Въздушният удар на САЩ срещу сирийските сили от 18 май поставя Русия пред ключов избор

Самолети на американските въоръжени сили нанесоха въздушен удар по проправителствена милиция в Сирия, тъй като тя е заплашвала подкрепяните от Вашингтон бунтовници, предават световните информационни агенции. Ударът е извършен вчера, 18 май, край пункта Ат-Танф в Южна Сирия. Както е известно, там се намира военна база, в която специални части на САЩ и Великобритания обучават арабски бойци за борба срещу "Ислямска държава". Източник от американската армия, цитиран от "Франс прес", съобщава, че колоната с военна техника и бойци на правителствените сили е напредвала в района, контролиран от бунтовниците. Въпреки предупрежденията на подкрепящите опозиционерите американски войски, силите на Дамаск са продължили настъплението. Арабските медии разкриват, че самолетите на водената от САЩ коалиция са нанесли въздушен удар, в резултат на който по данни на информационна агенция "Ал-Масдар", са загинали шест души, а други трима са ранени. Сред загубите за настъпващите правителствени войски са още 4 танка и 8 бронирани машини. Фактите, свързани със сблъсъка, са прелюбопитни.

Инцидентът представлява третияt поред доказан случай на атака срещу сирийските сили от страна на САЩ. При първия сериозен сблъсък в Дейр ез-Зор Пентагонът се извини на Башар Асад и обясни нанесения въздушен удар с грешка. На 7 април 2017 г. флотът на Вашингтон извърши изненадваща ракетен атака срещу сирийското летище в Шайрат, което доведе до изостряне на напрежението между Русия и САЩ. Днес обаче ситуацията е различна.

Коментарът на американското военно министерство за вчерашния инцидент гласи, че ударът представлява защитна мярка, извършена след като проправителствените сили са нарушили режима в т.нар. зона за сигурност, която беше въведена с подписите на Москва, Анкара и Иран. Шефът на Пентагона Джеймс Матис лаконично обясни, че САЩ "не увеличава" ролята си в сирийската гражданска война.

Изненадващо руското военно министерство не коментира инцидента. Темата беше обсъдена в комисията по международни отношения в Руската Дума, но до нещо повече от осъдителна позиция така и не се стигна. В критиките от руска страна се включи заместник-министърът на външните работи Геннадий Гатилов, според когото ударът е нарушение на суверенитета на Сирия. Мълчанието на руските военни, което буди интерес, идва на фона на още една любопитна информация, предоставена от оперативния щаб, координиращ операциите на САЩ в Сирия и Ирак. По данни на американските военни, цитирани от "Спутник", Русия се е опитала да изведе проправителствените сили от района преди сблъсъка. "Коалицията порази силите на режима…след като очевидните руски опити да се разубедят придвижващите се сили на сирийския режим към Ат-Танф се оказаха неуспешни…", се посочва в изявлението на американския оперативен щаб.

Любопитните детайли продължават да се множат. Наблюдателите на сирийската криза забелязват, че водената от САЩ коалиция не се е намесвала нито когато сирийските войски с поддръжката на Русия превземаха най-големия сирийски град Алепо, нито когато подкрепяните от тях бунтовници търпяха драматични поражения край Дамаск и в провинция Хомс. През миналото лято въпросната военна база на САЩ и Великобритания край Ат-Танф беше бомбардирана от руската авиация, но реципрочен отговор така и не последва.

Контролираният от близките до Вашингтон бунтовници район е в центъра на Сирийската пустиня. В радиус от десетки километри от военната база край Ат-Танф няма населени места, природните ресурси отсъстват, а провизиите за въоръжените сили се доставят чак от Йордания. Защо никому ненужният участък от пустинята представлява такъв голям интерес за САЩ, че да рискуват въвличане във война?

