набор от високопоставени лобисти. В тях се включват Томас Илвeс, отгледан в Америка син на естонски имигранти, който е ръководил някогашната креатура на ЦРУ Радио „Свободна Европа”, а впоследствие става президент на Естония. В Германския фонд „Маршал” са още небезизвестният Бил Кристъл, популярен като „архитекта на войната в Ирак”, както и бившия директор на ЦРУ Майкъл Морел. Бившият американски посланик в Русия Майкъл Макфол, който наскоро обяви, че частично изоставя опресняването на своите познания по Русия и добави: „изгубих интерес в поддържането на способността да говоря или пиша на руски”, също е член на екипа. След като приключи работата си в екипа на Обама през 2016 г., Макфол преоткри себе си като телевизионен коментатор с 280 хиляди последователи в „Туитър”, от които по данни на одита на компанията – 106 хиляди са фалшиви.

Кой плаща? Американската агенция за международно развитие (USAID) е сред големите помощници, внасяща годишно в бюджета на организацията седемцифрена сума. Това, естествено, повдига някои въпроси относно факта, че американските данъкоплатци по същество финансират таблицата „Хамилтън 68”, която може да ги заклейми, като руски агенти в случай, че не са съгласни с политиката на тяхното правителство. Държавният департамент също плаща, заедно с НАТО, както и с латвийското отбранително министерство. Други интересни донори на Германския фонд „Маршал” са Джордж Сорос, Airbus и Google. Наред с тях Boeing и вездесъщата оръжейна компания Raytheon също участват във финансирането.

Институт за изследване на войната (Institute for the Study of War), основан през 2007 г.

Какво представлява? Тази лобистка група спокойно може да бъде наречена „Институт за насърчаване на войната”. За разлика от другите, тя не разглежда Русия като основна цел, а вместо това предпочита да насърчава конфликтите в Близкия изток. Засиленото влияние на Москва в този регион обаче постави Кремъл на мушката.

С какво се занимава? Институтът за изследване на войната агитира за още и още американска агресия. Той подкрепи вълненията в Ирак и се обяви за засилено участие в Афганистан. Институтът е фокусиран върху Сирия, Либия и Иран. През миналата седмица един от неговите лобисти, Дженифър Кафарела, призова американските военни да поемат контрол над Дамаск, което може потенциално да вкара Вашингтон в директен конфликт с Русия и Иран.

Кои са хората му? Кимбърли Кейгън е мозъкът зад тази операция. Тя е омъжена за Фредерик Кейгън, който е част от „Проекта за нов американски век” на неоконите, заедно със своя брат Робърт Кейгън. Това прави Кимбърли снаха на Виктория Нюланд – помощник на държавния секретар в администрацията на Обама, известна със своята нецензурна реплика по адрес на Европейския съюз в разгара на украинската криза. Друг лобист в групата е украинката Наталия Бугайова, която е замесена в преврата в Киев през 2014 г. Преди това тя работи за Kiev Post, краен антируски вестник, който работи за американските интереси в Украйна. Най-известният лобист на Института за изследване на войната обаче е Елизабет О‘Баги, която се появи като „сирийски експерт” през 2013 г. и призова американските политически лидери да изпратят тежко въоръжение на сирийските бунтовнически групи. О‘Баги твърдеше, че има докторска степен от Университета „Джорджтаун” във Вашингтон, но това се оказа измислица и след като медиите разбраха историята тя беше освободена от Института за изследване на войната. Две седмици по-късно тя беше възнаградена за измамата като получи работа с фанатичния русофоб сенатор Джон Маккейн. О‘Баги е работила с Майкъл Вайс от Атлантическия съвет, което е още едно доказателство за това колко преплетен може да бъде светът на американските неоконсервативни лобисти.

Кой плаща? Както може да се очаква, оръжейният доставчик Raytheon е бръкнал дълбоко в портфейла си. Заедно с него се включват и други корпорации от военнопромишления комплекс като General Dynamics и DynCorp. Компанията L3, която предоставя услуги за Министерството на отбраната на САЩ, както и някои правителствени разузнавателни агенции също са сред финансовите благодетели наред с Vencore, CACI и Mantech.

Автор: Брайън Макдоналд

Източник: RT