Отговорът на този въпрос се крие в дълбините на близкоизточната геополитика. Ат-Танф е разположен на пътя между Дамаск и Багдад. През Сирийската пустиня минава т.нар. шиитски полумесец – дъгата, свързваща доминирания от шиитите Ирак с контролираните от алевитския режим на Башар Асад сирийски територии. За пръв път терминът "шиитски полумесец" е използван от краля на Йордания Абдула II през 2004 г. Според йорданския крал след парламентарните избори в Ирак през 2005 г. Иран засилва влиянието си в региона. Изборите са бойкотирани от сунитите, което позволява на близките до Техеран шиите да овладеят властовите лостове в Багдад. Абдула II предполага, че общата религия дава възможност за засилено взаимодействие между Иран, Ирак и Сирия. Кралят се оказва прав и през 2011 г. между трите страни е сключен договор за изграждане на газопровод, който да изведе иранския газ на Средиземно море. Избухването на сирийската криза преустанови всички съвместни планове в рамките на концепцията на шиитския полумесец.

В понеделник, 15 май, агенция "Ал-Масдар" съобщи, че Сирийската арабска армия заедно със своите иракски съюзници от "Народните мобилизационни сили", местни шиитски милиции, се готви да освободи граничната зона между Сирия и Ирак. По данни на агенцията от сирийска страна в акцията освен правителствените сили участват още Националните сили за защита, доброволна сирийска организация, свързана с Революционната гвардия на Иран, бойци от "Хизбула" и проиранската милиция "Имам ал-Али".

Тези факти придават съвсем друго измерение на събитията около Ат-Танф. Чрез неуспешната операция срещу подкрепяните от САЩ бунтовници Иран опитва да възстанови старата концепция за шиитския полумесец през Ирак и Сирия. Установяването на контрол върху пътя през пустинята се разглежда от Иран, Ирак и Сирия като ключ за неутрализиране на политическите рискове от влиянието на т.нар. Сунитски триъгълник между градовете Багдад, Рамади и Тикрит. По този начин Иран ще има пряк достъп до пристанищата на Средиземно море със всички произтичащи от това геополитически последици. Още от 2011 г. сунитските монархии, Великобритания, САЩ Турция и Израел се противопоставят успешно на подобен развой на събитията.

Тук голямата загадка се нарича Русия. Москва влезе в сирийския конфликт изхождайки от прагматични съображения. Както самият президент Владимир Путин заяви, Русия преследва в Сирия свои собствени интереси. На първо място сред приоритетите на Кремъл е обезвреждането на нарастващата терористична заплаха, която руските стратези следят с особено безпокойство в светлината на напрежението в Северен Кавказ и Централна Азия. Освен това с намесата на въздушно-космическите сили Москва предотврати реалната опасност терористите и бунтовниците да свалят властта в Дамаск и впоследствие да лишат Русия от единствената руска средиземноморска база в Тартус.

В средата на март 2016 г. Владимир Путин неочаквано обяви, че Русия е "изпълнила поставените задачи" и нареди поетапно намаляване на военното присъствие. Анализаторите забелязаха това и отчетоха промяна в руската стратегия. "Ръководството на Руската Федерация осъзна, че нейната намеса в Сирия ще се разглежда в контекста на сблъсъка между сунити и шиити", смята Георги Мирский от Института за световна икономика и международни отношения в Руската академия на науките. Според него спасяването на Дамаск и базата в Тартус е единственият плюс от намесата, а всичко останало е един голям минус. Постепенно руснаците изоставиха едностранния подход в подкрепа на шиитските сили.

От пролетта на 2016 г. руските усилия са концентрирани към опитите за установяване на траен мир между враждуващите страни с изключение на терористите. В плановете на Кремъл Москва трябва да заеме мястото на главен арбитър в хроничните близкоизточни конфликти след грандиозния провал на цялата американска стратегия в региона. С тази цел в края на 2016 г. с посредничеството на Иран, Турция и Русия беше постигнато мирно споразумение, а от май 2017 започнаха да действат т.нар. зони за сигурност, които трябва да гарантират примирието и да дадат тласък на политическото уреждане на кризата. Целта на Москва е стабилен мир. В тази светлина установяването на контрол върху шиитския полумесец от страна на Иран и неговите съюзници не е сред водещите приоритети за Русия. Битката между шиити и сунити е вътрешен за исляма конфликт, в който Москва се очаква да се намесва все по-малко. Вместо това всички усилия на руското оръжие и руската дипломация ще са насочени към гарантиране на мир със зачитането на интересите на всички воюващи страни без терористите. Така може уверено да заключим - инцидентът край Ат-Танф няма да повлияе на диалога между САЩ и Русия.